№ 970
гр. Русе, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520102205 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 59 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от СН. Д. Р. срещу Н. Д. Н., в която твърди,
че е дъщеря на Д.Н.Д. починал на 27.06.2016 г., който към момента на своята
смърт е оставил за наследници по закон съпругата си Д.И.Д., починала на
25.04.2018 г. и две деца – страните по делото. Твърди се, че на 11.02.1983 г.
бил сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който Д.Н.Д.
дарил на сина си Н. Д. Н. недвижим имот, представляващ дворно място от 630
кв.м., находящо се в кв. *** на гр. ***. Тъй като към момента на своята смърт
Д.Д. не притежавал имущество, което да остави в наследство, със
сключването на този договор за дарение накърнил запазената част на другите
двама наследника. Запазената част на ищцата като дъщеря на наследодателя
била в размер на ¼ ид. част, толкова била и запазената част на съпругата му.
Твърди се също така, че на 02.11.1998 г. Н.Н. дарил на дъщеря си Д.Д.
процесното дворно място, която от своя страна през 2001г. го продала на
трето лице. Поради това за ищцата било невъзможно да получи
наследствения си дял реално и следвало да й бъде платена стойността на
възстановената запазена част от процесното дворно място.
1
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което извършеното от Д.Н.Д. дарение бъде намалено, като бъде
възстановена запазената част на ищцата в размер на 1/8 ид.ч. необходима за
допълване на наследството й от запазената част по закон на майка й Д.И.Д. от
наследството на съпруга й Д.Н.Д. и до размера на ¼ ид.ч., необходими за
допълване на наследството на СН. Д. Р. от наследството на баща й Д.Н.Д.
както и да бъде осъден Н.Н. да заплати на СН. Д. Р. обезщетение в размер на
1837,50 лв. (след изменение на исковата претенция в съдебно заседание от
първоначално претендирания размер от 5000лв.), представляващи пазарната
стойност на отчуждените идеални части от недвижимия имот, с които е
намалено извършеното дарение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на посоченото
в исковата молба родство на страните, както и извършеното в полза на
ответника дарение от баща им. Ответникът оспорва предявеният иск, тъй като
счита, че е изтекла „абсолютна погасителна давност“, били изминали повече
от 10 години от направеното дарение, и повече от една година откакто ищцата
е научила за направеното дарение. Твърди се, че освен дареното дворно място,
бащата на страните и тяхната майка са притежавали земеделски земи в с. ***,
които доколкото знаел са дадени на сестра му или парите получени за тях.
Също така дълги години получаваната за тези земи рента също била давана на
ищцата. Освен това родителите на страните имали 5000 лв. в наличност,
които дали на ищцата когато тя била болна. С оглед на това се моли
предявеният иск да бъде приет за неоснователен и да бъде отхвърлен като
такъв. В условията на евентуалност се счита, че ако искът бъде приет за
основателен, следва да се присъди в полза на ищцата обезщетение в размер на
съответната идеална част от сумата, с която дъщерята на ответника се е
обогатила, а именно 500 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че страните по делото са законни наследници на родителите си
Д.Н.Д. починал на 27.06.2016г. и Д.И.Д., поч. на 25.04.2018г.
С нотариален акт №**, том.І, дело №**/11.02.1983г. на М. Г. съдия при
2
Районен съд – ***, Д.Н.Д. е дарил на сина си Н. Д. Н. собственото си дворно
място от 630 кв.м. в с. ***.
С нотариален акт №**, том.І, рег. №584, дело 061 от 02.11.1998г. на
нотариус В.Т., Н. Д. Н. е дарил на дъщеря си Д.Д. Н.а процесното дворно
място, което тя от своя страна е продала на трето лице на 21.06.2001г.
Според заключението на изготвена по делото техническа експертиза от
едно вещо лице, пазарната стойност на процесното дворно място към
настоящия момент, но съобразно състоянието му към момента на дарението
(незастроено) възлиза на 3846лв.
Според заключението на тройна техническа експертиза, пазарната
оценка на имота е определена на 4900лв.
Свидетелката И.Е.И. установява, че е дъщеря на ищцата и била
запозната с отношенията между страните и техните родители преди да
починат. Знаела, че баба и дядо й имали спестени около 5000лв., които се
наложило да изхарчат по водени дела срещу вуйчото на свидетелката и
неговата дъщеря, тъй като искали да развалят направено дарение. Те не били
давали пари на майката на свидетелката. Последната знаела от своите баба и
дядо, че са купили преди 40 години автомобил на ответника, дали му 1000лв.
да си купи вила на Текето, както и му дали парите които получили от
продажбата на наследствените си земеделски земи.
Свидетелката Д.Н.Д. установява, че е дъщеря на ответника. Било й
прехвърлено процесното дворно място, но след като тя го продала, парите
които били получени за него дядо й ги прибрал и не й ги дал по-късно.
Свидетелката знаела, че родителите на баща й имали спестени 5000лв., тъй
като ги посещавала дядо й я карал да ги проверява. След като ищцата взела
родителите си, за да ги гледа, взела и тези пари.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищцата е предявила иск за възстановяване на запазената й част от
наследството на своя баща. Въпреки направеното оспорване от ответника, по
делото не са ангажирани доказателства за наличието на оставено от
наследодателя имущество след неговата смъртта. Не са събрани и
доказателства установяващи извършени от него приживе безвъзмездни
3
разпореждания с имущество и пари, които да бъдат съобразени в настоящото
производство. В тази връзка съдът не би могъл да кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели. Показанията са твърде общи и коренно
противоречиви. Няма основание едните да бъдат кредитирани, а другите не. И
двете свидетелки като дъщери на страните по делото са заинтересовани от
изхода на спора и се намират в крайно изострени и конфликтни отношения.
Всичко това дава основание да се приеме, че наследствената маса за
определяне на запазената част на ищцата от наследството на баща й следва да
включва само процесното дворно място, с което той безвъзмездно се е
разпоредил приживе.
Запазената част на ищцата от наследството на баща й съобразно
правилото на чл. 29, ал.1 ЗН е 1/4 ид. част. Също толкова е била и запазената
част на съпругата му и майка на ищцата. С извършеното дарение от негова
страна безспорно са накърнени тези запазени части и те подлежат на
възстановяване. В случая ищцата има право като наследник на своята майка
да претендира възстановяване на нейната запазена част до размера от ½
идеална част съобразно наследствените си права или 1/8 идеална част от
цялото дарено имущество. Общия размер до който процесното дарение следва
да бъде намалено е 3/8 идеални части.
Правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство
възниква в момента на откриване на наследството, т.е. смъртта на конкретния
наследодател. Наследодателят Д.Н.Д. е починал на 27.06.2016г., а настоящото
производство е образувано на 26.04.2021г., т.е. петгодишната погасителната
давност за претендираното от ищцата право не е изтекла и направеното от
ответника възражение в тази насока следва да се приеме за неоснователно.
В случаите, в които запазената част е възстановена в идеална част от
имот, т.е. в съсобственост, но облагодетелствания е прехвърлил
собствеността
на имота на трето лице, е допустим иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на
паричната равностойност на възстановената като запазена част идеална част
от
имота. (В този смисъл Определение № 540/18.11.2016 г. по ч. гр.д. №
4599/2016 г., IV г.о. В случай, че правата на приобретателите по сделка с
наследствен имот не могат да бъдат отменени по реда на чл.37 ЗН,
4
наследниците, чиято запазена част е възстановена по реда на чл. 30 ЗН, имат
право само на парично уравнение на накърнените си наследствени права. По
тези съображения предявеният от ищцата иск за присъждане на паричната
равностойност на наследствения й дял е допустим.
За да определи размера до който следва да бъде уважен искът по чл. 59
ЗЗД, съдът съобразява заключението на тройната техническа експертиза.
Според същото пазарната стойност на процесния имот е 4900лв., т.е. 3/8 от
тази сума са равни на 1837,50лв. или колкото е и исковата претенция след
изменението й. Обезщетението следва да е съобразено с актуалната пазарна
стойност на отчуждения имот, а не със сумата която е получена за него или
пък стойността му към момента на отчуждаването. Поради това и
възражението на ответника при евентуална основателност на иска да бъде
съобразена стойност на имота от 500лв., колкото е вписана в нотариалния акт
за отчуждаването му не би могло да бъде уважено.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
изцяло уважени.
При този изход на спора следва да бъдат определени и разноските
дължими на страните. Предмет на делото са два отделни иска. Въпреки, че и
двата са изцяло уважени, то при определяне на разноските по иска по чл. 59
ЗЗД следва да бъде съобразен първоначалния размер който е претендиран от
5000лв. В случая на основание чл. 214, ал.1 ГПК ищцата е намалила исковата
си претенция и производството за сумата над 1837,50лв. до пълния предявен
размер от 5000лв. е прекратено. В този случай на основание чл. **, ал.4 ГПК
ответникът има право на разноски съобразно частта за която е прекратено
производството, съответно ищцата може да получи само разноските
съобразно уважената част от първоначално претендирания размер на иска.
За иска по чл. 30 ЗН в полза на ищцата следва да се присъдят разноски
за държавна такса в размер на 80лв. и половината от разноските за адвокатско
възнаграждение (доколкото е претендирано общо такова по делото) или
сумата от 150лв. и 10лв. такса за издаване на удостоверения, или общо 240лв.
За иска по чл. 59 ЗЗД следва да се присъдят от общо направените
разноски в размер на 1089лв. (200лв. за държавна такса, 739лв. за вещи лица и
150лв. адвокатско възнаграждение) 400,21лв. разноски.
Ответникът е направил разноски по делото в размер на 580лв.
5
адвокатско възнаграждение. Доколкото в представения договор за правна
помощ то не е разделено по отделните искове, следва половината от него да
бъде отнесено като платено по иска по чл. 59 ЗЗД. Съобразно отхвърлената
част от този иск, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 183,42лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по предявения от СН. Д. Р. ЕГН********** със съдебен
адрес гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“ №31, ет.3 срещу Н. Д. Н. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ул. ***** иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН извършеното
от Д.Н.Д. на 11.02.1983 дарение на недвижим имот, обективирано в
нотариален акт №**, том.І, дело №**/11.02.1983г. на М. Г. съдия при Районен
съд – *** с 3/8 идеални части, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на СН. Д. Р. ЕГН********** от
наследството на Д.Н.Д. поч. на 27.06.2016г. в размер на:
- 1/4 ид.ч. от дворно място от 630 кв.м. в кв. ***, гр. ***, съставляващо
парцел **, плоноснимачен №** в кв.** според описанието по договора за
дарение.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д.И.Д., поч. на 25.04.2018г. от
наследството на Д.Н.Д. поч. на 27.06.2016г. в размер на:
- 1/8 ид.ч. от дворно място от 630 кв.м. в кв. ***, гр. ***, съставляващо
парцел **, плоноснимачен №** в кв.** според описанието по договора за
дарение.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати
на СН. Д. Р. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“
№31, ет.3 сумата от 1837,50лв. обезщетение за отчуждените 3/8 идеални
части от дворно място от 630 кв.м. в кв. ***, гр. ***, съставляващо парцел **,
плоноснимачен №** в кв.** според описанието по договора за дарение.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати
на СН. Д. Р. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“
№31, ет.3 сумата от 640,21лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА СН. Д. Р. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
6
„Хан Аспарух“ №31, ет.3 да заплати на Н. Д. Н. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, *** сумата от 183,42лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7