ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 08.04.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание
на
осми април две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
разгледа
докладваното от съдията адм.дело №281/2020 г.
Постъпила е жалба от Ж.С. *** – непълнолетен (роден *** г.), действащ със съгласието на майка си К.Г.С., подадена чрез пълномощника им адвокат Д.А., с посочен по делото съдебен адрес:*** и ел.адрес: *********@***.**, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0351-000072/08.03.2020 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
В жалбата е обективирано особено искане за спиране изпълнението на обжалвания административен акт.
Оспорващият твърди, че това било наложително, предвид явната нищожност, допуснатите тежки и особено съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Навежда съображения, че предварителното изпълнение на заповедта по силата на закона, което му било съобщено след почти един месец, му причинило и щяло да му причинява значителни неимуществени и имуществени вреди и ограничения, тъй като незаконосъобразно ограничавало правото му на собственост и ползване от собствеността му. Твърди, че били лишени от възможността за използване на превозното средство от семейството му в ежедневието им, чрез управлението му от правоспособен водач, което налагало ползването на таксита, за които трябвало да се правят допълнителни разноски, или ползване на превозни средства от трети лица, което също причинявало неудобства, притеснения и дискомфорт и ги затруднявало в ежедневието. Оспорващият бил лишен противозаконно и от възможността да се ползва от собствеността си, като отдава мотоциклета под наем, или чрез други възмездни способи, и да получава ползи от нея. В заповедта не било посочено как и въз основа на какви доказателства е установен водача на мотора, като този извод бил очевидно произволен.
С допълнителна писмена молба вх.№1931/07.04.2020 г. жалбоподателят представя по делото Удостоверение за раждане на Ж.С.С. и копие от Свидетелство за управление на МПС на неговия баща С. Ж. С..
Под вх.№1946/08.04.2020 г. по делото е постъпила административната преписка по издаването на обжалваната заповед.
Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-0351-000072/08.032020 г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, е издадена на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП и с нея на Ж.С.С., с постоянен адрес ***, е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС М. Х. ЦБР … Рег.№Х… за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС №********* и 1 брой регистрационна табела с №Х …. К.
Видно от инкорпорираната под текста на заповедта Разписка, препис от ЗППАМ е получен лично от адресата ѝ срещу подпис на 25.03.2020 г. Жалбата срещу заповедта, ведно с искането да бъде спряно допуснатото по силата на закона нейно предварително изпълнение, е подадена на 30.03.2020 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в съда.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. законът допуска предварително изпълнение на обжалвания по делото административен акт.
Вписаният в заповедта текст: „На основание чл.60, ал.1 от АПК, във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел опазване живота и здравето на гражданите, разпореждам: Допускам предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 17,10 часа на 08.03.2020 г.“ не е предмет на преценка на настоящото определение, тъй като от една страна жалбата изрично е насочена срещу предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона, а от друга, съгласно чл.60, ал.5 от АПК, оспорването на разпореждане, с което се допуска предварително изпълнение по реда на чл.60, ал.1 от АПК, може да се извърши в тридневен срок от съобщаването му, който срок в случая не е спазен.
Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя.
Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.
Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е неоснователно.
Извод за наличието на вреди от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК в случая не може да се обоснове, тъй като липсват каквито и да било доказателства за тяхното настъпване, произход, вид и размер.
Искането за спиране не е и достатъчно конкретизирано от жалбоподателя, тъй като в него не се посочват нито вида, нито размера на вредите, които същият счита, че ще претърпи. Изложените от жалбоподателя твърдения са само във връзка с невъзможността той и семейството му да използват превозното средство в ежедневието им, управлявайки го, и невъзможността да получава ползи от това превозно средство, отдавайки го под наем, или посредством други възмездни способи.
Така посочените от жалбоподателя затруднения в организацията на придвижване, дори да са неблагоприятни за него или семейството му, представляват естествената и обичайната последица, свързана със самия характер на издадения административен акт, с който се прекратява регистрацията на ППС – Мотоциклет, а не някаква извънредна, значителна или труднопоправима вреда, произтичаща от предварителното му изпълнение. Доводите, че на жалбоподателя и семейството му се налагало ползването на таксита, за които трябвало да се правят допълнителни разноски, не обосновават вероятното настъпване на вреди от предварителното изпълнение на ЗППАМ.
В тежест на жалбоподателя е освен да посочи пред съда, и да установи по несъмнен начин наличието на обстоятелства, обуславящи спирането на изпълнението на заповедта, а към искането не са приложени надлежни доказателства за това. Не може да се направи извод, че на същия би била причинена някаква вреда, нито да се установи размерът на вредата като значителен, още по-малко като труднопоправим.
Само от вида на разпореденото с процесната Заповед за прилагане на ПАМ не може да се установи, че с предварителното изпълнение на същата интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес – да не се допуска управлението на МПС от водачи, неотговарящи на нормативните изисквания.
Ето защо съдът счита за недоказано твърдението на жалбоподателя, че допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорваната заповед би му причинило вредите, посочени в чл.166 от АПК, поради което и искането за спиране на предварителното ѝ изпълнение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Ж.С. *** – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си К.Г.С., за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0351-000072/08.03.2020 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138, ал.3, вр. чл.137, ал.2 от АПК, препис от определението да се връчи на страните на електронен адрес.
СЪДИЯ: