РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
202311[***]07992 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД вр. чл.
87 ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***] срещу [***], ЕИК [***], с която моли съда да осъди ответникът да му заплати
сумата от 2 880 лв., представляваща платена сума на отпаднало основание - развален
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги „А1 Business Telephony“ от
14.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-
14.02.2023 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 14.02.2020 г. страните сключили договор, по
силата на който ответното дружество се задължило да предостави на ищеца електронни
съобщителни услуги по пакет „A1 Business Telephony” чрез мрежата на оператора за срок от
2 години. Сочи се, че съгласно т. 9 от процесния договор Абонатът е следвало да осигури за
своя сметка крайно устройство - учрежденска централа. Съгласно чл. 8.2. от договора
ответникът е следвало да осигури ползването на процесната услуга в 30-дневен срок от
датата, на която абонатът е предоставил преносна среда. Страните уговорили заплащането
на месечна такса в размер на 120 лв. (без ДДС). Ищецът твърди, че централата била
осигурена преди края на месец февруари 2020 г., като представители на Абоната се свързали
с Оператора, за да поискат съдействие при конфигуриране на централата, за да започне
своята работа. Твърди се, че на ответника били необходими повече от 3 месеца, за да
изпрати електронно съобщение (17.06.2020 г.) с указания за конфигурация на централата.
Твърди се, че след неуспешни опити и указания по телефона, централата така и не започнала
своята работа, тъй като ответникът не предоставил услугата. Сочи се, че на 02.09.2020 г.
ищецът поискал потвърждение от ответника за възможна промяна на адреса на доставка на
1
комуникационните услуги по двата договора - [***] и [***]. След повторни опити за
включване на централата и телефонни разговори с технически лица на ответника,
централата отново не била включена. С електронна заявка от 17.12.2020 г. до ответника,
ищецът констатирал, че услугата-предмет на процесния договор, не е предоставена, и е
поискал същата да бъде реализирана, като бъде променен адресът й на реализация. Била
поискана оферта от ответника за предоставяне на комуникационно оборудване за
техническо изпълнение на услугата. Сочи се, че за периода от сключване на договора до
изпращане на заявката на 17.12.2020 г., цялата стойност на услугата е била заплащана,
въпреки че не била използвана. Ищецът поддържа, че ответното дружество не му изпратило
предложение в отговор на заявката, като последвали нов имейл от 05.02.2021 г. от страна на
ищеца до ответника с молба за съдействие. Сочи се, че в отговор на този имейл е получен
отговор от служител на ответника - Е.П., в който било посочено, че за услуга № [***] бил
оказан „пълен съпорт“, въпреки че същата не е била инсталирана и функционираща. С
имейл от 15.02.2021 г. ищецът е поискал Договор № [***] да бъде прекратен, поради
неизпълнение от оператора на задълженията по договора, на който служител на оператора
отговорил, че предсрочно прекратяване на договора е възможно само след заплащане на
договорната неустойка. Ищецът твърди, че към 16.06.2021 г. е заплатил такса за процесната
услуга за период от 15 месеца, през който същата не е била предоставяна/ползвана, поради
което е оправено искане договорът да бъде развален. На 13.12.2021 г. търговският
представител на ответника - К., изпратил предложение до ищеца за хардуерна централа,
представляващо стандартна брошура, като ищецът попитал какво ще се случи с досегашния
договор, за който има заплатена такса за изминалите 22 месеца, но не последвал отговор от
ответника. С оглед изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на
осъдителен иск за сумата от 2880 лв., представляваща подлежаща на възстановяване сума,
платена по развален договор за представяне на електронни съобщителни услуги. Моли за
уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и е направил искане за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, единият- при режим на
довеждане, а втория- при режим на призвоваване, в лицето на К. К., със служебен адрес
[***], за установяване обстоятелствата около опитите за конфигуриране и включване на
централата и проведената кореспонденция в тази връзка със служители на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че на 14.02.2020 г. между
страните по делото бил сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги чрез „A1 Business Telephony”. Не оспорва, че ищецът е заплащал месечната такса по
договора в размер на 120 лв. (без ДДС) или 144 лв. (с ДДС). Поддържа, че ответникът е
предоставил услугата чрез фиксираната си и мобилна наземна мрежа, за което бил подписан
протокол между страните на 14.02.2020 г. Сочи се, че настройките за конфигуриране на
централата били изпратени на ищеца на 06.03.2020 г. Поддържа се, че след проведена
комуникация между двете дружества, ищецът не е успял да конфигурира собствената си
учрежденска телефонна централа, въпреки оказаното му съдействие от ответника. Твърди
се, че на 19.11.2020 г. била проведена скайп среща между представител на ответното
дружество - К. и представител на ищеца - Г., във връзка с която било изпратено до ищеца
електронно писмо от 19.11.2020 г., съдържащо оферта за централа, чрез която ищецът да
ползва услугата. Поддържа се, че ответникът е предоставял услугата през процесния период,
но ищецът не е могъл да я ползва, изцяло по своя вина. Моли да бъде отхвърлен
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на
един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около опитите
за конфигуриране на централата на ищеца.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
2
доказателства и обсъди доводите на страните, установи от фактическа и правна страна
следното:
Основателността на предявения иск се обуславя от установяване на фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД, който включва
осъществяване на твърдяното имуществено разместване на парична престация от
патримониума на ищеца в този на ответника, за което е отпаднало изначално
съществувалото правно основание.
Спорно между страните е дали Оператора е предоставил на Абоната услугата „A1
Business Telephony” в срока на договора/респ. след покана на ищеца до ответника за
предоставяне на оборудване (телефонна централа), собственост на оператора [***],
включително от кой момент договора между страните се счита за прекратен.
Във връзка със спорните факти и обстоятелства между страните и съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти,
като е указал на ищеца да докаже валидно възникнало между страните правоотношение от
сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по които е заплащал
месечно дължимата такса за срока на договора /които факти са обявени за безспорни/,
разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на оператора да
предостави използването на електронни съобщителни услуги „А1 Business Telephony“.
В тежест на ответника е възложено да докаже точно изпълнение по договора,
респективно - че е възстановил процесната сума, получена на отпаднало основание (т.е. в
резултат на развален договор).
Установява се от приетия по делото Договор от 14.02.2020 г., между „[***] ЕАД като
„Оператор“ и [***] като „Абонат“, че страните се уговорили оператора да предоставя на
Абоната срещу заплащане на определените в договора цени услугата „А1 Business
Telephony“. В т.2 от предмета на договора, било посочено, че услугата се предоставя чрез
обществена фиксирана и мобилна наземна мрежа на Оператора в съответствие с договора и
ОУ на оператора. В т.3 регламентирали, че „услугата А1 Business Telephony включва
предоставяне на елекронни съобщителни услуги чрез мрежата на Оператора, при
използване на преносна среда до комуникационното оборудване на Абоната, осигурена
от Абоната за негова сметка; предоставяне за ползване от Абоната на фиксирани и
мобилни номера и свързването им в една виртуална частна мрежа за пренос на глас по
начин, позволяващ чрез крайно устройство да бъдат осъществявани гласови повиквания
чрез мобилни номера към мобилни наземни мрежи и чрез фиксирани номера към
обеществени фиксирани мрежи. Предоставянето на тази услуга зависи от наличието на
свързаност, осигурена от Абоната.“
В т.8.2. от договора, било уговорено, че Операторът се задължава да осигури
използването на Услугата по договора в срок до 30 календарни дни от датата, на която
Абонатът е предоставил преносна среда, съгл. т.9.1.1. от договора. Изпълнението на тази
точка се удостоверява от Оператора с Констативен протокол за предоставяне на Услугата,
подписан от служител на Оператора. По силата на договора, Оператора се задължил още да
осигури контактно лице за техническа поддръжка и подпомага разрешаването на възникнали
технически проблеми, свързани с изпълнението на договора, като бил посочен и кратък
номер [***] и имейл [***]. на който Абоната да може да намери такава. От своя страна
Абонатът се задължил да осигури за своя сметка следното: 9.1.1. Преносна среда
(свързаност) с непрекъснато и точно функциониране и с посочени конкретни параметри;
9.1.2. Учрежденска телефонна централа и/или други крайни електрони съобщителни
устройства за използване на Услугата, както и всички необходими условия за правилното им
функциониране (като ел.енергия, подходяща температура, окабеляване и др.). В т.9.2. било
вписано задължение за Абоната „да въведе в експлоатация предоставената от Оператора
Услуга в срок от 72 часа след подписване на протокола по т.8.2.; да изпраща към Мрежата
3
само геолграфски номера от номерационния капацитет, предоставен вторично от Оператора,
без да ги променя и да ползва Услугата само и единствено на георграфския адрес/адреса,
посочен в Приложение № 1 към договора. С цел избягване на всякакво съмнение, в т.10. от
договора било регламентирано, че „Операторът отговаря само за инсталацията и
настройките на оборудването, което е предоставил на Абоната. Всяко друго крайно
устройство се конфигурира, обслужва, поддържа и защитава от Абоната или посочено от
него лице.“ В Приложение № 1 към договора от 14.02.2020 г. били посочени А) Технически
параметри на услугата и адрес на офиса на Абоната, където ще се предоставя услугата:
[***], както и брой едновременни обаждания и интерфейси: 5 бр. обаждания и SIP – тип
интерфейс. В т. В) Цени и начин на плащане било уговорено още, че в услугата ще бъдат
включени 10 бр. номера вкл. в месечната такса; 5000 мин. в пакета минути, включени за
безплатни разговори към национални, фиксдирани и мобилни врежи и междунарно зона 1 и
2 и месечна такса в лева без ДДС за услугата – 120 лв. Уговорени били и единичните цени
на разговорите, след изчерпване на минутите, включени в пакета на услугата. В т. ІІ
„Условия за прилагане на цените“, т.2 се посочва, че първата месечна такса, дължима за
всеки офис, се заплаща след подписване на Протокол за предоставяне на услугата за
конкретния офис. А в т.3 от същия раздел, за да се избегне всякакво съмнение страните
уговорили, че „месечните такси са дължими независимо дали Абонатът е въвел в
експлоатация Услугата в срока, определен в договора.“ Срокът на договора бил фиксиран на
2 години, считано от 14.02.2020 г. Договорът бил подписан от двете страни, в т.ч. за ищеца
(Абоната) от неговия управител [***], лично.
В деня на подписване на договора, бил подписан и Констативен протокол за
предоставяне на услуга, с който било удостоверено, предоставянето на услугата „А1
Business Telephony“ в изпълнение на договора, сключен между страните. В приетия по
делото КП на л.13) се сочело още, че служителя на Оператора, който го е подписал
удостоверява че заявената от Абоната услуга е активирана и отговаря на договорените
изисквания и параметри. Този констативен протокол бил подписан отново лично от
управителя на дружеството – ищец (Абоната) и от К. К., за Оператора.
С пълномощно, приложено на л.14 от делото, управителя на ищцовото дружество
упълномощил лицето Г. Христов Г. (разпитан и като свидетел в настоящото производство)
да го представлява през мобилния оператор [***] като за целта има право да подава от името
на управителя и дружеството всякакви молби, жалби, сигнали , декларации, да подписва,
подава и получава всякакви документи, договори, тарифни планове, да заплаща такси и др.,
като пълномощното било безсрочно.
По делото е приета и разменена между страните електронна кореспонденция
касателно изпълнението на договора от 14.02.2020 г., която не е оспорена за верността си от
никоя от страните, поради което съдът кредитира като годни доказателства, изявленията на
страните, извършени в електронна форма (имейл съобщенията) по отношение на изнесените
в тях данни за факти и обстоятелства.
Видно от разменените имейл съобщения между страните, в хронологичен ред:
на 06.03.2020 г. от страна на Оператора чрез техен служител Д. М. на имейла на ищеца
[***] в изпълнение на задълженията му по договора, били изпратени SIP настройки за
CVPN услугата на [***] – на [***]. В съдържанието на имейла се четат подробни
упътвания за конфигуриране на централата и настройките, за да може да се ползва
предоставената от Оператора услуга „Бизнес телефония“.
На 02.09.2020 г. от страна на ищеца, чрез пълномощника Г. е изпратен имейл, в който
се сочи, че „след проведен разговор очакват потвърждение, че е възможна
промяната на адреса на доставка на комуникационната услуга от к[***], [***] на
нов адрес в гр. София, а именно [***] № [***]“. В същия имейл ищецът моли за
среща в удобно за К. време, за да обсъдят „оптимизация и повишаване на
4
ефикасността на доставяните от А 1 услуги“.
На 26.11.2020 г. (очевидно след все още не конфигурирана централа) в 3,33 ч. и 3,34
ч., последователно са изпратени същите SIP настройки за CVPN услугата на А 1
повторно на [***], този път чрез служители на [***], подписали се като инж. Т. Г. и
инж. А. С.;
На 17.12.2020 г. е изпратен имейл от Г. към К., в който за първи път се твърди, че от
подписването на договора за „А1 Business Telephony“ на 14.02.2020 г. вече 9 месеца
услугата се заплаща редовно, но без да може да се използва. Според изложеното от Г.,
неговото проучване на случая сочело, че „за да може да се използва услугата по най-
бърз начин, решението е да се възползват от чл.10 от Договора, който допуска
предоставяне на комуникационно оборудване от Оператора на Абоната за
техническото изпълнение на Услугата “. В тази връзка моли имейлът му да се счита
като заявка за услугата, предмет на договора, да бъде физически реализирана на
следния адрес: [***] № [***] и 2. Да им бъде изпратена оферта от страна на А1 за
предоставяне на коминукациноно оборудване за техническото изпълнение на
Услугата, предмет на Договор № [***], услуга № [***];
На 17.12.2020 г., К. изпратил имейл към друг служител на Оператора Джоров, с който
го моли да даде експертно предложение на клиента [***] за комуникационно
оборудване;
На 11.01.2021 г. и 19.01.2021 г., от имейли на Г. до К. става ясно, че все още не са
получили такова „експертно предложение“, но вече 11 месеца заплащат услуга, която
не ползват;
В имейл от 05.02.2021 г. Г. посочва, че до този момент въпреки разменените имейли
липсва отговор от страна на Оператора на имейла на Абоната от 17.12.2020 г. и след
като от сключването на Договор № [***] за услуга № [***] е изтекъл срок от почти
година, в която услугата никога не е била инсталирана/функционираща, то желае това
електронно съобщение да се счита като изявление за едностранно прекратяване на
договора от страна на Абоната, но по вина на Оператора, считано от 14.02.2021 г.
Имейл от 23.02.2021 г., служител на [***] – Е.П. уведомява ищеца, че предсрочно
прекратяване на договора е възможно само след заплащане на регламентираната в
договора неустойка, тъй като за услугата № [***] на ищеца бил оказан пълен съпорт от
Оператора;
В имейл от 18.06.2021 г. Оператора за пореден път уведомява ищеца, че „няма
основания за предсрочно прекратяване на договора;
Едва на 13.12.2021 г. в имейл, изпратен от К. К. към ищеца, било изпратено
„предложение“за хардуерна централа (видно от приложения pdf файл);
В отговор, отново от 13.12.2021 г., Г. „благодари“ за предложението, което идва със
закъснение от 1 година, без 4 дни, но отново пита какво ще се случи с платените вече
22 месечни такси за услуга, която не е предоставяна изобщо от Оператора в този
период;
В хода на съдебното дирене са разпитани като свидетели и лицата К. К. (служител на
ответника [***], Акаунт мениджър) и Г. Г. (пълномощник на ищеца за отношенията му с
мобилния оператор [***]).
От показанията на св.К. става ясно, че същия е запознат със случая на ищеца, активно
е съдействал при сключването на договора от 14.02.2020 г. в качеството си на акаунт
мениджър. Знае, че от страна на [***] не са могли технически да се справят с настройването
на централата, но това не било по негова вина, нито на [***] или негови колеги. Според
неговото мнение, проблема е „от липсата на компетенции на системните администратори и
IT специалисти на ищеца“. Твърди, че се е отзовал на искането за предоставяне на оферта за
хардуерна централа от [***] но не може да каже кога и как, но е възможно да е отговорил на
искането и по телефона, като е казал на клиента ценовата оферта за такава централа, тъй
5
като ги знаел наизуст. Св. К. заявява още, че „според негови колеги от техническия отдел
проблема е бил от некомпетентност на тяхното техническо лице“.Според свидетеля,
оператора е изпълнил точно своите задължения по договора, като е предоставил условия за
ползване на услугата, а това че фактически ищеца не е успял да конфигурира и настрои
собствената си хардуерна /софтуерна централа, било извън отговорността на служителите на
мобилния оператор. Дава нагледен пример, като сочи, че ако човек си е закупил сим карта от
оператора, но собствения му мобилен телефон е развален и тя не може да функционира с
него, оператора не е длъжен да предостави и нов телефон на клиента си, за да може да
ползва сим картата. Същото било и в случая с услугата „Бизнес телефония“ – достъпът бил
осигурен до мрежата на Оператора, а „сработването“ на конкретната централа и настройките
й за мрежата на оператора било ангажимент на Абоната. Доколкото си спомня свидетелят,
от страна на ищеца не са заявили искане за съпорт от служител на [***] който да отиде на
място и да помогне за настройките на централата им.
Свидетелят Г. от своя страна също посочва, че по договора от 14.02.2020 г.,
централата била осигурена от [***], а от ответника им били дадени настройки как да я
настроят, за да се използва услугата, а наетите от ищеца технически специалисти да се
свържат с техн. Специалисти на оператора, посочени от него, за да се реализира услугата, но
всичко било неуспешно. Твърди, че в разговор с техния IT специалист през м. ноември 2020
г., разбрал, че за да тръгне услугата е необходимо оборудване на [***] което го провокирало
да поиска официално оферта за предоставяне на такова (имейл от 17.12.2020 г.), но за
съжаление офертата дошла с огромно закъснение, 4 дни преди да изтече 1 година от
поискването й и два месеца преди да изтече срока на договора. Заявява, че е поискал
предсрочно прекратяване на договора по взаимно съгласие след изтичане на 1 година от
сключването на договора, но от страна на Оператора не срещнал съдействие, а отказ.
Признава, че едва година след сключването на договора е поискал услугата физически да се
реализира на друг адрес, вече с оборудване на [***] защото се отказват от първоначалния
вариант да работят със собствена централа, който вариант очевидно се оказал неуспешен, но
на това тяхно предложение, ответника отговорил с огромно закъснение от почти година,
като ги принудил така да плащат още една година и така до изтичане на срока на договора,
т.е. за пълните две години.
Св. Г. заявява още, че са заплащали тази услуга в продължение на две години, тъй
като са ползвали и други услуги на [***] а фактурата била една и не се допускало частично
плащане.
Страните нямат спор, а и се установява от приетите доказателства, че действително
ищеца е заплащал месечните такси по сключените с ответника договори, редовно, в т.ч. за
услугата „А1 Business Telephony“.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните изводи от
правна страна:
Платените без основание от ищеца суми съдът приема да са в размер на 1440,00 лв. без
ДДС (12 м. по 120 лв. без ДДС) и същите подлежат на връщане от страна на ответника
[***], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото съдът приема, че с изявлението от
05.02.2021 г. (имейла е приложен на л.23 от делото) ищеца е прекратил едностранно договор
№ [***] за услуга № [***], считано от 14.02.2021 г., т.е. година след сключването му, като
прекратяването е изцяло по вина на Оператора, който не изпълнил задълженията си да
предостави при поискване от Абоната „собствено комуникационно оборудване, което да
настрои и инсталира, така че да е възможно Абоната да ползва реално предоставяната му по
договора услуга „A1 Business Telephony”.
Ответникът не установи по делото въпреки възложената му доказателствена тежест
„точно изпълнение по договора“, нито наличие на основание за имущественото разместване,
т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно възникнало
6
задължение за заплащане на посочените суми (от 1440,00 лв. без ДДС, за периода от
14.02.2021 г. до 14.02.2022 г.), респ. за задържането им от негова страна.
Съдът приема, че ответника въпреки получените имейл съобщения от 17.12.2020 г., не
е предприел активни действия за осъществяване на поисканата от ищеца услуга – да
предостави оферта за собствена на [***] хардуерна централа, която да настрои и
конфигурира чрез свои технически специалисти така, че да позволи на ищеца реално да
използва предоставяната му по Договора от 14.02.2020 г. услуга „A1 Business Telephony”.
Съгласно т.8.2. от Договора, операторът е длъжен да осигури използването на услугата в 30
дневен срок от датата на която Абонатът е предоставил преносна среда, а съгл. т.9.1.1., по
време на действието на договора Абонатът има право да заяви допълнителни активации на
услугата с писмена заявка като в този случай срокът за осигуряване на заявената услуга
започна да тече от получаване на заявката. Съдът намира, че Оператора не е изпълнил това
свое задължение и след получаване на заявката на ищеца от 17.12.2020 г. в срок до
17.01.2021 г. (т.е. 30 календарни дни след заявката) не е осигурил използването на услугата,
чрез предоставяне на собствено оборудване (комуникационна хардуерна централа, която да
инсталира и настрои на новия физически адрес, посочен от ищеца – [***] № [***].
За претендираните за връщане месечни такси за първата година от договора, съдът
намира, че ищеца няма основания да иска връщането им, тъй като с подписването на
Констативния протокол за предоставяне на услуга от 14.02.2020 г. (на л.13) от управителя на
ищцовото дружество, същия недвусмислено се е съгласил, че услугата му е предоставена,
съгласно уговореното в договора и поне до 02.09.2020 г., когато от страна на ищеца, чрез
пълномощника Г. е изпратен имейл до ответника, в който се сочи, че „ след проведен
разговор очакват потвърждение, че е възможна промяната на адреса на доставка на
комуникационната услуга от к[***], [***] на нов адрес в гр. София, а именно [***] №
[***]“ и желаят среща в удобно за св. К. време, за да обсъдят „ оптимизация и повишаване
на ефикасността на доставяните от А 1 услуги“, няма данни услугата да не е
предоставяна по вина на Оператора. Самият ищец допуска невъзможността за
конфигуриране на притежаваната от него централа да се дължи на субективни причини,
които стоят извън мобилния оператор. Поради тази причина ищецът е предприел действия за
смяна на оборудването и замяна на собствената му хардуерна централа с такава,
собственост на Оператора, но именно тук не срещнал нужното съдействие от страна на
последния. Бездействието на Оператора през втората година от действието на договора, след
като вече е надлежно уведомен, че ищеца има проблем с ползването на предоставяната му
услуга, която услуга заплаща без фактически да използва, според съда е неизпълнение на
основно задължение по договора от страна на мобилния оператор, което е основание за
прекратяване на договора от страна на Абоната, по причини за които Оператора отговаря, в
който случай не се дължат уговорените с договора неустойка, а напротив, получените от
ответника без основание суми подлежат на връщане.
По делото не се установи ответника да е възразил изрично срещу поисканите от ищеца
изменения в Договор № [***] г., дори напротив категорично се доказа, че отговарящите за
дружеството на ищеца, служители на [***], в т.ч. акаунт мениджъра св. К. е предприел
някакви действия за осъществяване на исканите промени, но по делото категорично се
установи, че тези действия са били с недопустимо закъснение и в крайна сметка са довели до
заплащане от страна на ищеца на суми, за непредоставена или прекратена услуга.
По делото, от приетите Общи условия, представени от ответника и относими към
процесния период, не се установява, да има изискване за подписване на изрично писмено
допълнително споразумение за измененията на Договора, от вида на поисканите от ищеца в
случая.
В конкретния случай се установи, че измененията, които ищеца е поискал да
настъпят в Договора от 14.02.2020 г. и касаещи промяна в а дреса на доставка на
7
комуникационната услуга от к[***], [***] на нов адрес в гр. София, а именно [***] №
[***]“ и предоставяне на комуникационно оборудване от Оператора на Абоната за
техническото изпълнение на Услугата „A1 Business Telephony”, не са такива, които да
водят до промяна в крайната цена на услугата, за която е сключен договора или до
предсрочно прекратяване, а се отнасят единствено до вътрешни промени, свързани с
дейността на ищцовото дружество и наложени от установена необходимост, в процеса на
изпълнение на Договора /невъзможността за конфигуриране на собствената на ищеца
хардуерна централа/.
Следва да се отбележи също, че според Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) всяко съдържание, представено в
електронна форма – каквото е и имейлът, представлява електронен документ, който
обективира електронни изявления – словесни изявления в цифрова форма. Съгласно чл.3,
ал.2 от ЗЕДЕУУ, след като страната по сделката е направила електронно изявление,
съдържащо се в електронен документ, се приема, че писмената форма е спазена (чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ), какъвто е и настоящия случай. Страните по Договора от 14.02.2020 г., с оглед по-
голяма оперативност са предприели писмена кореспонденция, чрез официално обявените си
в договора имейл адреси, като няма спор, че всяко от изявленията е достигнало до
насрещната страна. Последното се установява и от предприетите от мобилния оператор
фактически действия за предоставяне на ценова оферта за предоставяне на хардуерна
централа, макар със закъснение, именно по искането на ищеца от 17.12.2020 г.
За периода обаче от поисканата промяна (на 17.12.2020 г.) до фактическото изтичане
срока на двугодишния договор (14.02.2022 г.) на абоната са фактурирани неправомерно
месечни абонаментни такси за услугата „A1 Business Telephony”, която фактически не е
използвана, които същия е заплатил, но за ответника не съществува правно основание да
задържи получените суми.
В заключение, всички фактурирани от ответника услуги, след предприето от ищеца
едностранно прекратяване на договора, считано от 14.02.2021 г., се явяват като „непоискани
услуги“ и следователно получената от ответника стойност за тези услуги съставлява
неоснователно обогатяване от негова страна за сметка на обедняването на ищеца.
Изводът е, че по делото се установиха безспорно наличието на предпоставките за да
възникне в правната сфера на ищеца притезателното право по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, а
именно: 1. имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване на
основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и 3.
отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията.
С оглед приетите и анализирани по-горе доказателства, съдът приема, че в
производството безспорно се установи, че ответника виновно не е изпълнил договорните си
задължения да предостави на ищеца негово техническо оборудване, посредством което
ищеца да има реална възможност да използва услугата „A1 Business Telephony“ за остатъка
от срока на договора, т.е. за втората година от Договора и като е фактурирал за плащане
„неизползвана“ от абоната услуга, която е била редовно плащана от ищеца е получил нещо,
което не му се следва и което подлежи на връщане, в частност сумата от 1440 лв. без ДДС.
Съдът приема, че в хода на производството, ищецът установи възложените му в
доказателствена тежест факти и обстоятелства, обуславящи основателността на претенцията
му по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД да иска връщане на даденото, поради отпадане на основанието
му, а ответника не успя да изпълни възложената му доказателствената тежест, което прави
предявения иск основателен, макар не в пълния му размер и същия ще следва да се уважи за
сумата от 1440,00 лв. без ДДС.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни. Същите са заявили
8
искане за присъждане на такива, като са представили и списъци със сторените от тях
разноски.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 865, 20 лв., от която сума 115, 20 лв.
държавна такса; 700 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. – депозит за свидетел. Ответникът е
възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е поискал съдът да го
намали до минималния по НМРАВ размер, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Възражението на ответника съдът намира за основателно, поради което
редуцира дължимото се на ищеца адвокатско възнаграждение от страна на ответника до
размер от 588 лв., определено съгл. чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ и въз основа на размера на
предявения иск. Така, след редуцирането на дължимото адвокатско възнаграждение на
ищеца, разноските на същия възлизат на сумата от 753,20 лв., от която сума съобразно с
уважената част от иска му се следват разноски в размер на 376,60 лв., на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
Ответникът претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът му
определя в минимален размер от 100 лв., а съобразно с отхвърлената част от иска, ищеца му
дължи плащане на половината или сумата от 50 лв.
Така мотивиран, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК, Софийски Районен Съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „[***] с ЕИК [***], със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1309, [***], представлявано заедно от членовете на управителния съвет [***] да заплати, на
осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД на [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление: [***],
представляван от управителя [***] сумата от 1440,00 лева без ДДС (хиляда четиристотин и
четиридест лева) – платена на отпаднало основание, за периода от 14.02.2021 г. до
14.02.2022 г., в резултат на едностранно прекратен от Абоната, считано от 14.02.2021 г.
Договор № [***] за услуга № [***] „A1 Business Telephony”, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /14.02.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
до пълния размер от 2 880 лв. без ДДС или за сумата от 1440,00 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК „[***] с ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1309, [***], представлявано заедно от членовете на
управителния съвет [***] да плати на [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление: [***], представляван от управителя [***] сумата от 376,60 лв. представляваща
сторените в производството съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление: [***], представляван от управителя [***] да плати на „[***] с ЕИК [***], със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, [***], представлявано заедно от
членовете на управителния съвет [***] сумата от 50,00 лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9