Р Е Ш Е Н И Е
№ 1059/31.12.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – IІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на първи декември, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1216 по описа на съда за 2020 г. за да се произнесе, взе предвид следното: |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно –
осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на „Митьова
къща“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адресна управление гр. С., област Пазарджик,
ул. „Д. Б.“ № .., представлявано от Д. П. Я., подадена чрез адв. Х. *** против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 30/3/3120973/3/01/04/01 от
23.09.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София.
В жалбата се
твърди, че обжалваният административен акт е нищожен, неправилен,
незаконосъобразен, постановен в противоречие с административнопроизводствените
правила. Моли се да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно
заседание за жалбоподателя се явява адв. Х., която по изложени съображения моли
съда да уважи подадената жалба като основателна и отмени издадения
административен акт.
За ответника по жалбата – Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ гр. София, в съдебно заседание се явява адв. П., който по изложени
съображения моли съда да остави подадената жалба без уважение, като счита
същата за недоказана, неоснователна. Твърди, че оспореният АУПДВ е
законосъобразен, издаден по надлежния ред от компетентен орган, отразяващ
правилното прилагане на материалноправните норми. Представя писмен отговор. Претендира
направените по делото разноски.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а и това се установява от събраните
по делото доказателства, че „Митьова къща“ ООД е ползвател по Договор № 30/3/3120973/14.10.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за
местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 година, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/, сключен с изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие",
в размер на 46 297.65 лева, и приложените към него анекси.
За да сключи договора оспорващото дружество е кандидатствало
по реда на Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. /нар. по-долу за краткост "Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
"/ и представя, съобразно изискванията /чл. 16, съобразно приложимата редакция/
на същата Наредба № 29 от 11.08.2008 г. бизнес план за изграждане на къща за гости.
Видно от представения бизнес план "Къща за гости“, дружеството се задължава
да закупи 3 броя АТВ със съответната екипировка, 5 броя колела КРОСС със
съответната екипировка, 1 бр. автомобил O.. K.. Enjoy 6+1, 1 бр. хидромасажна вана и т.н.
В част IV "Финансово -икономически статус - приходи и
разходи", таблица 2 "Производствена и търговска програма" на бизнес
плана, жалбоподателят е записал, че ще реализира приходи от продажби на услугите/дейностите
в размер на 92 400 за 2016 г., 97 920 лева за 2017 г. и 104 280
лева за 2018 г. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са
залегнали финансови показатели на базата, на които проекта е определен като допустим,
сключен е договорът за подпомагане и е изплатена субсидия по него. Ползвателят се
е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора до 30.05.2015г.
/т. 3,1 от договора/ в съответствие с одобрения бизнес план, приложен към заявлението.
Договорът е сключен на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба
№ 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие"
и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и
постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни
групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана по-долу "Наредба № 23 от
18.12.2009 г. "
С писмо с изх. № 01-2600/6608 от 30.10.2019 г. ДФ „Земеделие'"
е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане
на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК. Производството е открито
във връзка с констатации, направени по подадена от Вас заявка за плащане №
30/3/3120973/3/01 по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
При извършена проверка на място след плащане на
19.07.2019 г. по проект № 30/3/3120973, резултатите от която са обективирани в контролен
лист от 19.07.2019 г, както и след извършени допълнителни административни проверки,
е констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план с договор
№ 30/3/3120973 от 14.10.2014 г., а именно:
1. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес
план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът с определен
като допустим, сключен е договор за финансово подпомагане и е изплатена субсидия
по него. От представените при проверката на място документи, отразени в Контролен
лист за проверка на място, е установено, че изпълнението на бизнес плана за трите
проверявани финансови години е съответно:
1.1 За финансовата 2016 година в Таблица 2 „Производствена
и търговска програма“ от одобрения бизнес план са заложени приходи от продажба на
услуги в размер на 59 500,00 лева. При проверката на място е констатирано, че за
този период са реализирани приходи от продажба на услуги в размер на 1 997.15 лв.,
което представлява 3,36 % изпълнение на бизнес плана за тази година.
1.2 За финансовата 2017 година в Таблица 2 „Производствена
и търговска програма“ от одобрения бизнес план са заложени приходи от продажба на
услуги в размер на 63 700. При проверката на място е констатирано, че за този период
са реализирани приходи от продажба на услуги в размер на 1 868,16 лв., което представлява
2,93 % изпълнение на бизнес плана за тази година.
1.3 За финансовата 2018 година в Таблица 2 „Производствена
и търговска програма" от одобрения бизнес план са заложени приходи от продажба
на услуги в размер на 70 300.00 лв. При проверката на място е констатирано, че за
този период са реализирани приходи от продажба на услуги в размер на 4 524,58 лв.,
което представлява 6,44 % изпълнение на бизнес плана за тази година.
Установеното средноаритметично изпълнение на бизнес плана
е в размер на 4,34% от заложените приходи за посочените 3 финансови години.
2. На 28.06.2019 г. е извършена извънредна проверка на място
от служителите на РТИ към ОД на ДФЗ гр. Пловдив, в хода на която не са предоставени
необходимите счетоводни документи, касаещи функционирането на инвестицията за периода
2015-2018 г. По отношение на заявената в Бизнес плана дейност - предоставяне на
екскурзии със закупения лек автомобил ОРЕL КОМВО Еnjoу не може да се установи с
каква цел е използван същият - не са водени пътни листове/пътна книжка, както и
счетоводно не е отразен разход за гориво. По отношение на предоставяне на услугата
ползване на АТВ също няма документи за закупено гориво, километражите не работят
и не може да се определи реалното ползване на активите.
Във връзка с наличието на данни и информация за неизпълнение
на договорни и нормативни задължения на ползвателя със заповед № 374368 от
03.07.2019 г. е назначена разширена проверка на място, която е извършена в периода
05.07.2019-19.07.2019 г. Резултатите от нея са обективирани в контролен лист от
19.07.2019 г. На нея е констатирано, че в счетоводната система не се води отделна
отчетност на подпомаганите дейности. Приходите, респективно разходите от тях се
отчитат общо с тези от нощувките. За 2019 г. е представена оборотна ведомост, в
която няма отразени начални салда по сметките за ДА, а по сметка 703 са отразени
приходите по дейности, но същите не съответстват с тези в предоставените извън счетоводни
справки. На 05.07.2019 г. съгласно правилника за дейността на Дирекция „Технически
инспекторат" ползвателят е попълнил Списък на изисканите и представени документи
при проверка на място към Контролен лист за проверка на място, като му е даден срок
от 10 работни дни да представи документи, необходими за извършване на проверката.
След изтичане на срока отново не са представени Аналитични счетоводни справки за
разходите по дейностите, заложени в Бизнес плана за периода 2015-2019 г., както
и Аналитични счетоводни справки за реализираните приходи (нощувки, кухня, АТВ, велосипеди,
джакузи, автомобил) за 2016 г., 2017г. и 2018 г.
След извършване на горецитираните проверки на място и анализ
на представените справки е констатирано, че общият брой на извършените екскурзиите
е 165 броя, а отчетеният километраж на автомобила O. K.. Enjoy показва 92 700 км
(средно изминати километри за една екскурзия се получава приблизително 562 км.).
В представения бизнес план от ползвателя изрично е посочено, че финансираният автомобил
OPEL KOMBO Enjoy е за „организиране на екскурзии до близки и по-далечни атрактивни
природни забележителности". Също така в Производствената и търговска програма
са заложени по 110 бр. екскурзии за първата, втората и третата отчетни години. Липсват
документи, удостоверяващи изминатите километри - пътна книжка, пътни листове, фактури
за гориво и др. разходно-оправдателни документи. Закупуването на автомобила съгласно
представения бизнес план от бенефициера и обект на финансиране по проект №
30/3/3120973 е за организиране на екскурзии на гостите на къщата. От представени
обяснения от Ползвателя, дадени в хода на извършената на проверката на място и приложени
към контролния лист, става ясно, че за лекия автомобил бенефицинетът не е ползвал
разход за гориво, не е вземал фактури за гориво, не е водил пътен лист. Горивото
за автомобила и за АТВ-тата е за негова сметка, като автомобилът е използван и за
снабдяване на къщата за гости. Обект на финансиране по проекта са и АТВ-та, които
съгласно бизнес плана са за „ползване за разходки по 15 туристически маршрути".
Те се намират в гараж на друг адрес, изискани са документи за право на ползване
на гаража, но такива не са предоставени. Ползвателят представя само писмени обяснения
за установеното. От представения снимков материал от извършените проверки на място
е видно, че АТВ-тата са в гараж, видимо, който не се заключва, затрупани са с прах,
върху тях има и черни торби за боклук с неизвестно съдържание, т.е складово помещение.
Констатираното при проверките на място води до основателно съмнение за използването
на финансираните активи по предназначение.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на
настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът
констатира следното:
При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен
административен орган с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на алинея 5 на чл.
20а от ЗПЗП, според която Изпълнителният директор издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите
на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Процесният случай попада в цитираната хипотеза. При това, предвид представените
доказателства, представляващи протокол № 145 от заседание на УС на Фонда, следва
да се приеме, че издателят на акта – изпълнителният директор - е компетентен по
степен и материя орган, при което актът е валиден административен акт. Неоснователни
са доводите в жалбата, че оспореният акт е издаден от некомпетентно лице.
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа
всички реквизити, които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното
в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително всички фактически и правни основания за постановяването
му. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния
орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.
При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения,
противно на твърденията на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че нарушението
на административно производствените правила е съществено само в случаите, когато
недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен
от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира при издаване на АУПДВ.
Производството по издаване на акта е образувано след извършена проверка за изпълнение
условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани
с подпомаганата дейност от компетентните длъжностни лица при РА на ДФЗ, съгласно
чл. 45, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Актът за установяване на публично
държавно вземане е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата
за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие
/чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК/. Преди да издаде оспорения акт, административният
орган с писмо изх. № 01-2600/6608 от 30.10.2019 г., е уведомил жалбоподателят, на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен
акт за установяване на публично държавно вземане, поради установеното с извършените
проверки неспазване на договорни и нормативни задължения, описани по т. 1 и по т.
2 от писмото, и за констатираното неизпълнение по т. 2 е определен размер на задължението,
за което ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане в размер
на 46 102,88 лева, представляващи 100% от получената субсидия, осигурил му
е възможност да участва в развилото се административно производство, да подаде възражения,
от която възможност се е възползвал. В хода на производството по издаване на оспорения
акт са изпълнени задълженията на административния орган служебно да установи всички
факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства
за тях /чл. 35 и чл. 36 от АПК/.
В указания 14-дневен срок с писмо вх. № 02-160-2600/8407/1 от 28.11.2019 г.
е постъпило възражение, но административният орган е приел, че изложените в
него доводи са неотносими, поради липсата на нови документи или доказателства,
които касаят издаването на оспорения акт.
В случая процесният акт на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден и на основание
разпоредбите на относимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за неизпълнение на ангажименти
или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата,
предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, поради
което в случая следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за
установяване на такъв вид вземания - по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано
от издателя на акта.
В чл. 11, т. 4 от ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция
се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие", а съобразно чл. 11а, т. 9
от ЗПЗП Разплащателната агенция администрира нередности по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. Следователно специалният закон – ЗПЗП, урежда не
само случаите през програмен период 2014 – 2020 г., но и през предходния програмен
период.
Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие",
който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП)
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Несъмнено
вземанията, възникващи въз основа на административен договор, представляват публични
държавни вземания, което е видно от текста на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и се събират
по реда на ДОПК, с издаване на АУПДВ.
Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна
на ползвателите, извън основанията на ал. 6 от чл. 27 от ЗПЗП, се установява с издаване
именно на АУПДВ по реда на ДОПК. Видно от фактическите основания за издаване на
акта, той се основава на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора
от 14.10.2014 г. бизнес план, в който са залегнали финансови показатели, на базата
на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и
е изплатена субсидия. В този смисъл актът се основава именно на неспазване критериите
за допустимост, които не се сочат в текста на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Противно на изложеното от жалбоподателя, производството по издаване на процесния
АУПДВ е започнало на 05.03.2014 г., с изпращане на уведомителното писмо, с което
ползвателят е уведомен за стартиране на процедурата и на търговеца е предоставена
възможност за депозиране на възражение и доказателства, от която бенефициерът се
е възползвал. Извършените проверки на място са в изпълнение на правото на Фонда,
съгласно т. 4. 1, т. 4. 2 и т. 4. 3 от договора от 14.10.2014 г. да упражнява постоянен
контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително контрол по изпълнение
условията по договора за отпускане на финансова помощ. При тези проверки на място
следва да се проверява и счетоводната отчетност, документите и техническите носители
на информацията, респективно може да изисква от ползвателя документи, сведения и
справки. Изрично е посочено, съгласно т. 4. 3, че правата по т. 4. 2, описани по-горе
се отнасят и за времето след предоставяне на помощта, за установяване на целевото
й използване съобразно условията на договора. Ето защо извършването на проверките
съставлява част от правата на фонда, произтичащи от сключения договор между страните.
Предвид факта, че е предоставена възможност на жалбоподателя да се запознае
с конкретните констатации на Фонда, съответно фактическите и правни основания за
започване на производството, на страната е предоставена възможност да се защити,
поради което процесуалните й права в това производство не са нарушени.
В резултат на изложеното съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в производство по издаване на оспорения АУПДВ и наведените възражения в
тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден и при правилно
приложение на материалния закон.
Оспореният акт е издаден на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29
от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно които, в случай
че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане
на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, като определя размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Според даденото в раздел IX "Други условия", т. 9. 1 буква "г"
от договор № 30/3/3120973/14.10.2014 г., определение "Одобрен проект"
е подаденото от ползвателя при кандидатстването по мярката и одобреното от Фонда
заявление за подпомагане заедно с изискуемите, според Наредба № 23 от
18.12.2009 г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда
бизнес план. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. един от задължителните
реквизити към заявлението за подпомагане е изготвен от кандидата бизнес план, който
трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране
на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 6 и т. 26 на ДР на Наредба № 29 от
11.08.2008 г. са описани значенията на понятията "икономическа жизнеспособност"
и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване
на нови в него за периода на бизнес плана. Дефиницията на § 1, т. 19 от ДР на тази
наредба сочи, че "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР,
като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани
в същото приложение /чл. 26, ал. 1 от Наредба № 29/. При което не би могло да се
твърди, че бизнес планът има само прогнозен характер, респективно, че не е част
от договора и не задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение
на договорните си ангажименти. В този смисъл бизнес-планът е неразделна част от
договора. Това е така, тъй като в текста на т. 9. 1, б. "г" от Договора
се сочи, че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването
по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, включително и предоставения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес-план.
Следователно при преценката за изпълнението на задълженията на ползвателя следва
да се съобразяват не само клаузите на договора, но и изготвения от него бизнес план,
въз основа на който е одобрен и проектът за финансиране.
Безспорно е установено от представените по делото доказателства, че бенефициерът
- жалбоподател не е спазил изискванията за приходи през посочените по - горе години,
заложени в приложения към проекта му бизнес план. Констатирано е, а и това се потвърждава
от данните по делото и представените от самия бенефициер счетоводни документи, че
приходите от подпомаганата дейност за всички проверени /три пълни/ финансови години
- 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изчислени средно аритметично, са под 20% от предвидените
в този бизнес план приходи /точната цифра е 4,34 %/.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение
на заложените в бизнес плана финансови параметри, което води до нарушение на т.
4. 17 и т. 4.25.3 от договора, съгласно които ползвателят на помощта е длъжен да
извърши одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения
проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като спазва одобрения проект
за срок от 5 години от сключването на договора. Безспорно е установено
бездействие от страна на ползвателя, изразяващо се в неизпълнение на заложени
финансови параметри, което не се оспорва от жалбоподателя. Напротив, при
извършената проверка е констатирано, че в счетоводната система не се водят аналитично
дейностите, обект на инвестицията, не се води и отделна отчетност на
подпомаганите дейности. С оглед на това, съдът споделя изцяло изводите на
административния орган във връзка с направените констатации.
След като при извършените проверки е установено посоченото, то налице е безспорно
нарушение на поет ангажимент от страна на бенефициера по т. 4. 17 от ДБФП и точка
11 от Приложение № 2 към него, който ангажимент се изразява в непостигане на предвидени
финансови показатели, а с това се нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като
не се постигат заложените цели на програмата, подкрепени със средствата от ЕЗФРСР
/така например решение № 4752 от 22.04.2020 г. на ВАС/. В практиката на ВАС е многократно
застъпено разбирането, че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности
са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проекта му за финансиране.
Съществена част от образеца към бизнес плана по Приложение № 3 към чл. 16 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г. е финансово икономическият статут на проекта, съставен от
приходна и разходна част. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни,
информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по
проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г. преценката доколко проекта води до реализиране на целите по
чл. 2 задължително преминава през анализ на два фактора, които са основание за вземане
на решение за одобряване на подпомагането по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата.
Приходите са част от одобрения от бизнес плана, който е част от одобрения проект,
като те са носители на информация за съответствието със задължителните условия по
чл. 16, ал. 2.
При това, посоченото неизпълнение на бизнес плана в частта относно приходите
за мониторираните години се вписва в материално правните хипотези и на чл. 46, ал.
1 от Наредба № 29 от 2008 г. и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г.
При тези данни настоящият състав на съда счита, че административният орган правилно
е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г., тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения на
ползвателя след изплащане на финансовата помощ. Правилно административният орган
се е позовал в решението си и на т. 8. 1 от договора, които предоставят възможност
на Фонда да поиска връщане на цялата или част от помощта, ако ползвателят на помощта
не е изпълнил някои свои нормативни или договорни задължения. В случая е безспорно
установено, че търговецът не е изпълнил заложените в бизнес плана финансови показатели,
които представляват индикатори за изпълнението на проекта, поради което непостигането
им води до отмяна на финансовата помощ.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. разплащателната агенция
определя размера на средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на помощта.
В ДВ бр. 68/2019 г. са публикувани Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.
27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. Съгласно т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения"
от правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени следно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените
приходи, съгласно одобрен бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период
и това е продължило над една финансова година се налага санкция в размер на
100% от предоставената финансова помощ по договора. В случая административния орган
позовавайки се на тези правила е изчислил че подлежащата на възстановяване финансова
помощ е 100%, предвид установеното, че реализираните приходи от подпомаганата дейност,
изчислени следно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под
20% от предвидените приходи, съгласно одобрен бизнес план, изчислени средноаритметично
за същия период и това е продължило над една финансова година.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че за трите
години изпълнението на бизнес плана е средно 4,34%, т. е. под 20%. Действително
с решение на ВАС е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане
по проекти по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена
от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", но от друга страна размерът
на подлежащата за възстановяване помощ е определена съгласно приетите правила, публикувани
в ДВ бр. 68/2019 г. Видно от самите Правила при определяне на размера на подлежащите
на възстановяване суми е предвидено пълно възстановявания при отклонения по-големи
от 50% спрямо първоначално заложените, като по този начин се отчитат и факторите
които се променят с времето от одобряване на подпомагането до приключване на мониторинговия
период, докато при наличие на отклонения в по-малки размери подхода е различен.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че липсва действащ нормативен акт,
по силата на който е определен размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ. Както към момента на получаване на финансовата помощ, така и към
момента на издаване на оспорения акт, съгласно нормите на чл. 27 от ЗПЗП ответникът
има правомощието да определи размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността
на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС, българското законодателство
и сключения административен договор. Тази норма не ограничава изпълнителния директор
на ДФЗ за приложението на конкретна програма. В случая размерът на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен въз основа на настъпили
юридически факти – нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и
не променят техните правни последици – възстановяване на неправомерно получена финансова
помощ. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил
както договорните си, така и нормативните задължения, поради което за административния
орган е възникнало материалното право да поиска връщане на изплатените суми. Налице
е неизпълнение на договора, но нарушението засяга и целите на мярката, по която
е получена помощта, засяга и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали
жизнеспособността на проекта. Преди приемане на правилата, по които е определен
конкретния размер на корекцията, с отделни Наредби по мерките на ПРСР се установяват
видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи основание за възстановяване
на неправомерно изплатена финансова помощ. Съдът приема, че не са нарушени и принципите
на предвидимост, тъй като жалбоподателят е имал яснота за дължимото си поведение
още при подписване на договора за финансова помощ. Както в действащите наредби,
така и в самия договор изчерпателно са уредени задълженията на бенефициерите и е
установена ясно отговорността при неизпълнението на тези задължения. В случая правилата
определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност
нарушения и същите нямат обратно действие както твърди жалбоподателят. При издаване
на акта органът се е позовал на нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г.,
която дава самостоятелно основание за възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
от друга страна критериите за налагане на средствата са разписани в ал. 2 от същия
член. Липсва нарушение на принципа на равнопоставеност, както и на принципите за
последователност и предвидимост.
Съгласно т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правила
за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично
за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи,
както е в случая, и това е продължило в упоменатия проверяван период, считано от
началото на 2016 г., размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е
100%, което в случая правилно е определено в размер на отпусната помощ от 46 102,88
лева, за нарушението по т. 1. За нарушението по т. 2 в АУПДВ, съгласно т. 18 от
Правилата, когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в бизнес плана
параметри по отношение на устойчива заетост, подлежи на възстановяване 100% от предоставената
финансова помощ по Договора, поради което правилно е определена подлежаща на възстановяване
безвъзмедна финансова помощ в размер на 46 102,88 лв.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна
на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата
на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира.
В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова
помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер
на дължимата от ползвателя финансова помощ. Заявката за плащане на жалбоподателя
е подадена на 08.06.2015 г. С оглед горното правилно ДФ "Земеделие" е
определил окончателната подлежаща на възстановяване финансова помощ, сума в размер
на 46 102,88 лв.
Това е и размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане,
предмет на издадения АУПДВ, за което и според упоменатото в договора се дължи законната
лихва върху тази сума, начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Доколкото по делото не беше наведено и доказано наличието на причини, поради
които се е стигнало до неизпълнението, които да попадат и в хипотезата на форсмажорни
обстоятелства, по смисъла на на § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,
не са налице основания за неизпълнение на заложеното в Договора, с което ползвателят
се е задължил и което е било основание за отпускане на средствата по Договора.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и
материално правни норми по издаването му, поради което и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. С оглед на това жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 2 295.71
лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските и на
основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Митьова къща“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адресна управление гр. С.., област Пазарджик, ул. „Д. Б.“ № .,
представлявано от Д. П. Я., подадена чрез адв. Х. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 30/3/3120973/3/01/04/01 от
23.09.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София.
ОСЪЖДА „Митьова къща“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адресна управление гр. С., област Пазарджик, ул. „Д. Б.“ № ., представлявано от
Д. П. Я. да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 295.71 /две
хиляди двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 8699 ОТ 19.07.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ОСМО ОТД. ПО АДМ. Д. № 2419/2021 Г. –
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1059 ОТ 31.12.2020 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,
ПОСТАНОВЕНО ПО АДМ. Д. № 1216/2020 Г. ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ
СЪСТАВ НА СЪЩИЯ СЪД. РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.