РЕШЕНИЕ
№ 1554
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.124 ал.1 от
ГПК, чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв.П. К., против Решение № 998/24.03.2022г., постановено
по гр.д.№ 12862/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което
е признато за установено в отношенията с Л. К. Ш., ЕГН **********, че
сключеният между тях договор за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние № *** г. е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; както и е осъдено дружеството да заплати на Л. К.
Ш., ЕГН **********, сумата от 50 лв.– разноски по делото; както и да
заплати на адв. М. В. М., АК-Пловдив, със служебен адрес – гр. Пловдив, бул.
***, сумата от 300 лв.– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на Л. К. Ш. по производството. Моли да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна Л. К. Ш., ЕГН - **********, чрез адв. М. М.
1
депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., констатира, че
въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в
законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд - Пловдив от Л. К. Ш. против „Фератум
България“ ЕООД е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение към
нея като неразделна част, с която посочва, че между страните бил сключен
договор за паричен заем № ***г., по който му била предоставена сумата от
800 лв., с уговорена лихва от 5,12%, ГПР 49,93% и срок за връщане от 45 дни.
Ищецът следвало да върне сума в размер на 840,96 лв. В чл. 5 от договора
било уговорено обезпечаването на заема с поръчителство предоставено от
„Фератум Банк“ ЕАД в полза на ответника, за което се дължало
възнаграждение в размер на 343,04 лв. съгласно договор за гаранция. Изтъква,
че с одобрение от ответното дружество на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Одобряването на
обезпечението се извършвало чрез одобряване на заема. Поддържа, че за да
бъде отпуснат кредит ищецът следвало да сключи договор за гарант, и то с
предварително посочено дружество „Фератум Банк“ ЕАД. Изборът на гарант
давало възможност на ответника да начисли в полза на свързано лице
значителна по размер такса за предоставяне на гаранция/поръчителство.
Твърди също, че таксата за гарант следвало да бъде включена в ГПР и
невключването й заблуждава потребителя. Поради това намира, че не е
спазено изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Направено е искане за установяването на нищожността на договора, а при
условията на евентуалност на клаузата на чл. 5 като неравноправна на
основание чл.22 във вр. с 1 чл.10 и чл.19 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143,
ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК
депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска. Не било
установено твърдението, че предоставянето на поръчителство от „Фератум
Банк“ е условие за сключване на договор за кредит. Счита, че сключването на
договор за гарант не е задължително условие за сключване на договор за
2
кредит. Клаузата на чл.5 от договора за кредит се генерирала автоматично въз
основа на избор, който ищецът е направил при подаване на заявка за кредит
т.е. уговорката се явявала индивидуално договорена по избор на потребителя.
Посочва, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение
поръчителство от „Фератум Банк“ ЕАД и след като се запознал с дължимите
от него такси по договор за гаранция, е подал заявление за сключването на
договор за потребителски кредит. След получаването на информацията,
съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез смс, че желае
да сключи договор за потребителски кредит при посочените условия. По
никакъв начин ищецът не е бил въведен в заблуждение относно условията по
сключване на договора за кредит, бил е информиран изцяло относно
последиците на неговия избор, като са били и посочени сумите, които дължал
спрямо „Фератум Банк“ ЕАД. Разходът по сключения договор за гарант не се
включвали в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия разход по кредита
съгласно ЗПК, доколкото касаело услуга предоставяна от трето лице.
Поддържа, че преди ищецът да бъде обвързан с договора за кредит,
ответникът е предоставил цялата необходима информация във формата на
СЕФ на електронната му поща. Предвидените разходи в СЕФ са били
включени впоследствие по ясен и разбираем начин за ищеца и в договора за
кредит. Акцентира, че ищецът е имал 14 дни, в които да вземе решение за
отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки, но не е
упражнил това свое право. По този начин ищецът е разбрал и приел клаузата
на чл.5 от договора за кредит.
Районният съд, за да уважи предявения иск, излага основни
съображения, че страните не спорят, а и от писмените доказателства по
делото се е установило, че на 23.04.2021 г. са сключили договор за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, по който „Фератум
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило заем в размер
на 800 лв., който е следвало да бъде върнат с плащането на 1 погасителна
вноска. Уговорена е годишна лихва в размер на 5,12% за периода на договора
от 45 дни, а ГПР е 49,93%. В чл. 5 е посочено, че заемът се обезпечава с
поръчителството на „Фератум Банк“, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряването на заема. Във връзка с него е подписан и договор
за гаранция от 24.04.2021 г., в който е уговорено плащането на
възнаграждение от 343,04 лв. от потребителя. От изложените в отговора
3
обстоятелства и от представените разпечатки на отделните етапи от
електронното кандидатстване за заема се е установило, че предоставянето на
поръчителство е задължително за отпускането на заема, като ищецът е можел
да избира единствено между това дали поръчител да е „Фератум банк“ или
посочено от него лице. От тези документи е видно, че ответникът има
информация за размера на възнаграждението до договора за гаранция още
към момента на кандидатстването на ищеца за кредита. Не е спорно по
делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Затова сключеният между страните
договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се
съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Като обща дължима сума по
договора е записана 840,96 лв., но в нея не е включено допълнителното
плащане от 343,04 лв. по договора за гаранция, който, както бе посочено по-
горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение,
вземайки предвид сегашния му размер- 49,93%, съотношението между
главницата и възнаграждението за гаранцията- 42,88 % и срока на договора-
45 дни. Затова посоченият в договора ГПР от 49,93% и обща дължима сума–
840,96 лв. не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за
заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
Районният съд аргументира също, че ГПР не се уговаря между
4
страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно
изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания.
Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Районният съд посочва, на следващо място, че въведените
възражения за незадължителност на услугата не променят извода.
Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата
за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради
което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима
сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия
ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита. Наложен е извод, че процесният договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба против решението дружеството
неоснователно възразява, че Районният съд не е обсъдил всички доводи, а
само някои от тях. Това е така, тъй като при решаване на спора съдът е
длъжен да обсъди само най-съществените и пряко относими доводи,
въведени от страните по делото. Без уважение следва да се остави
оплакването, че неправилно е прието с решението, че от ангажираните
доказателства се установявало, че не е било спазено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. От текста на решението не ставало ясно на кои конкретни
доказателства се позовава съдебният състав, за да стигне до такъв извод. Не
може да се разбере и по какъв начин не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
5
т. 10 от ЗПК. От мотивите на решението се констатира, че са взети предвид
описаните в исковата молба и съответно приложени към нея документи –
договор № 1011279 / за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние, който по естеството си съставлява договор за потребителски
кредит.
Дружеството възразява, че неправилно Районният съд е приел в
решението си, че сумата от 343,04 лв., предмет на договор за гаранция, следва
да бъде включена в ГПР по процесния договор за кредит. В случая, сумата в
размер на 343,04 лв., предмет на договора за гаранция не следва да се
включва в ГПР по кредита, тъй като се касае за правоотношение с друга
страна, различна от довереното ми дружество и избрана от ищеца. Съгласно
представения в исковата молба договор за гаранция (поръчителство), гарант
по него е Фератум Банк p.l.c., със седалище и адрес на управление в ***, а не
“Фератум България“ ЕООД. При справка по партида на “Фератум България“
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
се установява, че „Фератум Банк“ не участва в него, нито пък “Фератум
България“ участва по някакъв начин във „Фератум Банк“. От приложеното с
отговора на исковата молба извлечение от регистъра на БНБ за кредитни
институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, е видно, че Фератум
Банк /***/ е вписано под № *** в този регистър. Поддържа, че се касае за
отделно правоотношение, поради което липсва основание сумата от 343,04
лв., предмет на договор за гаранция да бъде включена в ГПР по процесния
договор за кредит. Но дори и да приемете, че сумата от 343,04 лв. трябва да
бъде включена в ГПР по процесния договор за кредит, отново няма да е
налице нарушение на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно тази
разпоредба, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В чл.
единствен, ал. 1 на ПМС № 426 от 18.12.2014 г., се определя годишния размер
на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. Към датата на процесния кредит -
6
23.04.2021 г., основният лихвен процент на БНБ е бил 0%, от което следва, че
размерът на законната лихва за 2021 г. е бил 10%. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК ГПР по процесния договор за кредит не може да бъде по - висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, т.е. от 50%. В случая, според жалбоподателя, това изискване е
спазено, тъй като в чл. 4 от процесния договор е посочено, че годишният
процент на разходите по заема е в размер на 49,93%, тоест същият е в рамките
на законово определените 50%. Отпуснатият заем на ищеца е в размер на 800
лв., от което следва, че допустимият размер на ГПР по кредита е в размер на
400 лв. В ГПР без съмнение се включва лихвата по договора, която е в размер
на 40,96 лв. При включване и на сумата от 343,04 лв. по договора за гаранция,
би се получила обща сума в размер на 384 лв., която отговаря на 48% размер
на ГПР. Дори да се приеме, че сумата по гаранционното правоотношение
следва да бъде включена в ГПР по договора за кредит, отново няма
превишаване на законово определените размери на разходите по кредита.
Възражението на жалбоподателя следва да се остави без уважение, тъй като
без наличие на гарант/поръчител лицето не може да кандидатства за
получаване на кредит, ето защо и тези разходи следва да бъдат включени в
общата дължима сума и ГПР. Относно размера на ГПР страната – получател е
била заблудена, тъй като е нямала представа към датата на подписване на
договора какъв е всъщност точният размер на ГПР. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред
които и тази по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. В представения договор липсва посочване на каквито и да е
допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Фактът, че посоченият в
договора ГПР от 49, 93 % формално не надвишава пет пъти законната лихва
съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК не освобождава търговеца от задължението да
изпълни вменените му от закона горепосочени изисквания, без които
проверката дали са спазени императивните разпоредби на чл. 19 ал. 1 от ЗПК,
§ 1 т. 1 от ДР на ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК, е невъзможна. Правилен е
изводът на Районния съд за нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
7
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на адв.М. М. сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждeние, на осн.
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 998/24.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 12862/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с.
Осъжда „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на адв.М. В. М., АК - Пловдив, на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА сумата 300 лв. за
адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 1933/2022г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8