№ 249
гр. Ловеч, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500118 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез
пълномощника юрисконсулт Р.И. против разпореждане № 178 от 02.03.2022
г. по ч.гр.д. № 308/2022 г. на РС Ловеч в частта, с която e отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател против М. Г. ИВ. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за следните вземания: законна лихва в размер
на 57,93 лв. от датата на предсрочна изискуемост - 05.01.2022 г. до подаване
на заявлението в съда - 24.02.2022г. и за лихва за забава в размер на 451,85
лв. от датата на изпадане на длъжника в забава - 23.02.2019 г. до датата на
предсрочна изискуемост- 05.01.2022 г., произтичащи от договор за
потребителски кредит № ********** от 25.10.2018 г. и анекси към него.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на
атакуваното разпореждане в обжалваната част. Твърди, че заповедният съд
неправилно е обосновал отказа си за присъждане на законна лихва и лихва за
забава, като е отхвърлил тези претенции с аргумент за недължимост на
възнаграждението за закупен пакет за допълнителни услуги. Изтъква, че във
връзка претенцията на дружеството за законна лихва за времето от
настъпилата предсрочна изискуемост - 05.01.2022 г. до подаване на
заявлението в съда - 24.02.2022 г. в размер на 57,93 лв., същата е
обоснована, с оглед разпоредбите на ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС и
Решение № 75/16.07.2015г. по т.д. № 519/2014г. на ВКС, II-ро ТО.
По отношение за лихва за забава размер на 451,85 лв. за периода от
датата на изпадане на длъжника в забава - 23.02.2019 г. до датата на
1
предсрочна изискуемост - 05.01.2022 г. изтъква, че съдът неправилно е
отхвърлил заявлението. Излага аргументи, че посочената лихва не
представлява неравноправна клауза и кредиторът има право да получи
възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, като и
обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.
Счита, че не е налице анатоцизъм, доколкото се касае за различни основания
- заплащане на договорно възнаграждение и обезщетение за просрочено
изпълнение.
Моли съда да отмени на обжалваното разпореждане в атакуваната му
част и постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно
обжалваните вземания на „Профи Кредит България“EООД, като и да му се
присъдят разноски в размер на 15.00 лв. платена държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в преклузивния
едноседмичен срок за обжалване на разпореждането, с което отхвърлено
отчасти заявлението, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице,
за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отхвърли частично заявлението по чл. 410 ГПК, отказвайки да
издаде заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които е подадена
жалбата, заповедният съд е приел, че клаузата в договора за заплащане от
потребителя на възнаграждение за пакет допълнителни услуги, противоречи
на императивните разпоредби на чл. 10а, ал.2 и ал.4, чл.19 ал.4 от ЗПК, както
и на чл. 143, ал.1, т.5 от ЗЗП. Наред с това съдът е приел за неясен
механизмът, по който претендираните от заявителя лихви са начислени,
изтъквайки, че е налице неяснота върху каква главница се изчисляват те,
респективно дали в така определеното вземане се включва и цената на пакета
допълнителни услуги, посочен в погасителния план към договора. Предвид
така установената неяснота относно начина на формиране на размера на
претендираните лихви, съдът е отхвърлил претенцията на заявителя за сумата
в размер на 451,85 лв., начислена лихва за забава от 23.02.2019 г.- датата на
изпадане на длъжника в забава до датата на предсрочна изискуемост -
05.01.2022 г.
Настоящата инстанция изцяло споделя тези изводи на заповедния съд.
Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи само върху непогасения остатък
от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
За периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора преди изменението му. В този смисъл
са дадените задължителни указания в ТР 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС. В случая искането на заявителя да получи лихва за забава до
2
обявяване на предсрочната изискуемост по кредита би било основателно, ако
начинът на определяне и размерът й е посочен съобразно рамката на закона. В
чл.12.4 от приложените по делото общи условия към договор за
потребителски кредит № ********** от 25.10.2018 г. е прието, че при
обявяване на предсрочна изискуемост, потребителят дължи остатъците от
непогасените вноски, включващи и възнаграждението при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането. От погасителните планове към договора за
потребителски кредит и анексите към него се установява, че в общия размер
на месечната вноска освен главница и лихва, е включен и размера на вноската
по закупен пакет допълнителни услуги. Настоящият съдебен състав също
счита, че клаузата, с която e уговорено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги е нищожна като противоречаща на закона и добрите
нрави. С оглед изложеното и приетото в цитираното тълкувателно решение се
налага извода, че размера на вземането за лихва за забава за периода от
датата на изпадане на длъжника в забава - 23.02.2019 г. до датата на
предсрочна изискуемост - 05.01.2022 г. е определен, като в размера на
непогасения остатък от главницата е начислено и възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, тъй като от изложеното в заявлението не става
ясен механизмът, по който тези лихви са начислени от страна на заявителя.
При тези данни правилно районният съд е отказал издаването на заповед за
изпълнение за сумата от 451,85 лв.
Изложените по-горе съображения се отнасят и за претендираното
вземане за законна лихва в размер на 57,93 лв. от датата на предсрочна
изискуемост - 05.01.2022 г. до подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г.
и констатирана от районния съд неяснота относно начина на нейното
формиране.
Ето защо разпореждането на ЛРС в обжалваната му част като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 178/02.03.2022 г., по ч.гр.д. № 308/
2022 на РС Ловеч в частта, с която заявлението на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *** против М.Г. И., ЕГН ********** е отхвърлено за следните
вземания: законна лихва в размер на 57,93 лв. от датата на предсрочна
изискуемост - 05.01.2022 г. до подаване на заявлението в съда - 24.02.2022г.) и
лихва за забава от датата на изпадане на длъжника в забава- 23.02.2019 г. до
датата на предсрочна изискуемост -05.01.2022 г. в размер на 451,85 лв.
3
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4