№ 407
гр. Пазарджик, 27.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235200500401 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалб. Х. П., редовно призован , не се явява. За него се явява адв. С.,
редовно упълномощен.
Отв. Е. Г., редовно призована се явява лично и с адв. Х..
Съдът докладва постъпила молба от Х. И. П. чрез процесуалния му
представител адв.К. С. в която последни моли да бъде даден ход на делото.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №179/15.05.2023г., постановено по гр.д.№615/2022г. по
описа на РС- В. е намалено по предявения от Е. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.В., ул.„М.С.“ №18, ет.2 против Х. И. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.В., ул.„М.С.“ №18, ет.2, иск с правно основание чл.30
1
ЗН, извършеното от М. С. П., починала на ****г., с нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 11.04.1979г., №80, Том 1, дело №185/1979г. на В.ския
районен съдия дарение на недвижим имот на ½ ид.част (една втора идеална
част) от следния недвижим имот: втори етаж на Сграда с идентификатор
****, област Пазарджик, община В., гр.В., п.к.*****, ул.“М.С.“ №18, с
функционално предназначение Жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи 2,
със застроена площ от 93,00кв.м, построена в Поземлен имот с ИД ****,
област Пазарджик, община В., гр.В., п.к. *****, ул.“М.С.“ №18, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от
663кв.м, стар номер ****, квартал ***, парцел **, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № ****г. на ИД на АГКК към м.04.2020г., със сумата от
10699,73лв, необходима за възстановяване на запазената част на ищцата Е. И.
Г., ЕГН ********** от наследството, оставено от наследодателката й М. С. П.,
починала на ****г., като е възстановена запазената част на Е. И. Г., ЕГН
**********, от наследството на М. С. П., починала на ****г., с **** ид.части
от дарения с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.04.1979 г., №
80, Том 1, дело № 185/1979 г. на В.ския районен съдия, недвижим имот
представляващ 1/2ид.част от втори етаж на Сграда с идентификатор ****,
област Пазарджик, община В., гр.В., п.к.*****, ул.“М.С.“ №18, с
функционално предназначение Жилищна сграда- еднофамилна, брой етажи 2,
със застроена площ от 93,00кв.м, построена в Поземлен имот с ИД ****,
област Пазарджик, община В., гр.В., п.к. *****, ул.“М.С.“ №18, вид
територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от
663кв.м., стар номер ****, квартал ***, парцел **, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № **** г. на ИД на АГКК към м.04.2020г..
Осъден е Х. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.„М.С.“
№18, ет.2, да заплати на Е. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул.„М.С.“ №18, ет.2 , сумата от 881,42лв., представляваща разноски по
делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Х. И. П., чрез
пълномощника му адв.К. С. от АК- Пазарджик.
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при съществени нарушения на ГПК, при неправилно
приложение на материалния закон и е необосновано.
2
В тази насока се визира, че съдът и с едно изречение не е обсъдил
представения с допълнителна молба от 10.01.2023г. от ищцата Нотариален
акт №64, том 2, рег.№2476, нот.дело №250/21.09.20216г. на Нотариус М.Р., с
който общата наследодателка на страните по делото- М. С. П. е продала
4/6ид.ч. от цялата масивна жилищна сграда /сега идентификатор ****-
еднофамилна, състояща се от изби и два жилищни етажа със застроена площ
всеки по 89кв.м., ведно с 4/6ид.ч. от дворно място от 668кв.м. /сега с
идентификатор ****/ при описани граници и административен адрес: гр.В.,
ул.“М.С.“ №18.
Визира се, че на стр.8 от молбата ищцата е навела довод, че за нея тази
продажба прикрива дарение, изготвена набързо с цел да бъде увредена, за да
не наследи майка си.
Сочи се, че е наведен и втори довод, че втория етаж вече е собственост
на ответника- Х. П. по дарението му с НА ****г., и че е парадокс
продавачката М. П. да му прехвърли повторно идеални части от неговия етаж
с продажбата по НА ***г. на Нотариус М.Р.. Счита се, че това е сторено
умишлено от ответника за да бъде отразена цялата къща като еднофамилна.
Твърди се, че в нарушение на ГПК, съдът не е обсъдил възраженията на
ответника в писмения му отговор от 20.01.2023г., в които са били изложени
правни доводи, че представения от ищцата НА ***г. е официален документ,
приет по делото и неоспорен от страните.
Визира се, че не е обсъдена цитираната трайна и непротиворечива
практика на ВКС по обуславящия въпрос, че продажбата на чужд имот не е
нищожна. Приема се, че с представения НА се доказва по делото,, че
прехвърлената 4/6ид.части от 2МЖС от 89кв.м. от 2016г. няма безвъзмезден
характер, тъй като на 21.09.2016г. е продаден на ответника за 9800лв., при
данъчна оценка 9280лв.
Твърди се, че съдът не е обсъдил и от решението не става ясно, той
приема или не възражението на защитата, че продажба на имот по данъчна
оценка също не е нищожна, като извършена в противоречие с добрите нрави и
е произвел своето действие.
Приема се, че ако е обсъдил представения нотариален акт за продажба
на същия имот от 2016г., доводите на ищеца и възраженията на ответника,
съдът сигурно е щял да достигне до други изводи, а именно, че подарения
3
втори етаж от родителите на страни на ответника, в частност 1/2ид.ч. от М. П.
през 1979г. е продаден отново през 2016г. Ответникът се легитимира като
негов собственик, първо по дарение от родителите си през 1979г., а след това
и чрез покупко- продажба през 2016г. на 4/6ид.ч. от майка си на цялата сграда
с идентификатор 10450.501..2400.1. Сделките са вписани и са произвели
своето действие.
Твърди се, че съдът не се е произнесъл и по възражението, че поради
двете сделки за идеална част на един и същи имот- искът по чл.30, ал.1 от ЗН
за намаляване на дарението извършено с НА №**г. до размера на запазената
част на ищцата от 1/6ид.ч. се явява недопустим, тъй като 4/6ид.ч. от
процесния имот е придобит от ответника по възмезден начин с последваща
сделка с НА №64, том 2, рег.№2476, нот.дело №250/21.09.2016г. на Нотариус
М.Р..
Твърди се, че няма мотиви от страна на съда и по направено възражение
основано на ТР №1 от 02.07.2021г. по т.д.№1/2019г. на ОСГТК в което се
приема, че ….Договор за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим
имот не се разваля по силата на влязло в сила решение за евикция и е
необходимо предявяване на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Счита се, че ако са било обсъдено това възражение, съдът сигурно е
щял да достигне до други правни изводи, а именно, че покупко- продажбата
извършена с НА ***г. на 4/6ид.ч.от 2МЖС от 89кв.м. всеки етаж е пречка
ищцата да получи запазената си част от втория етаж, тъй като не е налице
дарение, което да бъде намалено до размера на запазената й част т 1/6ид.ч.
Твърди се, че втори жилищен етаж не е самостоятелен обект в сграда.
Изписаният идентификатор ****.1 е на цялата 2 МЖС състояща се от два
редовни етажа, находяща се в гр.В., ул.“М.С.“ №18, за да има годен обект- 2
етаж с отделен идентификатор.
Сочи се, че втори етаж к идентификатор ****, находящо се в гр.В.,
ул.“М.С.“ №18 не съществува в КККР нито пък от страна на ищцата е
представена данъчна оценка на етажа.
Приема се, че подареният етаж няма статут на самостоятелен обект в
сграда, не е нанесено като такъв в кадастъра и не може дарението което към
1979г. е било допустимо, сега да бъде намалено от несъществуващ
самостоятелен обект в сграда. Затова и нотариуса през 2016г. е подписал
4
прехвърляне на 4/6ид.ч. от цялата сграда, а не само на обособения първи етаж
от 2МЖС. Такъв обект няма и не подлежи на делба, прехвърляне или отмяна.
Моли се да бъде кредитирано допълнителното заключение на вещото
лице от 20.02.2023г.- т.5, според което двата надземни етажа не са обозначени
с отделни идентификатори, като за цялата сграда е поставен един
идентификатор, т.е. няма самостоятелен обект в сграда за който се иска
отмяна.
Евентуално от материално правна страна се приема, че искът се явява
частично основателен, но в по- малък размер от този изчислен от съда в
решението. Ако същият е бил обсъдил всички събрани и неоспорени по
делото доказателства и би приел заключенията на ВЛ /основно и две
допълнителни/, дадените от него оценки за отстъпено право на строеж за
602кв.м. и последващо дарение на 211,30кв.м.. за втория етаж от краварника
от ищцата на сина й, съдът сигурно е щял да стигне до други изводи и
стойности за даренията получили двете страни по делото.
В този аспект се излагат съображения.
Искането е да се постанови ново решение с което се обезсили
обжалваното решение поради недопустимост на иска, алтернативно да се
отмени същото, като се отхвърли предявения иск. При условие на
евентуалност да се уважи иска, но в по- малък размер от този изчислен от
съда в решението му.
Моли се за присъждане на направените разноски по делото и пред двете
съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Е. И. Г.. В
него се приема, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Изразява се несъгласие с основното оплакване на въззиваемата страна
отнасяща се за правните последици от покупко- продажбата с НА №****г. с
предмет продажбата на 4/6ид.ч. от цялата масивна жилищна сграда, вкл. и за
4/6ид.ч. от втория й жилищен етаж, който е бил предмет на дарението с НА
****г. В този аспект се сочи, че никой не може да черпи права от собственото
си недобросъвестно поведение. Към момента на сделката с НА №****г.,
процесният жилищен етаж, представляващ самостоятелен жилищен
апартамент е бил изключителна собственост на т.нар. „купувач“ Х. П., на
5
основание НА за дарение ****г., поради което „продажбата“ на 4/6ид.ч. от
този процесен етаж не е породила вещно- правни последици, доколкото
„продавачката“ М. П. не е имала никакви действителни права на собственост
върху този чужд имот.
Твърди се, че в конкретния случай, приложение намира втората
хипотеза на ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, като ВКС ясно е постановил, че
не могат да се прехвърлят вещни права, каквито прехвърлителят
действително не е притежавал, затова и не настъпват вещно- правни
последици, а от сделката настъпват само облигационни последици за връщане
на даденото като продажна цена на конкретния имот.
Приема се за неоснователно оплакването във връзка с неправилното
попълване на цялата сграда, като „двуетажна еднофамилна“ в действащата
КК на гр.В. от 2018г., въпреки, че същата е двуфамилна и се състои от два
самостоятелни жилищни апартамента на всеки от двата й редовни жилищни
етажи. Тази очевидна фактическа грешка в действащата КК се счита, че е по
вина на недобросъвестния ответник Х. П., който се опитва да черпи права от
собственото се недобросъвестно поведение.
Визира се, че попълването в КК на тази двуфамилна жилищна сграда-
неправилно като „двуетажна еднофамилна“, противоречи на НА за дарение
****г., съгласно който Х. П. е изключителен собственик на жилищния
апартамент на втория етаж.
Счита се, че същият умишлено е подвел длъжностните лица от Агенция
по кадастъра. Правилното записване на тази двуетажна жилищна сграда би
следвало да бъде, че жилищния апартамент на първия етаж от сградата е
собственост на наследниците на И. Х. П., починал преди изготвянето на тази
КК, на основание собствения му НА от 1970г., съставен в производство по
обстоятелствена проверка, а втория жилищен етаж е изключителна
собственост на Х. П., на основание НА за дарение ****г.
Приема се, че конкретните оплаквания са незаконосъобразни, тъй като
съгласно задължителната съдебна практика на ТР №8/2014г. на ОСГК на
ВКС, при режима на ЗУТ, записванията в действащите кадастрални карти и
планове имат само декларативен характер, но не пораждат вещно- правни
последици.
Счита се за неоснователно оплакването, че съгласно записването в
6
действащата кадастрална карта този втори жилищен етаж не бил
самостоятелен обект в сграда е неоснователно, защото противоречи на закона.
Този втори жилищен етаж е бил самостоятелен жилищен обект още към
1979г. при режима на Глава Първа и Втора от ЗСГ и е представлявал „втори
жилищен имот“ по смисъла на ЗСГ за семейството на баща им И. П., който
към този момент е притежавал две жилища, представляващи два
самостоятелни апартамента на всеки от двата жилищни етажа. ЗСГ е
задължавал родителите на страните да се освободят от втория си жилищен
имот и това те са направили с дарението от 11.04.1979г. в полза на
малолетния тогава техен син- настоящия въззивник Х. П..
Неоснователно се приема и „евентуалното оплакване“ за частична
неоснователност на иска за разликата от дължимите се на ищцата според
възивника само 6553,32лв.- до правилно присъдените от Районния съд
13189,44лв.
Искането е да се остави без уважение, като неоснователна подадената
въззивна жалба и се потвърди изцяло като правилно решението на
първоинстанционния съд.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодните разноски пред
въззивната инстанция.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. С.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания.
Адв.Х.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията, изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания. Представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: - Моля да уважите жалбата изцяло на първо място като
обезсилите решението като недопустимо и евентуално отхвърлите същото
по съображения които съм изложил, подробно със съдебна практика.
Недопустимо е решението, моят клиент има два нотариални акт първият от
7
1979г. с дарение, втория приживе майка му пред 6-7 години му е
прехвърлила 4/6 от цялата къща. Първият нотариален акт е само за втория
етаж. По ЗУТ, исковата молба е оставена без движение, второто дело се води
само за втория етаж. Представил съм ТР на Общо събрание на гражданска
колегия според който трябва първо да се обезсили договора за продажба и
едва тогава да се атакува дарението за възстановяване на запазена част. Не
може съдът, като е уважил иска е постановил едно недопустимо решение. В
момента, първият нотариален акт е отменен за 1/3ид.ч., моя клиент има за 4/6
идеални части от цялата къща за същия обект. На второ място защо е
неоснователен. Пак съдебна практика, за да се сметне масата на
несъстоятелността има два нотариални акта с които ответницата по жалбата е
дарила, РС е ценил само единия, втория имот изобщо го няма, липсват
каквито и да било мотиви, затова считам, че е необосновано. Претендирам
разноски.
Адв. Х.: - Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора. Цитирали
сме съдебна практика на ВКС, която е правилно приложена от В.ски РС.
Представям писмени бележки. Дори правя извадки, в конкретния случай
намира приложение втората хипотеза на Тълкувателно решение № 3/12
година /цитира/. Отношенията касаят само двете страни облигационно. Не
може един самостоятелен обект в собственост етаж който е бил прехвърлен с
дарение на въззивника, като втори жилищен етаж сега са записали сградата,
като еднофамилна. Намира приложение Тълкувателно решение №8/2014
година, именно при режима на ЗУТ за разлика от режима на ЗТСУ
отбелязванията в кадастралните карти и планове имат само декларативен
характер. Сградата си е двуфамилна, два самостоятелни жилищни
апартамента. В.ския съд като оценява какво е дарено на нея право на строеж,
на него жилищен етаж, включително вещо лице сравни и по тарифни цени,
към момента на дарението 1979г., всичко е изчислено, съотношението е кон
за кокошка. Ние сме получили кокошката. Тази разлика е точно определена,
изчислена, изцяло по заключението на вещото лице.Допустимо е решението.
Моля да го потвърдите и ни присъдите съдебно деловодни разноски.
Съдът счете делото за разяснено, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
8
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законния
едномесечен срок - до 27.10.23г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9