Р
Е Ш Е
Н И Е № 63
гр. Пловдив, 10.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на десети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова като разгледа докладваното адм.д.
№ 3270 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по жалба, подадена от Медицински център
“В.”
ЕООД – К., ЕИК ****, против Заповед за налагане на санкции № 29-02-49-3/
11.10.2019 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, с която на дружеството е наложена
санкция в размер на 200 лв. на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО вр.
чл.408, ал.1 от НРД за 2018 г. Твърди
се, че заповедта е издадена при неспазване на съдопроизводствени
правила /очевидно се имат предвид административнопроизводствени
правила/ и материалния закон. В СЗ жалбодателят не се
представлява. В писмени бележки се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – Директорът на РЗОК Пловдив, чрез
процесуални представители и в писмени бележки счита
жалбата за неоснователна. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срок и от
страна с правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството
е санкционирано за извършено според административния орган нарушение на чл.281в
от НРД 2018 за МД. В заповедта е посочено, че „…използваните медицински изделия
за осъществяването на основни оперативни процедури, посочени в
диагностично-лечебния алгоритъм на АПр, които НЗОК не
заплаща извън стойността на АПр, не се отпускат от
болнична аптека.“, както и че жалбодателят нямал
сключен договор с болнична аптека на друго лечебно заведение за болнична помощ,
с което били нарушени изискванията на чл.281в от НРД 2018 за МД, което
обосновавало налагането на санкция по смисъла на чл.400, ал.3 от НРД 2018 за
МД. Заповедта препраща към Протокол от 25.09.2019 г., съставен при извършена
проверка. Сочи се също, че „Доколкото нарушенията
са за първи път, липсват предпоставки за налагане на санкция в размер, по-висок от
предвидения в цитираната разпоредба минимален размер.“ Наложена е 1 /една/
санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв.
1.Заповедта
е издадена при практическа липса на мотиви
- самостоятелно основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК. В същата не е
посочено кои са медицинските изделия, за които се твърди, че е следвало евентуално
да се доставят от болнична аптека и дали такива въобще са били необходими и
използвани. Подобни описания липсват и в представения протокол за проверка и
докладна записка към него, които заповедта почти буквално възпроизвежда.
Въпреки изричното указание да се представи пълната преписка не са представени
други доказателства, освен посочените, заповедта за възлагане на проверка,
договора между страните и допълнително споразумение към него. Практически е
невъзможно да се отговори на въпроса дали въобще е налице нарушение, още повече
че съгласно АПр № 19, която се сочи, не при всяка
оперативна интервенция се използват медицински изделия, които НЗОК не заплаща /например
при „Отстраняване на помътняла леща чрез
корнеален или склерален
разрез (до 3,5 мм) без имплантиране на леща“/. Липсата на мотиви във всички
случаи е основание за отмяната на издадения административен акт /така в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 4 от 22.04.2004 г. на Върховният
административен съд на Република България - Общо събрание на съдиите/, като
същата не може да бъде попълвана пред и от съда с доказателства, тъй като
изобщо няма предмет на доказване, нито може да бъде заменена от посочването на
правни основания, и поради което същата е достатъчно и самостоятелно основание
за отмяната на акта.
2. НРД
2018 за МД изрично сочи, че при констатирани нарушения по изпълнение на КП, АПр, КПр и КДН за всяко едно от
тях се налага съответна по вид и размер санкция, като в тези случаи общият
размер на санкцията е сбор от санкциите за всяко едно нарушение – чл.398, ал.5
и 6 от НРД 2018 за МД. В протокола за извършена проверка се сочи, че са
проверени 41 бр. истории на заболяванията /ИЗ/, но както се посочи за
извършените според административния орган нарушения /при това не става ясно
какъв е техния брой/, неясно защо е наложена 1 /една/ санкция. Макар и в случая
да не става дума за административнонаказателна
отговорност по смисъла на ЗАНН, а за отговорност за неизпълнение на договор,
тази отговорност стои най-близо именно до първо посочената, а цитираните норми
са сходни с чл.18 от ЗАНН. Налагането на една санкция прави заповедта
незаконосъобразна и на това самостоятелно основание.
При
така изложеното следва да бъде постановено решение, с което незаконосъобразната
Заповед за налагане на санкции № 29-02-49-3/ 11.10.2019 г. на Директора на РЗОК
– Пловдив да бъде отменена.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - Пловдив, ІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на санкции № 29-02-49-3/ 11.10.2019 г. на Директора на РЗОК –
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: