М О Т И В И по присъда № 126/23.06.2014
г. по НОХд. № 233/2014 г. по описа на РС Червен бряг
Повдигнато е обвинение против Т.В.Ц., с ЕГН ********** за
това,че на 10.06.2014 г. в с. ***, обл.***, на
ул."***",
пред дом № **
управлявал
на МПС - л.а. „Ауди 80" с рег. № СА 61-45 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.25 на хиляда установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
7510" с фабр.№ 0263 – престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Представляващият Районна прокуратура Червен бряг прокурор Ивайло Тодоров поддържа
обвинението. Пледира за осъдителна присъда постановена при условията на чл.54
от НК с размер над минимума предвиден в закона, като се обосновава с високата
конкретна степен на обществена опасност на деянието от една страна, а от друга
с чистото съдебно минало на подсъдимия. Пледира на основание чл.343г от НК
съдът да лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от една година.
Подсъдимият участва в процеса
лично. Признава вината си. Не дава обяснения по повдигнатото обвинение.
Съдът като прецени събраните в
хода на производството доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установени следните фактически обстоятелства и фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.В.Ц., роден на *** ***, българин, с българско
гражданство, с постоянен адрес гр*** обл. ***,
ул. „*** № ** с настоящ адрес
с. Радомирци ул. Екзарх Антим І” № 2,
със средно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият е
пенсионер по болест. Същият е трудноподвижен. Придвижва се с помощно средство и
с придружител. Живее в с.*** обл.Плевен. На
10.06.2014 г. с лек автомобил „Ауди 80" с рег.№ СА 61-45 ВМ отишъл в центъра на
селото – в района на кметството. Той управлявал моторното превозно средство. Преди
това бил употребил алкохол – пил една бира. На ул."***", пред дом № ** при
опит да направи маневра, не осигурил достатъчно странично разстояние и ударил
паркирания там лек автомобил с рег.№81-68 АК. След получен сигнал за възникналото ПТП в района на
кметството оперативният дежурен при РУП Червен бряг около 10.40 ч.
изпратил за вземане на отношение в
с.Радомирци по повод възникнало леко ПТП служителите при РУП Червен бряг, свидетелите Н.З.З. и Д.Д.П.. Същите били дежурни съгласно утвърден график на
територията на полицейското управление. Пристигайки на място свидетелите установили начина на извършване на транспортното произшествие
и участниците в него. Като участник в същото се представил подсъдимия. Свидетелите
установили и визуално, че той е водач на л.а. „Ауди 80" с рег.№ СА 61-45 ВМ. Подсъдимият бил на
мястото на водача, бил много трудно подвижен, имал помощно средство за
придвижване. С него имало и една жена – придружител. Подсъдимият се
легитимирал, като по този начин свидетелите установили самоличността му. Бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер 7410", с фабр.№
0263,
като полицейските служители го тествали на мястото на водача, тъй като същият
бил много неадекватен и трудно подвижен. Свидетеят възприел помощни средства за
придвижване в автомобила. Уредът отчел концентрация на алкохол в издишаните от
него 1.25 на
хиляда. На въпроса какъв алкохол е употребил заявил, че е пил бира, без да уточнява количеството. В изпълнение на служебните си задължения
св.Н.З. съставил на подсъдимия АУАН, в която отразил констатираното от него и
св.Д., което квалифицирал като нарушение на чл.5 ал.3 т.1, чл.25 ал.1 и чл.147
ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен на място в присъствие на подсъдимия, който го
подписал без възражения. На същият бил издаден талон за медицинско изследване, което той получил,
но не се явил в
указаното време и болнично заведение да даде кръвна проба – факт¸който се
установява от служебна бележка на ФСМП Червен бряг.
Горната фактическа обстановка
съдът установи при съвкупната преценка на събраните в хода на ДП доказателства –
показанията на свидетеля Н. З.; АУАН сериен пореден № 577533/10.06.2014 г. по описа на РУП Червен бряг; талон за медицинско
изследване № 0361311/10.06.2014; служебна бележка от ФСМП Червен бряг от 10.06.2014 г.; справка
за съдимост.
Показанията на свидетеля са последователни и непротиворечиви, допълват се и кореспондират с
писмените доказателства по делото, цитирани по-горе, поради което съдът ги кредитира.
При така установената
фактическа обстановка съдът прие за доказани по несъмнен начин изложените в
обвинителния акт фактически обстоятелства и в тази връзка за доказано
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
Съвкупната преценка на
доказателствата обуславя категоричен извод, че подсъдимият е автор на
престъплението, за което му е повдигнато обвинението.
От обективна страна на 10.06.2014 г. в центъра на с. ***, обл.***, в района на кметството подсъдимият управлявал
МПС - л.а. „Ауди 80" с рег. № СА 61-45 ВМ
след употреба на алкохол – 1.25 на хиляда установено с показанията на
техническо средство Дрегер 7410", с фабр.№ 0263. Извършеното от
подсъдимия съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК., а не административно
нарушение по ЗДвП. Доводите на съда са следните: съгласно разпоредбата на чл.
343б ал. 1 от НК управлението на МПС след употреба на алкохол съставлява
престъпление при доказана концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда. Установява
се от приобщените по реда на чл. 238 от НПК доказателства – показанията на
полицейския служител и отразеното в АУАН показание на техническото средство, /неоспорено
от подсъдимия/, че при тестването на подсъдимия за употреба на алкохол
техническото средство е отчело концентрация на алкохол у
подсъдимия над 1,2 на хиляда, а именно - 1.25 промила. Действително това
показание не е потвърдено чрез съответната химическа експертиза, но съдът
приема за установено по категоричен начин показанието на техническото средство,
тъй като подсъдимият не се е явил в указаното болнично заведение и указано
време умишлено да даде кръвна проба. Съгласно установената съдебна практика в
случай, че извършителят откаже да даде кръвна проба за извършване на химическо
и медицинско изследване и е подписал без възражение акта за констатирано
административно нарушение се приема, че концентрацията на алкохол е такава
каквато е показало техническото средство. Така е съгласно Наредба №30/01г. на МЗ, МВР и МП. В случая при
установената фактическа обстановка подсъдимият е подписал акта без възражение и
не се е явил да даде кръвна проба видно от
цитираната по-горе служебна бележка на ФЦСМП Червен бряг.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като подсъдимият съзнавал характера на извършваното – това, че
управлението на МПС след употреба на алкохол съставлява престъпление, но
въпреки това го сторил; съзнавал е обществената опасност на деянието, неговите
последици и искал настъпването им. Тези факти се установяват от процесуалното
поведение на подсъдимия в двете фази на процеса – пред съда подсъдимият заяви
„и какво като съм виновен?”
При горните доводи съдът прие, че
подсъдимият е осъществил и от субективна страна престъпния състав на
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
При така установена фактическа обстановка
съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът не
отчете наличие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и индивидуализира наказанието при условията на чл.54 от НК. Действително
подсъдимият има чисто съдебно минало, но от процесуалното му поведение пред
съда не се установи критичност към извършеното, независимо заявлението, че се
признава за виновен. Пред съда подсъдимият заяви „и какво като съм виновен?”
Този факт, високата степен на обществена опасност на деянието – управление на
МПС след употреба на алкохол, фактът че ПТП-то е осъществено на многолюдно
място – в центъра на селото в района на кметството, където обичайно по това
време – около 10.00 ч. има повече хора; фактът че подсъдимият е инвалид -
подпомага си придвижването с подпомагащи средства, трудно подвижен е - видно от
показанията на св.З. и възприето и непосредствено от съда обстоятелство и въпреки това си е позволил да управлява МПС-то
след като е употребил алкохол, определят извод за по-висока конкретна степен на
обществена опасност на деянието. Подсъдимият не наведе доказателства за
наличието на неотложни или изключителни причини, поради което да се е наложило
да управлява МПС-то след употреба на алкохол.
Ето защо съдът индивидуализирайки наказанието при условията на чл.54 от НК определи на същия наказание лишаване от свобода по вид – предвидено в
разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК. Отчитайки чистото съдебно минало и
възрастта на подсъдимия и като съпостави тези факти с конкретната степен на
обществена опасност на извършеното деяние съдът прие, че съотносимо на същите
ще е за извършеното престъпление на подсъдимия да се наложи наказание пет
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи с тригодишен
изпитателен срок. Съдът счете, че с оглед обсъдените по-горе доказателства, че
това наказание следва да се търпи условно, без да се налага реално изтърпяване.
Съдът прие, че така определеното по
вид и размер наказание е съразмерно на
конкретната степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление и неговата обществена опасност и че предвид тези обстоятелства ще
изпълни своята функция – да въздейства предупредително и възпиращо на
подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
При този изход на делото след като прие за установено
по безспорен начин, че подсъдимият е автор на престъпното деяние отчитайки
императивния характер на разпоредбата на чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия
от правото да управлява МПС за срок от осем месеца при съображения идентични към
доводите на съда за прилагане разпоредбата на чл.54 от НК.
При този изход на делото съдът
на основание чл.309 ал.2 предл. 3-то от НПК отмени взетата спрямо подсъдимия на
ДП мярка за неотклонение „Подписка”.
При горните доводи и съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: