№ 678
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Емилия А. Кунчева Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2
от ГПК.
Образувано е въз основа частната жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр.
София, подадена чрез пълномощника юрк. С. С., срещу разпореждане № 705
от 16.02.2021 г. на Плевенски районен съд по ч.гр.д. № 1086/2021 г., в частта
му, в която съдът е отхвърлил на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, пр.1 от ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД срещу М. Т. М., с ЕГН *****, /погрешно изписано М.Г.К. с
ЕГН *****/ в частта относно претендираната сума от 283,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2019 г. до
13.03.2020г. и от 14.05.2020 г. до 04.02.2021 г., като включваща периода от
14.05.2020 г. до 14.07.2020 г., поради противоречие със закона.
В частната жалба са изложени оплаквания, обосноваващи довод за
неправилно приложение от заповедния съд на материалния закон, по
отношение на който с обжалваното разпореждане е прието наличието на
противоречие със заявената претенция за обезщетение за забава. Претендира
се отмяната на разпореждането в обжалваната му част и уважаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за претендираното обезщетение за забава, както и за сторените разноски
1
в настоящото производство.
Частната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок и
от легитимирано лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално
допустимо.
По същество жалбата е основателна, предвид следните съображения:
От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил
сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, срещу длъжника М. Т.
М., от гр. Плевен, за следните суми: 1400,07 лв. – неплатена главница по
договор за потребителски кредит № **********/18.07.2019 г.; 244,39 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.10.2019 г. до 25.01.2021 г.
283,23 лв. – обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 25.10.2019 г.
до 04.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Заявителят е основал вземането си на договор за потребителски кредит,
сключен между страните на 18.07.2019 г., който договор е приложен към
заявлението. Със заявлението е представен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги на банката за размера на задълженията по
договора за потребителски кредит.
С разпореждане от 16.02.2021 г., в обжалваната му част, Плевенският
районен съд е отхвърлил заявлението за претендираната сума от 283,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2019 г. до
13.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 04.02.2021 г., като включваща и периода от
14.05.2020 г. до 14.07.2020 г.
За останалите суми по заявлението районният съд е издал заповед № 710
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК от 16.02.2021 г.
За да отхвърли частично заявлението, заповедният съд е приел, че
претенцията за обезщетение за забава противоречи на закона, тъй като
периодът, за който се претендира това обезщетение, включва и периода от
14.05.2020 г. до 14.07.2020 г., а за този период, съгласно разпоредбата на чл. 6
2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последиците, при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти не се начисляват лихви за забава и неустойки.
Въззивният съд не споделя тези изводи на районния съд и намира
разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено частично заявлението по
отношение на претендираната мораторна лихва за неправилно.
Видно е от първоначалната редакция на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последниците
/обн. В ДВ, бр. 28./2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, че нормата повелява до
отмяната на извънредното положение да не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като
предсдрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. С
последващото изменение на закона /обн. В ДВ, бр. 34/2020 г., в сила от
09.04.2020 г./ нормата на чл. 6 придобива следната редакция: „До отмяната на
извънредното положение при забава на плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране /факторинг, форфетинг и други/, предоставени от банки и
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции,
включително когато вземанията са за лизинг, не се начисляват лихви за забава
и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо
и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може
да бъдат изземвани вещи“.
Съгласно последната редакция на нормата на чл. 6 от цитирания по-горе
закон /обн. в ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ до два месеца след
отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задълженията
на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
3
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът
не ноже да бъде развален поради неизпълнение.
Анализът на цитираната нормативна уредба обуславя извода, че
доколкото последната редакция на нормата не включва задълженията на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от банки, а само от регламентираните в чл.3 от
ЗКИ финансови институции, то след отмяната на извънредното положение на
14.05.2020 г., банките вече имат право да начисляват лихви за забава и
неустойки. Т.е. двумесечният период, предвиден в последната редакция на
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последниците не се отнася за банките, какъвто статут безспорно има
дружеството-заявител „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
За да издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 от ГПК за останалата част от претендираното вземане,
районният съд очевидно е приел, че заявителят е банка, но неправилно е
приложил нормата на чл. 6 от цитирания по-горе закон в действащата й за
случая редакция.
В заявлението изрично е посочено, че претендираното обезщетение за
забава е съобразено с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последниците, като за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по договора за кредит не е начислявана законна
лихва.
С оглед на тези съображения, разпореждането на Плевенски районен
съд следва да бъде отменено в обжалваната му част, в която е отхвърлено
частично заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по отношение на
претендираната законна лихва. Въззивната инстанция следва да се произнесе
по същество, като постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу
посочения длъжник за претендираната сума.
Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за издаване
4
на заповедта.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 705 от 16.02.2021 г. на Плевенски районен
съд, постановено по ч.гр.д. № 1086/2021 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу М. Т. М., с ЕГН *****,
/погрешно изписано М.Г.К. с ЕГН *****/ за сумата от 283,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2019 г. до
13.03.2020г. и от 14.05.2020 г. до 04.02.2021 г., като включваща периода от
14.05.2020 г. до 14.07.2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на
кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК ****,
против длъжника М. Т. М., с ЕГН *****, с адрес: гр. Плевен, ж.к. "Д."
бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, за сумата 283,23 лв., представляваща обезщетение за
забава /законна лихва/ за периода от 25.10.2019 г. до 04.02.2021 г. по договор
за потребителски кредит № ********** от 18.07.2019 г. ., и за сумата 15 лв. –
разноски за въззивното производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен да издаде заповедта и
изпълнителния лист и да предприеме следващи процесуални действия по
администриране на производството.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5