Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
№260006,гр. Пловдив, 15.02.2024г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното
от съдията търговско дело №242 по описа за 2020г.,
Ищцата Ф.Х.А., ЕГН ********** *** в исковата си молба
против ЗД“ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“№89Б твърди,че на **** на път ІІІ-862 при
км.0 +600 водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № **** Х.Г.Х., при
движение в тъмната част на денонощието е нарушил правилата за движение и е
причинил ПТП – блъснал е пешеходецът Н. А. К., който впоследствие е починал в
болница в резултат на получените травми – счупване на шийни прешлени и контузия
на мозъчен ствол. По случая било образувано досъдебно производство
№ЗМ-134/2019г. по описа на ****. Ищцата твърди, че е сестра на пострадалия,
както и че двамата са били силно привързани един към друг – израснали в едно
семейство, помагали си, подкрепяли се ежедневно. След загубата ищцата тежко
преживява липсата на брат си – съществено се променило емоционалното й
състояние, изгубила е апетит, страдала от безсъние, трудно се концентрира,
изпитва силен страх и безпокойство.
Посочва се, че към датата
на ПТП виновният водач е имал задължителна застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“ при ответника ЗД “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. На *** А.
отправила молба до застрахователя за изплащане на обезщетение, която до момента
на предявяване на иска не била удовлетворена.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на нейния брат, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от ****г. – датата на уведомяване на ответника, до окончателното
изплащане.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се излага следното: Признава се твърдението, че към датата на
процесното ПТП за водача на горепосочения лек автомобил е била налична
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. Оспорват се
следните обстоятелства: че водачът на автомобила е извършил нарушение на
правилата за движение; механизма на ПТП; че смъртта на Н. К. е пряк резултат от
сблъсък с автомобила; че ищцата е сестра на пострадалия; че е налице трайна и
дълбока емоционална връзка между нея и К.; че двамата са живели в едно общо
домакинство и са били изключително близки; че евентуално претърпените болки и
страдания продължават към настоящия момент.
Ответникът твърди, че: Х.
е управлявал автомобила със съобразена скорост и с включени къси светлини; че
преминавайки през тъмен участък не е имал техническа възможност за реакция, за
да реагира на опасността; пешеходецът е бил облечен в тъмни дрехи и без
светлоотразителни знаци по тях; че последният се е движел след употреба на
алкохол, което се е отразило на избора му на маршрут и на способността му да
контролира движението си и да преценява адекватно ситуацията. Твърди, че
пешеходецът се е движел по пътното платно и евентуално е изскочил внезапно пред
автомобила. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в
съотношение 20% за водача и 80% за пешеходеца. Счита, че К. се е движел по
платното в нарушение на чл.108, ал.1 и ал.2, чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Посочва, че
претендераният размер на обезщетението не кореспондира с действително
претърпените вреди и с установената съдебна практика. При условия на
евентуалност се поддържа, че ищцата попада в кръга на лицата по чл.493а, ал.4
от КЗ и съгласно пар.96 от ПЗР на ЗИД КЗ, следва да получи обезщетение в размер
до 5000 лева. Ответникът счита, че не дължи лихви от посочената от ищцата дата,
а от момента, в който е изтекъл тримесечния срок от уведомяването му.
С допълнителната искова и
с подадения допълнителен отговор страните поддържат становищата и възраженията
си.
От фактическа страна в
процеса се установи следното:
Като безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че към датата
на настъпилото на **** ПТП, при което е загинал Н. К., лек автомобил с рег.№ ****,
управляван от Х.Х., е бил застрахован за риска задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
От представените
удостоверения за съпруг и родствени връзки от 26.10.2020г., издадено от Община ***
и от 23.10.2020г. , издадено от Община ***, се установява че ищцата Ф.Х.А. е
сестра на починалия Н. К..
ДП №134/19г., пр.пр.
№8510/2019г. по описа на ОП *** е прекратено с постановление от 05.05.2021г.,
влязло в сила на 12.07.21г., като е прието, че водачът на лекия автомобил няма вина
за причиняване на ПТП.
Събрани са и гласни
доказателства. Разпитан е свидетелят Х. М. Б. – баща на ищцата и починалия Н. К..
От показанията му се установява, че братът и сестрата били много задружни,
разбирали се като деца, помагали си взаимно. През *** г. свидетелят и майката
на ищцата се разделили, вследствие на което ищцата останала да живее с баща си,
а починалия К. отишъл да живее с майка си. През *** , А. се преместила да живее
в *** заедно със съпруга си и до момента продължавала да живее там. Н. понякога
им ходил на гости. Ф. не успяла да дойде на погребението на брат си, тъй като в
този момент провеждала лечение от настъпил инцидент, в който тя била участник.
Това я карало да се чувства зле, изживяла тежко загубата на брат си.
Разпитан
е С. М. С. – без родство с ищцата, приятел на нейния баща. Познавал семейството
от много години. Твърди, че Ф. и брат й били много задружни като деца, имало
уважение и обич между тях. Винаги си помагали. Ф. живеела в ***, но като се прибирала
си общували с брат й, имали добри отношения. Ищцата преживяла много тежко
загубата, плакала.
Свидетелят
З. А. И. – живеещ в близост до бащината къща на ищцата в *** посочва, че
познава семейството отдавна. Ф. и Н. живели заедно до приблизително ***г.,
когато родителите им се развели и Ф. останала да живее с баща си в ***, а Н.
заживял с майка си в ***. След това Ф. заживяла със съпруга си в ***. Ищцата и
брат й били в добри отношения, той й ходил на гости, когато тя се прибирала в ***
се виждали. Не успяла да дойде на погребението, тъй като била болна. Когато си
дошла след няколко месеца, отишла на гроба на брат си, плачела, не била същата
като преди. Било й много тежко, че не е могла да дойде на погребението на брат
си. Когато Ф. се прибирала в *** оставала в къщата на баща си за по 1-2
седмици. В този период идвал и Н., който също оставал по 2-3 дни, за да се види
със сестра си. Тя често го подпомагала финансово.
По
делото е разпитан и водачът на МПС, с което е причинено ПТП – Х.Х.. В
показанията си, свидетелят заявява, че на ***, около 19:30 часа потеглил по
маршрута *** – *** – *** – ***. Около 20:00 ч. същата вечер, преминавайки в
близост до *** в ***, докато се движил с около 60 км./час забелязал пешеходец,
движещ се плътно до мантинелата в посока на движението. Водачът отнел газта на
автомобила, но когато приближил на няколко метра от пешеходеца, последният
навлязъл внезапно в пътното платно и въпреки, че водачът бил намалил скоростта,
ударът не могъл да бъде предотвратен. Пешеходецът се озовал на предния капак на
автомобила и след спирането тялото му изхвърчало напред. По пътя имало
интензивно движение. Съдът намира, че показанията на този свидетел в частта, с
която описва механизма на настъпилото ПТП, не следва да се кредитират с оглед
тяхната възможна заинтересованост предвид обстоятелството, че застрахователят
би разполагал с право на регресен иск срещу виновния водач при евентуално
осъдително решение.
От
заключението на химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта на лицето Н. К. от пробата, взета по досъдебното производство,се
установява,че концентрацията на алкохол в кръвта на лицето е 3,05 промила.
От заключението на съдебно
медицинска-токсикологична експертиза се установява, че починалият се е намирал
в тежка степен на интоксикация, но се е движил на самоход. Възможно е да е имал
висок толеранс и/или е било въпрос на време да изпадне в алкохолно
безсъзнателно/безпомощно състояние.
От заключението на
съдебно-психологична експертиза се установява, че към момента на провеждане на
изследването, ищцата е в стабилно емоционално състояние, но се отчитат завишени
нива на личностна тревожност, причина за която са редица преживени и
неотработени стресови ситуации, а не конкретна такава. Липсват данни за
постравматично стресово разстройство от процесния инцидент. Загубата на близък
човек се приема трудно от ищцата, което представлява напълно нормална реакция с
оглед ситуацията.
От заключенията на
комплексните съдебномедицински и автотехнически експертизи се установява,че при
настъпилото на ***г. ПТП, Н. К. е получил множество травматични увреждания –
счупвания, кръвоизливи, кръвонасядания, охлузвания и др., всички причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие или от тангенционалното действие на предмет с остър връх
и/или режещ ръб, като е възможно същите да на настъпили по начина, описан в
исковата молба – след удар отзад с лек автомобил. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията, както и
настъпилата смърт на лицето. Самото ПТП се е случило на прав участък от пътя,
при движение в тъмната част на денонощието, при намалена видимост и движение на
изкуствена светлина – автомобилни фарове. Пътната настилка е била суха.
Скоростта за движение на автомобила непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била 74 км. /ч., а след това – 69 км./ч. Съобразно
заключението на експертизата, базиращо
се на свидетелските показания, пешеходецът се е движил от дясната страна на
пътното платно, като се е отклонил внезапно наляво пред автомобила на Х.,
вследствие на което е настъпило ПТП. След удара, тялото на К. е паднало пред
автомобила. Водачът не е имал техническа възможност да реагира своевременно, за
да предотврати произшествието. Описаното представлява най-вероятния механизъм
за настъпване на ПТП. В случая, технически съобразената скорост в конкретната
пътна обстановка е била 76 км./ч. , а ако се приеме, че пешеходец с тъмни дрехи
представлява предвидимо препятствие – съобразената скорост била 56 км./ч. Ако
пешеходецът се е движил по левия банкет, ПТП е могло да бъде избегнато, както и
ако се е движил плътно в дясната част на пътя, без да променя посоката си на
движение. Водачът на автомобила е бил във възможност да спре, ако е управлявал
МПС със скорост не по-висока от 51 км./ч. Причината за смъртта на лицето е
именно настъпилото ПТП. В допълнителното заключение на експертиза е разгледан вариант на ПТП, при
което пешеходецът се е движил по пътното платно, а не в десния му край. В този
вариант се приемат отново същите стойности на съобразена скорост в зависимост
от това дали пешеходецът представлява предвидимо или не препятствие. Допусната
е повторна експертиза, която сочи, че скоростта на автомобила в момента на
удара е около 72 км./ч. Сочи се, че вероятно пешеходецът се е движил попътно по
платното за движение успоредно или почти успоредно на оста на пътя с гръб към
автомобила. Разгледани са различни възможни хипотези на движение на пешеходеца,
като в зависимост от това е определена скоростта, с която е трябвало да се
движи водача, за да бъде възможно избягването на ПТП.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1
от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Съгласно чл. 380, ал. 1
от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
От съдържанието на
посочените по-горе правни норми е видно, че за да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя.
Наред с това, следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован (или
лице, попадащо в обхвата на покритие на сключената застраховка), спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди - а именно: да е причинена
вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Като безспорно е отделено
обстоятелството, че на ***г. водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ****
е Х.Г.Х.. Установява се също, че към
датата на настъпване на процесното събитие (****), е била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за въпросното
ППС със застраховател – дружеството ответник. От представените писмени
доказателства се установява, че увреденото лице е предявило претенцията си
извънсъдебно, което е изискуема предпоставка за предявяване на настоящия
иск, поради което е налице основание за
ангажиране на отговорността на ответното дружество при установяване на
останалите предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане.
За да е налице
непозволено увреждане е необходимо да се установи, че съществува причинена
вреда, както и че тя произтича от противоправното и виновното поведение на
причинителя на вредата.
По делото се установи, че
вследствие настъпилото ПТП е причинена смъртта на Н. К. – брат на ищцата.
Настъпването на смъртта е в причинна връзка с деянието, което се установява от
приетите по делото експертизи. Спорният по делото въпрос е дали поведението на
водача на МПС може да се характеризира като виновно и противоправно.
По делото се
изготвиха общо три КСМАТЕ, чиито
заключения съдът кредитира изцяло като компетентни и безпристрастни с оглед
поставените от страните задачи. На първо място следва да се посочи,че съгласно експертизите, скоростта, с която
водачът на въпросния автомобил се е движил преди удара е около 70 км./ч.
(едната експертиза сочи, че скоростта е 74 км./ч., а втората – че скоростта е
72 км./ч.). Разликата в посочените от вещите лица скорости произтича от
различните методи на анализ, ползвани от експертите, която съдът намира за
минимална (само 2 км./час). Ето защо, следва да се приеме за установена
скоростта на лекия автомобил. Спорния по делото въпрос се свежда до това дали
тази скорост е съобразена с пътната обстановка, както и дали блъснатия
пешеходец може да се разглежда като предвидимо препятствие на пътя, с което
водачът на МПС е бил длъжен да се съобрази.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, допустимата скорост за движение на превозните
средства от категория B извън населено място, е 90 км./ч., освен ако скоростта не е
ограничена от пътен знак. От заключението на КСАМТЕ се установява, че не са
налице данни за наличие на пътен знак в участъка от пътя, в който е настъпило
произшествието, водещ до необходимост от движение с по-ниска скорост. В случая
се установява, че водачът се е движил с малко над 70 км./ч., което означава, се
скоростта му е била разрешена.
Безспорно е, че
въпросното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Ето защо, следва да
се анализира въпросът дали тази скорост на водача може да се приеме за
съобразена. От заключенията на вещите лица се установява, че ПТП е настъпило на
прав участък от пътя, който не е бил осветен към датата на произшествието.
Автомобилът се е движил с включени къси светлини. В експертизите са взети
предвид тези и други обстоятелства, релевантни за изследване на този въпрос,
като вещите лица приемат, че скоростта на движение на водача е съобразена с
пътната обстановка. Съдът възприема изцяло тези изводи, поради което намира, че
водачът на МПС се е движил със съобразена скорост. Съдът намира също, че
пешеходецът на платното за движение не може да се разглежда като предвидимо
препятствие, което да води до извод за необходимост от движение с по-ниска
скорост. Това е така, доколкото произшествието е настъпило извън населено
място, което предполага малка вероятност за движение на пешеходци.
Освен горното, съгласно
чл. 108 от Закона за движението по пътищата, пешеходците са длъжни да се движат
по тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходците могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; при пренасяне или
тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на
другите пешеходци.
В случая е безспорно, че
пешеходецът се е движил в посоката на движение на лекия автомобил по пътното
платно. Спорно е единствено обстоятелството дали пешеходецът се е движил в
лявата част на платното или по средата на платното за движение. По делото няма доказателства,посредством които да се
установи с категоричност това обстоятелство. Въпреки това, и в двата случая,
пешеходецът е извършил нарушение на правилата на движение по пътищата,
доколкото движението му е следвало да се осъществява в другото платно за
движение – противоположно на посоката за движение на автомобилите.
Извън изложеното е
необходимо да се отбележи, че от заключенията на токсигологична и химическа
експертизи, се установи, че в организма на пешеходеца е установена висока
концентрация на алкохол (над 3 промила). Съдът приема, че с такова съдържание
на алкохол, лицето не би могло да предвижда действията си и да ги ръководи по
адекватен начин (независимо дали има или не висока поносимост). Вещите лица
посочват, че изпадането в безсъзнание е твърде вероятно при такава концентрация
на алкохол. Ето защо, съдът намира, че това състояние на пешеходеца води до
абсолютна непредвидимост на неговите движение и създава непредвидима опасност
за останалите участници в движението.
С оглед казаното дотук,
следва да се приеме за установено, че водачът на МПС не е действал
виновно,както и че деянието му не може да се квалифицира и като
противоправно.
За пълнота следва да се
посочи и че не е доказана материалноправната легитимация на ищцата да получи
претендираното обезщетение. Съгласно приетото разрешение в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС, всяко лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, може да претендира обезщетение за вреди. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В рамките на настоящото
производство, особено близка връзка между починалото лице и неговата сестра не
се установи. Следва да се посочи, че в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
В конкретния случай, ищцата и починалия са били в добри и хармонични отношения,
характеризиращи се с обич и уважение. Тези отношения обаче не могат да бъдат
квалифицирани като изключителни. От данните по делото се установява, че братът
и сестрата не живеят заедно от много години (включително и поради развода на
техните родители). От повече от 20 години ищцата живее със семейството си в ****.
През този период е установено, че брат й е ходил на гости, тя му е давала пари,
виждали са се, когато ищцата се прибирала в ****. Същевременно самата тя
споделя при изследването, проведено от
СПЕ, че не са се чували често, понякога не е можела да се свърже с него
по телефона, починалият не й споделял много. От свидетелските показания също не
се установи особена привързаност, извън обичайната. Поради това, съдът намира,
че и на това основание искът подлежи на отхвърляне.
По изложените
съображения, предявения от ищцата иск, следва да бъде отхвърлен. На отхвърляне
подлежи и акцесорната претенция за присъждане на лихва върху обезщетението,
предвид нейната обусловеност от главния иск.
По разноските:
Предвид изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски. Ответникът
е сторил разноски по делото както следва: 10 лв. за издаване на съдебни
удостоверения, 750 лв. за съдебни експертизи (токсикологична и СМАТЕ), 15 лв.
за разпит на свидетел и 2436 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Ищецът е
завил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде разгледано. Представеният от ответника
договор за правна помощ е сключен на 03.07.2020г., поради което приложение
следва да намери НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в действащата към тази дата редакция. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, приложим предвид цената на предявения иск,
минималното дължимо възнаграждение е в размер на 2030 лв., което е
възнаграждение без вкл. ДДС или 2436 лв. с вкл. ДДС – колкото и се претендира и
от ответното дружество. Ето защо, възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
В тежест на ищцата следва
да се присъди дължимата държавна такса в размер на 2 000,00 лева, както и
разноски за експертизи в общ размер на 3 056,00 лева в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Водим от горното, Окръжен
съд Пловдив
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Х.А.,
ЕГН ********** *** ПРОТИВ ЗД“ДЗИ –
Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на
дейността : гр.София, бул.“Витоша“№89Б иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на брат й, настъпила
вследствие на ПТП от ****г., причинено от водач на лек автомобил „Тойота Ярис“
с рег. № **** Х.Г.Х., ведно с присъждане на законна лихва върху претендираната
сума от ***г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА Ф.Х.А., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД“ДЗИ – Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Витоша“№89Б сумата от 3211 лв. (три
хиляди двеста и единадесет лева), представляващи сторени съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Ф.Х.А., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Пловдив сумата в размер на 5 056,00 /пет хиляди петдесет и шест / лева
–представляващи съдебни –деловодни разноски,от които 2000,00 лева държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Пловдив.
Съдия: