РЕШЕНИЕ
гр. С., 15.03.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
В.АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия В.Александров в.
гр. д. № 7922/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 74917/28.03.2017 г., постановено по гр. д.
№ 20853/2014 г. по описа на СРС, I Г. О., 24-ти
състав е отхвърлен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
предявен от Т.Х.Т., Л.Х.Т. и Т.С.Х. срещу „П.З.– Е.“ ООД за заплащане на сумата
от 15096,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договор за охрана с технически средства на обект №
30008219/31.08.2006 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищците, като последното е обжалвано в частта, с която искът е
отхвърлен за сумата до 12883,48 лева с твърдения за неправилност, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и
необоснованост. Поддържа, че в първоинстанционното решение не са изложени
мотиви по отношение на приложимостта на клаузата от общите условия, въз основа
на която е районният съд бил приел, че претенцията е неоснователна, което
представлявало нарушение на процесуалните правила. Навежда довод, че не е
обсъден представения по делото констативен протокол, в който ответникът бил
признал, че нямало проблем със захранването – акумулаторна батерия – на
техниката за охрана на имота. Излага подробни съображения, че в решението не са
обсъдени наведените в исковата молба твърдения с оглед събраните по делото
доказателства – заключения на СТЕ и събраните гласни доказателствени средства. Твърди, че решението е необосновано,
тъй като не било налице неизпълнение на договорно задължение от страна на
ищеца, поради което не можела да намери приложение и клаузата на общите условия
за освобождаване на ответника от отговорност. Поддържа, че първоинстанционното
решение е в противоречие с чл. 79 и чл. 82 ЗЗД, тъй като липсвали доказателства
за неизпълнение на договорни задължения от страна на ищците, като трябвало да
се приеме, че доколкото е налице кражба чрез взлом на охранявания обект,
трябвало да се приеме, че ответникът не бил изпълни задълженията си по договора
от което били произтекли вреди. Развива аргументи, че общите условия от
01.01.2013 г. не били в сила към момента на сключване на договора, като не били
подписвани от наследодателя на въззивниците, освен това липсвало връчването им
и подписването им на въззивниците, като прави подробна обосновка с оглед
разпоредбата на чл. 298 ТЗ, с извод за неправилност на извода на районния съд.
Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивна жалба, в който се твърди, че доводите във въззивната жалба са
неоснователни и недоказни, а обжалваното решение е правилно и обосновано.
Навежда довод, че правилно било прието, че в случая следвало да намери
приложение чл. 20, ал. 2 от общите условия към договора. Излага подробни
съображения, че в случая не било налице неизпълнение на договорни задължения,
доколкото в деня на взломната кражба не бил получаван сигнал от алармената инсталация
на охранявания обект, а единствено били постъпвали сигнали за прекъсване на
електрическото захранване в обекта и за изтощаване на акумулаторната батерия,
като подмяната на батерията трябвало да се извърши от служител на ответника, а
въззивниците били изложили твърдения, че сами били подменили акумулаторната
батерия чрез трето лице, като прави извод, че съобразно общите условия по
договора неизпълнението на задължението на въззивниците, освобождавало
въззиваемия от отговорност по договора. Развива съображения, че противното не
се установявало и от представените по делото доказателства – в частност
представения констативен протокол от 22.04.2014 г., като аргументира, че
претенцията била недоказана и с оглед останалите събрани по делото
доказателства. Твърди, че общите условия от 01.01.2013 г. били приложими в
случая, тъй като били действащи към момента на извършването на кражбата, освен
това наследодателят на въззивниците бил приел общите условия от 31.08.2006 г.,
като дружеството било оповестявало на клиентите си измененията в общите условия
на интернет страницата си и било предоставило възможност, за да се направят
възражения срещу тях, каквито въззивниците не били направили, освен това дори
да се приемела тезата на ищците, то следвало да се приложат общите условия от
16.06.2003 г., в който имало аналогична клауза на чл. 20, ал. 2 от общите
условия. Инвокира доводи, че въззивниците са неизправна страна по договора, за
което излага подробна обосновка. В евентуалност поддържа, че съобразно
уговореното в договора, отговорността на изпълнителя зависела от избрания
тарифен план. Навежда довод, че по отношение на част от вещите, за които се
претендира обезщетение не носи отговорност. Иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
С Определение от открито съдебно заседание 26.02.2018
г. по гр. д. № 7922/2017 г., съдът е допуснал уточнение на петитума на исковата
молба, като ищците са уточнили, че претенцията им е заявена не за солидарното
осъждане на ответника за претендираната сума, а за разделното осъждане от по
1/3 (съобразно наследствените им права) за претендираната сума.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с
която предявените искове са отхвърлени за сумата над 12883,48 лева до пълния
предявен размер 15096,00 лева, поради което в тази част то е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба и отговора пороци
на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от
легитимирани лица, като е насочена срещу акт на съда, който подлежи на въззивна
проверка, поради което е процесуално допустима.
СРС, 24-ти състав е бил сезиран с първоначално
обективно, кумулативно и активно, субективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
I. От фактическа страна
С оглед процесуалното поведение на страните и доводите
наведени във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК,
уреждащ т. нар. ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита, че
страните не навели доводи и оплаквания по отношение на следните обстоятелства: 1) че на 31.08.2006 г. между Х.Т.Х., в
качеството на клиент от една страна и „П.З.– Е.“ ООД, в качеството на
изпълнител от друга страна е сключен Договор за охрана с технически средства на
обект № 30008219, по силата на който клиентът възлага, а изпълнителят се
задължава срещу възнаграждение да предоставя услуга по охрана с помощта на
сигнално-известителна техника на обект: къща на Х.Т.Х., находящ се в с.
Кладница, ул. „Цар Самуил“ срещу варов център; 2) че въззивниците – Т.Х.Т., Л.Х.Т. и Т.С.Х. са наследници на Х.Т.Х.,
който е починал на 17.11.2013 г.; 3)
че на 22.01.2014 г. е била налице кражба чрез взлом в охранявания обект, като
отнети твърдените от въззивниците движими вещи – 5 бр. климатици, 2 бр. телевизори
и мотоциклет марка „Piaggio“, модел „Liberty 150“,
ведно с багажно модел „Liberty“; 4) че въззивниците са изпълнявали точно
задължението си за заплащане на уговореното в договора възнаграждение. Следователно,
правният спор между страните се концентрира върху обстоятелството, дали и коя
от двете страни са изправни по възникналото между тях облигационно отношение,
респ. дали е налице основание за изключване на отговорността на
въззиваемия-ответник, който е страна по договора, евентуално дали ако
отговорността му трябва да бъде ангажирана – в какъв размер.
Представени са Общи условия към Договор
за охрана с технически средства на обект от 01.01.2013 г. и Ценова листа за
извършваната от „П.З.– Е.“ ООД сигнално-охранителна дейност.
От Костативен протокол от 22.01.2014 г. за обект в с.
Кладница, ул. „********се установява, че е подаден сигнал, че обектът е разбит
– гараж, барбекю, тераса на 1-ви етаж, като
не са отбелязани други причини за сигнала. В протокола, който е двустранно
подписан от служител на въззиваемия и въззивницата Л.Т. не са отбелязани
причини за сигнала, респ. че е бил налице някакъв технически проблем с
инсталираната СОТ техника. С оглед на това настоящата инстанция намира, че
въззиваемата страна е признала, че към 22.01.2014 г. не е имало технически
проблем с инсталираната в СОТ техника, а извънсъдебното признание на факти е
едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което
преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказатеслства води до
изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Приложен е договор за покупко-продажба № 1/04.08.2010
г., сключен между „М.М.“ ЕООД и Л.Х.Т. за мотоциклет марка „Piaggio“, модел „Liberty 150“, с
рама № ZAPM6720000008489,
двигател № M38BM2281 и свидетелство за регистрация част I № ********* за мотоциклета, собственост на Л.Х.Т..
Представена са гаранционни карти, както следва: за
климатик марка „Daikin, фабричен №
Е036670/Е043550; за климатик марка „Daikin, фабричен
№ Е005264/У005243; за климатик марка „Daikin, фабричен
№ (за външно тяло) RX50G, SN:У029348, № (вътрешно
тяло) FIX50B,
SN: E027926; за климатик марка „Haier“, фабричен № (външно тяло) 0327, № (вътрешно тяло)
0247; за климатик марка „Haier“, фабричен
№ (външно тяло) 0525; № (вътрешно тяло) 0469; гаранционна карта № А11/33392841
за телевизор LG; гаранционна карта № А11/41035180 за телевизор LG.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на св. Ц.Д., св. И.М.и св. И.Д..
При разпита на св. Д.се изяснява, че е бивш съпруг на
ищцата Т.Х. и знае за коя е процесната вила. Свидетелства, че на 19.01.2014 г. Л.
му се обадила и му казала, че получила сигнал от СОТ за вилата – че системата
била на аварийно захранване и трябвало да се отиде. Тя отишла да го вземе и
отишли, като установили, че няма ток. Установява, че се обадили в енергото и
питали дали има причина, но оттам им казали да проверят бушоните, тъй като в
селото имало ток. Изяснява, че включили бушоните и токът дошъл, след което се
обадили на СОТ-а, откъдето им казали, че акумулаторната батерия трябвало да се
смени и да си я сменят. Установява, че главният бушон бил изнесен извън вилата
заедно с електромера, който бил паднал, а останалите бушони във вилата били
наред. След това заключили вилата, а от СОТ потвърдили, че е под охрана и си
тръгнали. Свидетелства, че на следващия ден Л.му се обадила, като му съобщила,
че имало идентичен проблем, а след като отишли преценили, че проблемът е в
главния бушон, след което се обадили в Елекроснабдяването в гр. Перник, за да
дойдат да го сменят. Изяснява, че бушонът бил сменен, а те били закупили и я
сменили, след което се обадили в СОТ-а, откъдето потвърдили, че всичко е наред
и си тръгнали. Установява, че след един-два дни Л.се обадила, че били разбили
вилата, като пак нямало ток във вилата. като дошли хора от СОТ-а, които
огледали. Изяснява, че достъпа до външния бушон имало достъп, като се намирал
във външното табло, което той би отворил с ключ от колата, като нямало катинар
на това табло, освен това от СОТ винаги знаели кога имало проблем и системата е
била на аварийно захранване. Свидетелства, че разговорите със СОТ били водени
от Л.пред него, а той лично подменил акумулаторната батерия, тъй като макар, че
имал висше образование по финанси, бил завършил металотехникума и разбирал от
това.
От казаното от св. М.се установява, че познава вилата
на семейство Такови от както са я купили. Изяснява, че живее в с. Кладница и им поддържал градината,
косели ливадата, като събота и неделя били на чай. Свидетелства, че ел. таблото
извън оградата, което било така и при другите вили. Установява, че се прибирал
към дома си със своя син и видял Л.и св. Д.и разбрал, че във вилата нямало ток.
Свидетелства, че следващите дни бай В.от селото, дошъл и му казал, че вилата на
Такови била разбита. Изяснява, че отишъл и видял, че климатика го няма, както
липсвало и едно моторче, което било в гаража. Обадил се на Л., а тя на СОТ-а,
които дошли. Нямало ток, а един от полицаите вдигнал бушона с пръчка и токът
дошъл.
От показанията на св. Д.се установява, че работи при ответника
от 1999 г., а от 2006 г. е на длъжност „Ръководител мониторинг и автопатрул
охрана“. Изяснява, че познавал обекта чисто технически на базата на данните от
изградения инсталатор в обекта. Свидетелства, че преди да е налице проблем на
обекта, два дни преди това спирал тока на обекта, поради което падало
напрежението в акумулаторната батерия, поради което се свързвали с
отговорниците на обекта, за да се възстанови захранването. Това се случило на
19-ти януари и се повторило на 20-ти. Свидетелства, че когато е налице спиране
на тока, респ. слаба батерия дежурните оператори се обаждали на отговорника на
обекта – лице посочено при сключване на обекта, който бил собственик или друг
негов посочен представител, с който се свързвали, за да проверяват имало ли
захранване с електричество или да се свържат техник, който бил оторизиран от
тях за подмяна на акумулаторната батерия. Изяснява, че подмяната на батерията
можела да се извършва единствено от хора, които били оторизирани от тях, които
били служители на фирмата или подизпълнители. Установява, че след второто
уведомяване клиентът бил заявил, че е подменил батерията. Свидетелства, че при
включване на батерията след сервиз – подмяна имало последователност на
действията, които трябвало да бъдат извършени, тъй като в противен случай
можело да се допусне неизправност в системата. Изяснява, че не били уведомени
от клиента, че е инсталирана допълнителна техника, като били давани препоръки
към клиента, които не били задължителни, но имали за цел допълнителни мерки за сигурност.
Тези указания били предоставяни на клиента, който се разписвал за това, като в
случая се касае за външните тела на климатиците, които можели лесно да се
демонтират. Разяснява, че когато договорът между страните се прекратявал,
файлът с историята на записите за обекта се заличавал като ненужна информация.
Установява, че молбата за прекратяване на договора била подадена на 24.01.2015
г. Свидетелства, че обажданията към клиента се записвали в система за обективен
контрол, като при прекратяване на договор тази информация се заличавала, като
единствено при рекламация се правела разпечатка, която била единствената
информация. Изяснява, че подобна разпечатка била направена в случая.
Свидетелства, че в случая било поискано техник на дружеството да посети обекта,
за да свали информацията от системата, за да видят какво се е случило, тъй като
последната записвала до 256 събития, което се случило на среща след кражбата,
но едната от страните им отказала, а друг освен техническо лице не можел да
извърши проверка. Установява, че при сключването на договора не бил правен
списък на вещите в къщата. Свидетелства, че при подмяна на акумулаторната
батерия единственият проблем, които можел да възникне е повреда на „изправител“
водещ до незареждането й, което можело да доведе при спиране на тока до
неотчитане в мониторинговата система, защото радиопредавателят работел е с ел.
енергия от батерията. Изяснява, че дали предписание за смяна на батерията,
поради спирането на тока в два последователни дни.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на
свидетелите за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са
последователни и житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са
заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието
на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за
противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период, свидетелите да си спомнят случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни
възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено
и не са взаимоизключващи се. Необходимо е да се изясни, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да
описват някои детайли по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия,
които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори.
По делото са приети заключенията на СТЕ от 29.09.2015
г. и заключение на повторна СТЕ от 03.10.2016 г.
От заключението на СТЕ от 29.09.2015 г. се установява,
че в представената по делото разпечатка от ответника не отразява, действително
постъпилите сигнали за проблеми с ел. захранването от къщата на ищците с дните
от 20 до 22.01.2014 г., като изяснява в последователност постъпилите сигнали за
20.01.2014 г. до 22.01.2014 г. Установено е, че инсталираната СОТ техника
отговаря на стандартите в областта на технологиите. Вещото лице е изяснило, че
поради отдалеченост във времето и непълна и липсваща информация за постъпилите тестови сигнали не можело да
се твърди, че DSC мониторинг системата е била
изправна, като поради късното уведомяване било настъпило голямо разреждане на
акумулаторната батерия, което било в следствие на четата работа в режим
„аварийно захранване“. В откритото съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
към 13.09.2015 г., когато бил извършил проверка на място, установил, че
акумулаторната батерия е била правилно свързана, но не може да каже дали преди
тази датата е имало правилно свързване.
В повторното заключение на СТЕ, вещото лице не е
отговорило на голяма част от въпросите, което е направено очевидно с оглед
разбиранията на самия експерт, а на друга част от въпросите е отговорено
теоретично и хипотетично.
Съдът при преценка на заключението на СТЕ и повторното
заключение на СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да
кредитира заключението на СТЕ от 29.09.2015 г., тъй като последното е изготвено
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно
на поставените задачи с оглед данните, които са били налични към момента на
извършване на експертизата, като по делото липсват доказателства, че вещото
лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор. Следва да
се изясни, че на повторното заключение на СТЕ от 03.10.2016 г. не може да се
даде вяра. По първите две поставени задачи на практика липсва отговор, като
самото вещо лице е посочило, че или не се е занимавало с определен въпрос,
защото не го намирало за важен, или че определени обстоятелства не можели да
бъдат доказани. В останалата си част заключението е изградено върху хипотези по
мнение на самото вещо лице, а не въз основа на установени от вещото лице
обстоятелства и изясняването на връзките между тях.
Приети и неоспорени са заключението на СОЕ и
допълнително заключение на СОЕ, от които се установява, че стойността на процесните
3 бр. климатици марка „DAIKIN” е
6474,00 лева, а с отчислена амортизация към 21.01.2014 г. – стойността им е
4137,48 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да
кредитира заключението на СОЕ и допълнително заключение на СОЕ, тъй като същите
са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените въпроси, като по делото липсват доказателства, че
то е заинтересовано от изхода на правния спор или е недобросъвестно.
II. От правна страна
За да възникне правото на обезщетение на
основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, следва в обективната действителност да са осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително облигационно правоотношение по договор
за охрана с технически средства на обект; 2)
неизпълнение на договорно задължение от страна на въззиваемия-ответник; 3) настъпването на имуществени вреди и 4) причинна връзка между виновното
неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносения резултат.
Обезщетението, предвидено в чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, е винаги парично и представлява оценимия в пари позитивен интерес на
кредитора от неосъществяването на дължимата по договора престация. Вредата се
проявява чрез засягане на правно защитените негови блага.
По правната си същност, сключеният между
страните договор за охрана е
договор за изработка, предмет на който е дължим от ответната страна резултат –
защита от противоправното проникване на външни лица в охранявания обект – така Решение № 188 от 31.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 451/2010 г., II т. о.,
ТК. По това материално облигационно
правоотношение за ищците-възложители са породени две основни облигаторни
задължения – да приемат изработената работа и да заплати уговореното
възнаграждение – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
288 ТЗ, а за ответника-изпълнител – да извърши точно в качествено, количествено
и темпорално отношение, описаните в договора дейности и да предаде изработеното
на възложителя – в случая съобразно уговореното в чл. 3 от договора,
охранителната услуга е включвала инспекция по сигнали, като срокът за
пристигането на служители на изпълнителя (дежурен патрул) на охранявания обект,
считано от получаването на алармен сигнал в Мониторинг центъра за времето от
22,00 до 06,00 ч. се определя за три минути, а за времето от 06,00 ч. до 22,00
ч. дежурният патрул следва да пристигне на обекта възможно най-бързо.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че въззиваемия, който има качеството на изпълнител
по договора не е ангажирал доказателства, че изпълнил поетото по договора
задължение, като с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, в случая
става въпрос за пълно неизпълнение на договорното задължение от което от охранявания
обект са били откраднати твърдените от въззивниците-ищци движими вещ –
климатици и телевизори.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че
следва да се изясни въпросът за наличието на причинно-следствената връзка от
неизпълнение на договорното задължение и произтеклите от това вреди. Тоест,
каква е границата на гражданската отговорност, която следва да понесе
въззиваемия-ответник. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Предвидимостта на вредите, при неизпълнение на договорно
задължение се преценява във всеки конкретен случай с оглед вида на вредите,
клаузите на съответния договор и събраните доказателства, вкл. представените
при сключването на договора документи и при съобразяване специалните правила на
приложимия, за съответния вид договор, подзаконов нормативен акт и общите правила
на ЗЗД, за отговорността за изпълнение на договорите. Преценката за
предвидимост се осъществява към момента на сключването на договора. Изискването
за предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване.
Предвидими са вредите, които нормално би следвало да се допуснат при пораждане
на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение, вредите,
които длъжникът, при полагане на дължимата грижа, е могъл да прогнозира според
обстоятелствата, които са му били известни при сключването на договора или
които са могли да му бъдат известни – в този смисъл Решение № 245 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3625/2015 г., I т. о.,
ТК; Решение № 240 от 7.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 317/2014 г., I т. о., ТК.
Следователно, съдът намира, че имуществените вреди, под формата на претърпени
загуби, настъпили за въззивниците в следствие на неизпълнението на договорното
задължение на въззиваемия се изразяват в стойността на откраднатите климатици и
телевизори, тъй като при тълкуването на договора съобразно чл. 20 ЗЗД, като се
вземе предвид, че при договора за изработка рискът е за изпълнителя ex definitione (арг. чл. 258 ЗЗД), който в случая е търговец, поради
което дължи при изпълнение на сключените от него договори грижата на добрия
търговец – арг. чл. 302 ТЗ, то нормално, правно и житейски логично е, че
изпълнителят е предвиждал, че при неизпълнение на договорното му задължение ще
настъпят вреди за неговия контрахент, които в случая ще бъдат стойността на
вещите, които се намират във всеки дом или вила – телевизори и климатици.
По отношение
откраднатия мотоциклет марка „Piaggio“, модел „Liberty 150“ и багажно марка „Liberty“ към него, настоящият съдебен състав намира, че въззивниците
Т.Т. и Т.Х. не са доказали активната си материална легитимация, респ. че са
претърпели вреди, доколкото не са доказали никакви права върху вещта. От
представения по делото договор не се установява, че въззивниците Т.Т. и Т.Х. са
придобили права върху мотоциклет марка „Piaggio“, модел „Liberty 150“ и багажно марка „Liberty“ към него. Тоест, кражбата на мотоциклета не рефлектира
по никакъв начин върху техния имуществен патримониум, за да се претендира
обезщетение за вреди от неизпълнен договор. Следователно, исковете на
въззивниците Т.Т. и Т.Х. са неоснователни
По отношение въззивницата Л.Т., която е ангажирала
доказателства, че е собственик на вещта мотоциклет марка „Piaggio“, модел „Liberty 150“ и
багажното модел „Liberty“;, съдът счита, съобразно
уговореното в договора предмет на охраната е единствено къщата, но не и гаража.
Още в твърденията си в исковата молба, ищците са посочили, че гаражът се намира
в двора на къщата, тоест представлява отделен обект. Те нито са твърдели, нито
са доказали, че инсталираната СОТ система обхваща и охраната на гаража, респ.
от уговореното в договора се установява, че изпълнителят се е задължил да
охранява единствено – къща на Х.Т.Х., находящ се в с. Кладница, ул. „Цар Самуил“
срещу варов център. При така възприетото от съдът приема, че ответникът не носи
отговорност за вещите, които са били в гаража, поради което и искът на Л.Т. по
отношение на вредите претърпени от тяхната кражба в тази част е неоснователен.
По делото се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че към 21.01.2014 г. в къщата са се намирали процесните 5 бр.
климатици и 2 бр. телевизори. С оглед определяне оценката на тези имущества,
следва да се вземе предвид заключението на допълнителното СОЕ, доколкото то отчита
действителната стойност на вещите към момента на настъпване на вреда. Доколкото
основният принцип в българското материално право е за интегрално обезщетяване
на имуществените вреди, тоест за обезщетяване на вреди в по техния действително
претърпян размер към момента на причиняването, а в случая се касае и за
претърпени загуби, тоест от значение е единствено с какво реално е намалял
патримониума на ищците, то именно размерите дадени в допълнителното заключение
на СОЕ – за климатик DAIKIN, модел FTX 35/RX на стойност 860,10 лева, климатик DAIKIN, модел FTX 60/RX60 на стойност 1635,60 лева и климатик DAIKIN, модел FTX 50/RX50 на стойност
1641,78 лева е релевантното.
По делото безспорно е установено, че въззивниците са
собственици на два телевизора LG модел 37LE4500 и модел LS3450,
които също са били предмет на кражба. В случая не са ангажирани доказателства
за тяхната действителна, стойност към момента на кражбата – т.е. настъпването
на вредите. Въпреки това, съдът намира, че след като искът е установен по
основание, последният не може да бъде отхвърлен, тъй като е недоказан по размер, поради което
претендираното обезщетение следва да се определи съобразно правилото на чл. 162 ГПК. В случая, за да се определи действителата стойност на телевизорите, съдът
намира, че следва да съобрази обстоятелството, че единият е закупен на 01.07.2011
г., а другият през 27.12.2012 г. Съобразно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО,
процесните телевизори като актив са такъв VII категория, съобразно което тяхната амортизационна
норма на година е до 15 %. В случая съдът намира, че доколкото не се касае за
стопанско ползване на телевизорите, разумната амортизация отговаря на 5 % на
година. Тоест, действителната стойност на телевизора LG модел 37LE4500 към
момента на настъпване на вредите е в размер на 899,10 лева, а на телевизора
модел LS3450 е в размер на 539,10 лева. По идентични съображения
съдът намира, че доколкото липсват доказателства по отношение действителната
стойност към 21.01.2014 г. на климатиците за климатик марка „Haier“, фабричен № (външно тяло) 0327, № (вътрешно тяло)
0247; за климатик марка „Haier“, фабричен
№ (външно тяло) 0525; № (вътрешно тяло) 0469, следва да се отчете тяхната
амортизационна стойност, като се отчете обстоятелството, че в случая се касае
за имот ползван за вила, а не за постоянно живеене, поради което амортизацията
следва да бъде 5 % на година. С оглед обстоятелството, че двата климатика са
закупени на 21.11.2007 г., то и действителната им стойност към момента на
кражбата е трябва да бъде намалена с 30 %, тоест действителната стойност на
всеки от климатиците е в размер на 734,30 лева. За да определи процентът на амортизация
на процесните вещи, съдът е съобразил установеното по делото обстоятелство, че
вещите са били във вилен имот, които не се ползва от ищците ежедневно, а
основно през времето за почивка, което те са прекарвали в имота, поради което е
логично и амортизацията на откраднатите вещи да е в по-малка степен.
Неправилен е изводът на първоинстанционният съд и не
може да бъде прието възражението за наличие на неизпълнение на договора от
страна на въззивниците, във връзка с подмяната на акумулаторната батерия. От
една страна по делото не са ангажирани доказателства, че била налице подобна
клауза от договора или от общите условия към него, а с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания
факт за неосъществил се в обективната действителност. От друга страна трябва да
се отбележи, че по делото безспорно е установено, че служители на въззиваемата
страна сами са указали, че акумулаторната батерия трябва да бъде сменена от
въззивниците. Тоест, дори да беше установена подобна, след като самият
изпълнител по договора, които съобразно чл. 302 ТЗ трябва да действа с грижата
на добрия търговец е дал подобни указания на възложителя, то очевидно
последният не би могъл да действа нито умишлено, нито небрежно, което е предпоставка
за виновното неизпълнение на договорното задължение. Нещо повече, указанията на
изпълнителя по договора за подмяна на акумулаторната батерия, представляват
проявление на правилото на чл. 260, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, когато не е
уговорено друго, грижата на добрия търговец изпълнител изисква от него да
указва на възложителя необходимите условия, за да може да бъде надлежно
изпълнен договора за охрана на обекта чрез инсталираната специализирана
техника. Последният е договор с трайно изпълнение, поради което
неблагоприятните изменения досежно апаратурата или характеристиката на
охранявания обект покриват изискванията на изменение на обстоятелствата за
правилното изпълнение на работата, за която изпълнителят е поел задължение –
така mutatis
mutandis Решение № 512 от 16.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 409/2009 г., I т. о.,
ТК; Решение № 167 от 16.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 409/2009 г., I т. о., ТК. По този начин изпълнителят изисква от възложителя да
окаже необходимото съдействие, за да точното изпълнение на договора. Нещо
повече липсата на подобни указания, ангажира отговорността на изпълнителя за
вреди, тъй като именно той трябва да притежава знанията и уменията за
необходимите условия за надлежното изпълнение на договора. За пълнота трябва да
се изясни, че в случая основателно е възражението на въззивниците, че по
отношение общите условия от 01.01.2013 г. не са налице предпоставките по чл.
298, ал. 1, т. 1 ТЗ – въззивниците да са заявили писмено, че ги приемат. Общите
условия са отнапред установена от една от страните по сделката типизирана за
конкретния вид договор клауза, която по силата на чл. 298, ал. 1 ТЗ е
задължителна за другата страна, при спазване на въведените от законодателя
изрични условия и разграничение, свързани с притежаване или не на качеството и
на „търговец“, каквото качество въззивниците нямат – Решение № 30 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 284/2010 г., II т. о.,
ТК. Последващото оповестяване чрез
интернет на променените Общи условия не е достатъчно основание за приемането им
като регулиращи правоотношението между страните по договора, ако не е изпълнено
условието на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ за писмено изявление на страната, че
ги приема – така напр. Решение № 157 от
17.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1011/2014 г., I т. о., ТК. Следователно,
отношенията между страните се регламентират единствено съобразно уговореното в
представения и приет по делото Договор за охрана с технически средства на обект
№ 30008219/31.08.2006 г. В тази насока следва да се отбележи, че настоящият
съдебен състав намира, че е безпредметно да се обсъждат представените и
неприети от въззивния съд, поради настъпила процесуална преклузия Общи условия
от 13.06.2003 г.
Несъстоятелно е твърдението на въззиваемия, че
отговорността му е била ограничена съобразно избрания от възложителя тарифен
план (ценова листа). Съобразно избрания от избрания ценови план от възложителя
– минимален на стойност 10,00 евро следва, че единственото е уговорена
неустойка за неизпълнение в размер на платените до момента на събитието от
Клиента месечни такси, но за не повече от 12 месеца. С оглед тълкуването на
уговорката съобразно чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че за ищците не е налице пречка,
да се търси отговорност за по-големите претърпени вреди, които обаче следва да
бъдат доказани пълно и главно – арг. чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В този смисъл,
не е налице клауза за изключване или ограничаване на отговорността, съобразно
допустимите граници в правилото на чл. 94 ЗЗД. Нормата на чл. 94 ЗЗД е
изключителна, тъй като обхваща хипотези извън общите и специалните правила за
ангажиране на отговорността, поради което, за да се приеме, че е налице подобна
уговорка между страните тя трябва да бъде изрично, точно и ясно формулирана,
като бъдат конкретно посочени случаите, в които неизправната страна няма да носи
отговорност за небрежно неизпълнение на договора. Този извод на съда се
подкрепя и от обстоятелството, че основната правна характеристика на
възмездните договори (какъвто е и настоящият) е, че са комутативни. При
комутативните договори изначално за страните е ясно, какви са техните права и
задължения, като могат се очертаят основните хипотези на неизпълнение на
договорните задължения, включително като се вземат предвид конкретните уговорки
между страните. Ето защо, когато едната страна, особено когато дължи
квалифицирана грижа при изпълнението на договора, трябва очертае онези типични
хипотези, при които няма да носи отговорност за настъпилите вреди при
неизпълнение на договора, съобразно границите установени от законодателя.
Общите уговорките между страните, че отговорност не се носи при неизпълнение на
договорното задължение нямат абсолютно никакво правно действие. Нещо повече,
когато едната страна по занятието си предоставя определен вид услуги за нея не
би представлявало трудност да посочи в типовите си договори подобни стандартни
хипотези. Противното би означавало, че макар по закон рискът при договора за
изработка да е изпълнителя, то той на практика да се прехвърли върху
възложителя (непрофесионалист), което нито е позволено от обективното право, нито
е в духа на закона. Нещо повече, именно защото изпълнителят има познанията как
трябва да се изпълни договора, законодателят е регламентирал, че изработването
на поръчката е в риск на изпълнителя, а не на възложителя.
При този изход на правния спор с правна възможност да
претендират разноски разполагат и двете страни.
Въззивниците са поискали присъждането на разноски,
като са доказали, че реално са сторили такива, поради което и на основание чл.
273 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от предявените
искове следва да им бъде присъдена сумата от 927,87 лева представляващи
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата от 688,05 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски за въззивното производство – или общо
сумата от 1615,92 лева.
Въззиваемият е поискал присъждането на разноски, като
реално е доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 273 ГПК,
във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете трябва да му
бъде присъдена сумата от 444,17 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщението пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 74917/28.03.2017 г., постановено по гр. д.
№ 20853/2014 г. по описа на СРС, I Г. О., 24-ти
състав в частта, с която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД от Т.Х.Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „********, Л.Х.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „********и Т.С.Х., ЕГН: ********** с
адрес: ***, ж. к. „********“, ул. „********срещу
„П.З.“ ООД, ЕИК: ********със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „****“,
ул. „****************“ № 6 за сумата до 7044,28
лева, както и в частта за разноските
за сумата над 217,61 лева до пълния присъден размер от 408,00
лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД „П.З.“ ООД, ЕИК: ********със седалище и адрес на
управление ***, ж. к. „****“, ул. „****************“ № 6 да заплати разделно по 1/3 на Т.Х.Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ж. к. „********, Л.Х.Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „********и
Т.С.Х., ЕГН: ********** с адрес: ***, ж. к. „********“, ул. „********сумата от общо 7044,28 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от
неизпълнението на Договор за охрана с технически средства на обект №
30008219/31.08.2006 г., в следствие на което се е осъществила кражба на движими
вещи – климатик DAIKIN, модел FTX 35/RX, климатик DAIKIN, модел
FTX 60/RX60, климатик
DAIKIN,
модел FTX 50/RX50, климатик марка „Haier“, фабричен № (външно тяло) 0327, № (вътрешно тяло)
0247; за климатик марка „Haier“, фабричен
№ (външно тяло) 0525; № (вътрешно тяло) 0469, телевизора LG модел 37LE4500 и
телевизор модел LS3450, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на искова молба (17.04.2014 г.) до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74917/28.03.2017 г., постановено по гр. д.
№ 20853/2014 г. по описа на СРС, I Г. О., 24-ти
състав в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.З.“ ООД, ЕИК: ********да заплати на Т.Х.Т., ЕГН: **********, Л.Х.Т.,
ЕГН: ********** и Т.С.Х., ЕГН: ********** сумата
от общо 1615.92 лева, представляваща деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Т.Х.Т., ЕГН: **********, Л.Х.Т.,
ЕГН: ********** и Т.С.Х., ЕГН: ********** да
заплатят на „П.З.“ ООД, ЕИК: ********сумата
от общо 444,17 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.