Р Е Ш
Е Н И Е №289
Гр.Варна, 13.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на деветнадесети ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 539 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалбa на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
със седалище гр.София срещу решение № 473 от 31.05.2019г.,
постановено по т.д. № 1905/18г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено
да заплати на Я.А.П. и С.А.Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат смъртта на баща им А Я А, починал при ПТП на
22.05.2014г., в гр.Варна, настъпило по вина на И Д И при управление на л.а.
„Фолксваген Голф“, ДК № ХХ ХХХХ ХХ, ведно с лихвата върху главницата, за
разликата над 500лв. до присъдените по 60 000лв. за всяка от тях по иска с
правно основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Оспорва
определения от съда размер на претърпените от всяка от ищците неимуществени
вреди по 90 000лв. за всяка от ищците, като твърди че размерът е завишен
предвид реалната претърпяна вреда. Твърди че от ищците не е проведено пълно
доказване на претърпените от тях вреди. Счита че решението противоречи на
възприетото с ППВС № 4/68г., поради което обезщетението на ищците в случая
следва да е под средните стойности на обезщетенията за подобни вреди, отчитайки
възрастта на пострадалия /89 годишен/, обществено положение, отношения на
пострадалия с неговите близки, търсещи обезщетение - ищците и техният баща имат отделни семейства и
самостоятелен живот, като отношенията им няма нищо извънредно, което да
обоснове обезщетяване със сума от присъдената величина.
Наведени
са оплаквания и по отношение направеното с отговора на исковата молба
възражението за съпричиняване. Намира за неправилна определената от съда степен
на съпричиняване, респ. съдът не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
според действителния смисъл на закона. Счита че пострадалият се е поставил в
превишен спрямо нормалния риск, като е имал видимост към приближаващата го
опасност и е могъл да избегне удара, ако прояви повече внимание към собствения
си живот и здраве. Твърди че той е можел да изчака, да види дали автомобилът ще
му осигури предимство като спре и едва тогава да предприеме пресичане, което не
е сторил, а е предприел пресичане в момент, в който към него се приближава
очевидна опасност. Твърди че задължение на пешеходеца е не само да пресича на
обозначените за целта места, но и да се съобрази с разстоянието и
приближаващите МПС. Твърди че за да е налице съпричиняване не е необходимо
деянието да е противоправно, достатъчно е пострадалият да се поставя в превишен
риск, какъвто в случая е налице. Излага доводи и във връзка с механизма на
удара (в страничната част на автомобила), което според него води до извод, че
не автомобилът удря пострадалия, а последният се блъска странично в движещия се
автомобил. Твърди че приносът на пострадалия за настъпване на произшествието
следва да бъде определен на 99%
Моли съда
да отмени решението на съда в обжалваната от него част и да постанови решение, с което да
намали присъдените суми за обезщетение на неимуществени вреди до размера на
500лв. за всяка от ищците, ведно с лихвата и законните последици. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски и адвокатски хонорар за двете
инстанции. В депозирана за съдебно заседание писмена молба моли съда да уважи
подадената въззивна жалба.
Въззиваемите
страни Я.А.П. и С.А. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен
отговор, изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят
съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. В съдебно
заседание, редовно призовани, не се явяват, не се представляват, не изразяват
становище.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Я.А.П. и С.А. ***“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща А Я Апри
пътно-транспортно произшествие на 22.05.2014г., причинено виновно от И Д И, при
управление на лек автомобил с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна
лихва от датата на увреждането. Предмет
на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за сумата над 500лв. до 60 000лв., ведно със законна лихва
за всяка от ищците. В останалите му части първоинстанционното решение е влязло
в сила.
С оглед влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо,
въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването
на пътно-транспортното произшествие на 22.05.2014г., вината на водача И Д И,
причинената смърт на А Я Ав резултат на произшествието. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено
пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на
пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя
за причинени от И вреди при управлението на лекия автомобил. Не е спорно че
ищците са наследници по закон – дъщери на починалия А.
Спорни пред въззивния съд са размера на
обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелят Г К Ч, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и
убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От
показанията на свидетеля, съсед на починалия, съдът приема за установено, че
починалият А е бил изключително близък със своите дъщери. С едната от тях – Я.
е живеел в едно домакинство. В началото
в същия апартамент е живяла и С., която по-късно се е преместила. Семейството е
било много задружно и сплотено, поддържащо близки връзки, като дъщерите
ежедневно общували с баща си. С., която живеела на друго място няколко пъти в
седмицата идвала при баща си. Когато за А се е налагало да се полагат грижи
след операции, двете сестри винаги са били до баща си. Свидетелят сочи че
смъртта на баща им ги е съкрушила и към момента чувството на тъга и болката не
са преодолени от дъщерите.
При определяне по справедливост на
основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните
обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи
критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта. Андрей А е починал на 89г. в резултат на
получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 22.05.2014г. травми,
несъвместими с живота. Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства сочат категорично, че между починалия и неговите две дъщери са
съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и
привързаност, силна привързаност и трайни духовни и емоционални връзки. След
внезапната му смърт дъщерите му са претърпели морални болки и страдания с висок
интензитет. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от
критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди възмездява
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на
установяване са действителните им лични отношения, а възрастта, както на
пострадалия, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за
съдържанието на връзката между тях.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд
приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение за понесените от Я.П. и С.Н. неимуществени вреди от смъртта на
техния баща е в размер на 90 000лв. Събраните доказателства по делото сочат на
претърпени болки и страдания с висок интензитет, като болката от загубата на
баща им внезапно и при трагични обстоятелства, ще остане завинаги в живота им.
По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване
от страна пострадалия А ЯА, въззивният съд намира следното:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди,
че пострадалият А е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат тъй като е
пресичал на необозначено за целта място и не е направил необходимото да избегне
удара, като е имал възможност за това. В тежест на застрахователното дружество
- въззивник е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението
на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
От първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и
кредитирана от въззивния съд изцяло. От заключението на експертиза, въззивният
съд приема за установен следния механизъм на пътно-транспортното произшествие:
то е настъпило на 22.05.2014г. около 19.40 часа на бул.“Христо Смирненски“ в
посока от Военна болница към Вятърна мелница. Не е спорно че пострадалият А е
предприел пресичане на пътното платно напречно на булеварда на място, на което
няма обособена пешеходна пътека за пресичане. Посочено е в експертизата, че
мястото на което е предприел пресичане А е на около 35 метра от светофарна
уредба. Съобразно заключението на вещото лице, пешеходецът е имал възможност да
възприеме идващия на зелен сигнал на светофара автомобил, но не и да оцени
скоростта му на движение. Установено е от експерта, че пешеходецът е пресичал
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, а в момента на
удара от ляво на дясно. Посочено че ударът не е бил предотвратим и при липса на
промяната в движението на пешеходеца, в който случай е щял да настъпи в лявата
част на автомобила. Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 54.5
км/ч.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо
пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Вината на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е установена с
влязла в сила присъда. Водачът И е нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2
предл.първо от ЗДвП. При пресичане на пътното платно пострадалият пешеходец А е
нарушила разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1
от ЗДвП, тъй като е предприел пресичане на непозволено за целта място и не се е
съобразил със разстоянията на приближаващите се пътни превозни средства и
тяхната скорост. Нарушението на разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат защото ако пешеходецът
бе предприел пресичане на пешеходната пътека или на регулираното със светофар кръстовище,
находящо се на около 35 метра от мястото на произшествието, и ако пешеходецът
бе преценил правилно движещия се в дясното платно автомобил, нямаше да се
стигне до вредоносния резултат, поради което съдът приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано
направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на пострадалия в
размер на 1/3. При определяне на по-голяма отговорност на водача на автомобила
съдът отчита от по-голямата
отговорност на водачите на превозни средства, която ЗДвП им поставя за
осигуряване на безопасността на движението /чл.5 ал.2, чл.20, чл.116 от ЗДвП/.
С оглед на така изложеното и предвид
определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за
претърпените от въззиваемите неимуществени вреди и определена степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от техния баща, дължимото в полза на
всяка от въззиваемите обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди
в резултат на смъртта на техния баща е в размер на сумата 60 000лв. Поради
което и решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
Няма искане за присъждане на разноски от
въззиваемите.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 473 от 31.05.2019г. по търг.дело № 1905/18г. по описа на Варненски ОС, в
частта му, с която Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати
на Я.А.П. и С.А.Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат смъртта на баща им А ЯА, починал при ПТП на 22.05.2014г.,
в гр.Варна, настъпило по вина на И Д И при управление на л.а. „Фолксваген
Голф“, ДК № ХХ ХХХХ ХХ, ведно с лихвата върху главницата, считано от
03.12.2015г. до окончателното и изплащане за разликата над 500лв. до
присъдените по 60 000лв. за всяка от тях по иска с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: