№ 66
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Ив. Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия А. С. Д., депозирана чрез
защитника му адв. Е.Ж., и по въззивна жалба на частните обвинители, депозирана чрез
повереника им адв. М.З., срещу присъдата № 260027 от 30 ноември 2021г. по н.о.х.д. №
112/21 г. по описа на СтОС, с която подс. Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и на
основание чл. 54 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години, и
лишаване от право на управление на МПС за срок от три години. Съдът се е
произнесъл и относно разноските и вещественото доказателство.
В жалбата на защитата, която е своевременно предявена, и в допълнението към
нея се изразява недоволство от осъдителната част на присъдата, като се обосновава
позиция за недоказаност на авторството. В тази връзка се отправя укор към
извършения от първата инстанция анализ на доказателствата и на експертните
констатации. Иска се отмяна на осъдителния диспозитив и постановяване на
оправдателен, като се отстоява възгледа, че експертизите подкрепяли твърдението на
подсъдимия, че зад волана на катастрофиралата кола е бил не той, а пострадалият.
Алтернативно се настоява за намаляване срока на наказанието „лишаване от право на
управление на МПС“ по съображение че нарушенията на правилата за движение, за
които е бил санкциониран по административен съд, не разкривали особена тежест.
Въззивната жалба на частните обвинители съдържа на първо място недоволство
от приложението на по-леко наказуем състав по чл. 343а НК. Обосновава се
становище, че събраните по делото доказателства не установявали оказване помощ на
1
пострадалия след деянието, поради което споменатата квалификация не била коректна.
По-нататък се изразява виждане, че санкционният избор на СтОС не е оптималният и
се претендира сроковете на наложените наказания да бъдат увеличени над средните.
Частното обвинение е изложило и възражение срещу жалбата на защитата. С
възражението е обърнато внимание на събрани експертни сведения, чрез които било
установено кой е шофирал процесния автомобил при произшествието. На следващо
място се излага мнение за неоснователност на оплакването за завишаване наказанието
лишаване от право на управление на МПС.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив се противопостави на тезата на
защитата за непричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние.
Противопостави се и на мнението на частното обвинение за неприложимост на
привилегированата норма, свързана с оказване помощ на пострадалия. Същевременно
се присъедини към становището му за явна несправедливост на кумулативната санкция
и изтъкна индивидуализиращи обстоятелства, които според него имали способността
да обосноват по-високи срокове и на наказанието лишаване от свобода, и на
акцесорното наказание.
Частните обвинители не се явиха, редовно призовани. Техният повереник адв. З.
потвърди искането за утежняване на санкционирането и неговата обосновка.
При пренията защитникът на подсъдимия адв. Ж. повтори своите изложени пред
първата инстанция съображения за правдивост на уверението на доверителя си, че
злополуката била предизвикана от пострадалия зад волана на процесното превозно
средство. В тази връзка се придържа към искането за оправдателна присъда.
Алтернативно, в случай че съдът потвърди осъдителния диспозитив, моли да бъде
потвърдена и избраната правна квалификация по чл. 343а НК. Възрази срещу
въззивната жалба на частното обвинение и мнението на прокуратурата за уважаването
й, като наблегна на смекчаващите обстоятелства. Изложи допълнителни аргументи към
искането за намаляване срока на наказанието лишаване от право на управление на
МПС.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
аргументацията на първата инстанция и доводите и съображенията на страните,
прие, че присъдата подлежи на потвърждаване в една своя част и на изменение в
друга част.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и на експертизите, подробно изброени и анализирани от
окръжния съд, е изведена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. С. Д. е роден през 1986 г. в гр. *, обл. * и живее в с. *, общ. *.
Той е с висше образование. Не е женен. Не е осъждан. Работи.
Има правоспособност от 2005 год. за категории „В“ и „А“. Няколкократно преди
инкриминирания момент е бил наказван за нарушения на ЗДвП (вж. справките за
нарушител на л. 98 - 201 и л. 311 - 312 от ДП). Въззивната инстанция изиска актуална
справка от началника на ПП при ОДМВР-*, в която са фиксирани извършени след
престъплението още осем нарушения по ЗДвП, санкционирани с наказателни
постановления и фишове.
На 08.02.2016г. подсъдимият Д. закупил от * лек автомобил марка "*",модел
"*", с номер на рама *, който на 20.02.2016 г. бил превозен с транспортна платформа до
2
*.
До 22.02.2016г. превозното средство не било регистрирано в * по надлежния
ред, респ. не му били поставени регистрационни табели.
На 21.02.2016 г. подсъдимият поканил своя приятел св. Н. П., за да му покаже и
демонстрира възможностите на новозакупения автомобил. Било към 18.30 ч., когато
двамата се срещнали в село *. Почерпили се с бира, като свидетелят П. изпил две бири,
а Д. – една. След това потеглили с лекия автомобил за с.*, за да посетят свой познат.
Видели се с него и прекарали заедно до към 23.00 ч., когато отпътували обратно за село
*. Посетили селската бензиностанция, където пак консумирали бира, а Д.
демонстрирал пред присъстващите в търговския обект младежи от селото качествата
на „*“то. Около 23.45 ч. св. Н. П. и подсъдимият тръгнали да се прибират с лекия
автомобил. Д. оставил приятеля си до къщата му и потеглил.
Около полунощ пристигнал в с. *, общ. *, тъй като имал
уговорка с пострадалия М. В.. Телефонирал му и той излязъл пред дома си, където Д.
го чакал зад волана на „*“то. В. седнал на предната дясна седалка, без да си постави
колана. Шофьорът поел към гр. * по път 1V-53498. Пътното платно било двупосочно, с
ширина 6.40 м. и банкет с ширина 2.90 м. Нямало разделителни линии. Асфалтовото
покритие било от едрозърнест асфалт, с неравности и дупки. Пътната настилка била
суха.
В района на третия километър на посочения път, половин час след полунощ (т.е.
на 22.02.16г.), подс. Д. управлявал автомобила в прав равнинен участък. Поддържал
скорост от 93 км/ч., която била с три км./ч. по-висока от допустимата за движение
извън населено място. В един момент допуснал отклонение (наляво) от
праволинейното движение по мислената дясна лента и автомобилът станал неустойчив.
Напуснал с левите си колела пътното платно, като описал дъга по левия банкет. При
опит за корекция на движението с рязка промяна отляво-надясно автомобилът отложил
протривни следи по лявата част на платното и левия банкет. Започнало косо движение
към дясната граница на платното и обръщане на автомобила на дясната му страна.
Сетне, ротирайки около вертикалната си ос, се повдигнал леко и паднал на пътното
платно върху задната си лява част, при което тя се деформирала. Деформирал се и
задният мост в областта на задно ляво колело. „*“то се установило на колелата си с
предна част на североизток.
В последните фази на обръщането му пътникът на предната дясна седалка М. В.,
който продължавал да е без предпазен колан, изпаднал през счупеното дясно стъкло.
Получил травматични увреждания от удара в терена, от последвалото плъзгане по него
и от последвалото притискане от страна на автомобила в областта на главата. Останал
да лежи върху платното, успоредно на оста на пътя.
Подсъдимият, който не бил пострадал, веднага излязъл от купето. Отишъл до В.
и издърпал тялото му на банкета, за да не бъде премазано от други коли. Веднага след
това, в 00,31 ч., се обадил на Националния спешен телефон 112 и съобщил за
произшествието.
След като съобщението било предадено на оперативния дежурен
в РУ-*, към мястото на катастрофата потеглили полицейските служители св. З. З., св.
И. П. и св. Р. Д. Те заварили пострадалия в лежащо положение, с глава върху пътното
платно, тяло върху северния банкет и крака, ориентирани към близката нива.
Провели разговор с Д., който настоявал да натоварят В. на патрулния
автомобили да го транспортират до ЦСМП гр.*. Полицаите предпочели да изчакат
линейката и се заели да запазят местопроизшествието. Св. З. поканил подсъдимия да
обясни как се е случило ПТП-то и чия
3
собственост е автомобилът, който нямал регистрационни номера. Д. отговорил, че
автомобилът е негов и признал, че той го е шофирал.
След това пристигнал специализиран автомобил на ЦСМГ гр. * и пострадалият
бил качен в него. Лекарят от медицинския екип - свид. М. И. констатирал
междувременно настъпилата смърт.
Св. З. поискал да изпробва водача на автомобила с техническо средство
„Дрегер“. Д. отказал по съображение че всъщност пострадалият бил управлявал колата
при произшествието. Тогава свидетелят попълнил талон за медицинско изследване и
разяснил на подсъдимия процедурата по вземане на кръвна проба. Последният заявил,
че отказва и този тест, тъй като автомобилът не бил управляван от него.
Според приложеното на л.70-73 от ДП заключение на съдебно-медицинската
експертиза на труп при огледа и аутопсията на трупа на М. В. били установени:
черепно-мозъчна и лицева травма - многофрагментно счупване на черепната основа и
тилната част на покрива; контузия на мозъка;
кръвоизлив под меките черепни обвивки; счупване на долната челюст,
разкъсно-контузна рана по тилната област леко в дясно с кръвонасядане
около тази рана; масивни кръвонасядания и охлузвания по лявата
повърхност на главата, лицето и шията; вдишана кръв в белите дробове; оток на мозъка
и белите дробове; остър кръвен застой на вътрешните
органи; теренни охлузвания по лява лумбална област и двете седалища;
кръвонасядане по гърба; ламбовидна рана по пети пръст на дясната ръка.
Прието е, че смъртта била резултат на тежката черепно - мозъчна травма,
несъвместима с живота. Установените и описани травматични увреждания били
причинени от действието на твърди тьпо-ръбести предмети, като отговарят да са били
получени при станало ПТП с последващо изпадане от автомобила, плъзгане и удар в
терена и притискане от автомобила.
Вещите лица са констатирали, че всички травматични увреждания
са прижизнени. Състоянието на трупа отговаряло на смърт от първо
денонощие.
По кръстосания метод била определена и кръвната група на експертираното
лице – „А" (анти В).
Била взета проба кръв от трупа, в която било установено наличие на етилов
алкохол в количество 0,60%о, видно от приложената на л.88-л.90 от ДП химическа
експертиза.
Според приложеното на л.67-68 от първия досъдебен том заключение на
съдебномедицинската експертиза на подс. Д. той бил получил шест на брой
точковидни порезни рани в лявата слепоочна област на главата, една цепковидна
порезна рана в лявата тилна област на главата, охлузване и кръвонасядане на лявото
рамо и две охлузвания на дясното коляно. Описаните порезни рани били причинени от
предмети с остри върхове и режещи ръбове, каквито са парчета счупени стъкла.
Останалите увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети.
Експертираният бил получил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването му отнело около 2
седмици.
Вещото лице д-р Б., автор на експертизата, е приел, че от характеристиката и
разположението на травматичните увреждания не е възможно да се направи извод за
местоположението на подс. Д. в автомобила по време на ПТП. Посочил е, че за целта е
необходим сравнителен и насрещен анализ на уврежданията на всички пътуващи в
автомобила, на повредите по него и на величината и направлението на действащите
4
инерционни сили (вж. л. 66-69 от ДП).
На първата процесуална фаза е била назначена и съдебномедицинска експертиза
на веществени доказателства (кръв на подсъдимия, иззета с протокол за вземане
образци за сравнително изследване и кръв, иззета с два броя дунапренови тампони от
прозореца на лява предна врата и от вътрешната част на предната лява врата).
Установено е съвпадение в принадлежността на кръвните проби, като всичките са от
групата А(в).
Предвид заетата противоречива позиция на подсъдимия по въпроса кой е
управлявал автомобила е била назначена и психологическа експертиза (вж. л. 207-216
от том 2 ДП). Според вещото лице „отричането от първоначалното признание може да
е било вследствие силния първоначален стрес, преживян след катастрофата; другият
вариант е съзнателна защитна реакция с цел избягване на наказателна отговорност“.
В хода на досъдебното производство са били изготвени три автотехнически и
съдебномедицински експертизи (автотехническа експертиза № 108/16 год., приложена
на л. 56-65; петорна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза на
л. 169-191 и допълнителна двойна комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза на л.288 - л.298 от ДП). Техните заключения са били изслушани и приети в
хода на първоинстанционното съдебно следствие.
Експертните изводи са изведени след анализ на данните от огледния
протокол, фотоалбума и скицата към него и на данните от протокола за оглед на
веществени доказателства и фотоалбума към него. На 24.06.2019г. е бил осъществен
втори оглед на МП с участието на подсъдимия, резултатите от който са анализирани от
назначената за целта двойна комплексна АТСМЕ, посочена по-горе. Изводите на
споменатите три експертизи не се различават съществено относно основните
характеристики на произшествието – скорост, опасна зона, място на изпадане на тялото
на пострадалия от купето върху настилката и място на ситуиране на автомобила след
произшествието, състояние на пътя и на автомобила, механизъм, причини и
възможности за недопускане на произшествието.
Прокуратурата и първоинстанционният съд са използвали всички тях за
оформяне на своите фактически констатации, достигайки до правилния извод, че се
допълват и изясняват инкриминираната обстановка всестранно, пълно и безсъмнено:
скоростта на движение на автомобила „*“ преди ПТП е била около 93 km/h, респ.
опасната му зона за спиране е била около 89 м.; настъпилото произшествие било
резултат от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна
техническа неизправност; той е имал техническата възможност да следи непрекъснато
платното пред автомобила и да не допусне ПТП, като запази движението в мислената
дясна пътна лента, без да я напуска. Механизмът на произшествието бил следният:
след извършено отклонение на автомобила към левия банкет е достигната лявата
граница на платното; последвала е корекция на движението с рязка и контролирана
промяна с волан, при което автомобилът е оставил протривни следи в лявата част на
платното и левия банкет; последвало е косо движение към дясната граница на платното
и преобръщане на превозното средство.
Съобразената (със състоянието на пътната настилка) скорост е разисквана от
първата АТЕ, единичната. Тя е приела, че въпросната скорост е била доста по-ниска от
пределно допустимата от 90 км./ч. за инкриминирания пътен участък, а именно около
50 км./ч. Същевременно и тази и следващите експертизи са намерили, че водачът не е
бил лишен от техническа възможност да осъществява движението в зададените от него
посока и траектория, респ. да не допусне злополучното отклонение наляво.
За да се избегнат повторенията, оспорваните от защитата автотехнически
5
констатации и обобщения ще бъдат излагани успоредно с разсъжденията по
фактическите изводи на проверяваната инстанция.
*
СтОС е положил усилия да прецени правдивостта на твърдението на
подсъдимия, че не е управлявал, а е пътувал в инкриминирания автомобил, върху което
твърдение е базирано главното възражение на защитата срещу обвинителната теза. За
целта е извършил подробен и прецизен анализ на доказателствения материал, както и
на изготвените от безспорни авторитети експертизи, които правилно е окачествил като
добросъвестни, разбираеми и убедителни. Отбелязал е, че е налице съвпадение на
кръвногруповата принадлежност на подсъдимия и пострадалия, което не е дало
възможност на СМЕ на веществените доказателства да се произнесе с категоричност от
кого от двамата в автомобила е изхождала иззетата от вътрешната част и прозореца на
предната лява врата кръв. Що се отнася до иззетите фрагменти от човешки косми, е
обърнал внимание на експертната констатация, че не са информативни за сравнително
морфологично изследване. Поради това се е съсредоточил в анализ на
автотехническите изводи и СМЕ на подсъдимия и пострадалия в аспекта на гласните и
писмени доказателства.
Споделяйки основната линия на неговите разсъждения, ПАС ще ги
систематизира и допълни в някои аспекти.
1. В началото на своето изложение въззивният съд държи да обърне внимание,
че разглежданото дело е едно от малкото дела, по които експертите са имали на
разположение голямо количество обективни находки – петна кръв върху някои
елементи от МП и липса на подобни петна върху други елементи, следи от протриване
на пътната настилка, които представляват естествено продължение на следите от гуми
на катастрофиралия автомобил, следа от задиране на асфалта, която е свършвала до
задната му лява гума, редица деформации по автомобила и уврежданията по телата на
шофьор и пътник. Въз основа на този изобилен материал, фиксиран в огледния
протокол с помощта и на присъствалия автоексперт (който е измерил и назовал
заварените обекти, ориентири и разстоянията между тях), и на наблюденията при
експертния оглед на МП и на катастрофиралия автомобил, е разгледано в динамика
положението на телата в купето. За целта са разграничени отделните фази от
движението на „*“то след загубата на устойчивост.
2. Отговорът на централния въпрос кой е бил зад волана е в протичането на
втората фаза от движението на автомобила, представляваща преобръщане около
собствената му надлъжна ос. Авторите на комплексните досъдебни експертизи са
обосновали, че при въпросната ротация телата на водача и пътника на предната дясна
седалка са се придвижили навън от масовия център, като характеристиките на
инерционните сили сочели, че водачът задължително е достигнал първи нивото на
асфалта (без да напусне купето). Това негово положение отговаря и на фиксирания при
огледа край на протривните следи по асфалта и на липсата на кървави следи на това
място. Кореспондира и със съдебномедицинската констатация за шест повърхностни
рани в лявата слепоочна област на г-н Д., които съответстват да са получени при
контакт с лявата странична част от купето. А също с експертното изследване кръвта,
иззета от петната по лявата предна врата и прозорец, което е показало съвпадение с
кръвногруповата принадлежност и на подсъдимия.
В по-нататъшните фази (3 и 4, графически изобразени на схемата на л. 13 от
петорната комплексна експертиза – вж. л. 183 ДП) автомобилът е претърпял ново
преобръщане, при което нивото на асфалта е било достигнато от тялото на пострадалия
пасажер на предната дясна седалка. В следващия момент инерционните сили го
6
изтласкали през счупения при предходното преобръщане прозорец на предната дясна
врата, то е започнало плъзгане и триене по асфалта, а автомобилът преминал над него и
частично го притиснал (прилагайки енергията си в областта на главата му и
причинявайки констатираното при аутопсията многофрагментарно счупване и
деформации на черепа). При това движение се е образувала успоредната на оста на
пътя следа от кръв, отразена в огледния протокол и на схемата към КАТСМЕ на л. 189
от ДП (под автомобила в позиция № 5)
Според експертите е слабо вероятно починалият В. да е напуснал предната
дясна седалка в описаната по-горе втора фаза от движението на автомобила (при
първото преобръщане). Това е така, тъй като за да достигне до споменатата успоредна
кървава следа, е следвало да извърши полет, а автомобилът впоследствие да притисне
главата му на мястото на тази следа (в посочената позиция № 5). Данни за подобно
прелитане и последващо съприкосновение с автомобила (например травми от
съответстващо притискане, деформации по купето и протривни следи) няма, пък и във
втората фаза прозорецът не е бил все още счупен, за да е възможно да излети през него.
При приемане на петорната АТЕ в с.з. от 18 май 21 г. в.л. К. пространно е
разяснил описаните фази на преобръщане, като е обявил категорично становище, че
тялото на починалия е излетяло от пасажерското място на предната седалка в някоя от
фазите, следващи фаза № 2.
Заедно с това е отбелязал, че след изпадането му върху асфалта колата леко се е
повдигала нагоре, така че прегазването не се е състояло с цялата й тежест. Била е
засегната само главата, не и останалите части от тялото. Изключил е предположената
от защитата възможност черепната травма да е била оформена само от
съприкосновението с настилката при изпадането върху нея. Обяснил е, че в подобен
случай главата не би била подложена на натиск, необходим за счупването и
деформирането на черепа – вж. разпита му на л. 96-97 от първоинст.дело. А д-р Б. е
изключил и възможността за получаване на травмата в купето при преобръщането,
като е обърнал внимание, че включва многофрагментарно счупване и деформации, за
предизвикването на които са необходими двустранно действащи сили – вж.
разясненията на л. 97 от първоинст. дело.
Инж. К. е дал експертен отговор и на зададения от защитата въпрос защо
притискането на главата не е оплискало с кръв части от автомобила – защото изливът е
бил насочен към настилката, оформяйки много характерната успоредна на платното
кървава диря, която беше разисквана по-горе – вж. л. 97 от първоинст. дело, първи
абзац.
3. Обосновавайки въпросния механизъм (писмено и устно в с.з. от 18.05.21г.),
инж. К., инж. У., инж. И., инж. В. и д-р Б. са изразили категорично становище, че не
приемат възможността тялото на пострадалия да е напуснало купето при
преобръщането в случай че е било на мястото на водача.
Особено ясно се е мотивирала по този въпрос досъдебната допълнителна
КАТСМЕ, изготвена от инж. И. и д-р Б. след втория оглед на МП на 24.06.2019 г. При
въпросния оглед подс. Д. е посочил пред двамата експерти разположение на тялото на
В. след ПТП, успоредно на пътното платно, и перпендикулярното на платното място на
банкета, до което го бил изтеглил (вж. л. 273 и сл. от ДП). Коментираната експертиза е
констатирала, че указаното от подсъдимия разположение на тялото на В. почти
съвпаднало с разположението на находките кръв върху платното, фиксирани в
огледния протокол, а също с констатациите на основната КАТСМЕ (с разлика от 0.6-
0.7м.). След това, описвайки отново фазите на движение на автомобила и правейки
моделиране на ситуацията, нейните автори са заключили, че ако тялото на пострадалия
е било на шофьорската седалка, би следвало да изпадне преди зоната на следите от
7
протриване (т.е., когато автомобилът е бил във фаза 3 или 2) и същевременно да е било
с аналогични наранявания. Казано другояче, за да се приеме, че пострадалият е бил
шофьорът, трябва едновременно да се игнорират разположените след зоната на следите
от протриване находки кръв по пътното платно, оставената диря при извлачване на
тялото от платното до мястото на кървавите петна на банкета и кървавите петна по
прозореца и вътрешната част на предната лява врата и повърхностните наранявания на
подсъдимия.
4. Във връзка с отричането от страна на подсъдимия, че е бил шофьорът, в
заключението на досъдебната петорна експертиза е разисквана възможността зад
волана да е било трето лице. Уточнено е, че починалият В. в този случай трябва да е
бил на предна дясна седалка. ПАС държи да подчертае, че присъствие на трето лице не
се твърди дори от подсъдимия. Освен това, ако не той е управлявал автомобила, няма
как да се обяснят следите в слепоочната му област, които съответстват на удар в
предната лява врата, и охлузванията по предно-вътрешната повърхност на дясното
коляно, което съответства на контакт с уредите за управление на лекия автомобил, след
като самият той не сочи да ги е получил на друго място и по друго време.
Заслужава да се спомене и разяснението на д-р Б. на л. 102 от първоинст.дело, че
констатираните в лявата слепоочна област на подсъдимия точковидни рани, много
добре пасват на удар в лявата врата, механизмът на който се обяснява с факта, че
тялото на шофьорската седалка се е стремяло, под въздействието на инерционните
сили, да се изтласка напред и наляво.
Вярно е, че разпитаните като свидетели лица, които са контактували с Д. на
мястото на произшествието, не са забелязали да кърви и изобщо да е травмиран, както
подчерта адв. Ж.. Техните субективни възприятия обаче са непротивопоставими на
обективното експертно изследване на споменатите травматични следи, пък и става
въпрос за точковидни и повърхностни рани, които е естествено да не им направят
впечатление, а цепковидната рана на главата не е била във видима телесна област (а в
косата). Вярно е също, че авторът на СМЕ на Д. не е констатирал кървящи рани, но
следва да се има предвид, че прегледът е извършен дни по-късно, а и според
експертното заключение давността на изследваните травми отговоря на времето на
произшествието.
5. Петорната комплексна експертиза е разработила вариант и според твърдяното
от подсъдимия положение на собственото му тяло след катастрофата, а именно в
багажника на автомобила. След обстойни и разбираеми разсъждения с позоваване на
обективни данни, вкл. липсата на огъване на лявата седалка, и уточнения относно
характера и големината на инерционните сили, които не са позволявали кръстосване на
телата и тяхно хаотично движение в купето, въпросните обяснения на Д. са счетени за
технически недостоверни – вж. писменото заключение и устните разяснения на инж. К.
на л. 185 ДП и л. 98 гръб от първоинст. дело.
Защитата се противопоставя на тези разсъждения, като се позовава на
досъдебната АТЕ на инж. В., според която автомобилът се бил издигнал във въздуха
(вж. л. 56-63 от ДП), а после се ударил в асфалта със задната си част. Адв. Ж. явно
подминава факта, че авторът на тази експертиза се е отрекъл от въпросния извод, при
това е обяснил защо. В с.з. от 18 май 21 г. е посочил, че първоначалното му становище
за издигане на масовия център на превозното средство се е основавало единствено на
деформацията на левия заден калник. По-късно се бил убедил, че въпросната
деформация е настъпила в предходен момент – при движение в канавката. Поради
това, а и вземайки предвид липсата на изпаднали стъкла и други следи върху
настилката, е изоставил това свое становище (вж. л. 102 гръб от н.о.х.д.).
6. Съдът от първата инстанция е предоставил на защитата възможност за
8
детайлна експертна проверка на тезата й. В тази връзка е уважил искането на адв. Ж. за
поредно допълнително комплексно експертно изследване, което да анализира
произшествието в аспекта на новите обяснения на подсъдимия (вж. л. 200 и сл. от
първоинст. дело). Според тези обяснения, фиксирани на л. 88 и сл. от първоинст. дело,
тялото на пострадалия, който според него бил на шофьорската седалка, било изпаднало
на два метра зад автомобила. Д. е уточнил и посочил, че автомобилът бил спрял в
позиция 6 от схемата на основната КАТСМЕ на л. 189 от ДП. Авторите на сега
разискваната допълнителна експертиза са казали, че ако се приемат за правдиви новите
обяснения на Д., то би трябвало тялото на починалия да е изхвърчало през левия
прозорец, когато автомобилът е бил в процес на ротация (в позиция 5 от схемата на л.
189; вж. също и схемата на л. 207 от първоинст. дело), а след приключване на
последвалото му движение по асфалта да се е установило на 8.5 - 21 метра зад
посочената от Д. крайна позиция № 6. На свой ред това би означавало да се игнорира
успоредната на пътя кървава диря, открита при огледа на 10 метра преди позиция № 6,
а дори твърдението на Д., че е открил В. само на два метра зад автомобила.
**
Тези експертни констатации, изхождащи от обективни данни и преди всичко от
много характерните вид, посока и разположение на кървавите следи по платното и
банкета, очертават описания по-горе механизъм като безсъмнен – „Нямаме никакви
съмнения по този механизъм. Няма друг вариант“ е казал в.л. К. в споменатото с.з. от
18.05.21 г. (вж. л. 98 от първоинст. дело). След това негово изявление адв. Ж. е задал
въпроса защо в писмените заключения не се открива подобна категоричност, а
напротив – отбелязано е, че разискваният механизъм се приема „с много голяма степен
на вероятност“. Даденият от експерта отговор е разсеял съмнението за противоречиви
съждения – инж. К. е обявил, че възприетият механизъм стъпва върху записките в
огледния протокол от 22.02.16 г. и ако въпросните записки се приемат за точни, е
единствено възможният.
Във връзка с това пояснение окръжният съд е отделил значително място в
мотивите си за преценка коректността на данните в протокола за оглед на МП. И е бил
прав да счете, че е вън от съмнение при положение че измерванията са били направени
с участие на автоексперт, не са били допуснати нарушения на процедурата по
изготвяне на протокола и фотоалбума към него, а и авторите на множеството
експертизи не са констатирали необясними от автотехническа гледна точка
отбелязвания.
Впрочем във възражението на защитата срещу огледния протокол няма
конкретика, а отправеният укор е абстрактен – протоколът не отразявал
действителното фактическо положение, защото тялото на пострадалия било изпаднало
на посоченото от подсъдимия пред съда друго място (на два метра зад автомобила в
позиция № 6 по схемите на л. 189 и на л. 207). Във връзка с това възражение заслужава
да се наблегне на споменатия по-горе факт, че мястото, на което при повторния оглед
през 2019 г. подс. Д. е показал, че тялото на приятеля му се било установило върху
настилката, почти съвпада с мястото, на което се е намирала според обсъждания
протокол кървавата диря на пътното платно. По-далечно място на изпадане на тялото
се сочи единствено в дадените обяснения при съдебния му разпит. Ако се приемат за
правдиви тези обяснения, излиза, че отбелязването на кървавата диря е „сгрешено“ в
огледния протокол с най-малко 18.5 метра – вж. схемата на л. 207 от първоинст.дело.
Няма нито една данна, от която да може да се изведе подобно съмнение, още повече че
при огледа са участвали автоексперт и експерт БНТЛ.
Подсъдимият не е дал логично обяснение на настъпилата в твърденията му
промяна. Подобен въпрос му е бил зададен от вещото лице К. след разпита му от
9
18.05.21 г. и той е направил нищо незначещото изявление, че не вижда различие в
твърденията си – вж. л. 90 от първоинст. дело.
Тази необяснима промяна на позицията му, ведно с неправдоподобното от
техническа гледна точка твърдение, че след произшествието се е озовал в багажника
(коментирано по-горе), води до извода, че възприятията на подс. Д. са принципно
негодни да бъдат основа за констатации по фактите.
Допълнителна обосновка на този извод е прикриването на акта на преместване
на автомобила с няколко метра след катастрофата (от позиция № 6 в позиция № 7 по
схемите към експертизите съответно на л.189 и на л. 207), който е експертно изяснен.
Авторите на комплексните експертизи са се занимали с въпросния акт, забелязвайки,
че позиция № 6, в която според техните изчисления би трябвало да бъде ситуиран
автомобилът, не съвпада със записките в огледния протокол, които насочвали към
друга позиция на автомобила – № 7. В тази връзка са разгледали много характерната
следа от задиране на настилката, достигаща до силно деформираното задно ляво
колело на заварения в позиция № 7 автомобил в аспекта на изчислената плавна
траектория на фазите на движение на автомобила след загубата на устойчивост,
предизвикана от характерното при преобръщане направление на ударната сила (вж.
огледния протокол и фотоалбума към него, респ. заключението на л. 177 и първия
абзац на л. 178 ДП). Въз основа на тези следа и констатация е изведено заключението,
че автомобилът със сигурност е бил преместен преди оформянето на огледа (от
позиция № 6 в позиция № 7) – вж. и устните разяснения на инж. К. на л. 96 от
първоинст. дело.
СтОС е бил прав да приеме, че преместването е сторено от подсъдимия. От една
страна, на МП не е пристигнала аварийна група (която да го извърши). От друга
страна, полицаят св. Р. Д. говори за пет метра разстояние между тялото и автомобила,
каквото е разстоянието до позиция № 7. Върху тези показания е обърнал внимание
инж. К. при устната защита на експертизата (вж. л. 95 гр. от съдебното дело). Лекарят
от спешния екип св. М. И. също говори за няколко (само) метра между тялото от
катастрофиралия автомобил - вж. показанията й на л. 131 гръб от съд.дело. Освен това
подс. Д. признава, че е боравил в уредите за управление на МПС-то след катастрофата
(макар и само за да загаси двигателя и и да включи фаровете). Излиза, че е имал достъп
до тях, бил е в състояние да ги задейства, пък и те са отреагирали според собственото
му признание.
**
7. СтОС е засегнал и показанията на отзовалите се на сигнала полицаи от
Охранителна полиция св. Р. Д. и св. И. П. и на младши автоконтрольора св.З. З., които
са провели първоначалния разговор с подсъдимия на произшествието. В своите
досъдебни разпити, надлежно приобщен към доказателствения материал и потвърдени
от всеки от тях в с.з., тримата свидетели съобщават, че Д. бил признал пред тях, че е
управлявал катастрофиралия автомобил. По-нататък и тримата са разказали за
промяната в твърдението на подсъдимия – след като междувременно пристигналият
медицински екип е констатирал смъртта на В. и автоконтрольорът З. пожелал до го
тества с техническо средство за употреба на алкохол, той обявил, че отказва, защото
всъщност пострадалият е бил зад волана; св. З. го запитал защо преди малко е казал, че
бил шофирал той, но не получил обяснение. С основание първоинстанционният съд е
преценил техните синхронни твърдения като незаинтересовани, добросъвестни и
взаимно допълващи се.
Защитата не е права да укорява първата инстанция, че е базирала своите изводи
единствено върху коментираните показания. Истината е, че описаните от полицаите
разговори с подсъдимия са интерпретирани ведно с разгледаните по-горе
10
автотехнически и съдебномедицински констатации. Впрочем обясненията на
подсъдимия не им и противоречат – „…може да съм казал това (че е карал колата,
б.м.), за да предпазя М.“ (вж. л. 89 от първоинст.дело).
Само с един от аргументите на защитата ПАС се съгласява. Не е било правилно
извършването на експертно (психологическо) изследване на разискваното
противоречие между двете изявления на подсъдимия пред полицаите. Съдът, а не
експертът психолог може (и трябва) да извърши преценка за правдивост на едно или
друго обяснение, събрано по наказателно дело. В последна сметка обаче СтОС не е
основал осъдителния си извод на психологическата експертиза, въпреки че я е
цитирал, а на проведен по правилата на НПК задълбочен доказателствен анализ,
подпомогнат на използваеми специални знания. Така че коректността на
коментираното възражение с нищо не ползва каузата на защитата.
8. Не е основателно предложението на адв. Ж. да бъде съобразено извършеното
при огледа от 2019 г. контуриране с тебешир върху асфалта на фигура на лек
автомобил (вж. л. 284 от ДП). Рисунката не е взета предвид при изготвяне на
допълнителната КАТСМЕ и правилно, след като не е намерила място при оформянето
на огледния протокол. А не е била фиксирана в този протокол, въпреки че поради
някаква причина е била фотографирана, тъй като е била авторство на неспециалист –
на д-р Б., както самият той е посочил в с.з. (вж. л. 101 от първоинст. дело).
Така или иначе, защитата е получила експертен отговор на своята теза за
ситуиране на тялото зад автомобила и този отговор беше подробно разискван в
предходното изложение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед възприетите фактически констатации материалноправното
окачествяване на извършеното деяние е споделимо. Първият съд е бил прав да приеме,
че с деянието си в инкриминираните време, място и обстановка подс. Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. “б“
вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като не е изпълнил изискването по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП за непрекъснат контрол върху управлявания от него лек автомобил. Точен е
и изводът му, че причинната връзка между визираното нарушение и съставомерния
резултат – смъртта на пътника на предната дясна седалка – е пряка.
Въведеното чрез споменатата разпоредба от ЗДвП изискване е за максимална
концентрация върху движението на превозното средство. Според обсъдената по-горе
автотехническа констатация шофьорът на процесното МПС „*“ не е запазил
движението му в мислената дясна лента, а е допуснал отклонение отдясно-наляво.
Доколкото произлязлата от това загуба на устойчивост на превозното средство е
настъпила върху сух, равен и добре познат на подсъдимия участък от пътя, по който не
е имало каквито и да било близки или далечни препятствия и опасности, липсата на
контрол е вън от съмнение.
Водачът Д. е допуснал и нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е поддържал
неразрешена скорост – 93 км./ч. при допустима за движение извън населено място на
МПС от категория „В“ (какъвто е бил автомобилът „*“) от 90 км./ч. Второто
нарушение обаче не е било причинно свързано със злополучно преобръщане на
автомобила на пътното платно, вследствие на което е настъпил съставомерният
резултат. Според АТЕ произшествието би могло да настъпи и при движение със
скорост в границите от 50 до 90 км./ч. В същия смисъл в с.з. от 18.05.21 г. в.л. инж. К. е
отбелязал, че при отклонение на вниманието загубата на управление би могла да
настъпи и при скорост под 60 км./ч. Пренебрегвайки тези изводи,
11
първоинстанционният съд е изразил виждане, че при управление с разрешената
скорост водачът би имал възможност да овладее автомобила дори при „моментна
загуба на контрол“, а и „настъпилият общественоопасен резултат неминуемо би бил
по-лек“. Тъй като не се е позовал на обективни данни или експертни сведения, върху
които базира подобни разсъждения, те очевидно са произволни и като такива –
неизползваеми за изграждане на осъдителен извод.
Отделен е въпросът, че ако загубата на устойчивост не би настъпила или е била
преодолима при поддържане на позволена скорост, пак само едно-единствено
нарушение би се явило в причинна връзка с резултата – нарушението, свързано с
нейното превишаване. Съдебната практика отдавна е константна по въпроса, че няма
пътна ситуация, в която двете нарушения да могат да се инкриминират едновременно,
доколкото едното винаги изключва другото.
Към съображенията на проверяваната инстанция за оправдаването на
подсъдимия по обвинението за допуснато нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП
(управление на нерегистрирано МПС) няма какво да се добави.
Що се отнася до субективната страна на деянието, е коректно заключението, че
проявената непредпазливост е от вида небрежност. Подс. Д. не е имал представа за
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
контролира управлението на „*“то, като поддържа праволинейно движение в
мислената дясна лента, така че да не допусне загуба на устойчивост върху и извън
пътното платно.
Ето защо присъдата следва да бъде изменена, като бъде отменена относно
осъждането на подсъдимия за инкриминираното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Приложението на привилегированата норма на чл. 343а НК е правилно. ПАС
сподели мнението на първата инстанция, че след деянието подсъдимият е направил
всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия. Сторил е това по
единствения физически възможен му в онзи момент начин – да го изтегли от пътното
платно, за да го предпази от евентуално прегазване от друго превозно средство, и да
сигнализира на телефона за спешни повиквания 112. Не е вярно, че пострадалият бил
починал още на пътното платно, така че помощта не била необходима, както счита
частното обвинение, позовавайки се на задължителното разяснение в Постановление
№ 1/17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ. От показанията на отзовалите се на сигнала
трима полицейски служители, а също на мед.сестра и шофьора на линейката следва, че
са заварили В. жив.
Не е основателно становището на частното обвинение към подсъдимия, че
променяйки положението на тялото, Д. бил предизвикал констатираното при
аутопсията аспириране на кръв в белите дробове и че „ако мозъчно-черепната травма
не е била толкова тежка, В. е щял да почине от задавяне със собствената си кръв“.
Подобно виждане представлява предложение за извод по предположение. Оставяйки
настрана недопустимостта на подобен подход, ПАС държи да отбележи, че
поддържаната теза не е състоятелна в принципен план. Дори да е сигурно, че
преместването е осуетило шансовете на пострадалия (а подобен извод съдебните
медици не правят), пак не би било препятствано по-благоприятното квалифициране на
престъплението, доколкото то поставя изискване за действие във възможностите на
дееца (физически, психически и интелектуални). Поради липса на медицинско
образование и инструментариум подс. Д. е бил лишен от възможност за
специализирана преценка.
Що се отнася до оспорването на констатацията за сигнализиране за помощ от
страна на подсъдимия, то не е съгласувано с информацията в писмото на началника на
12
РЦ 112 на л. 249 ДП. Според писмото в 0.31 ч. е било регистрирано повикване от лице,
което се е представило с имената А.Д., пък и на мястото на катастрофата не е имало
друг човек.
ПО ВЪПРОСА ЗА НАКАЗАНИЕТО
Апелативният съд се съгласява с аргументите на частното обвинение за явна
несправедливост на определената кумулативна санкция, която включва лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца и лишаване от право на управление на
МПС за срок от три години.
При избора на решение за санкционирането окръжният съд очевидно се е
отклонил от критериите за определяне на наказанието, първият от които се прилага
посредством оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а
вторият – посредством отчитане на наказателноправно релевантните характеристики
на личността на дееца, които не са свързани с обществената й опасност. Това се е
получило заради неправилен извод за сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на
противоположните категории индивидуализиращи обстоятелства.
Тежестта на деянието, преценена според допуснатите нарушения и настъпилия
резултат, не е нито по-висока, нито по-ниска в сравнение с типичния случай на
престъпление от вида на разискваното – настъпила е смърт на едного и е допуснато
едно-единствено причинно свързано с резултата нарушение, при това по
непредпазливост (липса на непрекъснат контрол върху управлението на МПС), но пък
успоредно са били реализирани още две нарушения. Едното е нетежко, но умишлено
(по чл. 140 ЗДвП), а другото (по чл. 21, ал. 1 ЗДвП) е умишлено и доста тежко
(управление с превишена скорост, която в конкретния случай се е оказала и крайно
несъобразена с особеностите на пътната обстановка). Въпросните две нарушения не са
допринесли за резултата, поради което подсъдимият ще бъде оправдан за тях, както по-
горе беше казано. Тяхното влияние върху степента на обществена опасност на
деянието обаче следва да се отчете на общо основание (арг. от чл. 56 НК).
В действията на подсъдимия преди и след ПТП-то се откриват отклонения от
законосъобразното поведение – г-н Д. е седнал зад волана, след като е изпил две бири,
а след произшествието е игнорирал поканата на полицейските служители да бъде
изследван с техническо средство за употреба на алкохол или да даде кръв за същото
изследване. ПАС се съгласява с мнението на обвинителите, че описаното поведение
разкрива отегчаваща способност, доколкото съдържа нарушения по ЗДвП.
Със съществен отегчаващ потенциал трябва да се отчетат множеството
нарушения на правила на движение по пътищата, извършени от подсъдимия и преди и
след деянието. Става дума за над десет отделни нарушения, някои от които са особено
тежки – допуснато ПТП вследствие превишаване на скорост (заради което
свидетелството му за правоуправление е било отнето за една година), управление на
МПС след употреба на алкохол, без свидетелство за правоуправление, няколко пъти с
превишена скорост и отказ да изпълни разпореждане на контролен орган. Въпросните
нарушения са извършвани систематически, считано от 05г. до преди няколко месеца.
Те показват, че сторените към инкриминирания момент нарушения не са случайни, а се
очертават като закономерна тенденция в поведението на г-н Д. на пътното платно.
Очевидно той е развил навик да накърнява обществените отношения, свързани с
транспорта – навик, който дори фактът на смъртта на приятеля му В. вследствие едно
от серията нарушения е бил безсилен да изкорени. Въпросният навик значително
завишава степента на обществена опасност на дееца, поради което има безсъмнена
отегчаваща сила.
13
Първоинстанционният съд не е казал защо счита, че процесуалното поведение
на подсъдимия било снижило обществената опасност на личността му, поради което
неговото третиране като смекчаващо обстоятелство е необяснимо. Не са прави обаче и
обвинителите, които обратното – настояват поведението на Д. в хода на наказателното
производство да се интерпретира с отегчаващ капацитет, тъй като той често сменял
своята версия за случилото се и с това бил затормозил разследването. Предложението
да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство непостоянството на дееца в
качеството му на подсъдим бездруго означава вменяване на задължение, което той
няма. Иначе обвинителите са прави, че въпросното непостоянство има някакво
значение – значението му е в това, че намалява смекчаващия потенциал на изминалия
от деянието 6-годишен (т.е. дълъг) период от време. Всъщност разследването е било
забавено, тъй като по делото са били последователно назначавани експертизи, които да
изследват техническата достоверност на лансираните нови и нови позиции на
подсъдимия.
Все пак въпросният период от време разкрива немаловажна смекчаваща
способност, доколкото е нарушил принципа на равнопоставеността спрямо другите
извършители на престъпления, които са получили и изтърпели своите наказания
своевременно. Освен това закъснялото санкциониране по принцип носи слаба
ефективност.
Отделно обстоятелство със смекчаващи свойства е приетата от проверяваната
инстанция положителна характеристика на личността на подсъдимия – той има
установен социален статус, чисто съдебно минало и трудова активност.
Друго обстоятелство от тази категория, също правилно отчетено от СтОС, се
явява по-ниската степен на непредпазлива вина – небрежност.
Смекчаващо обстоятелство, което не е намерило място в мотивите, е
съпричиняването на резултата от страна на пострадалия, който е допуснал нарушение
по ЗДвП, непоставяйки обезопасителен колан, вследствие което летежът му през
страничния прозорец е бил безпрепятствен.
Преценявайки всички изброени обстоятелства по чл. 54, ал. 2 НК, ПАС прие, че
отегчаващите превалират. Според законовото изискване, поставено в чл. 57, ал. 2 НК,
наказанията от избраната кумулативна санкция трябва с ъ в к у п
н о да отговарят на тежестта на престъплението и на личността на дееца, респ.
съвкупно да служат за постигане целите по чл. 36 НК. Подобно съвкупно влияние би се
получило с понасяне на основно наказание (лишаване от свобода) за срок от две години
и шест месеца и на допълнително наказание (лишаване от право на управление на
МПС) за срок от пет години.
Решението за определяне на близък до максималния срок на акцесорното
наказание (изчислен според правилото по чл. 49, ал. 2 НК) изхожда от миналите
наказани нарушения по ЗДвП, които определят Д. като изключително
недисциплиниран шофьор, опасен на пътното платно. В тази връзка искането на
защитата за намаляване срока на това наказание очевидно не е основателно.
ПАС счита, че е открил най-подходящата кумулативна санкция – санкцията,
частите на която са в симетрия с качествата на деянието и дееца и която в тази връзка
би допринесла за постигане целите по чл. 36 НК.
Оказва се, че искането на частното обвинение за утежняване на кумулативната
санкция е основателно и при липса на забраната по чл. 318, ал. 4, изр. 2 НПК ще се
уважи, макар и не в пълния обем на претенцията.
С оглед изложените съображения за съотношението и взаимодействието между
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства решението на първия съд да приложи
14
института на условното осъждане е споделимо. Личността на подс. Д. не разкрива
обществена опасност, която да обоснове вероятност от повторение на престъплението.
Пък и се касае за непредпазливо престъпление, т.е. за престъпление,
общественоопасните последици от което не са били предвиждани и съответно –
желани. Вярно е, че резултатът от престъплението е тежък, а периодично допусканите
нарушения по ЗДвП – множество, но при решаване на въпроса за целесъобразността на
условното осъждане съдът изхожда преди всичко от преценката дали поправянето на
дееца може да се постигне без ефективно осъждане. Значението на споменатите
смекчаващи обстоятелства обосновава положителен резултат от тази преценка.
Коректна е и преценката на първата инстанция за подходящия срок на
изпитанието по чл. 66, ал. 1 НК – три години, която впрочем не е и атакувана от
обвинителите.
Правилна е присъдата в частта относно разноските и вещественото
доказателство.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 189, ал. 3
НПК в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените от частните
обвинители разноски за упълномощаване на повереник във въззивното производство.
Съдът не откри основания за отменянето на присъдата или други основания за
нейното изменяне.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260023 от 30.11.2021 г. по н.о.х.д. № 112/2021 г. на
Старозагорския окръжен съд, като
(1) я ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимият А. С. Д. е бил признат за виновен
и осъден за нарушение по чл. 21, ал. 1, пр. 2 ЗДвП и го оправдава по обвинението за
извършване на престъплението чрез това нарушение.
(2) УВЕЛИЧАВА срока на наложеното наказание лишаване от свобода от една
година и шест месеца на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и срока на наложеното
наказание лишаване от право на управление на МПС от три години на ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 189, ал. 3, пр. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. С. Д. със снета
самоличност да заплати на частните обвинители направените от тях пред въззивната
инстанция разноски, а именно: на А. С. А. – 600 лева, на Н. Д. Ч. и К. Х. Г. – общо
1200 лева, на В. М. В. и В. Н. В. – общо 1200 лева, на Т. Д. В. като майка и законен
представител на В. М. В. и Д. М. В. – 1200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
15
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок
от съобщаването до страните за неговото изготвяне пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16