Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 10.01.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд,
търговско отделение в публично заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при секретаря Е.П. като разгледа докладваното от
съдията т.дело № 942 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от В.
П.И. от гр.Варна срещу ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, със седалище гр.София, а в условията
на евентуалност и срещу Т.А.Б. ***, искове с правно основание чл.226 от КЗ и
чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания в резултат на пътно – транспортно произшествие, настъпило на
02.03.2012 г., причинено по вина на втория ответник. Претендира се заплащане на
законната лихва върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането 02.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и съдебно – деловодните разноски по делото.
В срока по
чл.367 от ГПК, ответното дружество е подало отговор, в който оспорва
предявените искове, като излага, че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерно завишен. Оспорва изцяло искането за заплащане на
лихва, по аргумент от чл.268, т.10 от КЗ, като твърди, че ищцата не е уведомила
застрахователя за претенцията си за заплащане на обезщетение.
Ищецът е подал
допълнителна искова молба в която оспорва възражевнията
на ответника.
Ответното
дружество е подало допълнителен писмен отговор, в който поддържа възраженията
си срещу исковете и прави нови доказателствени искания.
В срока по
чл.367 от ГПК, ответникът Т.А.Б., не е подал отговор.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и аргументи на страните, след
съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Между страните не се спори, че
на 02.03.2013 год., в гр.Варна при управление на МПС – автобус „Мерцедес”, per.
№
В 1621 КР, ответникът Т.Б., по
непредпазливост причинил на ищцата телесна повреда –
комбинирана
травма в областта на дясната ръка, изразяваща се в счупване на крайна фаланга
на палеца и основата на втора предкиткова кост.
В одобрено на 16.04.2013 г. споразумение по НОХД 1318/2013 г. на
РС – Варна, , подсъдимият Т.А.Б. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „Б", пр.
II, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, затова, че на 02.03.2013
год., в гр.Варна при управление на МПС –
автобус „Мерцедес”, per. № В 1621 КР, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на ищцата телесна повреда -комбинирана травма в областта на дясната ръка,
изразяваща се в счупване на крайна фаланга на палеца и основата на втора предкиткова кост, което е обусловило трайно затруднение на
движението на десен горен крайник за около 2 месеца.
От заключението на вещото лице, по назначената съдебно
–медицинска експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
изготвено се установява, че след произшествието, ищцата е била приета за
лечение в МБАЛ „Света Анна”, където е проведено комплексно лечение - шев на рана, наместване
на счупването на долната фаланга на първи пръст на дясната ръка, метална остеосинтеза с Киршнерови игли,
гипсова имобилизация. При извършения от експерта преглед е установена пълна
неподвижност на междуфалангеалната става на първи
пръст на дясната ръка с изместване на долната фаланга в посока напред, както и
пълна неподвижност в долната междуфалангеална става
на втори пръст на дясната ръка с трайно изместване на долната фаланга в посока
напред и значително ограничени движения в горната междуфалангеална
става, както и невъзможност за пълно разгъване на пети пръст. Според
заключението, ставите на първи и втори пръсти на
дясната ръка са обездвижени във функционално
неизгодно положение, като тази неподвижност или втвърдяване на ставите е трайна и завинаги. Установяват се намалена силна
на захват, дължаща се на нарушена моторна функция на нервите за дясната ръка,
както и намалена сетивност, която води до нарушения в познавателната дейност на
ръката.
С оглед
обстоятелството, че първи и втори пръсти на ръката са основните за
осъществяване на противопоставянето или хващането, вещото лице сочи, че
загубата на работоспособност за дясната ръка е в порядък на 50%, като причина
за затрудненията в движенията на дясната ръка е нейното премазване от
автомобила.
Установява
се, че след произшествието, ищцата е провела физиотерапевтичен курс в рамките
на 10 работни дни, включващ механолечения, лечебно
физкултурни комплекси с и без уреди, физикална терапия с нискочестотни
токове, средночестотни токове и магнитно поле.
От показанията на свидетеля
Сияна И., които се кредитират от съда като непосредствени се установява, че до
произшествието, ищцата свободно е движела дясната си ръка, като изцяло се е
грижила за съпруга си, който е бил лежащо болен. Излага, че независимо от
проведените медицински интервенции след произшествието и към настоящия момент,
ищцата може да използва дясната си ръка само за подпиране и се опитва макар и
трудно, да върши необходимите неща с лява ръка. Сочи, че поради страх, ищцата
не ползва и градски транспорт.
В отговора на исковата молба,
ответното дружество признава наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на автобус
„Мерцедес”, per. № В 1621 КР, валидна към датата на
настъпване на произшествието.
Съобразно § 27 от ПЗР на КЗ,
действащата към момента на настъпване на произшествието, от първи януари 2010 г., минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, са в размер на 1 000 000
лева, за всяко събитие при едно пострадало лице и 5 000 000 лева, за
всяко събитие при две или повече пострадали лица.
Гореизложената фактическа
обстановка, обуславя следните правни изводи:
Ищцата
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск "гражданска отговорност". Ответното дружество, не
оспорва обстоятелството, че към 28.06.2011 г., автомобилът с който е причинено
пътно – транспортното произшествие е бил застрахован при него, по риска
“гражданска отговорност”.
По силата на договора за застраховка
гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни
превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство. Обстоятелството,
че деликвентът причинил вредата е бил обхванат от
застрахователна закрила по застраховката "гражданска отговорност",
обуславя правото на пострадалия, да предяви прекия иск по 226 от КЗ.
За ангажиране на отговорността
на застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице е необходимо
ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са
пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване
е установено с влязла в сила присъда. Доколкото по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК, одобреното споразумение за прекратяване има последиците на влязла в сила
присъда, съдът намира че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По отношение на размера,
съдът съобрази, че справедливостта,
като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт,
не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно
посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото
нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и
законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4,
ал. 3 и 4
от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на
застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор. В
този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.
о., и Решение № 1 от
26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. №
211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. II т. о. и редица други. Наред
с това, следва да се съобрази, че болките
и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в
момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това.
В конкретния случай, по делото е безспорно
установено, че поради специфичния характер на увреждането, а именно премазване на дясната ръка от гумата на
автобуса е получена съчетана травма характеризираща както със счупване на
кости, така и с увреждане на меки тъкани на китката (ставна капсула, връзки,
мускулна тъкан, нерви и сухожилия). Именно с последното са свързани
съществените неудобства за пострадалата, която в резултат на произшествието, на
практика е окончателно изгубила възможността да използва водеща си до този
момент дясна ръка.
Независимо от продължително проведеното
лечение, вкл. и оперативно, състоянието на дясната ръка на ищцата е
незадоволително, с неблагоприятна прогноза и липса на възможност за
възстановяване.
Предвид това и съобразявайки се с факта, че
вече почти две години, а вероятно и до края на живота си, ищцата ще бъде ограничена
във възможността да води пълноценен живот, използвайки двете си ръце, както и с
правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и
страдания "по справедливост", съдът счита, че предявеният иск за
неимуществени вреди е основателен и доказан до предявения размер от 30 000
лева. Предвид уважаване на главния иск за неимуществени
вреди и с оглед направеното искане и по арг. на
чл.227, т.2 от КЗ вр. чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД,
застрахователят дължи заплащане на лихви за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие, поради което върху главницата следва да се присъди
законна лихва от датата на настъпване на произшествието до окончателното
изплащане на задължението. Съдът не споделя възражението на ответника,
че същият дължи като застраховател лихва от предявяване на иска. Чл. 223 ал.2
от КЗ изрично сочи размера на
отговорността на застрахователя, в това число и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, а при деликт извършителят е в забава и без покана чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 227 т.2 от КЗ, която
сочи, че при регрес, застрахователят има право да претендира от застрахования
лихвите, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаване по чл. 224 ал.1 или до датата на прекия иск.
Следователно законната лихва се присъжда от датата на деянието – 02.03.2012 г.
Предвид обстоятелството,
че присъдения размер е под лимитираната отговорност на застрахователя, съдът
намира, че не дължи произнасяне по евентуално предявените искове срещу Т.А.Б..
Ищцата е направила искане за
присъждане на разноски, но не е представила доказателства за извършването им,
поради което разноски, не се дължат.
На осн.
чл.78, ал.6 от ГПК, ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в
полза на съда, държавна такса върху уважения иск, в размер на 1200 лева и
платените от бюджета разноски за вещо лице, в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното на
осн.чл.235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище ******, представлявано от изп. директори Р.Я. и К.Р. ДА ЗАПЛАТИ на В.П.И., с ЕГН ********** ***, сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, при пътно –
транспортно произшествие, причинено по вина на Т.А.Б. на 02.03.2012 г., на
основание чл.226 от КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането – 02.03.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище ******, представлявано от изп. директори Р.Я. и К.Р. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, държавна такса в
размер на 1200 (хиляда и двеста) лева
и платените от бюджета разноски за вещо лице, съобразно уважената част от
исковете в размер на 50 (петдесет) лева,
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: