Определение по дело №4594/2019 на Софийски градски съд

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                            По  ВНЧД № 4594/19 г.

В В 

          гр. София, 13.11.2019 г.

 

Софийски  Градски  съд,   Наказателно отделение,   7-ми въззивен  състав ,  в закрито заседание на  тринадесети ноември  две хиляди и деветнадесетата   година в състав:     

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

                                                                Председател  : НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                                 Членове :        Веселина Ставрева

                                                                                          Мл.с.Павел Панов

 

 

като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД № 4594 по описа на СГС за 2019 година ,като за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е  с правно основание чл.243,ал.6-7 от НПК.

 

            Постъпил е Частен Протест/ЧП/ от прокурор при СРП на 01.10.2019 г. срещу Определение на СРС,НО,102-ри състав по НЧД № 14391/2019 г., касателно ДП№ 178/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР,пр.пр.№ 1185/2019 г. по описа на СРП.С протестирания съд.акт СРС е отменил   като необосновоано и незаконосъобразно Постановление за прекратяване на наказателното производство по делото от 21.06.2019 г. на основание чл.243,ал.6,т3,вр.ал.4 от НПК. 

            В своя ЧП прокурорът прави искане да се отмени Определението на  СРС,НО ,102-ри състав като  изразява несъгласие с посочените в него доводи.Твърди  че съд.акт на СРС е неправилен,необоснован и незаконосъобразен.Преди всичко не се споделя извода на СРС ,че не е извършено престъпление по чл.207,ал.1 от НК, като се навежда отново аргументацията,че е осъществен този състав на престъпление,но при хипотеза на чл.9,ал.2 от НК.Прокурорът намира че СРС в протестираното Определение допуска съществено проц. нарушение , като приема за установени факти/неконкретизирани в ЧП/ ,за които не са събрани доказателствени материали.Това от своя страна довело до погрешно квалифициране ,че имало престъпление кражба по чл.194,ал.1 от НК , а не деяние по чл.207,ал.1 от НК/както счита СРП в Постановлението за прекратяване/.На следващо място, в ЧП се изразява несъгласие с приетото от СРС незадълбочено изследване на показанията на пострадалата свидетелка, като се твърди обстоен и аргументиран анализ на показанията на П. ,при съпоставка на последните с тези на св.Р.Д..Според прокурора СРС в протестираното Определение си служел с “необосновано предположение”,като приел ,че пострадалата не е загубвала телефона ,след като предприела действия  по търсенето му.Прокурорът счита ,че прочитът на ППВС №6/1971 г. ,който СРС предлага в своя акт ,не е коректен ,тъй като ВС не е приемал ,че забравена вещ не може да е предмет на кражба.В ЧП се счита още ,че не е нужно издаването на Европейска Заповед за разследване/ЕЗР/,за да се установи кои са абонатите на немските СИМ-карти, с които е бил активиран процесния телефон , както и не е нужно да се установи дали пострадалата или св.Д.са отсядали в определен хотел или на друга дестинация в Североизточна България.Последното не било нужно , тъй като биха се събрали обстоятелства извън предмета на доказване по чл.102 от НПК.Спореид прокурора макар и да се установи дали св.Д.“да се е похвалил” пред някой от близкия си кръг , то това би придало на разследването завидна всеобхватност,но за Д.е била налична и възможността по чл.121,ал.1 от НПК/да не отговаря на определени въпроси/.Множеството указания били обективно ненужни , тъй като по делото нямало спор за извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него,като с този си довод е видно,че прокурорът явно е забравил факта ,че по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.Като изразява несъгласие с доводите на съдията-докладчик от СРС ,че св.Д.е “обигран и добре школуван”,прокурорът  лансира тезата за наивност от страна на свидетеля,след като поставил своя СИМ-карта в инкриминирания телефон, тоест - не е налице престъпно съзнание.Накрая, не се приемат доводите на СРС за неприложимост на разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК. Тази понсока се сочи ,че деецът е неосъждан,инкриминираната вещ е на ниска стойност, а състава на чл.207,ал.1, от НК е “най-ниско наказуемия престъпен състав измежду всички уредени в НК посегателства”/цитат от ЧП/.Накрая , прокурорът счита че свидетелят дължи стойността на вещта,но предлага на пострадалата да я претендира по реда на гражданското право и процес.  

            Така подадения ЧП е подаден в законоустановения срок от лице ,разполагащо с право на Протест, което го прави процесуално допустим.Същият се явява неоснователен по изложените в нго доводи.

            Софийският Градски съд намира ,че правилно и законосъобразно СРС е отменил Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243,ал.6,т.3,вр.ал.4 от НПК. Обективно до момента няма привлечено лице в качеството на обвиняем по това производство.Съдът не е оправомощен да даде указания на прокуратурата да привлече дадено лице като обвиняем по определена правна квалификация.Това важи както за това производство, така и за всички други форми на съдебен контрол над действията на органите на досъдебното производство.В това отношение държавното обвинение е единствено суверенно в преценките си.Съдебен контрол е предвиден при прекратяване на наказ. производство на досъдебна фаза, каквото е и настоящото производство.За да се повдигне обвинение за извършено престъпление от общ характер спрямо едно лице,трябва да са налице предпоставките по чл.219,ал.1 от НПК, като наличието /респ. липсата/ им се преценява от органите на досъд.производство.След като това не е направено ,явно наличните доказателства по делото не са намерени за достатъчни от прокурора за привличане на дадено лице като обвиняем за извършено престъпление от общ характ. De lege lata прокурорът преценява дали, кога, кому и какво обвинение да повдигне или да не повдигне.

Трябва да се посочи също така ,че в ЧП св.Д.е наречен “деецът”, а на едно място дори е посочен като “обвиняемия”, макар обективно Д.да е разпитван  досега единствено и само като свидетел.От тази гледна точка , твърде е дискусионно доколко е  оправдано изобщо да се излагат доводи дали извършеното от едно лице престъпно деяние е в нужната степен общественоопасно или няма обществена опасност, след като това лице дори не е привлечено като обвиняем и не му е дадена възможност да даде обяснения.Разпитът на този свидетел Д.е проведен твърде повърхностно , а противоречията между заявеното от него и другите доказателства не са били коментирани от прокурора.Органът,провеждащ разпита на св.Д.се е задоволил с отговора на свидетеля,че е намерил телефона в “района на гарата”,без да му зададе логичните  уточняващи допълнителни въпроси.

            Разследването по делото е образувано с оглед престъпление по чл.194,ал.1 от НК.Чак в Постановлението за прекратяване СРП приема ,че е налице наистина престъпно деяние , но с друга правна квалификация и без да е провеждано разследване по новата квалификация,производството е прекратено.Все пак,дори да няма привлечено лице като обвиняем,продължаването на разследването е оправдано, когато е безспорно,че има извършено престъпно деяние/независимо от горното обстоятелство,че няма обвиняем/.До момента не е установено местоположението на инксриминираната вещ,не е установено лицето посочено като “Сами”и което по твърдения на св.Д.е краен получател на вещта.

            Софийският Градски съд,като прецени доводите и аргументите в депозирания ЧП на СРП и след запознаване с протестираното Определение на СРС  и доказателствените материали, намира че Протестът е неоснователен , а атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен.Постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно и необосновано, което налага отмяната му.Дадените указания по приложение на закона са основателни и следва да бъдат допълнени от настоящия съдебен състав.

Известно е ,че за да може да се квалифицира едно деяние като престъпление по който и да е състав от Особената част на НК, е нужно преди това да са установени коректно фактите.Не случайно древните римляни са казали Da mihi factum dabi tibi jus/Дайте ми фактите , за да ви дам правото/.При неизяснена фактическа обстановка прибързано и необосновано прокурорът е счел ,че не е налице едно престъпление , а е било налице друго.При това ,държавното обвинение не е привлякло нито едно наказателноотговорно лице в качеството на обвиняем по нито един състав от НК.Правно несериозно се явява да поддържаш твърдението ,че един свидетел по едно досъдебно наказателно производство е извършил престъпление,но то било малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 от НК.Твърденията на държавното обвинение,че едно наказателно отговорно лице е извършител на престъпление от общ характер се обективират и валидират правно чрез процедурата по чл.219,ал.1 от НПК посредстнвом правния институт “Повдигане на обвинение”.Тук това не е сторено,макар при наличието на предпоставките по чл.219,ал.1 от НПК законодателят императивно да изисква повдигането на обвинение.Преди това  разсъжденията дали един свидетел е извършил или не престъпление и каква е степента на обществената опасност на извършеното ,нямат място в процесуални документи, инкорпорирани в дадено производство.

Настощата съдебна инстанция се солидаризира напълно с дадените указания  на СРП в протестираното Определение.Освен това е нужно да се съберат доказателства от ЕООД “Пътнически превози”/като стопанисващи фоайето на Централна ЖП.гара-София/дали има поставени и функциониращи охранителни камери за видеонаблюдение и ако такива са налице да се извърши проверка на записите.Наистина, по делото е налице една лаконична Докладна записка,но тук е мястото да се сподели констатацията на СРС ,че разследването не е проведено професионално и всестранно.Това не дава възможност да се прецени дали е сторено нужното,за да се установи имало ли е и къде точно охранителни камери.Отговорът на този въпрос следва да изхожда от онези лица , които поддържат камерите/”Пътнически превози” ЕООД/, а не само на база външни наблюдения,при които са възможни пропуски.

Касателно доводът в ЧП,че е указано на прокурора издаването на ЕЗР/за установяване на аблонатите на немските СИМ-карти/ настоящият съдебен състав на СГС не констатира да е дадено такова указание в протестирания съд.акт на СРС.

            Поради горното ,СГС намира че следва да потвърди Определението на СРС , с което е отменено Постановлението на СРП за прекратяване на наказ. производство, тъй като съд.акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен.Указания за привличане на определено лице към наказ. отговорност не са допустими.Същевременно е нужно да се положат допустимите и възможни усилия за установяването на фактическата обстановка и чак след това да се квалифицира извършеното.В тази посока СРП следва да продължи досъдебното производство като изпълни  указанията на СРС и от настоящия състав на СГС по приложението на закона

.           Предвид горното въззивният съд

 

 

В 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА Определението на  СРС,НО,17-ти състав по НЧД№ 20632/2017 г., с което е потвърдено Постановлението на СРП от 15.11.2017 г. за прекратяване на наказателното производство,тъй като е правилно и законосъобразно.

            Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.

            Препис да се изпрати на заинтересованите лица.

 

В В 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  1

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :

В В В В В В В В В В В 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В