Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София, 06.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело № 14286/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 20130/26.09.2019 г. на длъжника по
изпълнението ЗАД
ОЗК - Застраховане срещу постановление 12.09.2019 г. на съдебния
изпълнител по изп. дело 20199210400885 по описа на ЧСИ С.П.с район на действие
СГС, с което са определени и приети за събиране допълнителни разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение от 402,99 лв.
Доводите в жалбата са за прекомерност на разноски за адвокатско
възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на делото, тъй като
извършените процесуални действия не били необичайни, а се изразявали само в
подаване на молба за образуване на делото и посочване на изпълнителния способ, поради
което и няма основание адвокатския хонорар да надвишава минимума от 240 лв.,
нито да се определят допълнителни такси по т.26 ТТРЗЧСИ във връзка с
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.
Взискателят по делото ЗАД А.Б.е депозирал възражение, с което оспорва
жалбата, като сочи че определените от чСИ разноски са в минималния размер по
чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с дължимия ДДС, като поради обстоятелството, че длъжникът не е
заплатил дължимите суми в срока за доброволно изпълнение са предприети и
действия по принудително събиране чрез налагане на запор върху сметките му,
които са резултат от активното поведение на упълномощения адвокат.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като взискателят е направил разноски и искане за присъждането им, а
претендираният размер е в рамките на минималното възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима, като с оглед изрично
посоченото в нея, съдът приема да е сезиран с жалба срещу постановлението от
12.09.2019 г., а не срещу последващо разпореждане на съдебния изпълнител от
22.10.2019 г., за което се съдържат доводи в мотивите на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 13.06.2019 г. по гр.д.№ 40267/2017 г. на СРС, 50 състав,
с който ЗАД ОЗК-Застраховане е осъдено да заплати на ЗАД А.Б.главница в размер
на 8321,57 лв., ведно със законната
лихва от 21.06.2017 г. и 1179,74 лв. – разноски по изпълнението.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 20.06.2019 г. от адвокат А.Б.с представено към нея
пълномощно за представителство по изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително дело адвокат Б.е
посочил извършено плащане на маст от сумите по изпълнителния лист и е поискал
изпращане на призовка за доброволн
изпълнение, като не е посочил
изпълнителен способ, но е направил искане за присъждане на разноски в
размер на 240 лв. и е представил доказателства за изплащането им по банкова
сметка ***, издадена за услуга по образуване на делото.
На длъжника е връчена на 21.06.2019 г. покана
за доброволно изпълнение, в която са посочени вземанията по изпълнителния лист,
законна лихва от 1228,84 лв., начислена 04.07.2019 г., както и разноски по
изпълнението от 240 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС, платено от взискателя и 1029,89 лв. – такси и разноски в
полза на ЧСИ, включително таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Срещу
посочените в поканата разноски длъжникът не е възразявал и до изтичане на срока
за доброволно изпълнение не извършил плащане на задълженията.
На 06.08.2019
г. взискателят чрез адвокат Б.е поискал да бъде извършена справка за банковите
сметки на длъжника, а с молба от 12.09.2019 г. е поискал да бъде наложен запор
върху вземания на длъжника по банковите му сметки и признаване на допълнителни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 402,99 лв. с ДДС.Въз основа на наложения
запор вземанията са погасени с превод от Общинска банка по платежно нареждане
от 20.09.2019 г.
Съдът намира, че единствените извършени от
адвоката на взискателя процесуални действия по представителство по изпълнителното
производство до събиране на дължимите суми са подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело, то и няма основание да се присъждат разноски
за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни
действия. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят нито е
възложил на съдебния изпълнител проучването на имуществото и избора на
изпълнителния способ, нито е посочил сам изпълнителен способ. С подаването на последващи
две молби за извършване на справка за банкови сметки и налагане на запор
адвокатът на взискателя само е отстранил нередовностите на първоначалната молба
за образуване на изпълнителното дело, тъй като посочването на способа е част от
задължителното съдържание съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Съответно ако беше
съобразил изискванията за редовност на молбата си за образуване взискателят би
получил изпълнение значително по-рано, тъй като посочването на способа „запор
върху вземания“ е приложим и без извършване на справки за банкови сметки,
респективно запор може да се наложи и преди получаване на покана за доброволно
изпълнение и изтичане на срока за това за длъжника, съответно всякаква
необходимост от последващи изпълнителни действия би била избегната. За разноски
направени във връзка с ненадлежно сезиране и без необходимост длъжникът няма
как да отговаря, поради което и признаването на други разноски, извън тези за
образуване на делото е незаконосъобразно, като с размера на последните съдът не
е сезиран, тъй като са определени в поканата за доброволно изпълнение и срокът
за обжалването им е изтекъл, а и не се оспорват от длъжника.
Следователно обжалваното постановление следва
да се отмени изцяло, като доколкото с него не се установява да са определяни
допълнителни такси на ЧСИ съдът не обсъжда размера им, въпреки бланкетните
доводи в жалбата.
Не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в
резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни разноски се основава
на действия, изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор. В случая
макар и взискателят да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният
съдебен изпълнител е този, който е приел
искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по
изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на постановлението за
разноските е отказал неговото изменение. Следователно именно неговите действия
са породили правния спор пред съда в производството по обжалване на действията
му, които е установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи
отговорност за вредите от тези действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки
акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога
се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени,
тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този
принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение
на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията
между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с
направените разноски в обезпечителното производство, разноските направени в
охранителни производства пред съда и др./.
В
случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на
взискателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
постановление 12.09.2019 г. на съдебния
изпълнител по изп. дело 20199210400885 по описа на ЧСИ С.П.с район на действие
СГС, с което са определени и приети за събиране допълнителни разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение от 402,99 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: