Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1673 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е обществен доставчик на природен
газ, притежаващ лицензия за обществена доставка на природен газ на територията
на Република България от 29.11.2006 г. На 30.08.2018 г. като доставчик бил сключил
с „О.м.“ АД като клиент договор № 494-191 за доставка на природен газ на
изходен пункт на газопреносната мрежа. По силата на договора за доставка се
задължил да доставя на ответника природен газ, а ответникът да приема
договорените количества и да ги заплаща по реда и при условията на договора за
доставка. Твърди, че договорът за доставка бил сключен за срок от 01.01.2019 г.
до 01.01.2020 г. Във връзка с изпълнение на договора за доставка и в
съответствие с т. 4.1 от него страните били подписали Годишна програма за
договорените количества природен газ, които ще бъдат доставени и приети през
2019 г. Твърди, че въпреки съгласуваната годишна програма и заявените и
одобрени количества през м. октомври 2019 г., м. ноември 2019 г. и м. декември
2019 г. ответникът не бил приел заявените и одобрени от ищеца месечни, респ.
дневни количества газ, като неприетото количество през всеки от посочените
месеци било с повече от 5% от дневно договореното количество /ДДК/ през всеки
един ден на съответния месец на доставка. Неприетите количества природен газ
през горепосочените три месеца били отразени в съставени при условията и поред
на договора за доставка месечни актове, съдържащи информация за количеството
природен газ доставено на ответника през всеки от дните на съответния месец за
процесния период. Твърди, че видно от изготвените и предоставени на ответника
месечен акт за доставка на природен газ през м. октомври 2019 г. и 7 бр.
Протоколи за разпределение за съответните пунктове за м. октомври 2019 г.;
месечен акт за доставка на природен газ за
ноември 2019 г. и 7 бр. Протоколи за разпределение за съответните
Пунктове за м. ноември 2019 г. и месечен акт за доставка на природен газ през
м. декември 2019 г. и 7 бр. Протоколи за разпределение за съответните Пунктове
за м. декември 2019 г., ответникът бил приел по-малко от договорените
количества природен газ, респ. налице са неприети количества природен газ.
Съгласно т. 7.5. от договора за доставка за неприетото количество газ при
неравномерна доставка с повече от 5% от ДДК през всеки един ден на съответния
месец на доставка клиентът /ответникът/ дължи на доставчика допълнително 10% от
цената на газа в месеца на приемане. Доколкото в договора за доставка имало
одобрена от страните Годишна програма, одобрени и обвързващи за ответника
месечни и дневни заявки за приемане на природен газ и неизпълнение от ответника
на задълженията му за приемане на договорените количества природен газ, ищецът бил
начислил неустойките /допълнителните плащания/ по т. 7.5. от договора за
доставка и издал уведомления за допълнително плащане за м. 10.2019 г. на
стойност 4 483,88 лева, за м. 11.2019 г. на стойност 24 739,43 лева и
за м. 12.2019 г. на стойност 13 087,15 лева. Твърди, че при неплащане на
дължими по договора за доставка суми в договорените срокове за ответника било възниквало
задължение за плащане на неустойка в размер на законната лихва върху
неиздължената в срок сума за целия период на забава, включително и деня на
окончателното плащане /т. 12.14. и т. 7.8. от договора за доставка/. Твърди, че
по договора за доставка във връзка с преноса на доставяните количества природен
газ ответникът бил възложил на ищеца да заяви на оператора /„Б.“ ЕАД/ за сметка
на ответника за съответната газова година твърд, непрекъсваем годишен,
тримесечен, месечен и/или дневен капацитетен продукт за пренос на доставяните
количества природен газ. Посочва, че стойността на разходите за капацитетни
продукти и пренос се определят в съответствие с действащата Тарифа на оператора
за достъп и пренос през газопреносните мрежи, собственост на „Б.“ ЕАД за
периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Разходите за капацитетни продукти,
вкл. за превишен капацитет, по договора за доставка са за сметка на клиента
/ответника/ и се заплащат от него на доставчика /ищеца/ ежемесечно при
условията на договора /т. 11.4/. Твърди, че за м. декември 2019 г. по договора
за доставка били осигурени конкретно посочени капацитетни продукти, за които
ищецът издал фактура № **********/09.01.2020 г. в уговорения срок за сума в общ
размер на 60 928,74 лева, която трябвало да бъде платена до 12.01.2020 г.
Сумата не била платена, поради което ответникът дължи и неустойка за забава в
размер на 4 011,14 лева за периода от 12.01.2020 г. до 04.09.2020 г. /т.
12.14. от договора за доставка/. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди „О.м.“ АД да заплати на „Б.“ ЕАД следните суми:
сумата 4 483,88 лева представляваща неустойка /допълнително плащане/ по т.
7.5. от договор № 494-191/30.08.2018 г. за доставка на природен газ на изходен
пункт на газопреносната мрежа за неприети количества природен газ при
неравномерна доставка за м. октомври 2019 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
сумата 369,92 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане на
сумата от 4 483,88 лева съгласно т. 12.14. и т. 7.8. от горепосочения
договор за периода от 13.11.2019 г. до 04.09.2020 г. /датата на предявяване на
исковата молба/; сумата 24 739,43 лева представляваща неустойка
/допълнително плащане/ по т. 7.5. от договор № 494-191/30.08.2018 г. за
доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа за неприети
количества природен газ при неравномерна доставка за м. ноември 2019 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата 1 834,84 лева, представляваща договорна
неустойка за забавено плащане на сумата от 24 739,43 лева съгласно т.
12.14. и т. 7.8. от горепосочения договор за периода от 13.12.2019 г. до
04.09.2020 г. /датата на предявяване на исковата молба/; сумата 13 087,15
лева представляваща неустойка /допълнително плащане/ по т. 7.5. от договор №
494-191/30.08.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на
газопреносната мрежа за неприети количества природен газ при неравномерна
доставка за м. декември 2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 854,30 лева,
представляваща договорна неустойка за забавено плащане на сумата от
13 087,15 лева съгласно т. 12.14. и т. 7.8. от горепосочения договор за
периода от 14.01.2020 г. до 04.09.2020 г. /датата на предявяване на исковата
молба/; сумата 60 928,74 лева, представляваща стойността на осигурени
капацитетни продукти по т. 11.1 и т.11.4 от договора за м. декември 2019 г.,
съгласно фактура № **********/09.01.2020 г., ведно със законната лихва от
забава от датата на предявяване на исковата молба до изплащане на сумата и
сумата 4 011,14 лева, представляваща договорна неустойка за забавено
плащане на сумата 60 928,74 лева съгласно т. 12.14 от договора за периода
от 12.01.2020 г. до 04.09.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Посочва, че не е просто клиент на ищеца, а
краен снабдител, лицензиран от Комисията за енергийно и водно регулиране за
територията на 33 общини в България. Според чл. 181 ЗЕ договорите за природен
газ се сключват при регулирани от Комисията Цени за услуги за обществен интерес
по преноса, разпределението и доставката на природен газ. Посочва, че
приложение намират Правилата за търговия с природен газ. Твърди, че по договора
за процесния период изпълнил точно всички свои задължения. Издадените от
доставчика на природен газ и ищеца в настоящото производство данъчни документи
фактури/известия към фактури по смисъла на чл. 114 ЗДДС за осъществени доставки
на природен газ били платени на ответника по начина, договорен между страните в
раздел XII. „Цени и
начин на плащане“. Посочва, че представените от ищеца 3 броя уведомления за
допълнително плащане не били получавани от ответника, не били отразени в
счетоводството на „О.м.“ АД. Твърди, че ищецът не бил изпълнил основното си
задължение по процесния договор да достави природен газ в договорените
количества за периода през 2019 г. Счита, че от месечните актове е видно, че
клиентът приел такова количество природен газ, каквото доставчикът реално му е
доставил съгласно измереното от средствата за търговско измерване, монтирани в
Пунктовете за предаване и приемане – съответните изходни пунктове на
газопреносната мрежа. Твърди, че „Б.“ ЕАД неправомерно е начислило на „О.м.“ АД
допълнителни суми за „неприети“ от последното количества природен газ, тъй като
липсва предметът на приемане, по причина че същият не е доставен от задълженото
за това лице. Посочва, че бездействието на „Б.“ ЕАД следва да се квалифицира
като забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, тъй като ищецът не бил оказал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Съответно е неприложима клаузата по т. 7.5. от договора за
неприети количества природен газ за м. октомври, ноември и декември 2019 г. и
предявеният иск на „Б.“ ЕАД се явява неоснователен. Заявява, че оспорва също
така размера на предявения иск. Счита за неоснователна и недоказана и
претенцията за договорна неустойка върху сумата за главница. Поддържа, че е
неоснователен и искът за осигурени капацитетни продукти в размер на 60 928,74
лева през м. декември 2019 г. Твърди, че сумата е платена на ответника в срок.
С едностранно извънсъдебно изявление по чл. 103 ЗЗД от 27.01.2020 г. „О.м.“ АД
е направило прихващане между безспорни насрещни, ликвидни и изискуеми вземания
до размера на по-малкото от тях. Ответникът в нито един момент не е оспорвал
задължението си по фактура № **********/09.01.2020 г., платил го е чрез
прихващане и не е станал повод за завеждане на този иск. Предвид изложеното
иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът подава допълнителна
искова молба, с която оспорва възраженията на ответника. Посочва, че в
конкретния случай не се касае за „допълнителни суми“, които ищецът „събира“
като част от цената на природния газ, а за санкция /договорна неустойка/,
уговорена от страните в договора за доставка, в случай на неизпълнение от
ответника на задължението му да приеме договорените количества природен газ
през съответния ден на доставка. Оспорва твърдението на ответника, че ищецът не
е доставил договорените количества природен газ в процесния период като
несъстоятелно, като практически е и невъзможно за реализация. Посочва, че
природният газ, който се доставя от ищеца по газопреносната мрежа до съответния
изходен пункт за приемане-предаване на природния газ, е в обеми, ограничени
единствено от общия капацитет на мрежата и многократно превишаващи договорените
с ответника количества. Поддържа, че е осигурил в газопреносната мрежа и
Пунктовете договорените количества по договора за доставка в процесния период.
Не възразява срещу искането на ответника да се съобрази допълнителното
споразумение от 09.06.2020 г. В тази връзка заявява намаляване размера на
предявените искове за неустойка по т. 7.5. от договора за м. октомври 2019 г.,
м. ноември 2019 г. и м. декември 2019 г. със сума общо в размер на
5 774,18 лева – от 42 310,46 лева на 36 536,28 лева. Предвид
намаляването исковете следва да се считат предявени общо в размер на
39 170,93 лева, от които главница в размер на 36 536,28 лева и неустойка
за забава в размер на 2 634,65 лева. Оспорва да се е съгласявал с
изявлението за прихващане на ответника от 27.01.2020 г. Посочва, че в разменена
кореспонденция между страните категорично и изрично е възразил и се е
противопоставил на искането за прихващане, като е посочил, че противоречи на
условията на договора за доставка /т. 12.16.7/.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът подава отговор на
допълнителната искова молба, с който счита за неоснователни и недоказани
твърденията на ищеца от допълнителната искова молба. Поддържа, че ищецът
неправомерно е начислил допълнителни суми за „неприети“ от ответника количества
природен газ. Твърди, ч ет. 7.5. от договора противоречи на повелителни правила
на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което клаузата е
нищожна. Посочва, че договорът е със срок на действие 01.01.2020 г. и към тази
дата всички отношения между страните са окончателно уредени.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят, а това обстоятелство се доказа и от приетите писмени доказателства,
че на 30.08.2018 г. са сключили договор № 494-191 за доставка на природен газ
на изходен пункт на газопреносната мрежа. С чл. 2.1. е уговорено, че
доставчикът „Б.“ ЕАД доставя на клиента „О.М.“ ЕАД природен газ на изходен/и
пункт/ове на ГМТП /газопреносна мрежа за транзитен пренос/ или НГПМ /национална
газопреносна мрежа/, срещу задължението на клиента на приема и заплаща
природния газ по реда и при условията на договора. Срокът на договора е
уговорен в чл. 3.1. – договорът влиза в сила, считано от 07:00 часа на 01
януари 2019 г. и е със срок на действие до 07:00 чеса на 01 януари 2020 г. В
раздел IV е предвидено какво съдържа годишната програма за доставка
на природен газ, а в раздел V –
минималните годишни количества. В чл. 7.1. е предвидено, че дневното договорено
количество /ДДК/ се определя като месечното количество газ по т. 4.1. се
разделя на броя на дните в съответния месец, в който клиентът ще приема
доставения газ, освен в случаите по т. 8.2.1. и т. 8.2.2. Съгласно чл. 7.5. за
неприетото количество газ при неравномерна доставка, с повече от 5% от ДДК през
всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика
допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане. В чл. 7.7. е
предвидено, че за сумите, дължими от клиента по т. 7.4. и т. 7.5. се издава
уведомление за допълнително плащане, изчислено на база Месечния акт. Издаването
и заплащането на уведомлението за допълнително плащане се извършва в сроковете
по т. 12.15.6., т. 12.15.7., т. 12.16.3. и т. 12.16.5. от договора. Съгласно
чл. 7.8. при забава на дължимите суми по т. 7.4. и т. 7.5. клиентът дължи законна
лихва за всеки просрочен ден. С чл. 1.4. страните са се съгласили, че
количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на
Оператора, са задължителни за страните.
Приети
са като доказателства годишна програма за доставка на природен газ към
горепосочения договор; справки за заявени количества за процесните месеци
октомври, ноември и декември 2019 г.; месечни актове за доставка през
съответните месеци и протоколи за разпределение.
Видно
е, че ищецът е издал на ответника уведомления за допълнително плащане на
неприето количество и начислени суми по т. 7.5. от договора за неприето
количество при неравномерна доставка за месеците октомври, ноември и декември
2019 г. за суми така, както са конкретизирани в исковата молба.
Установява
се, че „Б.“ ЕАД е издало на „О.м.“ АД фактура № **********/09.01.2020 г., по
която е начислил суми по т. 12.16.10. за превишен капацитет, по т. 12.16.10. за
пренос и по т. 12.16.10 за осигурен дневен капацитет продукт на обща стойност
60 928,74 лева с ДДС.
На
09.06.2020 г. между страните е подписано допълнително споразумение № 2, което е
с предмет установяване на разлики в сумите, дължими от клиента на доставчика по
договора за доставка, както следва: а/ за закупените от клиента количества
природен газ в периода 05.08.2019 г. до 31.03.2020 г.; б/ за приетото
количество природен газ над 105% ДДК в периода 05.08.2019 г. до 31.03.2020 г.
съгласно т. 7.3. от договора за доставка /ако е приложимо/; в/ за неприетото
количество природен газ в периода 05.08.2019 г. до 31.03.2020 г. съгласно т.
7.4./7.5. от договора за доставка /ако е приложимо/; г/ за забава при
изпълнение на задълженията по точка а/ - в/ по-горе съгласно т. 12.14, респ. т.
7.8. от договора за доставка /ако е приложимо/. В чл. 3 е посочено, че
закупените от клиента количества природен газ, неприетите и приетите количества
природен газ, цените, утвърдени от КЕВР, установените разлики в сумите, както и
преизчислените неустойки за забава, са посочени в Приложение № 1, Приложение №
2 и Приложение № 3 към това допълнително споразумение.
Представени
са решения от 13.05.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за
утвърдени цени, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните
снабдители на природен газ и клиенти, присъединени към газопреносната мрежа,
включително на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия за месеците за октомври, ноември и декември 2019 г.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че са
договорени следните количества за доставка по месеци, както следва: за м.
10.2019 г. – 22 184,400 MWh, за м.
11.2019 г. – 34 686,400 MWh и за м.
12.2019 г. – 41 230,000 MWh.
Заявеното количество природен газ от ответника по месеци е: за м. 10.2019 г. –
19 207,683 MWh, за м. 11.2019 г. – 26 825,108
MWh и за м. 12.2019 г. – 39 897,441 MWh. Одобрените от ищеца количества природен газ за доставка на
ответника са: за м. 10.2019 г. – 20 035,345 MWh,
за м. 11.2019 г. – 32 463,189 MWh и за м.
12.2019 г. – 42 449,440 MWh. Съгласно
месечните актове и предоставените от ищеца справки за реално пренесени
количества природен газ се констатира, че пренесеното/приетото количество
природен газ при ответника е, както следва: за м. 10.2019 г. – 20 035,345 MWh, за м. 11.2019 г. – 32 463,189 MWh и за м. 12.2019 г. – 42 449,440 MWh. Неприетото количество природен газ от ответника е: за м.
10.2019 г. – 999,751 MWh, за м.
11.2019 г. – 5 516,038 MWh и за м.
12.2019 г. – 2 917,982 MWh. По
предоставени счетоводни данни от ищеца се констатира, че процесните уведомления
за допълнително плащане фигурират в счетоводните отразявания при ищеца по
счетоводна сметка 411/11 – Клиенти по партида на ответника. По уведомленията за
допълнително плащане не са постъпвали плащания при ищеца, съгласно
представената счетоводна справка. По предоставени счетоводни данни от ответника
се констатира, че процесните уведомления за допълнително плащане не фигурират в
счетоводните отразявания при ответника. Няма данни за извършени плащания по
представените уведомления за допълнително плащане. Съгласно доказателствата,
фактура № **********/09.01.2020 г. е издадена от ищеца на ответника и е на
стойност 60 928,74 лева с ДДС. По предоставени счетоводни данни от ищеца
се констатира, че посочената фактура издадена от ищеца е осчетоводена при
ответника по счетоводна сметка 411/30 – Клиенти по партида на ответника. На
04.09.2020 г. фактурата е преосчетоводена по сметка 444 – Вземания по съдебни
спорове и към момента фигурира като вземане от ответника. По предоставени счетоводни
данни от ответника се констатира, че фактурата издадено от ищеца е осчетоводена
при ответника по счетоводна сметка 401 със следното отразяване: 12/8/20 Достъп
и пренос ПГ м. 12 – 50 773,95 лева и 1/8/7 Превишен капацитет –
10 154,79 лева. Не се установява извършено плащане по фактурата от страна
на ответника.
От
приетото допълнително заключение към съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че по предоставени счетоводни данни от ответника, с писмо от
15.01.2020 г. от „О.м.“ АД до „Б.“ ЕАД относно прилагането на чл. 7.3. от
договора за доставка е направено изявление за прихващане на взаимни задължения
между страните, както следва: ответникът е извършил плащане по фактура различна
от процесната, част от което в размер на 25 884,46 лева с ДДС,
представлява платена без правно основание сума от „О.м.“ АД към „Б.“ ЕАД за
доставени допълнителни обеми /над 105% от ДДК/ за месец декември 2019 г. по
информация на ответника. Сумата 25 844,46 лева е част от извършено
авансово плащане в размер на 1 849 165,50 лева на 31.12.2019 г. по
фактура № **********/03.12.2019 г., съгласно предоставена информация от
счетоводството на ответника. Т.е. сумата представлява задължения на ищеца към
ответника, според информация на ответника. Ответникът е осчетоводил задължение
към ищеца в размер на 60 928,74 лева с ДДС, представляващо вземане на „Б.“
ЕАД към „О.м.“ АД по т. 12.16.10 /съгласно фактура № **********/09.01.2020 г./
от договора през месец декември 2019 г. След прихващане на сумите се получава
неплатен остатък от задължение на ответника към ищеца по процесната фактура в
размер на 35 044,28 лева /60 928,74 лева - 25 884,46 лева = 35 044,28
лева/. На 09.01.2020 г. ищецът е издал кредитно известие № ********** от
09.01.2020 г. на стойност 112 555,51 лева към фактури с номера: **********
от 03.12.2019 г. и ********** от 03.12.2019 г., издадено на основание чл.
12.16.3. от договора, представляваща разлика между фактурираното и действително
прието количество природен газ от „О.м.“ АД. Т.е. ищецът сторнира/анулира свое
вземане от ответника с издадено кредитно известие по посочените в него фактури.
След прихващане на неплатения остатък в размер на 35 044,28 лева по
процесната фактура № ********** от 09.01.2020 г. със сумата на издаденото
кредитно известие /112 555,51 лева/ се погасява изцяло задължението на
ответника към ищеца по процесната фактура № **********/09.01.2020 г., като
възниква вземане на ответника от ищеца в размер на 77 511,23 лева с ДДС
/112 555,51 лева – 35 044,28 лева = 77 511,23 лева/. По предоставена
информация от ищеца се констатира, че с писмо от 15.01.2020 г. от „О.м.“ АД до
„Б.“ ЕАД относно прилагането на чл. 7.3. от договора за доставка е направено
изявление за прихващане на взаимни задължения между страните, на което ищецът е
отказал извършването на прихващания на основание на процесния договор за
доставка на природен газ, по информация от счетоводството на дружеството. С
издаденото кредитно известие № **********/09.01.2020 г. към фактури №
**********/03.12.2019 г. и № **********/03.12.2019 г. за 112 555,51 лева
ищецът е прихванал свое вземане по фактура № **********/03.12.2019 г. на
стойност 71 395,65 лева, съгласно счетоводните отразявания по сметка
412/30 – Клиенти по аванси по партида на ответника. В резултат от прихващането
е формирана сума за възстановяване в размер на 41 159,86 лева от ищеца на
ответника. Сумата в размер на 41 159,86 лева е възстановена/платена от
ищеца на ответника на 04.02.2020 г. по сметка на ответника в „Ю.Б.“ АД с
основание: „възст. сума с-но писмо ОМ-ИД-191/21.01.2020“.
От
приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че по предоставени от
ищеца Справка с осигурения ресурс и заявените количества от клиентите на „Б.“
ЕАД за периода 01.10.2019 г. – 31.12.2019 г. са потвърдени заявките към Г.Е.
плюс добив от ПГХ Чирен и местен добив по дни за тримесечието. Сборът от
дневните количества в MWh за м.
октомври 2019 г. и м. ноември 2019 г. в справката не съвпада с посочената сума
за съответния месец в нея. За м. 10.2019 г. е – 1 943 375.104 MWh, а не както е в справката – 1 933 972,477 MWh, а за м. 11.2019 г. сумата е 2 899 440.409 MWh, а не както е в справката – 2 884 969.935 MWh. За м. 12.2019 г. е 3 390 446.581 MWh. Количествата са за всички изходни пунктове на
газопреносната мрежа и съответно в справката на „Б.“ ЕАД се съдържат данни за
заявени количества по всички договори с клиенти на „Б.“ ЕАД. „Б.“ ЕАД публикува
информация единствено за актуалния към датата на публикуването твърд технически
капацитет на изходите на мрежата. Историческа информация относно капацитета,
включително в процесния период /м. октомври 2019 г., м. ноември 2019 г. и м.
декември 2019 г./ не е налична. Възможните обективни ограничения на потребител
да приема дадени количества природен газ са: повишена консумация на потребители
в други изходи на газопреносната мрежа; повишена консумация на потребители в
същите изходи на газопреносната мрежа; неизпълнение на заявка за пренос от Оператора;
при разлика в налягането между газопреносната мрежа и присъединения към нея
газопровод. Практически е невъзможно към днешна дата да се установи дали една
или повече от горните причини е реализирана или не. В месечните актове,
представени от ищеца по делото няма информация за доставените количества
природен газ на дневна база във всеки един от пунктовете за предаване/приемане
на природния газ. В представените по делото от ищеца като документи № 12, № 14
и № 16 към исковата молба протоколи за разпределение за м. октомври 2019 г., м.
ноември 2019 г. и м. декември 2019 г. няма разлика между отчетеното количество
природен газ от средствата за търговско измерване в пункта за
предаване-приемане и общото отчетено количество природен газ на дневна база. Ползвател на мрежата чрез своите заявки към
Оператора е трудно да влияе на количествата, които преминават през даден изход
и навлизат в присъединения газопровод. Това е възможно при нулеви заявки на
ползвателя, при които Операторът може да преустанови физическото преминаване на
природен газ към присъединения газопровод. Възможно е при малка разлика между
налягането в газопреносната мрежа на Оператора и налягането в газопровода,
присъединен към газопреносната мрежа в даден изходен пункт, да се ограничи
възможността на ищеца да достави природен газ в този изходен пункт. Възможно е
при повишена консумация в едни изходни пунктове на газопреносната мрежа да
доведе до спад в налягането в газопреносната мрежа, който спад да ограничи
възможността за пренос на газ в тръбопровод/и, присъединен/и в друг/и изходни
пунктове, респективно да ограничи възможността на ищеца да достави газа на
своите клиенти в тези пунктове. Възможно е в изходни пунктове на газопреносната
мрежа, на които ищецът доставя природен газ на повече от един клиент, един или
повече от клиентите да са приели/консумирали по-голямо количество газ от
заявеното от тях към ищеца, което обстоятелство да ограничи доставката към
друг/и клиент/и в същия изходен пункт. В съдебно заседание вещото лице допълва,
че ищецът може да достави количеството, което е заявено от консуматора в
определен пункт. Няма никаква разлика между заявеното количество и
консумираното количество общо по тримесечие.
По
искане на ищеца е допусната повторна съдебно-техническа експертиза по задачите,
поставени от него към първоначалното заключение.
От
приетата повторна съдебно-техническа експертиза се установява, че заявените
количества природен газ по договори с клиенти са 7 719 684.730 MWh/месец, а осигурените количества са 8 233 262.108 MWh/месец, които са обезпечени с потвърдена заявка от страна на
„Б.“ ЕАД. Вещото лице счита, че на база заявките, фактурите и други документи,
съпътстващи издаването им и другите счетоводни документи размерът на
заявените/осигурените от „Б.“ ЕАД към основния му доставчик „Г.Е.“ ООД и други
доставчици вкл. нагнетени и добити чрез „Подземно газово хранилище“ /ПГХ“
„Чирен“, количества природен газ в процесния период от м. 10 до м. 12.2019 г.
са следните: заявени количества 7 719 684.730 MWh/месец, осигурен ресурс 8 233 262.108 MWh/месец и разпределени 7 034 777,759 MWh/месец. Вещото лице дава заключение, че твърдият технически
капацитет, предложен от „Б.“ ЕАД за 2019/2020 газова година на исканите изходни
точки, превърнат в Mwh/d /мегаватчаса на ден/ е осигурен при
договореното и осигурено налягане в газоразпределителната мрежа. Ответникът
може да бъде ограничен да изтегли/приеме на съответните Пунктове по процесния
договор за доставка разликата между измереното от търговския уред за измерване
в съответния Пункт количество газ и заявеното от него към „Б.“ ЕАД и одобрено
от последното по договора за доставка в следните случаи: 1. При спад в
налягането в газопреносната мрежа. 2. При аварии, засягащи доставките на газ в
посочените пунктове. 3. Повишена консумация на други потребители в други изходи
на газопреносната мрежа. 4. Повишена консумация на други потребители в същите
изходи на газопреносната мрежа. 5. Неизпълнение на заявка за пренос от
Оператора. 6. При разлика в налягането между газопреносната мрежа и
присъединения към нея газопровод. От справката, предоставена от Оператора е
видно, че за процесното тримесечие няма спад в налягането в изходните пунктове.
Вещото лице счита, че ответникът не е ограничен да изтегли/приеме на
съответните Пунктове по процесния договор за доставка разликата между
измереното от търговския уред за измерване в съответния Пункт количество газ и
заявеното от него към „Б.“ ЕАД и одобрено от последното по договора за
доставка. Експертът сочи, че след направено запитване, няма данни за процесния
период да е имало аварии, засягащи доставките на газ в посочените пунктове. Повишената
консумация на други потребители в други изходи на газопреносната мрежа и
повишената консумация на други потребители в същите изходни точки на
газопреносната мрежа не може да попречи на друг потребител да потреби заявените
от него количества газ. Според данните, предоставени от Оператора, същият е
осигурил заявените от „Б.“ ЕАД количества природен газ. Налягането на
газопреносната мрежа е значително по-високо от налягането в
газоразпределителната мрежа. В газоразпределителните станции налягането се
редуцира до договореното с потребителя налягане, което от своя страна осигурява
техническия капацитет и изпълнението на заявките на ползвателите дори и над
тях.
· По
исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От
ангажираните доказателства безспорно се доказа, че за процесния период страните
са били валидно обвързани от договор № 494-191 от 30.08.2018 г. за доставка на
природен газ на изходен/и пункт/ове на газопреносната мрежа за транзитен пренос
или национална газопреносна мрежа, с който са се договори „Б.“ ЕАД да доставя
на „О.м.“ АД природен газ срещу задължение на последното дружество да приема и
заплаща природния газ по реда и при условията на договора.
Ищецът
претендира от ответника заплащане на неустойка по чл. 7.5. от договора, който
гласи, че за неприетото количество газ при неравномерна доставка, с повече от
5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща
на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.
На
основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът допусна изменение в размера на исковете за
неустойка, поради тяхното намаляване от ищеца. След изменението исковете се
считат предявени в общ размер на 36 536,28 лева, представляваща неустойка
по чл. 7.5. от договора за м. 10.2019 г., м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г.
1.
Ответникът въвежда в процеса възражение, че клаузата на чл. 7.5. е нищожна,
поради противоречие на закона и с добрите нрави.
1.1. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
горецитираната клауза е нищожна поради противоречие на закона и конкретно на
чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ и на чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с природен
газ.
Съгласно
чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ на регулиране от комисията за енергийно и водно
регулиране подлежат цените, по които общественият доставчик продава на крайните
снабдители на природен газ. Според ответника клаузата на чл. 7.5. противоречи
на цитираната разпоредба, тъй като по този начин ищецът събира допълнителни
суми, без те да покриват реални разходи и това води до неговото обогатяване в
нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ. Въведеният довод не може да бъде споделен.
Условията на подписания договор са при регулиран пазар и включването на
санкции, които са във връзка с изпълнение на договорни задължения по никакъв
начин не влиза в противоречие с цитираната по-горе разпоредба. В случая не се
касае до събиране на „допълнителни суми“, като част от цената на природния газ,
а за уговорена между страните договорна санкция, в случай на неизпълнение от
ответника на задължението му да приеме договорени по взаимно съгласие
количества природен газ през съответния ден на доставка. Ето защо процесната
неустоечна клауза не е в нарушение на изискванията на ЗЕ за сключване на
договорите за доставка при регулирани от КЕВР цени за услуги от обществен
интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ, нито на чл.
30, ал. 1, т. 6 ЗЕ, тъй като за доставения и приет природен газ „Б.“ ЕАД
прилага регулираните от КЕВР цени на природния газ.
Разпоредбата
на чл. 7.5. не противоречи и на чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с
природен газ. Безспорно, към процесните доставки са приложими Правила за
търговия с природен газ, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 2, ал. 1 страни по сделките с природен газ са: обществен доставчик
на природен газ, доставящи предприятия, оператори на съоръжения за съхранени на
природен газ; оператор на газопреносна мрежа; комбиниран оператор; оператори на
газоразпределителни мрежи; търговци на природен газ; клиенти; краен снабдител
на природен газ. В чл. 2, ал. 2, т. 1 е предвидено, че по регулирани цени се
сключват сделки с природен газ между обществения доставчик, от една страна, и
крайни снабдители и клиенти, присъединени към газопреносна и/или
газопразпределителна мрежа, както и оператори на газоразпределителни мрежи и
оператори на съоръжения за съхранение на природен газ в случаите, в които
природният газ е за технологични нужди. Съгласно чл. 5, ал. 3, когато страна по
договорите по ал. 1 е общественият доставчик, условията на доставка са обвързани
с условията на договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и
съхранява природния газ. В случая чл. 7.5. от процесния договор не нарушава чл.
5, ал. 3 от Правилата за търговския с природен газ, доколкото не се доказа
уговорените в договора санкции да са в противоречие с уговорки от договорите,
по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природен газ.
По
делото не се доказа също така твърдението на ответника, че със санкцията на чл.
7.5. от договора, която се отнася до неприето, но договорено количество газ, ищецът
да злоупотребява с монополно или господстващо положение, респ. да е налице
нарушение на чл. 21 ЗЗК.
1.2. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
процесната клауза за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. С Тълкувателно решение №
1/2010 г. е дефинирано понятието „добри нрави“ като морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са
принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи
за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с
неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. При търговските сделки следва да се преценява комплексно
като се отчита свободата на договарянето, равнопоставеността на страните и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В
разглеждания случай уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции,
доколкото същата е обусловена от факта на неизпълнение на договорно задължение
от ответника да приеме договорени с ищеца количества газ. Следователно клаузата
има за цел да стимулира „О.м.“ АД да изпълнява поетите с договора задължения и
именно от неговото поведение зависи прилагането на цитираната клауза. Не е
налице и неравностойност на престацията при съобразяване определеният размер от
10% от стойността на неприетото количество газ, доколкото се касае за
количества, които са предварително уговорени между страните.
Предвид
изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 7.5. от договора е действителна, поради
което следва да се даде отговор дали се установява в процеса вземане на ищеца
срещу ответника за неустойка за неприети количества за месеците октомври,
ноември и декември 2019 г.
2. По силата на
сключения между страните договор „Б.“ ЕАД е доставяло на „О.м.“ АД природен газ
на изходен пункт на газопреносната мрежа, а ответникът е бил задължен да приема
договорените количества и да ги заплаща.
Безспорно се
установи от събраните доказателства, че за процесните месеци октомври, ноември
и декември 2019 г. ответникът е направил към ищеца заявки, като количествата
заявени от „О.м.“ АД са одобрени от ищеца, което се потвърждава от изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза. Детайлна справка за заявените от ответника и
одобрени от ищеца количества природен газ на ежедневна база е представена в
табличен вид на стр. 9-10 от заключението. Установи се също така, че за
процесните месеци одобрените количества от ищеца са в по-малък обем от
договорените количества газ.
За да бъде
уважен искът за неустойка, следва да се установи в процеса, че ищецът е
доставил неприетото количество на ответника. Съдът кредитира първоначално
изслушаната експертиза, като изводите на вещото лице се подкрепят и от приетите
писмени доказателства, че в месечните актове, предоставени от ищеца по делото
няма информация за доставените количества природен газ на дневна база във всеки
един от пунктовете за предаване/приемане на природния газ. В документите към
исковата молба под номера 12, 14 и 16 – протоколи за разпределение за м.
октомври, ноември и декември 2019 г. няма разлика между отчетеното количество
природен газ от средствата за търговско измерване в пункта за
предаване-приемане и общото отчетено количество природен газ на дневна база. В
съдебно заседание вещото лице допълни, че ищецът може да достави количеството,
което е заявено от консуматора в определен пункт, като в случая няма никаква
разлика между заявеното количество и консумираното количество общо по
тримесечие.
Вещото лице от
приетата повторна съдебно-техническа експертиза дава заключение, на база
запитване до „Б.“ ЕАД, че твърдият технически капацитет, предложен от „Б.“ ЕАД
за 2019/2020 газова година на исканите изходни точки, превърнат в мегаватчаса
на ден е осигурен при договореното и осигурено налягане в газоразпределителната
мрежа. От това обстоятелство обаче не променя изводът на съда, че от приетите
по делото доказателства, изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и
първоначалната съдебно-техническа експертиза може да се направи категоричен
извод само за одобрените от ищеца и съответно приети от ответника количества,
но не и че договорените по първоначалната програма са били в действително
налични.
По делото не се
доказа да е налице разлика между количествата природен газ, които ищецът реално
е доставил в спорните месеци и тези, които ответникът е приел. Неприетите
количества газ са единствено посочени в едностранно изготвени от ищеца
документи на база годишната програма, от една страна, и одобреното от ищеца и
прието от ответника количество природен газ, от друга страна.
От заключенията
както на първоначално изслушаната съдебно-техническа експертиза, така и от
повторната такава, не може да се направи категоричен извод, че ищецът е
доставил количество на ответника в по-голям обем от приетия от „О.м.“ АД за
месеците октомври, ноември и декември 2019 г. Следователно не се доказа по
делото неизпълнение на задължението на ответника да приеме количества природен
газ, които са договорени, но и реално са доставени от ищеца. В месечния отчет
липсва графа „доставено“ количество от ищеца, а единствено е формирана разлика
между „договорено“ количество и „прието“ количество природен газ.
Съгласно чл.
10.4. от договора количествата природен газ, измерени от средствата за
търговско мерене на Оператора са задължителни за страните, а според чл. 10.16.
доставчикът съставя и подписва месечния акт по чл. 10.15. на база на
представените от Оператора търговски книги. Следователно доставеният от
доставчика на клиента природен газ по договора се установява от Оператора „Б.“
ЕАД, съобразно разпределените от него количества природен газ в съответния
пункт за предаване и приемане. Доколкото не се установи по делото, че
допълнителните количества, за неприемането на които се търси от ищеца заплащане
на неустойка, са били доставени от „Б.“ ЕАД, то е без правно значение дали „О.м.“
АД е било ограничен да ги получи.
В действителност
в подписаното между страните споразумение на 09.06.2020 г., на което ищецът се
позовава, се съдържа клауза по чл. 1, б. в/ за установяване на разлики в сумите
дължими от клиента на доставчика по договора за доставка за неприето количество
природен газ в периода 05.08.2019 г. – 31.03.2020 г., съгласно т. 7.4./7.5. от
договора за доставка, но в скобите е посочено, че правилото е валидно, „ако е
приложимо“. Съдът намира, че в разглеждания случай не се доказа разликата в
сумата от договореното по програмата и реално доставеното и прието от ответника
количество природен газ да е налице, за да се приложи клаузата на чл. 7.5. от
договора.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да отхвърли искът за заплащане на неустойка
по чл. 7.5. от договора за доставка, претендирана от ищеца за месеците
октомври, ноември и декември 2019 г.
С оглед
акцесорния му характер, подлежи на отхвърляне и иска за заплащане на законна
лихва върху претендираната неустойка.
· По
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
търси заплащане от ответника на сума за осигурени капацитетни продукти за м. декември
2019 г., за което „Б.“ ЕАД е издало фактура № **********/09.01.2020 г. на обща
стойност 60 928,74 лева.
Ответникът
не оспорва, че дължи сумата, за която е издадена фактурата, която е надлежно
осчетоводена в счетоводствата на дружествата.
Спорен
е въпросът дали сумата е погасена от „О.м.“ АД чрез прихващане.
Не
се спори между страните, а същото се доказа и от приетата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, че на 03.12.2019 г., във връзка с чл. 12.16.1. и
чл. 12.16.2. от договора за доставка ищецът е издал фактури с номера №
**********/03.12.2019 г. и № **********/03.12.2019 г. за стойността на
договорените количества природен газ през м. декември 2019 г. Първата фактура е
изцяло погасена от ответника, а по втората са извършени от „О.м.“ АД два
превода, като е останал остатък в размер на 71 395,65 лева. Установи се
също така, че за разликата между стойността на фактурираното и действително
приетото количество природен газ и на основание чл. 12.16.3. и чл. 12.16.6. от
договора за доставка „Б.“ ЕАД е издало на 09.01.2020 г. ищецът е издал кредитно
известие № ********** от 09.01.2020 г. на стойност 112 555,51 лева.
От
заключението на вещото лице се доказа, че с издаденото кредитно известие №
**********/09.01.2020 г. към фактури № **********/03.12.2019 г. и №
**********/03.12.2019 г. за 112 555,51 лева ищецът е прихванал свое
вземане по фактура № **********/03.12.2019 г. на стойност 71 395,65 лева,
съгласно счетоводните отразявания по сметка 412/30 – Клиенти по аванси по партида
на ответника. В резултат от прихващането е формирана сума за възстановяване в
размер на 41 159,86 лева от ищеца на ответника. Сумата в размер на
41 159,86 лева е възстановена/платена от ищеца на ответника на 04.02.2020
г. по сметка на ответника в „Ю.Б.“ АД с основание: „възст. сума с-но писмо
ОМ-ИД-191/21.01.2020“.
Към
отговора на исковата молба е представено изпратеното от ответника до ищеца
писмо от 27.01.2020 г., с което се поддържа, че процесната сума е прихваната от
ответника с изявление от 21.01.2020 г. Самото изявление не е представено по
делото, но не е спорно, че задълженията на ищеца, към които ответникът прихваща
не подадат в обхвата на цитираните по-горе разпоредби от чл. 12.16.1. и сл. от
договора.
Разпоредбите
на чл. 103 и сл. ЗЗД, регламентиращи реда и предпоставките за извършване на
прихващане са диспозитивни, поради което страните разполагат с договорна
автономия по чл. 9 ЗЗД да уговорят различни условия и предпоставки за
настъпване на компенсация и упражняването й. В конкретния случай страните са
предвидили в чл. 12.16.7. възможност за прихващане само на вземанията на
природен газ и в съответствие с уговореното са извършени счетоводните операции
от ищеца, установени от вещото лице от приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид
изложеното съдът намира, че извършеното от ответника прихващане не е довело до
погасяване на задължението на ответника по процесната фактура, издадена на
09.01.2020 г.
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил
дължимата сума по процесната фактура №
**********/09.01.2020 г., поради което искът за главница се явява основателен
за пълния предявен размер от 60 928,74 лева.
С
чл. 12.16.10. от договора за доставка страните са уговорили, че в срок до 9-то
число на месеца, следващ месеца на доставка, доставчикът издава на клиента
фактура за стойността на извършения пренос, дневен капацитетен продукт и
превишен капацитет. Клиентът заплаща стойността по издадената фактура до 12-то
число на месеца, следващ месеца на доставка. Сумата по фактурата от 09.01.2020
г. е следвало да бъде платена от ответника до 12-то число на месеца, следващ
месеца на доставка, т.е. до 12.01.2020 г. Ето защо ответникът дължи лихва за
забава, считано от 13.01.2020 г., а не както се претендира от ищеца от
12.01.2020 г. Искът е основателен до размера 3 994,22 лева, изчислен с
помощта на електронен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК, до който размер следва
да бъде уважен и за периода от 13.01.2020 г. до 04.09.2020 г., като до
разликата от претендирания 4 011,14 лева и за деня 12.01.2020 г. се
отхвърли като неоснователен.
· По
отношение на разноските.
Двете страни претендират разноски. От
страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на 12 612,38 лева, от
които 4 412,38 лева за държавна такса, 1 600 лева за депозити за вещи
лица и 6 600 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от
исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 7 865,01 лева. От
ответника са извършени разноски в общ размер на 5 900 лева, от които 500
лева за депозит за вещо лице и 5 400 лева за адвокатско възнаграждение. С
оглед отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на
2 220,79 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: ***,
BIC: ***, при банка: „Ц.К..Б.“ АД, с титуляр: „Б.“
ЕАД.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „О.м.“ АД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „Б.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес: ***, сума
размер на 60 928,74 лева /шестдесет хиляди деветстотин двадесет и осем
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на
осигурени капацитетни продукти по т. 11.1. и т. 11.4. от договор №
494-191/30.08.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на
газопреносната мрежа за м. декември 2019 г., съгласно фактура №
**********/09.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на исковата молба на 04.09.2020 г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума размер на 3 994,22 лева /три хиляди
деветстотин деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
договорна неустойка за забавено плащане на сумата от 60 928,74 лева,
съгласно т. 12.14. от договора № 494-191/30.08.2018 г. за доставка на природен
газ на изходен пункт на газопреносната мрежа за периода от 13.01.2020 г. до
04.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 3 994,22
лева до пълния предявен размер от 4 011,14 лева и за датата 12.01.2020 г.
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Б.“ ЕАД, с
ЕИК:********, с адрес: ***, срещу „О.м.“ АД, с ЕИК:
********, с адрес: ***, за заплащане на сумата 36 536,28 лева /тридесет
и шест хиляди петстотин тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка по чл. 7.5. от договора № 494-191/30.08.2018 г. за
доставка на природен газ за месеците октомври, ноември и декември 2019 г.,
формирана по следния начин: за м. октомври 2019 г. 3 500,13 лева, за м.
ноември 2019 г. 21 302,94 лева и за м. декември 2019 г. 11 733,21
лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 634,65 лева /две хиляди шестстотин тридесет и
четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща договорна неустойка
за забавено плащане по чл. 12.14. и чл. 7.8. от горепосочения договор на сумите
за неустойка по чл. 7.5. за периода от падежа на съответното задължение до
датата на предявяване на исковата молба 04.09.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „О.м.“ АД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „Б.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес: ***, сумата 7 865,01 лева /седем хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и една
стотинка/, направени разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Б.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес:
***, да заплати на „О.м.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата 2 220,79 лева /две хиляди двеста и двадесет лева и седемдесет и девет
стотинки/, направени
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: