Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260642
02.03.2021
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 12744 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Н.Д.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск
срещу ответника с правно основание чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2015 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит № ******, по силата на който на последния му била предоставена
сумата от 27810 лв., която сума включвала чистата стойност на кредита от 27000
лв. и такса за разглеждане на кредита от 810 лв. За кредита била сключена и
месечна застраховка със застрахователна премия от 23,11 лв., включена в размера
на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към
Договора. Чистата стойност на кредита от 27000 лв. била преведена на 05.05.2015
г. по посочената от Кредитополучателя банкова сметка. ***. 6, ал. 1 от ОУ към
Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е плаващ и се
формира от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 10,42%.
Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 18258
лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на
договора била в размер на 48842,15 лв., която съгласно клаузите на договора
била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 407,01 лв., освен последната вноска която била изравнителна. Първата
погасителна вноска била дължима на 21.05.2015 г., а последната била с падеж на
21.04.2025 г. До момента кредитополучателят погасил сума в размер на 8213,64
лв. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на
дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава или
сумата от 250,52 лв. за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2017 г. бил
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори
били сключени между „УниКредит Кънсюмър Файнснсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който процесните
вземания срещу ответника били прехвърлени на ищеца. В изпълнение на изискванията
на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД. Съгласно чл. 4.3 от рамковия договор за цесия, „Агенция за събиране на
вземания“, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за
събиране на вземания“ имало изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. Прилага копие от уведомлението за цесията към исковата молба,
като моли за неговото връчване като приложение към нея. За процесните вземания
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3535/2018 г. на ПдРС, I бр.с., която била връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2227,87 лева – представляваща
частично претендирана главница за 14 броя неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 21.01.2017 г. до 21.02.2018 г.; 1718,24 лева – договорна лихва, начислена за периода от 21.12.2016 г.
до 21.08.2017 г.; 250,52 лв. – обезщетение
за забава, дължимо за периода от 21.01.2017 г. до 06.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.03.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3439/13.04.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3535/2018 г.
на ПдРС, I бр. с.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск
срещу ответника за осъждането му да заплати на ищеца посочените по-горе суми.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът
Н.Д.Н., чрез назначения му особен представител адв. Е.С. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва,
че съобразно изложените в договора за цесия от 21.09.2017 г. и приложение № 1
към него обстоятелства ищецът е придобил вземане в размер не по-голям от общо
26 660,10 лева, която сума била далеч по-ниска от изложените в исковата молба
суми. Посочва, че към момента на сключване на процесните договори за цесия
липсвали доказателства договорът за потребителски кредит да е прекратен и
кредиторът да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Посоченият в приложение № 1 размер не бил изискуем към момента на сключване на
договора за цесия, поради което със сключването му не е настъпил
прехвърлителния ефект по отношение на вземанията срещу ответника. Ето защо
ищецът не се легитимирал като кредитор, поради което искът бил неоснователен.
Възразява, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от ОУ към договора, уреждаща
възнаградителната лихва от 18 258 лева е нищожна поради противоречие със
закона. Позовава се на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 3535/2018 г. по описа на ПдРС, І бр. с., в полза на ищеца е
издадена заповед № 3439 от 13.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 2227,87 лева – частично претендирана сума по договор за
потребителски паричен кредит № ****** представляваща главница по 14 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.02.2018 г.;
възнаградителна лихва от 1718,24 лева
за периода от 21.12.2016 г. до 21.08.2017 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; обезщетение за забава от 250,52
лева за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
06.03.2018 г. до окончателното й погасяване, както и разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на ищеца било указано да
предяви настоящите искове за установяване на вземането, което той направил в
предвидения срок, ето защо и същите се явяват допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства:
Договор за потребителски паричен кредит № ******, сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника; Общи условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, подписани от
ответника на 05.05.2015 г.; Погасителен план към договор за потребителски
паричен кредит от 05.05.2015 г.; Преференциални условия по договор за кредит №
****** от 05.05.2015 г., с обективиран Сертификат за застраховка „Кредитна
Протекция Плюс“ пакет „Б“ № ****** и Общи условия за застрахователна програма
„Кредитна протекция Плюс“ на кредитополучателите на банкови кредити от
05.05.2015 г.; съгласие за директен дебит от 05.05.2015 г.
Във връзка с извършеното прехвърляне на вземания, по
делото са представени следните писмени доказателства: Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017 г.; Потвърждение за
извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД; Приложение №
1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД от 21.08.2017 г., в което под №
49, е записано прехвърлянето на вземането по договор № ****** от 05.05.2015 г.
на Н.Д.Н., като е посочен остатък по главница в размер на сумата от 24904,33
лв., остатък лихви – 1755,73 лв. и общо дължимо към датата на цесията –
26660,10 лв.; пълномощно, по силата на което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми длъжниците, по всички
вземания, които дружеството е цедирало на „АСВ“ ЕАД с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; пълномощно, по силата на
което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да
уведоми длъжниците, по всички вземания, които дружеството е цедирало на „АСВ“
ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г., в което е
посочено и името на ответника; Уведомително писмо от 28.08.2017 г. за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/1838529,
адресирано до ответника Н.Н., с което същият е уведомен, че вземанията по
договор № ****** са прехвърлени на ищцовото дружество; Известие за доставяне, върху
което е посочено, че пратката е „непотърсена“.
По делото са представени и справка за дължима сума, в
която е посочено, че остатъкът по договорната лихва е в размер на сумата от
1718,24 лв., а остатъкът по договорната главница е в размер на сумата от 24904,33
лв. или незаплатения остатък по договора е в размер на сумата от 26622,57 лв.
Посочено е, че за периода 21.08.2017 г. – 01.01.2018 г. е начислена лихва за
забава в общ размер на сумата от 1007,56 лв. Представен е и лихвен лист за
кредит, изготвен от Кредитна администрация, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“,
както и преводно нареждане от 05.05.2015 г., с което на ответника Н.Д.Н., е
преведена сумата от 20770 лв., с посочено основание за плащане: „паричен заем
1838529“ /л. 128/. Представено е и извлечение по договор № ****** към
18.09.2019 г., в което е посочено, че общо внесените от клиента суми са в
размер на 8144,31 лв., общо внесени суми по лихви за просрочие – 13,58 лв.,
като в графа „Забележка“, е посочено, че на 01.04.2016 г. има изменение в
лихвения процент по кредита от 10,99% на 10.564% вследствие на промяна в
пазарния индекс /л. 130/.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице е установило, че съгласно договор за
потребителски паричен кредит № ******/05.05.2015 г., на ответника е
предоставена сума в размер на 27810 лв., в т.ч. чистата сума на кредита е 27000
лв., като сумата от 810 лв., представлява такса за разглеждане на кредита.
Сумата на кредита е усвоена по сметката на кредитополучателя на 05.05.2015 г. В.
л., е посочило, че съгласно погасителния план, общият размер на плащанията за
връщане на главница и лихва е 46068,95 лв., в т.ч. 27810 лв. – главница и
18258,95 лв. – възнаградителна лихва. Кредитът следвало да се погаси на 120
равни месечни вноски, всяка по 407,01 лв., като последната вноска е
изравнителна в размер на 407,96 лв. Във всяка вноска от 407,01 лв., освен
главница и лихва, е включена и застраховка в размер на 23,11 лв. Лихвеният
процент по кредита първоначално бил 10,99% /вноска 407,01 лв./, от 01.04.2016
г., е променен на 10,564% /вноската намалява до 400,70 лв./. Общо платената от
ответника сума е 8144,73 лв., от която: 485,31 лв. – застраховки; 2905,67 лв. –
главница; 4739,75 лв. – възнаградителна лихва и 13,58 лв. – лихва за просрочие.
Последното плащане било извършено на 04.05.2017 г. – била платена застраховка в
размер на 23,11 лв. с падеж: 21.01.2017 г., като последното плащане за главница
било извършено на 21.12.2016 г. – 156,97 лв., последното плащане за
възнаградителна лихва било извършено на 21.01.2017 г. – 17,90 лв. – частично
погасена лихва от общо дължимата на падежа 226,55 лв. Вноските по кредита били
в просрочие от 21.01.2017 г., като след тази дата плащания на главница и лихва
не били извършвани. Към датата на цесията – 21.08.2017 г., непогасената
главница възлизала на 24904,33 лв., непогасената възнаградителна лихва била в
размер на сумата от 1718,24 лв., а неплатената лихва при просрочие била в
размер на сумата от 37,49 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.03.2018 г., непогасената главница била в размер на сумата от 24904,33
лв., непогасената възнаградителна лихва била в размер на сумата от 1718,24 лв.,
а неплатената лихва при просрочие била в размер на сумата от 1400,31 лв. В. л. е
посочило и, че към датата на изготвяне на заключението – 20.05.2020 г.,
непогасената главница възлизала на сумата от 24904,33 лв., непогасената
възнаградителна лихва е в размер на сумата от 1718,24 лв., а неплатената лихва
при просрочие е 6976,11 лв.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Доколкото заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3535/2018 г. по описа на ПдРС, І бр.
с. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК и имат за предмет същите вземания за главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
От представените по делото
писмени доказателства, безспорно се установи, че между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника, е бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит № ****** от 05.05.2015 г., по силата на който на ответника е
предоставена сумата от 27000 лв., която сума е следвало да бъде върната на 120
месечни погасителни вноски, с дата на първа вноска – 21.05.2015 г. и с дата на
последна вноска, съгласно Погасителния план към договора – 21.04.2025 г.
Вземанията по процесния
договор за кредит са цедирани от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* съгласно Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и Приложение № 1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.08.2017 г. Съдът намира представените по делото доказателства в тази насока
за достатъчни за установяване прехвърлянето на вземането по процесния Договор
за потребителски паричен кредит № ****** от 05.05.2015 г.
Сторените в отговора на
исковата молба възражения в тази насока са неоснователни, по следните
съображения:
На първо място, съдът
намира, че ответникът следва да се счита редовно уведомен за извършената в
полза на ищцовото дружество цесия на вземането, тъй като е узнал за цесията в
хода на процеса, с получаване на приложените към исковата молба документи. Това
е факт, настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното
право и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване
на делото. Следва да се посочи, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите
на ответника на последния е назначен особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Ето защо, съдът намира, че с връчване на уведомлението за
извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно
уведомяване за цесията.
На следващо място, съдът
намира да не са налице пречки с договора за цесия да се прехвърли валидно
възникнало и съществуващо вземане, макар и с ненастъпил падеж, който да
настъпва по-късно. Относно предметните предели на цесионния договор следва да
се прави разлика между включването в същия на неизискуемо вземане, или
поставено под отлагателно условие субективно право към момента на сключване на
същия и бъдещо невъзникнало вземане. Изискуемостта не е пречка за прехвърляне
на възникнали вземания, като на предмета на цесионния договор би се отразило
единствено прехвърлянето на бъдещо, невъзникнало вземане /в т.см. Решение № 32
от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о./. Няма пречка за
прехвърляне на съществуващи вземания с ненастъпил падеж, както и на права,
чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – арг.
от чл. 99, ал.1 ЗЗД. Допуска се прехвърляне не само на вземания и на права по
договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се
съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг /в т.см. Решение № 49
от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т. о./. Ето защо възражението
на особения представител на ответника досежно липсата на валидно правно
основание, на база на което ищцовото дружество се легитимира като кредитор на
ответника, е неоснователно. Действително между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания на 20.12.2016 г., като в същия в параграф 2,
чл. 2.1 изрично е посочено, че цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля
възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица,
които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и
индивидуализирани, съгласно Приложение 1, към всеки отделен месечен договор за
цесия. В изпълнение на договореното, в посочения рамков договор, е сключен
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.08.2017 г., по силата на който са продадени и прехвърлени вземания, описани
в Приложение 1 към договора за цесия, неразделна част от същия, като в чл. 1,
т. 1.2, е посочено, че същите се отнасят към дата 21.08.2017 г. От заключението
на в. л. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че
последното плащане по главница по договор за кредит от 05.05.2015 г., е
извършено на 21.12.2016 г., когато е заплатена сумата от 156,97 лв., а
последното плащане на възнаградителната лихва е извършено на 21.01.2017 г.,
когато е заплатена сумата от 17,90 лв. – частично погасена лихва от общо
дължимата на падежа 226,55 лв. В. л. е посочило, че вноските по кредита са в просрочие от 21.01.2017 г., като след
тази дата плащания по главница и лихва не са извършвани. Ето защо, съдът
намира, че с процесния Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 21.08.2017 г. и Приложение № 1 към него, сключен в
изпълнение на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на
20.12.2016 г., са прехвърлени съществуващи вземания по договор за кредит от
05.05.2015 г.
Съдът намира, доводите на
ответника за нищожност на договора за кредит, поради нарушение на разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК, за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: т. 7 – общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от
представените по делото писмени доказателства, договорът за потребителски
кредит е изготвен на разбираем език /български/, като съдържа посочените в т. 7
от ал. 1, чл. 11 ЗПК реквизити. В договора, в раздел „Характеристики и условия
на потребителския паричен кредит“ е посочена чистата стойност на кредита –
27 000 лв.; общ размер на кредита – 27810 лв., както и общата дължима сума
от потребителя – 48842,15 лв. Посочен е ГЛП – 10,99%, пазарен лихвен индекс:
057% /тримесечен SOFIBOR/, фиксирана надбавка: 10,42%; брой месечни вноски
– 120; месечна сума – 407,01 лв.; падежна дата – 21-во число, както и дата на
първа месечна вноска – 21.05.2015 г. В чл. 6 от ОУ към договора за кредит,
изрично е посочено, че за предоставения кредит потребителят дължи плаваща лихва,
като в ал. 1-8 изрично е посочена и Методиката за определяне на плаващата
лихва, както и компонентите от които същата се състои.
Спазено е и изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 – като в договора е посочен годишния процент на разходите
по кредита – 14%, и общата сума, дължима от потребителя – 48842,15 лв., т.е. изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неоснователно е и
възражението на особения представител на ответника за нищожност на договора
поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Съгласно тази
разпоредба съдържанието на договора следва да включва условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. В случая тази
информация е налична. Както беше посочено по-горе, в договора е посочен
размерът на отпуснатия на ответника заем; размерът на фиксираните вноски; техният
брой; срокът на заема; падежната дата на плащане на всяка от погасителните
вноски, първата от които на 21.05.2015 г.; годишният лихвен процент, общата
сума, дължима по заема; годишният процент на разходите, както и условията за
усвояване на цялата сума по кредита. Към договора е приложен и погасителен
план, в който са посочени броят на вноските, падежните дати на същите, размер
на погасителна вноска, размер на лихва, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Следва да се отбележи, че всяка страница от
договора, общите условия към него и погасителния план са подписани от
потребителя – ответник по настоящото дело, т.е. същият се е запознал и се е
съгласил с тях, което е и изрично посочено – /л. 16 от делото/, преди
полагането на подписа на ответника е записано, че: „С полагането на подписа ми
по-долу декларирам, че Прочетох, разбрах и безусловно приемам написаното на
всяка една от страниците на Договора, в това число Общите условия и
погасителния план, които представляват неразделна част от него“. С оглед
изложеното, съдът намира, че в случая не се констатира несъответствие на
договора за кредит с императивна материална норма, която да води до нищожност
на същия.
Неоснователно е и
възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Следва да се
посочи, че размерът на възнаградителната лихва по договорите за заем не е
нормативно ограничен, поради което следва спрямо него да се прилага принципът
на свобода на договарянето уреден в чл. 9 ЗЗД. Ето защо доводите за
противоречие на тази клауза със закона, са неоснователни. Кредитополучателят е
бил предварително наясно с цената, която трябва да заплати за ползване на
сумата, както и за начина на формиране на същата, като това е посочено освен в
договора и в погасителния план към същия, където за всяка погасителна вноска е
посочен точен размер на дължимата възнаградителна лихва. Поради изложеното,
съдът намира, че клаузата за възнаградителна лихва не е нищожна, поради
противоречието й със закона.
Доколкото по делото се
установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит
от 05.05.2015 г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, вземанията по който са валидно прехвърлени на ищеца и доколкото по
настоящото дело се претендира частично
главница за 14 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.01.2017 г. – 21.02.2018 г., то съдът
намира, че главният иск за присъждане на главницата следва да се уважи. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е
допустимо предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимостта на вземане по договор за кредит може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По делото безспорно се установи,
че предсрочната изискуемост на вземането, преди предявяване на заявлението по
чл. 410 ГПК не е обявена, но тъй като се претендира частична главница за
погасителни вноски, с настъпил падеж преди предявяване на заявлението по чл.
410 ГПК, то и искът се явява допустим и основателен.
Предвид изложените
съображения, предявеният главен иск за признаване за установена дължимостта на
главницата в размер на 2227,87 лв. е основателен, доколкото се претендират
вноски с настъпил падеж – до дата 21.02.2018 г., като заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е предявено на 06.03.2018 г. Размерът
на главницата, определен по реда на чл. 162 ГПК, съгласно приложения по делото
погасителен план /л. 17/ за периода 21.01.2017
г. – 21.02.2018 г., е в размер на сумата от 2258,85 лв., а размерът на
възнаградителната лихва за периода 21.12.2016
г. – 21.08.2017 г. е 2038,97 лв., като предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, установителните искове за главница
и възнаградителна лихва следва да бъдат уважени така както са предявени, а
именно до размера на сумата от 2227,87
лева за главница и 1718,24 лв. за
възнаградителна лихва. От он-лайн калкулатор calculator.bg се установява, че
обезщетението за забава върху главницата от 2227,87 лева /14 бр. неплатени
вноски за периода 21.01.2017 г. – 21.02.2018 г./ за периода 21.01.2017 г. – 06.03.2018 г., възлиза
на сумата от 479,62 лева, като предвид диспозитивното начало в гражданския
процес, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 250,52 лева – обезщетение за забава за периода 21.01.2017 г. – 06.03.2018 г.
Предвид основателността на исковата претенция за
главница, следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда – 06.03.2018 г. до окончателното изплащане.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника
за заплащане на процесните главница, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава, нито на стария, нито на новия кредитор, т.е. вземането съществува и
понастоящем, а негов титуляр е ищецът в качеството на частен правоприемник.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените установителни
искове са основателни и следва да се уважат изцяло.
Доколкото се уважават, главните предявени установителни
искове, то съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален осъдителен иск,
доколкото не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са доказателства за сторени
такива в размер на: 133,93 лв. в
заповедното производство – от които 83,93 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 997,67 лева –
разноски по настоящото производство, от които сумата от 123,92 лева –
държавна такса, 523,75 лева – депозит за особен представител, 150 лева –
депозит за вещо лице и сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
посочения размер съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА от 2227,87 лева /две хиляди двеста двадесет и седем лева и осемдесет
и седем стотинки/, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № ******
от 05.05.2015 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени с Приложение 1 към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, СУМАТА от
1718,24 лева /хиляда седемстотин и
осемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ – договорна /възнаградителна/
лихва за периода 21.12.2016 г. – 21.08.2017 г., както и СУМАТА от 250,52 лева
/двеста и петдесет лева и петдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 21.01.2017 г. – 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми
в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3439 от 13.04.2018
г. по ч. гр. д. № 3535/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА от общо 133,93 лева /сто тридесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3535/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, І бр. състав, както и СУМАТА от общо 997,67 лева
/деветстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ – разноски за
производството по гр. д. № 12744/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ
гр. с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.