Р Е
Ш Е Н
И Е № 260756
град
Пловдив, 03.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №242 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е въз основа на
въззивна жалба, подадена от А.А.Й., ЕГН **********,***, чрез назначения му
особен представител адв. З.М. - П., срещу решение №261229
от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. №4188/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IХ граждански
състав, с което е признато за
установено по исковете с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.А.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, следните суми: 4791.99 лв. – представляваща главница за периода от 20.09.2017 г. до
20.11.2019 г., по договор за потребителски кредит №PLUS -11857858/16.11.2015 г., сключен
между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение №1 от 13.12.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 1804.98
лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в
размер от 439.91 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до
01.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г.,
до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед от 12.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №15440/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, като е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240,
ал.2 ЗЗД за разликата над 804.98 лв. до пълния му предявен размер от 2168.79
лв. и иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над 439.91 лв. до пълния му предявен размер от 693.37 лв.
А.А.Й. е осъден да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 186.70 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, и сумата от 1 022.64
лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. №4188/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
В
жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт, както и нарушения на материалния закон и
неправилна интерпретация на доказателства. Неправилно е прието, че ищецът е
активно легитимиран и цесията е породила действие спрямо длъжника, въпреки
връчване на уведомлението на особения представител. Твърди се, че липсват
доказателства за предсрочна изискуемост на вземането, както и, че договорът за
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Иска се
отмяна на решението в обжалваната му част и решаване на спора по същество от
въззивния съд, като се присъдят и разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, като се твърди
неоснователност на същата. Излагат се подробни съображения срещу доводите в
нея. Иска се оставянето ѝ без уважение и потвърждаване на атакувания
съдебен акт, като се присъдят и разноски по делото.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбоподателят чрез особения си представител поддържа
жалбата, изложените в нея съображения и направеното искане.
Въззиваемата страна не
изпрати представител, но изрази писмено становище.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Предмет
на делото е неизпълнение на договор за потребителски кредит. Нормите, уреждащи
материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са
императивни. По отношение на тях намира приложение даденото разрешение в т.1 от
посоченото ТР, което е задължително за съдилищата в съответствие с чл.130, ал.2
от ЗСВ, според което при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материално правна норма,
дори ако нарушението ѝ не е въведено като основание за обжалване.
Настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
прие за установено следното:
Предявеният пред първоинстанционния съд
иск е квалифициран като такъв с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът А.Й. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 4791.99 лв. – представляваща
предсрочно изискуема главница за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. по
договор за потребителски кредит №PLUS-11857858/16.11.2015 г., сключен
между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение №1 от 13.12.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2168.79
лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в
размер от 693.37 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до
01.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г.,
до окончателното ѝ изплащане.
Искът е процесуално допустим
– предявен е в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от легитимирана
страна – заявител в развило се заповедно производство по ч.гр.д. №15440/2018 г.
на Районен съд Пловдив, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответника в
качеството му на цесионер по силата на сключен на 13.12.2017 г. договор за
цесия с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017 г. Договорът бил сключен между кредитора на длъжника - „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чиито универсален правоприемник е „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. По силата
на последния, в полза на цесионера било прехвърлено вземането на цедента по
Договор за потребителски кредит №PLUS-11857858 от 16.11.2015 г., като в договора
изрично била предвидена възможността за прехвърляне на вземането на
кредитодателя в полза на трети лица. Твърди се, че цедентът изрично упълномощил
цесионера да уведоми от негово име длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането.
По силата на изричното упълномощаване, ищецът изпратил от името на стария
кредитор три уведомления до длъжника, които се върнали като непотърсени.
Уведомленията били изпратени до адреса на длъжника, посочен в сключения договор
за кредит. Към исковата молба е приложен препис от уведомлението до длъжника за
осъщественото прехвърляне на вземането от цедента, което следва да се връчи
ведно с препис от нея, като ответникът – длъжник следва да се счита уведомен за
цесията, дори в производството по делото да е представляван от назначен на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Вземането произтичало от сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Й. договор за потребителски кредит,
по силата на който в полза на длъжника била предоставена сумата от 6000 лв.,
платима на погасителни вноски съобразно установен към договора погасителен
план, като всяка погасителна вноска била формирана, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на
кредитора. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в
него. При сключване на договора била сключена и застраховка на плащанията при
застрахователна премия от 1612.80 лв., платима на застрахователния агент
„Директ Сървисис“ ЕАД. Премията била разсрочена на равен брой месечни вноски,
съответстващи на погасителните вноски по кредита. С подписване на договора за
кредит, кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и такса
ангажимент в размер на 210 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент
за срока на договора. Сочи се, че общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 12431.04 лв., от които договорна лихва в размер на 6431.04
лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.11.2019 г. на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер от 258.98 лв., при първа
погасителна вноска с падеж на 20.12.2015 г. Твърди се, че кредитополучателят не
е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради
което и на основание чл. 5 от Условия към договора за кредит, цялото вземане по
договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо - при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост. В случая, поради допусната от страна на длъжника
забава в плащането на две месечни погасителни вноски, била настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, считано от 20.10.2017 г. - падежът на двадесет и
трета погасителна вноска. Поддържа се, че доколкото кредитодателят представлява
небанкова финансова институция, в случая не следва да намерят приложение
постановките на т.18 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предсрочната изискуемост следва да се счита обявена и без изпращане на
уведомление до длъжника. Твърди се, че длъжникът е заплатил по кредита сумата
от общо 5 470.26 лв., с която са погасени договорна лихва от 4 262.25
лв. и главница от 1208.01 лв. Иска се уважаване на предявените искове, ведно
със законните последици.
Ответникът
А.А.Й., чрез назначения му от съда особен представител адв. З.М. - П., е
депозирал в срок отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения
за нейната неоснователност. Счита, че договорът за цесия не е породил своето
правно действие по отношение на длъжника, тъй като последният не е бил уведомен
за прехвърляне на вземането - нито към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, нито към момента на подаване на исковата
молба. Посочва, че съгласно константната съдебна практика, задължително
условие, за да е противопоставим на длъжника договор за цесия, е последният да
бъде известен за наличието на нов кредитор. Счита за неправилни поддържаните в
исковата молба твърдения, че получаването на препис от исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, стабилизира легитимацията
на цесионера като титуляр на спорното право. Твърди, че личното получаване от
длъжника на исковата молба и приложените към нея документи не може да бъде
заместено от получаването на същите от назначен особен представител, тъй като
особеното представителство е форма на процесуално представителство, което има
за цел да гарантира правото на защита на отсъстващата страна по конкретен
правен спор. Сочи, че представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник,
който не е бил открит на своя постоянен или настоящ адрес. Поддържа, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит не е настъпила, тъй
като длъжникът не е уведомен преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Сочи, че по делото не са представени доказателства, от
които да се установява, че изявлението на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането е достигнало до длъжника. Счита, че към
момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на
останалите непогасени вземания по договора, поради което не е настъпила и
забава за заплащането им от претендирания начален момент. Оспорва размера на
дължимите суми, както и началната дата на изискуемостта им, като моли за
отхвърляне на предявените искове.
Пред
първата инстанция са събрани следните доказателства:
Приложено
е ч.гр.дело №15440/2018 г. по описа на ПРС, от което е видно, че е издадена
заповед за изпълнение №9006/12.10.2018 г., с която е разпоредено А.А.Й. да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 4791.99 лв. – главница, дължима по
договор за потребителски кредит №PLUS -11857858/16.11.2015 г., сключен
между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение №1 от 13.12.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2168.79
лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г., обявена за
предсрочно изискуема, считано от 20.10.2017 г.; сумата в размер от 693.37 лв. –
договорно обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 30.09.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г., до
окончателното изплащане,
както и разноските по делото в размер на 153.08 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Същата е връчена на длъжника на основание чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на
указанията на съда в срок, което е и направено по настоящето дело.
От договор за потребителски заем №PLUS – 11857858, сключен на 16.11.2015 г. между А.Й. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
се установява, че между страните е породено облигационно правоотношение, по
силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя
сумата от 6000 лв. главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да
върне сумата от 12431.04 лв. на 48 равни месечни погасителни вноски от по 258.98
лв., с падеж на първата вноска - 20.12.2015 г. и на последната – 20.11.2019 г.
Установено е задължение за заплащане на такса ангажимент от 210 лв. и
застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в
размер от 1612.80 лв. В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент
от 32.42% и годишен процент на разходите от 40.76%. В договора за кредит е обективиран
погасителен план, в който е посочен падеж на всяка дължима погасителна вноска и
нейния размер.
Договорът е сключен при установени Общи
условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя
– длъжник. В чл.1 от тях е посочено, че договорът за заем влиза в сила с
полагането на подписите на заемателя и на оторизиран представител на
заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата сметка, предоставена
от кредитополучателя. В Общите условия е установено, че длъжникът заплаща и
такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора. Таксата се заплаща към момента на усвояване на кредита и се удържа от
общия му размер. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ подлежи на заплащане директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, като сумата подлежи на връщане на равен брой вноски и е част от
всяка месечна погасителна вноска.
Представен е застрахователен сертификат
№PLUS 1187858, издаден от „Кардиф Животозастраховане –
клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ в полза на
застрахования потребител А.Й. и подписан от последния, по предоставен
застрахователен пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“. В клаузата на чл. 7
от Общите условия по застраховка „Защита на плащанията“ е установено, че
еднократната застрахователна премия се финансира от договорителя и се изчислява
като процент върху сумата на отпуснатия кредит, умножена по продължителността
на кредита в месеци.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД страните са
уговорили, че продавачът прехвърля на купувача определено портфолио от
вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица, които
не изпълняват задълженията си. В договора е установено, че вземанията се
индивидуализират с Приложение №1, неразделна част от договора, считано от
датата на неговото съставяне, като според представеното извлечение, е включено вземането
по договора за кредит в размер на 7 154.56 лв., включващ изтеклите лихви
до датата на подписване на приложението. Задълженото лице е индивидуализирано с
посочване на три имена и единен граждански номер, а задължението –с правното
основание, от което произтича вземането на цедента – договора за кредит и
неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е приел, че между ищцовото дружество и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за цесия – за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., от ищеца е придобито вземането по договора
за потребителски кредит №PLUS -11857858/16.11.2015
г.,
като не са възприети възраженията на особения представител на ответника, че не
е уведомен за извършената цесия.
Към
настоящия момент няма единно становище или задължителна съдебна практика може
ли особения представител да получава от името на длъжника материалноправни
изявления. Едното становище, даващо позитивен отговор на този въпрос, е
изложено от първостепенния съд. Настоящият състав обаче не възприема това
виждане по следните съображения:
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата
на който настъпва промяна в субектите на облигационните правоотношения –
кредитор става цесионера, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията следва да
отговаря на изискванията за действителност на договорите. Вземането преминава в
цесионера в обема, в който го е притежавал праводателя (цедента).
Нормата
на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава стария кредитор да извърши уведомяване за цесията,
но няма пречка да упълномощи новия да извърши съобщаването до длъжника като
пълномощник, което действие не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД и е направено в случая с приложеното към исковата молба уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента, като се споделят изводите на първостепенния съд в тази
насока – че уведомяването може да стане при връчване на съобщението, ведно с
препис от исковата молба.
В настоящия случай обаче препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства, включително и уведомлението за извършената
цесия, не е връчен на ответника, а на назначения му особен представител. Не се
възприемат доводите в писмения отговор, че е налице лично връчване – в случай,
че действително имаше такова, не би се налагало да се назначава особен
представител на ответника в първоинстанционното производство.
Безспорно връчването на особен представител
не е идентично на връчване на ответника. Представителната власт на особения
представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт за назначаването му,
постановен от съда. Според възприетото в мотивите на т.6 и т.7 на ТР
№6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК,
представителната власт на особения представител е ограничена, като той не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение. Особеният представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Той не
може да сведе до знанието на ответника съобщението за цесия, респективно –
приемането на изявление от него не може да породи действие за длъжника.
Връчването на особен представител не е и идентично с връчването на упълномощен
адвокат, тъй като отсъства връзката на доверие, която се предполага по силата на договорното отношение между ответника и
пълномощника му.
Изискването за съобщаване на
цесията на длъжника има и още една функция – цесионерът да е сигурен, че
вземането не е цедирано на трето лице, доколкото е възможно кредиторът да е
прехвърлил вземането си по отношение на длъжника на няколко различни лица, като
конкуренцията между правата на новите кредитори се урежда с правилото, че
титуляр на вземането е цесионерът, за когото е съобщено най – напред на
длъжника. Назначеният особен представител няма как да направи възражение в тази
насока, тъй като няма знание за други осъществени цесии. Съобщаването не е
елемент от фактическия състав, тъй като правата по цесията преминават върху
цесионера с постигане на съгласие между страните /договорът за цесия е
консенсуален, неформален и каузален/, но уведомяването има значение, за да може
цесията да породи действие както за длъжника, така и за третите за договора
лица, респективно - в тази връзка е и необходимо за целите на правната
сигурност, с оглед императивния характер на
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този смисъл е и
съдебната практика – определение №567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. № 3153/2017
г., II т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение
№74/27.07.2017 г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д. №154/2017 г.; решение
№65/15.01.2020 г. по в.гр.д. №1221/2019 г. на Окръжен съд –Пловдив, IX гр.с.;
решение по в.гр.д. №318/20 г. на V
състав на ОС Пловдив и други.
В конкретния случай, по делото не е
налице валидно съобщаване на извършената цесия на длъжника, поради което и
ищецът не е доказал качеството си на кредитор. След
като не е изпълнена една от предпоставките - ищецът да докаже, че е кредитор на
основание валидно прехвърляне на процесното вземане чрез цесия /за да се
приеме, че са възникнали в негова полза/, то тази недоказаност съставлява
самостоятелно основание за отхвърляне на всички заведени искове като
неоснователни и е безпредметно обсъждането на другите въведени от страните възражения
и оплаквания, направени с въззивната жалба.
Обжалваното решение се явява незаконосъобразно в
частта, с която е признато за установено, че длъжникът дължи на дружеството
гореописаните суми, поради което и в тази част ще бъде отменено и вместо него
ще се постанови друго, с което ще се
отхвърлят исковете като неоснователни.
В останалата част, с която исковете вече са
отхвърлени на друго основание, решението е влязло в сила.
Разноски са
поискани от двете страни, но с оглед уважаване на жалбата не следва да се
присъждат, тъй като ответникът не е направил такива.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №261229/10.11.2020
г., постановено по гр.д. №4188/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IХ граждански състав, в частта, в която е признато за установено в отношенията
между страните, че А.А.Й. дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД сумата от
4791.99 лв. главница за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. по договор за
потребителски кредит №PLUS -11857858/16.11.2015 г.; сумата от
1 804.98 лв. договорна лихва за
периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в размер от 439.91 лв. -
обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 01.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до окончателното
изплащане,
за които вземания е издадена заповед от 12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 15440/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, както и в частта, в която А.Й. е осъден
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 186.70 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 15440/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, V брачен състав и сумата от 1 022.64 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. №4188/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, срещу А.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, искове
за признаване за установено, че Й. дължи
сумата от 4791.99
лв. – главница за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. по договор за
потребителски кредит №PLUS -11857858/16.11.2015 г., сключен
между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 13.12.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 1804.98
лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2019 г. и сумата в
размер от 439.91 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до
01.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018 г.,
до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед от 12.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15440/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В останалата част решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: