№ 7309
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Наказателно дело
частен характер № 20251110203709 по описа за 2025 година
Днес 09.06.2025 г., Николай Урумов, съдия-докладчик по НЧХД №
3709/2025 г. по описа на СРС, 112 състав, след като се запознах с материалите
по делото, повдигнатото от В. С. с частната тъжба обвинение срещу Г. Г. и
извърших проверката по чл. 248, ал. 2 от НПК намирам, че са налице
предпоставките на чл. 250, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство по следните съображения:
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не
правомощията си по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, съдията-докладчик трябва
несъмнено да се убеди дали в тъжбата се твърди, че подсъдимият е извършил
престъпление. Ето защо оценъчната му дейност трябва да премине през два
етапа. Първият изисква съдията-докладчик да констатира дали в тъжбата се
твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав
на престъпление по НК. А след това, в случай че формира такъв положителен
извод, съдията-докладчик следва да премине към анализиране на въпроса дали
конкретният възведен в обвинението фактически състав демонстрира такова
ниво на обществена опасност, което да е годно да накърни защитаваните с
криминализацията на престъплението обществени отношения. Естеството на
предмета на проверката по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и в двата й етапа
несъмнено включва оценка на твърденията на частния тъжител по същество,
доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон.
Единствено така може да се постигне предназначението на този вид съдебни
правомощия – да се провежда съдебно следствие само по обвинения за
извършени престъпления, които са посочени в НК. Законодателната идея е
1
ясна и е насочена към оптимизиране на правораздавателната дейност чрез
фокусиране на съдебния процес върху дейността по доказване на обвинения,
които, ако бъдат обосновани, обективно могат да ангажират наказателната
отговорност на подсъдимия.
Съдът намира, че в тъжбата тъжителят С. сочи, че майката на неговия
внук – Г. Г., е осъществила престъпния състав на чл. 182, ал. 2 от НК, тъй като
не спазвала определения със съдебно решение режим на лични отношения,
визиран в решение на СРС № III-139-20142486/19.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 21202/2020 г. по описа на СРС. Тъжителят иска от СРС да приеме и че
е налице „неустановяване на естествени лични права на лични отношения с
внука му за период от осем години“, както и че е налице „продължаващо
препятстване за установяване на естествените права на лични отношения“.
Съдът като съобрази обективираните фактически твърдения в тъжбата,
намира, че описаното поведение на лицето Г. Г. не представлява престъпление
по българския наказателен кодекс. Аргументите на съда за този извод са
следните:
Най-напред, следва да се има предвид, че нормата на чл. 182, ал. 2 от НК
има съвсем различен смисъл от този, който тъжителят в вложил в нея.
Посочената законова разпоредба е създадена от законодателя за да осигури
правото на родителя, който не упражнява постоянно родителски права по
отношение на детето, да има лични контакти с него и е криминализирала
поведение на другия родител, което се изразява в пряко неизпълнение на
съдебен акт (влязъл в сила и подлежащ на изпълнение), с който е решен този
въпрос (за личните контакти), или в осуетяване изпълнението на съдебното
решение, осъществено с идеята да не се осъществи личният контакт на детето
и родителя, който не упражнява постоянно родителските права. Т.е. законът
предвижда наказателна отговорност за родител, който пречи на
осъществяването на личните контакти или на такъв, който не изпълнява
съзнателно съдебен акт, който е уредил този въпрос.
Законът обаче изисква да е налице влязъл в сила акт на съд, с който е
решен въпросът за режима на личните контакти на родителя (вкл. баба и
дядо). В конкретния случай, за да се установи дали деянието е съставомерно,
съдът изиска справка от СГС дали е постановено решение по ВГД
20221100502625/2022 г. на СГС, чийто предмет е въззивен контрол на
2
решението на СРС, цитирано по-горе, с което съдът на първа инстанция се е
произнесъл по въпроса за личните контакти. Видно от справката, изпратена от
въззивния съд, решението по делото на първата инстанция се обжалва и към
този момент въззивният съд не се е произнесъл с решение. Т.е. решението на
СРС, на което се позовава тъжителят, не е влязло в законна сила и не подлежи
на изпълнение, защото няма постановени нито предварително изпълнение,
нито привременни мерки. Ето защо, твърдяните „осуетявания“ и „пречки“ за
изпълнение на съдебното решение не могат да се вменят на Г., а действията й
не осъществяват престъпен състав.
Именно поради тези съображения, този състав на съда намира, че
описаното поведение на подсъдимата не може да се квалифицира като
осъществено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и срещу нея не може да се
образува наказателно дело за това, че не позволява осъществяването на личен
контакт и лични отношения на детето си с неговите баба и дядо.
Поради това, съдът намира, че описаното в тъжбата поведение не
осъществява състав на престъпление по българския наказателен закон, поради
което образуваното дело от частен характер следва да бъде прекратено.
Ето защо и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД 3709/2025 г. по описа на
112-и състав на СРС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Софийски градски съд, в 15-дневен срок от получаването на съобщението.
Препис от същото да се изпрати на В. С..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3