МОТИВИ по
НЧХД № 2014/2018г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.
Производството по делото е образувано въз основа
тъжба, депозирана от Г.А.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, с която е предал на
съд подсъдимия Б.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес *** по обвинение, за извършено престъпление от частен
характер, с фактически рамки и правна квалификация, че на 23.05.2018г., в град
Русе, *** в база на ***, чрез блъскане по тялото с ръце, хващане за шията с
ръка и притискане до стената, причинил на Г.А.Б. охлузвания на челото, гръдния
кош, дясна подбедрица и кръвонасядане
на гърба, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК
– престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие съдът, на
основание чл. 82, ал. 2 НПК, конституира частния тъжител като граждански ищец в
наказателния процес и на основание чл. 84 НПК, прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявения частния тъжител Г.А.Б., ЕГН:**********, с адрес
*** срещу подсъдимия Б.Н.Л., ЕГН:**********, с адрес *** граждански иск, с
правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 2000 лева (две хиляди лева),
представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, за което е предаден на съд подсъдимия, неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
- 23.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода и по реда на съдебните прения, частният тъжител,
чрез упълномощения от него повереник, поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, при същите фактически обстоятелства и
правна квалификация на деянието, както изложените в тъжбата. Пледира за доказаност на обвинителната теза и релевира
доводи, че изложените в тъжбата факти, се подкрепят и доказват от събраните по
реда на съдебното следствие доказателства. По отношение на гражданският иск, заема
становище, че същият е доказан по основание и размер. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия, по реда на съдебните прения,
инвокира доводи, че изложената в тъжбата фактическа
обстановка не се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на съдебното
следствие и обвинението не е доказано, като в подкрепа на това твърдение се
релевират фактически доводи, във връзка с анализ на събраните в хода на
производството доказателства. Моли се подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не е извършил деянието, за
което е предаден на съд, както и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск.
Упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума, подсъдимият Л., заявява че не е извършил престъпление и моли да бъде
оправдан.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от
страните по реда на съдебните прения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.Н.Л. е роден на *** г. в гр. Русе, българин,
български гражданин, живущ ***, женен, със средно образование, работи във фирма
***, ЕГН: **********, неосъждан.
Частният тъжител и
подсъдимия се познавали и били колеги.
На 23.05.2018г. двамата били
в двора на производствената база на дружеството, в което работили – ***, находяща се в град
Русе, *** и между тях възникнал спор във връзка с ключовете на единият от
служебните автомобили. След размяна на реплики между двамата, подсъдимият
хванал с ръце частният тъжител за дрехата, в областта на гърдите и го изблъскал
с ръце, като частният тъжител залитнал и се подпрял.
След това частният тъжител
се обадил на свидетеля С.Р.С. и му казал, че бил ударен. Свидетелят С. отишъл
на място и разговарял с частния тъжител и подсъдимия, които в този момент били
в единия от гаражите, като частния тъжител държал кърпичка.
На 01.06.2018г. частният
тъжител посетил Отделени по съдебна медицина в УМБАЛ „Канев“, където бил
прегледан и били установени Охлузвания на челото. Охлузвания на гръдния кош.
Охлузвания на дясна подбедрица. Кръвонасядане
на гърба. На същия било издадено съдебномедицинско удостоверение № 9095/2018г.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебномедицинска
експертиза, приета и неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано, се установява, че частният тъжител е получил следните
увреждания: Охлузвания на челото. Охлузвания на гръдния кош. Охлузвания на
дясна подбедрица. Кръвонасядане
на гърба, които увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент
на 23.05.2018г., по начина описан в тъжбата, като установените увреждания
следва да се преценяват по медико-биологичния признак – болка и страдание.
Вещото лице дава заключение, че действията, които се виждат на представения по
делото видеозапис не могат да доведат до нито едно от установените увреждания
на частния тъжител.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за безспорно установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства приобщени, чрез обясненията на подсъдимия
и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели В.В.В., Й.Р.Й., Г.Л.Д., И.Д.И., Н.В.В.
и С.Р.С., както и прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и предявеното на страните по
реда на чл. 284 НПК веществено доказателство – диск съдържащ запис от видеозаснемане.
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме, фактите за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
След подробен анализ на
ангажираните гласни доказателства, съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите В.В.В., Й.Р.Й., Г.Л.Д., И.Д.И., Н.В.В. и С.Р.С., като депозирани от лица, непосредствено
възприели фактите, за които свидетелстват и чиито показания се намират в
корелативно единство с приобщеното по делото веществено доказателство.
Съдът кредитира обясненията
на подсъдимия, доколкото същите не се опровергават от събраните в хода на
производството, както гласни доказателства, така и от приобщеното веществено
доказателство.
Не са налице противоречия в
информационните изявление, съдържащи се в показанията на посочените свидетели,
което от своя страна съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да налага
съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема и кои отхвърля.
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на
доказателствените източници налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, а именно, че на 23.05.2018г., в град Русе, *** в база на ***, чрез
блъскане по тялото с ръце, хващане за шията с ръка и притискане до стената,
причинил на Г.А.Б. охлузвания на челото, гръдния кош, дясна подбедрица
и кръвонасядане на гърба, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК не е доказано, по начина
изискващ чл. 303, ал. 2 НК.
По делото въз основа на
извършената оценка на доказателствената съвкупност не се установиха преки
доказателства, които да подкрепят обвинителната теза.
Налице се само и единствено
косвени такива, а именно заключението на назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза, показанията на свидетеля Й.Р.Й., който е възприел
блъскане от страна на подсъдимия към частния тъжител и приобщеното веществено
доказателства, от което също се установява такова блъскане.
По принцип е допустимо
обвинението да бъде доказано по несъмнен начин и само въз основа на косвени
доказателства, но в този случай, същите следва да образуват такава логическа и
хармонична верига, която безспорно и без всякакво съмнение да установява и
доказва главният факт, подлежащ на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, а именно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В
настоящият случай от показанията на разпитаните свидетели, приетият видеозапис,
заключението на вещото лице и отговорите на допълнително поставените му въпроси
в съдебно заседание не може да бъде обоснован единственият възможен извод, че
констатираните от вещото лице увреждания са били причинени от страна на частния
тъжител по начина описан в тъжбата.
На първо място, предвид
изминалия период от датата, на която се твърди, че е извършено деянието, за
което е предаден на съд подсъдимия – 23.05.2018г. и датата на която е
освидетелстван частния тъжител 01.06.2018г. вещото лице посочва, че
уврежданията е възможно да бъдат получени, както преди тази дата, така и след
нея. По отношение на установеното от вещото лице кръвонасядане
по гърба, същото посочва, че е по характерно за удар това увреждане, който да е
локализиран в една част. Вещото лице при отговор на въпроси поставени му от
съда и страните посочва, че от медицинска гледна точка, притискането в областта
на стена, ако е грапава води до охлузване, ако на голо се притиска тялото, а
при положение, че лицето е с дрехи, обикновено не остават следи от притискане. Дава
становище, че кръвонасядане може да се получи ако има
някакъв изпъкнал предмет в областта на притискането и е налице някаква рязкост,
като по този начин се получи удар, какъвто изпъкнал предмет на стената, в двора
на дружеството, където се твърди, че е настъпил инцидента не се установява,
като във връзка с това обстоятелство е проведен допълнителен разпит на
свидетеля С.Р.С., от показанията на който свидетел във връзка с тези факти се
установява, че стената на оградата е равна. Вещото лице изрично посочва, че при
блъскане е възможно да останат следи от захвата, но
такива не са установени от него при прегледа на пострадалия. Вещото лице изрично
изразява становище, че ако гърба на човешкото тяло влезе в съприкосновение със
стена и тя е равна не биха могли да бъдат получени нито едно от посочените в
тъжбата увреждания. Посочва, че от данните по делото не може да бъде обоснован
категоричен извод от медицинска гледна точка, че описаните увреждания могат да
бъдат получени от блъскането в стена и е малко вероятно едновременно да бъдат
получени уврежданията, както на гърба, така и на лицето, доколкото всички установени
увреждания са в различни анатомични области и не могат да се получат от едно
съприкосновение с предмет, а е необходимо да има динамика и едновременно с това
от действията, които се виждат на приетия запис, не могат да се получат нито
едно от уврежданията. Дава заключение, че охлузавнията
по подбедрицата не са характерни за падане на земята,
тъй като се намират в средната част на подбедрицата,
а при падане обикновено уврежданията са по колене и лакти,
а това конкретно увреждане повече прилича на някакво съприкосновение с предмет
или при ритане с крак отпред в подбедриците.
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, която по своята същност представлява развитие на един от
основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за
невиновност, залегнал в чл. 16 НПК, съдът може да признае подсъдимия за виновен
единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай, както бе
посочено не са налице преки доказателства, в подкрепа на обвинението, а
косвените такива не могат да обосноват единственият възможен и лишен от
всякакви съмнения извод, че уврежданията получени от частния тъжител са му
причинени именно от подсъдимия и то по описания от него в тъжбата начина. От
доказателствата по делото безспорно се установява само и единствено изблъскване
от страна на подсъдимия на частния тъжител, от което както посочи вещото лице
не могат да настъпят посочените от тъжителя увреждания. Във връзка с
действията, за които сочи и вещото лице, които са се развили след първоначалното
изблъскване не са налице каквито и да било доказателства, а още по малко
безспорни и убедителни такива, въз основа на които да може да бъде направен
единственият възможен извод, че именно подсъдимият е причинил на частния
тъжител описаните увреждания, а това си остава само и единствено едно
предположение, на каквото обаче не може да почива присъдата.
Изискването на чл. 303, ал.
2 НПК означава, че колкото и висока да е степента на вероятност подсъдимият да
е автор на престъплението, това си остава вероятност и не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда
относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито
и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че подсъдимият
е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
В тази насока е и факта, че
самото освидетелстване на частния тъжител е извършено чак след една седмица и
не може само въз основа на това съдебно медицинско освидетелстване да бъде обоснован
извод, че именно на посочената в тъжбата дата и по описания начин са причинени
установените увреждания.
Въпреки, че в двора на
дружеството в него момент е имало множество хора, което се установява и от
видеозаписа от охранителната камера на дружеството и в тази връзка са разпитани
и свидетелите, присъствали там, нито един от разпитаните свидетели не сочи в
своите показания да са извършени действия от страна на подсъдимия по отношение
на частния тъжител, които да са в състояние да причинят установените
увреждания, а само и единствено свидетелят Й.Р.Й. посочва, че е било налице
изблъскване. Такива удари и последващи действия след
това изблъскване не се установяват и от приетият и предявен на страните
видеозапис, а вещото лице е категорично, че от самото изблъскване не могат да
се получат описаните увреждания. По дела от частен характер тежестта да докаже
обвинението лежи върху частния тъжител, а ангажираните от него доказателства и
служебно допуснатите от съда такива – повторен разпит на свидетеля Й.Р.Й. не
доказват обвинителната теза по изискуемия от процесуалния закон начин.
По изложените мотиви съдът
призна подсъдимият за невинен и го оправда по повдигнато му от частния тъжител
обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 НК, а именно че на 23.05.2018г., в град Русе, *** в база на ***,
чрез блъскане по тялото с ръце, хващане за шията с ръка и притискане до
стената, причинил на Г.А.Б. охлузвания на челото, гръдния кош, дясна подбедрица и кръвонасядане на
гърба, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК
По гражданският иск.
Депозиран е граждански иск,
с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, предявен от частния тъжител Г.А.Б., ЕГН: **********, с адрес *** срещу подсъдимия Б.Н.Л.,
ЕГН: **********, с адрес *** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
сумата в размер на 2000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на престъплението по чл. 130,
ал. 1 НК, за което е предаден на съд подсъдимия, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта
23.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Правното основание на
предявения иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради и
което, за да бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на
виновно противоправно поведение, в правната сфера на
пострадалото лице са настъпили неимуществени вреди в претендирания
размер, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от
подсъдимия деяние.
Съдът намира гражданския иск,
за недоказан по своето основание, тъй като не беше установено и доказано
подсъдимият да е осъществил състава на престъплението, в резултат на което да
са настъпили увреждения на частния тъжител, поради и
което съдът отхвърли изцяло предявения гражданския иск като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частния тъжител Г.А.Б., беше
осъден да заплати на подсъдимия Б.Н.Л., сумата в размер на по 500 лева (петстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
По гореизложените мотиви
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: