Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 487/11.10.2019 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 435 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 45 от
Постановление № 161 на МС от 4.07.2016 г. за определяне на правила за
координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни
групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на
Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014 – 2020
г. (ПМС № 161/2016 г.).
Образувано е
по жалба от „С*** 79” ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.Б.А., чрез пълномощника И.С.А. против мълчалив
отказ на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” да се произнесе по подаденото
от него възражение с вх. № 02-2600/3136 от 03.06.2019 год. по описа на ДФ
„Земеделие“ срещу Уведомително писмо изх. № 72/31.05.2019 год. издадено от
Председателя на комисията за подбор на проекти, относно решение на комисията за
подбор на проектни предложения по процедура № BG06RDNP001-19.191 „МИГ –
Берковица и Годеч”, по мярка 19.2 – 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности” от стратегия за ВОМР на МИГ, с което проектното предложение с
идентификационен № BG06RDNP001-19.191–0007 с наименование „Къща за екозанимания
и отдих”, подадено от оспорващия е отхвърлено и не е допуснато до етап
техническа и финансова оценка. Жалбоподателят моли съда да отмени мълчаливия отказ
на изпълнителния директор на ДФЗ и да го задължи да се произнесе по съществото
на подаденото от него възражение.
Ответникът-
изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт М*** Панчева в писмено становище по делото оспорва
жалбата. Счита, че няма формиран мълчалив отказ поради липса на искане за
издаване на първоначален административен акт. Алтернативно счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Сдружение
"Местна инициативна група – Берковица и Годеч" със седалище и адрес на управление ***
с Булстат ********* представлявано от председателя на управителния съвет М***
М*** Доцов има сключено Споразумение за изпълнение на стратегия
за Водено от общностите местно развитие № РД 50-141/21.10.2016 г. с УО на ПРСР 2014 – 2020год. Жалбоподателят
„С*** 79” ЕООД
с ЕИК * е кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 19.2 – 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” от Програмата
за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. в изпълнение на стратегията
"Водено от общностите местно развитие".
Заявлението
за подпомагане е регистрирано в ИСУН като Проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-19.191–0007 с
наименование „Къща за екозанимания и отдих”. Проектното предложение, заедно с всички негови
приложения, е представено по делото.
Разглеждането
на предложението е извършено от комисия за подбор на проектни предложения,
назначена със заповед № 06/01.04.2019 г. на
председателя на УС на МИГ
– Берковица и Годеч. Съобразно представения по делото оценителен доклад,
предложението на „С*** 79” ЕООД с ЕИК * се отхвърля на етап техническа и
финансова оценка.
Посочено
е в заключение, че
проектът е нежизнеспособен, тъй като в
представения бизнес план приходите от дейността се формират основно от
допълнителни дейности, а не от основната дейност, за която се кандидатства –
изграждане на къща за гости, чието основно предназначение е да предложи
настаняване на туристи. Инвестициите по проекта са основно за изграждане на
къща за гости, а приходите от настаняване може да бъдат счетени като
несъществени, поради което съществува несъответствие между предвидените приходи
от основната дейност по проекта описани в производствената и търговска програма
и видовете разходи, предмет на инвестиция т.е. приходите не идват от основната
дейност. Икономическите показатели, изчислени на база основна дейност –
настаняване не покриват показателите за жизнеспособност на проекта. По
планираните разходи не е установена съпоставка между целите на проекта и
предвидените дейности.
С две уведомителни писма от
жалбоподателя е изискана допълнителна информация и документи по проектно
предложение, като отново са установени несъответствия между предвидените
дейности и видовете заложени разходи в проектното предложение, като е
представен и нов бизнес план коригиран в частта на приходите и разходите, което
е прието за противоречие с целите на мярката.
С
уведомително писмо изх. № 72/31.05.2019 год. Комисията за подбор на проектни
предложения е съобщила на кандидата, че след извършена оценка на
административно съответствие и допустимост проектното му предложение не се
допуска до етап на техническа и финансова оценка. Писмото е било връчено лично
на жалбоподателя на 01.06.2019год.
На
03.06.2019год. в Държавен фонд „Земеделие“ е
постъпило възражение от кандидата с
вх. № 02-2600/3136 от
03.06.2019 год. по описа на ДФ „Земеделие“.
Безспорно е по делото, че и до
настоящия момент ответникът не се е произнесъл по това възражение.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Административен съд – Монтана намира следното:
Жалбата е допустима. Изхожда от
активно легитимирано лице с правен интерес от оспорването и е насочена срещу
подлежащ на оспорване административен акт.
Предмет на оспорване е мълчалив отказ
на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" да се произнесе по
подаденото от жалбоподателя възражение с вх. № 02-2600/3136 от 03.06.2019 год.
по описа на ДФ „Земеделие“ срещу Уведомително писмо изх. № 72/31.05.2019 год.
издадено от Председателя на комисията за подбор на проекти, относно решение на
комисията за подбор на проектни предложения по процедура № BG06RDNP001-19.191
„МИГ – Берковица и Годеч”, по мярка 19.2 – 6.4 „Инвестиции в подкрепа на
неземеделски дейности” от стратегия за ВОМР на МИГ, с което проектното
предложение с идентификационен № BG06RDNP001-19.191–0007 с наименование „Къща
за екозанимания и отдих”, подадено от оспорващия е отхвърлено и не е допуснато
до етап техническа и финансова оценка.
Уведомително писмо изх. №
72/31.05.2019 год. издадено от Председателя на комисията за подбор на проекти,
относно решение на комисията за подбор на
проекти е съобщено на жалбоподателя на 01.06.2019год.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПМС №
161/2016 г. всеки кандидат, получил уведомително писмо от МИГ, че проектното му
предложение не е одобрено, има право да възрази пред финансиращия проекта УО - ДФЗ
в срок до 3 работни дни от датата на получаването на уведомлението.
Възражението на „С*** 79” ЕООД с ЕИК *
, е заведено в ДФ „Земеделие“ на 03.06.2019г., видно от вх. №02-2600/3136 при
което правото му да възрази пред финансиращия проекта УО - ДФЗ в съответствие с
чл. 45, ал. 1 ПМС № 16/2016 г. е било упражнено в предвидения срок до 3 работни
дни.
Основното възражение на ответника е,
че в случая не е формиран мълчалив отказ, тъй като липсва искане за издаване на
административен акт, а е налице възражение, което предпоставя упражняването на
административен контрол.
Съобразно правилото на чл. 58, ал. 1
от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Чл. 97, ал. 5 от АПК предвижда, че когато компетентният да разгледа жалбата или
протеста орган не се произнесе в срока законосъобразността на административния
акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако
актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Съпоставката на тези две разпоредби
води до извода, че мълчалив отказ като индивидуален административен акт,
подлежащ на самостоятелен съдебен контрол е налице само при непроизнасяне в
срок по искане за издаване на индивидуален административен акт, но не и в
хипотезата на чл. 97 от АПК. Чл. 58 от АПК е приложим само в производството по
издаване на административни актове, но не и в процеса на упражняване на
административен контрол. При липса на произнасяне по жалбата, предявена по
административен ред, на оспорване по съдебен ред подлежи първоначалният акт, а
не се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК.
Местната инициативна група е
юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна
дейност, регистрирано като сдружение по реда на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел, което представлява публично-частно партньорство, съобразно
определеното в чл. 12, ал. 1 от НАРЕДБА № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на
подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от
общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно
развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
Съдът намира, че решението на
управителния съвет на МИГ, с което проектното предложение се одобрява или не се
одобрява, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21
от АПК, тъй като то не поражда пряко целените последици- предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ. На първо място следва да се посочи
обстоятелството, че окончателното решение за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по всяко проектно предложение се взема от ръководителя на УО
или ДФЗ, съгласно чл. 47, ал. 5 от ПМС 161/2016. Окончателното решение за отказ
също се взема от ръководителя на УО - ДФЗ, който се произнася по
основателността на възражението като връща проектното предложение за повторно
извършване на процедурата по оценка или потвърждава предварителното решение на
МИГ. Ето защо чл. 45, ал. 2, т. 2 от ПМС 161/2016 определя решението на МИГ
като "предварително". Съобразно посочените по-горе разпоредби
претендираната помощ не се предоставя само въз основа на това решение. Поради
това съдът приема, че решението на МИГ е част от производството по издаване на
окончателното решение на ръководителя на УО - ДФЗ за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, респ. за отказ за предоставяне на такава помощ.
Поради това съдебния състав намира, че
в случая не е налице хипотезата на чл.97 от АПК - упражняване на
административен контрол върху административен акт, тъй като на обжалване по
административен ред подлежат само индивидуалните административни актове. Именно
поради това в ПМС 161/2016 не е посочено, че решението на МИГ може да се
обжалва, а е записано, че кандидатът има право "да възрази". Всъщност
подаването на възражение представлява искане до ръководителя на УО - ДФЗ за
издаване на административен акт с определено съдържание, което е нормативно
установено - да върне проектното предложение за повторно извършване на
процедурата по оценка от страна на МИГ. След като не се е произнесъл по това
искане, административният орган е формирал мълчалив отказ по него.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ПМС №
16/2016 г. ръководителят на УО/ДФЗ се произнася по основателността на
възражението в срок до 10 работни дни от неговото получаване, като: 1. връща
проектното предложение за повторно извършване на процедурата по оценка; 2.
потвърждава предварителното решение на МИГ/МИРГ.
Възражението е било получено в ДФЗ на 03.06.2019
г. и до 17.06.2019г. ответникът е следвало да се произнесе по него. След
изтичане на този срок е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на оспорване съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1, пр. 2 от АПК.
Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 16.07.2019 г. в АССГ - в
едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК.
Неоснователен е доводът на ответника
за недопустимост на жалбата поради това, че не е налице мълчалив отказ с оглед
липса на искане за издаване на първоначален административен акт. В случая
ответникът е бил сезиран с възражение срещу уведомително писмо на МИГ с което
проектното му предложение с идентификационен № BG06RDNP001-19.191–0007 с
наименование „Къща за екозанимания и отдих” е отхвърлено и не е допуснато до
етап техническа и финансова оценка, което създава задължение за
административния орган да се произнесе с изричен акт на основание чл. 45, ал. 2
от ПМС № 16/2016 г. Административният орган е длъжен да прецени
законосъобразността на процедурата по оценка на проектното предложение и
недопускането му до етап техническа и финансова оценка и да обсъди оплакванията
на кандидата по възражението, след което да формира писмено своето
волеизявление като върне предложението за повторно оценяване или да потвърди
предварителното решение на МИГ.
Предвид горното мълчаливият отказ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява
решаването му по същество от съда, поради което преписката следва да бъде
върната на административния орган за произнасяне по направеното възражение. За
неотносимо намира позоваването в писменото становище по съществото на делото на
постановено Определение № 57 от 15.04.2019 г. по адм. дело № 74/2019 г. по
описа на АдмС – Разград, тъй като този съдебен акт не е източник на правото, а
и обсъжданите в него факти не са аналогични на тези по настоящото дело.
Предвид изхода на делото и липсата на
претенция за разноски от оспорващата страна, то съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Воден от горното и на основание чл.173,
ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия
отказ на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да се произнесе по
възражение с вх. № 02-2600/3136 от 03.06.2019 год. по описа на ДФ „Земеделие“
подадено от „С*** 79” ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.Б.А. срещу Уведомително писмо изх. №
72/31.05.2019 год. издадено от Председателя на комисията за подбор на проекти,
относно решение на комисията за подбор на проектни предложения по процедура №
BG06RDNP001-19.191 „МИГ – Берковица и Годеч”, по мярка 19.2 – 6.4 „Инвестиции в
подкрепа на неземеделски дейности” от стратегия за ВОМР на МИГ, с което
проектното предложение с идентификационен № BG06RDNP001-19.191–0007 с
наименование „Къща за екозанимания и отдих”, подадено от „С*** 79” ЕООД е
отхвърлено и не е допуснато до етап техническа и финансова оценка.
ВРЪЩА преписката, ведно с препис от
съдебното решение на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за
произнасяне в десет дневен срок от влизане в сила на съдебното решение по
съществото на възражението съобразно указанията на съда.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: