МОТИВИ
към Решение № 556/09.05.2019г. по НАХД № 1645/2019г. по описа на РС-***Производството по делото е образувано по
повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание
чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия А.Н.Ц. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал.2 НК, а именно
за това, че на 26.02.2019г. в гр. ***в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, наложено му с Наказателно постановление №
16-0304-002803 на Началник Сектор към ОДМВР - Бургас, РУ ***, влязло в законна
сила на 29.01.2019г., извършил такова деяние, а именно: управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „***”, модел „***“ с peг. № ***, без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно уведомен, чрез защитника си, не се явява лично,
възползвайки се от възможността по чл. 378, ал.1 НПК. Същият се представлява от
упълномощен защитник – адв. Р.Д. – БАК.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че фактическата
обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен
и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание „Глоба”. Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства,
прокурорът счита, че размерът на глобата следва да се определи към минимума, а
именно – 1000 лева.
Защитникът
на обвиняемия – адв. Р.Д. – БАК също счита, че са налице предпоставките на чл.
78а НК, като моли за определяне на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият А.Н.Ц. с
ЕГН ********** е роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран, без данни за
криминални прояви до момента.
Обвиняемият притежавал
СУМПС № ********* за категории „В“, „М“ и „АМ“, издадено на 17.07.2003г. и
валидно до 17.07.2013г. Същото му било иззето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП
със ЗППАМ № 20013/22.01.2007г. заради отнети всички контролни точки. След
изтичане на срока на валидност на СУМПС Ц. не го подновил, но продължил да
управлява МПС, за което бил многократно санкциониран.
На 12.10.2016г. спрямо Ц.
било издадено Наказателно
постановление № 16-0304-002803 на Началник Сектор към ОДМВР -
Бургас, РУ ***, влязло в законна сила на 29.01.2019г, с което същият бил
наказан по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление.
Въпреки наложените
наказания и предприетите спрямо него административни мерки обв. Ц. не подновил
срока на валидност на СУМПС, но и не престанал да управлява автомобил.
На
26.02.2019г. около 11,00 часа, в гр. Бургас, служителите на 04 РУ – ***- св. Д.Т.и св. К.П.били на работа. На ул. „***“
в ж.к. „***“ същите спрели за проверка л.а. „*** ***“ с peг. № ***. Установили
самоличността на водача в лицето на А.Н.Ц., както и на спътника му – съпругата
му - П.Ц.. При поискване на СУМПС за проверка Ц. не го представил. При
извършена проверка в масивите на МВР се установило, че СУМПС му е отнето още
през 2007г. за отнети контролни точки, а отделно от това срокът на валидност му
е изтекъл още през 2013г. и до момента не му е издавано ново.
Полицаите повикали за съдействие колеги
от Сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас. На място пристигнал св. Х.Х.– младши
автоконтрольор, който съставил на Ц. АУАН Серия АА, Бл. № 003844 от 26.02.2019г.
за допуснато нарушение по чл. 150 от ЗДвП. С посочения АУАН били отнети и
регистрационните табели на автомобила, както и СРМПС - част II, а Ц. бил
задържан по реда на ЗМВР.
За случая било образувано бързо
производство, в последствие преобразувано в такова по общия ред. В хода на
разследването Ц. бил привлечен като обвиняем, а в последвалия разпит, в
присъствието на защитник, дал обяснения, като се признал за виновен и изразил
съжаление за стореното. Като причина да управлява МПС посочил, че му се наложило
да се придвижи до летището във връзка с плануван полет.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Х.Х.(л.12 от ДП); П.Ц. (л. 13 и л. 16 от ДП); Д.Т.(л.
14 от ДП), К.П.(л.15 от ДП) и
обясненията на обвиняемия А.Ц. (л. 9
гръб от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 9 от съдебното
производство); Наказателно постановление № 16-0304-002803 /12.10.2016г. (л. 21
от ДП); справка за водач/нарушител (л. 22-26 от ДП); ЗППАМ № 20013/22.01.2007г.
(л. 27 от ДП); АУАН Серия АА, Бл. № 003844 (л. 28 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 29 от ДП); копия от самолетни билети (л. 30-32 от ДП),
Заповед за задържане (л. 34 от ДП); протокол за личен обиск (л. 35 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от
обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „***”, представлява „управление” на
МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания
на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек автомобил, марка „***”, модел „***“ с peг. № ***, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател за придвижване
и не е релсово превозно средство.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице. Няма спор, че считано от 17.07.2013г. срокът на валидност на
СУМПС на обвиняемия е изтекъл и същият не го е подновил. Изтичането на срокът
на валидност на СУМПС приравнява водача на „неправоспособен” водач – т.е. на
такъв, който не притежава съответното свидетелство за управление на МПС и в
това становище съдебната практика е последователна (Решение № 44 от 19.02.2013
г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., Решение № 209 от 19.12.2017 г. на
ВКС по н. д. № 1087/2017 г., III н. о., Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по
н. д. № 204/2016 г., III н. о.) и много други. Именно защото считано от 17.07.2013г.
Ц. е бил неправоспособен, с НП № 16-0304-002803/12.10.2016г., издадено от на Началник Сектор към ОДМВР -
Бургас, РУ ***, влязло в
сила на 29.01.2019г. (около месец преди процесното деяние), обвиняемият е бил
санкциониран за нарушение по чл. 177, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП (в редакцията
на нормите към датата на нарушението – 06.10.2016г.). Към дата 26.02.2019г. все още не е бил изтекъл
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без
съответното свидетелство, но същият е управлявал автомобил, поради което и
деятелността му изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал.2 НК. В този
смисъл е и Решение на ВКС №
44/19.02.2013г., постановено по аналогичен случай.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Ц. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че не бива да управлява МПС, тъй като е неправоспособен, както и че с НП № 16-0304-002803/12.10.2016г.,
издадено от на Началник Сектор към ОДМВР - Бургас, РУ ***, влязло в сила на 29.01.2019г.
е наказан за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление (НП му е връчено лично на 21.01.2019г.) и не е
изминал едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда
в движение автомобила и го предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият
е искал да управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева. В
същото време по отношение на обвиняемия Ц.
са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са
налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени
прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Ц., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо
място обв. Ц. е трудово ангажиран и изразява искрено съжаление и разкаяние за
постъпката си. Същият е оказал пълно съдействие на разследващите. Горното кара
съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на
общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в
живота му, както и че същият е осъзнал стореното и искрено се разкайва за него.
Всичко това води до извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват
многобройните нарушения по ЗДвП, но по мнение на настоящия състав същите не
могат да разколебаят горните изводи.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото и
социално положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се
определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в минимален размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева (с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено
задължително тълкуване, съгласно което дори наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в производството по приложение на чл.78а НК не може
да довее до прилагане на разпоредбите на чл. 55 НК).
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК вр. с чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-***5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.