Решение по дело №115/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 179
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20225500100115
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. С.З., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора Ем. В.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20225500100115 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по искова молба на Р. Р. К. от гр.С.З. срещу В. Р. К. от
гр.С.З., с която е предявен иск за поставяне на ответника под запрещение.
Ищцата твърди, че е сестра на ответника, който от раждането си страдал
от Синдром на Даун, във връзка с което с ЕР № 2327 от 139 зас./25.10.2018 г.
на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр.С.З. на В. Р. К. е
била призната 80 % трайно намалена работоспособност, с диагноза умерена
умствена изостаналост.
Здравословното състояние на ответника препятствало възможността му
да се грижи сам за себе си, т.к. можел да взема решения само когато ставало
въпрос за елементарни неща от текущо естество, но не е бил в състояние да се
грижи за имотите и финансите си, т.к. нямал капацитета да прецени
възможните последици от по-сложни и абстрактни сделки.
Претендира се за уважаване на иска.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – С.З. е представил писмено
1
становище, с което не оспорва иска.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник-
адвокат поддържа исковата молба и пледира за уважаване на иска.
Ответникът не оспорва иска, но не изразява становище по същество.
Прокурорът не оспорва иска и пледира за поставяне на ответника под
ограничено запрещение.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените от ищцата в заверен препис удостоверение за раждане
№ 565/06.05.1955 г., издадено въз основа на акт за раждане № 565/03.05.1955
г. на Народен съвет – гр. С.З. и удостоверение за раждане № 991/21.01.1967 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 991/21.01.1967 г. на Градски
общински народен съвет – гр.С.З. се установява, че Р. Р. К. е сестра на
ответника В. Р. К..
С ЕР № 2327 от 139 зас./25.10.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД – гр.С.З., на В. Р. К. е призната 80 % трайно намалена
работоспособност пожизнено, поради заболяването му от умерена умствена
изостаналост.Болест на Даун.
Видно от клинико-психологично изследване от 22.10.2018 г. на клиничен
психолог-психотерапевт Е. Даскалова – Зафирова, В. Р. К. е с интелектуален
дефицит на нивото на умерена умствена изостаналост, с коефициент на
интелигентност = 46. При проведеното изследване съдейства и сътрудничи на
процедурата,.Поведението е недостатъчно критично.Подредено.Трудно
извършва целенасочени дейности и трудно довежда започнатото докрай. Не
се справя самостоятелно с тестовите методики, нуждае се от непрекъсната
помощ. Спонтанно налага невербален и вербален контакт, който поддържа
трудно поради трудности в разбирането и осмислянето на въпросите и
контекста на ситуациите. По отношение на вниманието е констатирано
наличие на изразен хипопрозексивен процес, засегнал обхвата,
разпределяемостта, концентрацията и гъвкавостта на вниманието. По
отношение на паметовите функции е констатирано средно снижение на
фиксационната, ретенционната и репродукционната памет. В. Р. К. е
частично ориентиран за време, правилно за място и собствена
личност.Мисловния му процес протича на моменти ускорено, на моменти
2
забавено. Не осмисля правилно зададените въпроси.Трудно превключва от
тема на тема. Аналитико-синтетичните и абстрактните операции са
недоразвити. Не може да осъществява правилни оценки. Не стига до
умозаключения. Остава конкретно-ситуативен. Говорът е с елементи на
дизартричен, налице е саливативност. В лично отношение е констатирано, че
е в опрятен външен вид в хигиенно отношение. С натрапчиво миене на ръце и
спазване на лична хигиена. Недооценъчен и некритичен към състоянието си.
Прилепчив, добродушен, подчиняем. Трудно се включва в домашни условия
в домакинството, трудно се мотивира да извършва определени дейности. При
новости и неочаквани събития – декомпенсира с афективна неустойчивост и
лабилност. Досежно емоционалната сфера е констатирано превалиране на
стеничните емоции. В социално отношение е установено, че В. Р. К. не се
справя самостоятелно с динамиката на бита и стреса от ежедневието. Не
издържа в непозната и недобронамерена среда. Изисква търпение, внимание и
толерантност. Всяко нещо извършва под контрол.
От показанията на разпитаният свидетел Е.В.Х. се установява, че е
съпруг на ищцата и зет на ответника и има преки впечатления от В. Р. К. и
бита му, т.к. живеят в едно домакинство. Сочи, че до 2014 година ответникът
е живял със своята майка, а след нейната кончина живее в семейството на
свидетеля, който заедно със съпругата си и ищца по делото, полагат грижи за
В.К.. Поради своите вродени дефекти ответникът имал проблеми при
вземането на решения и организацията, поради което не можел да се грижи
сам за себе си. Не можел сам да си приготви храна, да си пазари, всичко
ставало с помощта на близките му. Бил много доверчив и податлив на чуждо
влияние, като се доверявал дори на хора, които не познава. Можел да чете, но
не схващал прочетеното; можел да пише, но нечетливо. Можел да се
придвижва самостоятелно в града, т.к. имал запаметени маршрути, но в
непозната обстановка не бил в състояние да се ориентира сам. Самостоятелно
ходел да се храни в закусвалня, в която близките му предварително
заплащали храната, т.к. В.К. не можел да борави свободно с пари.
При разпита на ответника по реда на чл.337 , ал.1 от ГПК съдът
констатира, че лицето е ориентирано за собствена личност, но не е достатъчно
ориентирано за обстановка и време. В невъзможност е да проведе разговор от
начало до край, като на поставените въпроси отговаря с лицева мимика или
вербално несвързано с контекста на зададените въпроси. Мисълта е
3
неподредена, на места е нелогична.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.5, ал.1 от Закона за
лицата и семейството /ЗЛС/, който намира за допустим, т.к. е предявен от
лице, на което процесуалният закон в разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК е
признал правото на иск, предявен е срещу надлежен ответник, и при
наличието на правен интерес за ищцата.
Разгледан по същество съдът приема иска за основателен, т.к. намира, че
са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи поставянето на
В. Р. К. под пълно запрещение.
Налице са доказателства за обстоятелствата, че лицето страда от форма
на слабоумие, а именно умерена умствена изостаналост.Болест на Даун,
довела до когнитивни, личностови и социални дефицити, възпрепятстващи в
пълна степен възможността му да участва самостоятелно в социалния живот,
поради което се нуждае изцяло от чужди грижи и контрол.
Съдът счита, че ответникът следва да бъде поставен под пълно, а не под
ограничено запрещение, т.к. съобразно събраните по делото доказателства
интелектуалните, мисловните и поведенческите възможности и социалната
компетентност на В. Р. К. са сравними с идентичните възможности на
малолетно дете на възраст между седем и десет години.
С оглед на това съдът приема, че В. Р. К. е в обективна невъзможност
сам да се грижи за своите работи и да извършва валидни правни действия, т.к.
за осигуряване на ежедневното си съществуване се нуждае от подкрепа и
чужда помощ и не е в състояние да изразява самостоятелно воля, която да е
резултат от нормално протичащ интелектуално-волеви мисловен процес.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен като В. Р. К. бъде
поставен под пълно запрещение.
По изложените мотиви и на основание чл.339 от ГПК, Окръжен съд –
С.З.
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството В. Р.
4
К., ЕГН – **********, роден на *** г., с адрес: *** под пълно запрещение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните и на Окръжна прокуратура - С.З. пред Апелативен
съд - Пловдив.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати
на органа по настойничество и попечителство при Община С.З. за учредяване
на настойничество/попечителство над поставеното под запрещение лице.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
5