№ 1937
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от взискателя Читалище „Д-р П.Б.“ по
изпълнително дело №20088380400368 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 от РКЧСИ срещу
постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 10.08.2021 г. Излага оплаквания,
че е възложил на съдебният изпълнител да определя начина на изпълнението, за да не се
стигне до изтичане на срока от 2 г. Сочи, че ЧСИ не е изложил мотиви в акта си за
прекратяване на изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното постановление за
прекратяване.
Длъжникът по изпълнителното дело Читалище „Д-р П.Б.“ не е подал възражение в
законовия срок.
Частен съдебен изпълнител М.Б. е депозирал мотиви по извършените от него
изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че на 27.07.2013 г. са изтекли две години от последната подадена от взискателя
молба с искане за извършване на изпълнителни действия. Бездействието на взискателя,
надвишаващо двугодишния срок, обуславя прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
В кантората на ЧСИ М.Б. с рег. №838 от РКЧСИ е образувано изпълнително дело
№20088380400368 на 28.01.2022 г. по молба с вх. №07974/17.03.2008 г. от Читалище „Д-р
П.Б.“. Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.03.2008 г. от
Софийски градски съд, VI-5 състав, по т.д. №603/2003 г., срещу „М.И.Г. Г.“ АД, което е
осъдено да заплати на взискателя сумата от 49 032,57 лв., представляваща обезщетение за
вреди на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2003 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 2537,68 лв. за съдебни разноски.
1
С молбата за образуване на изпълнителното дело на съдебния изпълнител са
делегирани правомощия по чл.18 ЗЧСИ за удовлетворяване на вземането. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят не е посочил извършването на конкретни
действия и способи на изпълнение.
Изготвена Покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която длъжника е
уведомен за образуваното изп.дело, размера на процесното вземане, дължимите такси и
разноски. Към поканата ЧСИ прилага и копие от изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изп.дело срещу „М.И.Г. Г.“ АД. Лицето по призоваване при ЧСИ М.Б. на
21.03.2008 г. е удостоверил, че дружеството е напуснало адреса на управление.
На 18.03.2008 г. са изпратени запорни съобщения до всички банки, в които е указано
на основание чл.508 ал.3 ГПК да преведат дължимите суми в едноседмичен срок по сметка
на съдебния изпълнител.
До длъжника е адресирано съобщение за наложения запор. Няма данни дали е
получено.
Видно от приложените по делото преводни нареждания от 20.03.2018 г. и 21.03.2008
г. по банков път са постъпили от различни банки суми в размер на: 1700,28 лв., 35 954,31
лв., 1367,61 лв., както и 2595,46 лв. на 08.04.2008 г. и 10,30 лв. на 16.02.2011 г. за
погасяване на задължението по изпълнителното дело.
На 25.08.2008 г. е наложен запор на 3 бр. МПС, собственост на длъжника.
На 26.07.2011 г. процесуалният представител на взискателя адв. С.С. е депозирал
пред съдебния изпълнител молба, с която възлагайки му правата по чл.18 ЗЧСИ моли да
бъде събран остатъкът от дължимата сума.
На 14.01.2013 г. съдебният изпълнител е изготвил напомнителни съобщения до
длъжника, с които го уведомява какъв е остатъка от дълга му по изп. дело за погасяване.
Няма данни същите да са били връчени.
На 10.08.2021 г. ЧСИ М.Б. е издал процесното постановление, с което е прекратил
изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащо на основание чл.435 ал.1 т.3 предл. трето ГПК на обжалване действие на
съдебния изпълнител – прекратяване на принудителното изпълнение.
С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради т. нар.
„перемпция”, която настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Изложението на съда разрешава въпросите по
отношение на погасителната давност в изпълнителния процес, но постановките му се
отнасят и до срока за перемиране на изп. дело, доколкото и двата срока се влияят от едни и
същи действия и факти. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
2
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Съдебният изпълнител е орган, на когото държавата е делегирала изпълнението на
публични функции. В този смисъл той е независим от страните, а действията му са
подчинени само на закона и на добрите нрави. Категорична и последователна е съдебната
практика, че в производство по чл.435 ГПК съдът действа само като контролно-отменителна
инстанция, вършейки преценка за законосъобразност на конкретни изпълнителни действия.
Възможностите на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство са
посочените в чл.433 ал.1 ГПК лимитативно основания за прекратяване на изпълнителното
производство и съдебният изпълнител е длъжен да съобразява наличието им при постъпило
искане за прекратяване. Ето защо при настъпване на предпоставките по чл.433 ал.1 ГПК
ЧСИ следва да изпълни диспозицията на нормата на ал.3, а именно да уведоми страните за
настъпване на факта, обуславящ прекратяването, и да издаде разпореждане за прекратяване,
което след изтичане на срока за обжалването му влиза в законна сила. Прекратяването не
може да бъде „неоснователно“, при наличието на предпоставките за това, тъй като същото
не е искане, а акт на съдебния изпълнител, който е овластен да предприема държавната
принуда. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се
извлича от разясненията, дадени в т.10 ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и
решение №451/29.03.2016 г. по гр.д. №2306/2015 г., ІV ГО на ВКС. Бездействието на
съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е
овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за
движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес. Взискателят винаги има право лично да сочи изпълнителни способи,
а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително
действие, той разполага с право на жалбата по чл.435 ал.1 ГПК. Именно поради тази
причина законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на
взискателя.
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 17.03.2008 г. по
молба на взискателя, който е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника и да избира по своя преценка съгласно чл.18 ЗЧСИ прилагането на изпълните
способи за осребряване на имуществото им. Изпратената до длъжника покана за доброволно
изпълнение, както и проучването на имущественото състояние на длъжника не са действия
по изпълнението /така и т.10 на ТР №2/2013 г./. В конкретния случай след 2008 г. не са
извършвани никакви същински изпълнителни действия, които да са годни да прекъснат
законовия двугодишен срок, поради което същият е изтекъл. Дори искането, отправено до
ЧСИ през 2011 г., не се различава по съдържание от молбата за образуване на
изпълнителното дело, тъй като не са посочени конкретни изпълнителни способи или
имущество на длъжника, а бланкетно отново е посочено, че се възлагат на ЧСИ правата по
чл.18 ЗЧСИ. Ето защо молбата на взискателя не влияе върху срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
но дори и да започваше да тече нов двугодишен срок, то същият отдавна би изтекъл до
момента на издаване на обжалваното постановление на съдебния изпълнител през 2021 г.
Предвид изложените мотиви и при преценка висящността на процесното
изпълнително дело съдът намира, че е налице период по-дълъг от две години, в който
3
взискателят да е бездействал. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от взискателя „Ч.П..Б.“, ЕИК *******,
адрес: гр. София, бул. *******, по изпълнително дело №20088380400368 на ЧСИ М.Б. с рег.
№ 838 от РКЧСИ срещу постановление за прекратяване на изпълнителното дело от
10.08.2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4