РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1996 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от И.М.Ю. *** кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено между страните, че Община Варна
дължи на ищцата сумата от 4750 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания, в резултат на непозволено увреждане, вследствие на настъпило на
04.02.2019 г. падане след спъване в неравност на тротоара на улицата, водеща
към двора на СОУ „Пейо Яворов“ в ж.к. „Владислав Варненчик“,
гр. Варна, като разлика над присъдените 1250 лв. до определеното обезщетение в
размер на 6000 лв. по гр. д. № 14257/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
47 с-в, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 1337/2020 г. по описа на Окръжен съд
– Варна, влязло в законна сила на 06.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
909,10 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
04.02.2019 г. до 23.12.2020 г., за които вземания е издадена Заповед №
262594/29.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16721/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
Ищцата
твърди, че на 04.02.2019 г. заедно с Н. Ю. тръгнали към СОУ „Пейо Яворов“ в
ж.к. „Владислав Варненчик“, гр. Варна, за да посрещне
дъщеря си от училище. Около 13,30 часа, докато чакали, отишла до магазина, като
на връщане се спънала и паднала на тротоара на улицата, водеща към двора на
училището. Посочва, че тротоарът бил с липсващи и изпочупени плочки. След
падането почувствала силна болка в десния крак, не можела да стъпи на него и да
се изправи. На помощ ѝ се притекла Н. Ю., която станала свидетел на
инцидента. Ищцата излага, че на място пристигнал екип на бърза помощ и я
закарал в УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. При извършен преглед и рентгеново
изследване се установила фрактура на дясна тибия. На
05.02.2019 г. ищцата претърпяла операция за открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула. Излага, че на 10.02.2019 г. била изписана от
болницата, като ѝ бил издаден болничен лист за периода от 04.02.2019 г.
до 12.03.2019 г. След извършена консултация на 18.03.2019 г. болничният бил
удължен до 11.04.2019 г. Поддържа, че претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес,
социални и битови неудобства. Заявява, че след оперативната интервенция ѝ
била поставена гипсова имобилизация, наложило се и
провеждане на рехабилитация, като възстановителният период продължил общо около
6-7 месеца. Твърди, че при промяна на времето и натоварване усеща болки и дискомфорт в мястото на счупването. Заявява, че е с
ограничени движения и изпитва затруднения при шофиране. Поради претърпяната
травма изпаднала в депресия, тъй като не можела сама да обслужва нуждите си и
се наложило близките ѝ да се грижат за нея. Посочва, че изгубила
нормалния си ритъм на живот, престанала да излиза с приятели, да изпраща и
посреща дъщеря си от училище. Не можела да шофира и да спи нормално. Обосновава
отговорността на общината с твърдения, че не е изпълнила задължението си да
осигури поддръжката на тротоара. Навежда се довод, че за претърпените вреди е
образувано гр.д. № 14257/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 47 с-в, с
размер на претенцията 1250 лв. като част от 15 000 лв., като с Решение №
984/26.02.2020 г. постановено по това дело, влязло в законна сила на 06.11.2020
г., след като е потвърдено с Решение по в.гр.д. № 1337/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, искът е уважен в пълен размер на частичната претенция,
като е определен размерът за обезщетяване на вредите на ищцата в размер на 6000
лв. С оглед тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане
на сторените съдебни разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Община
Варна, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че с влязлото в сила
решение на Окръжен съд – Варна по предявения от ищцата частичен иск сумата от
6000 лв. е само коментирана в мотивите на въззивния
съд и не е дължимо и присъдено обезщетение в полза на ищцата, като уважен и
присъден е само частичният иск в размер на 1250 лв. Поддържа, че със заявеният
частичен иск предмет на делото е само претендираната
част от дължимата сума, а извън него остава непредявената част от вземането. В
случая при предявен иск за разликата над уважената част до пълния размер на
вземането ищцата не може да се позовава на формирана по друго дело сила на пресъдено нещо, а следва да проведе пълно доказване на
основателността на претенцията си. Намира размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен и прави възражение за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалата. Навежда
довод, че мораторна лихва за забава върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди, които произтичат от действия или
бездействия на администрацията, се дължи от датата на предявяване на исковата
молба. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени
разноски. В условията на евентуалност моли значително да бъде намален размерът
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на
назначената по делото съдебномедициснка експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Активно
легитимиран да предяви исковете е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
задълженото по същата лице. Предмет на установителния
иск е съществуването на вземанията по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумите, за които е издадена оспорената заповед.
За да
възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет);
4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да
е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента);
5) вина на делинквента, която съобразно уредената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и
6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. След като с
влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени
фактите, релевантни за съществуването на претендираното
право, макар и заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на
решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право.
Предвид
характеристиката на възражението за съпричиняване
като правоизключващо възражение, пропускът да бъде
въведено своевременно в процеса по предявения частичен иск, съставлява пречка
същото възражение да бъде предявено от ответника за първи път в производството
по иска за останалата част от вземането. При своевременно въведено в
производството по частичния иск възражение за съпричиняване,
наличието на принос на увредения към настъпване на увреждането като правно
значим факт, обуславящ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се обхваща от силата
на пресъдено нещо на решението по частичния иск.
Съответно нито наличието на приноса, нито степента, в която пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредите могат да бъдат преразглеждани в
производството по иска за оставащата част от вземането. В този смисъл – Решение
№ 89/28.01.2020 г. по т. дело № 2741/2015 г. на ВКС, I т.о.
С влязло в
сила Решение № 984/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 14257/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение № 1337/06.11.2020 г., постановено
по в.гр.д. № 1337/2020 г. на Окръжен съд – Варна, Община Варна е осъдена да
заплати на И.М.Ю. сумата от 1250 лв., частичен иск от общо 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени
болки и страдания от травматични увреждания вследствие на настъпило на
04.02.2019 г. падане след спъване в неравност на тротоара на улицата, водеща
към двора на училище СОУ „Пейо Яворов“ в ж. к. „Владислав Варненчик“,
гр. Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.02.2019
г. до окончателното ѝ изплащане на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. С въззивното
решение е разгледан въпросът за наличието на принос на пострадалата за
настъпване на вредите и е определен неговия размер на 50%.
Следователно,
със сила на пресъдено нещо между страните в
настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки,
обуславящи възникването на спорното материално право, като основният правен
спор пред настоящият съд се съсредоточава върху обстоятелството какъв е пълният
размер на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищцата
при настъпване на процесната злополука, определен
съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно
неоспорената медицинска документация ищцата е постъпила на 04.02.2019 г. в
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, Отделение по ортопедия и травматология, с диагноза
„Счупване на тялото (диафаза) на тибията,
десен долен крайник“, и на 05.02.2019 г.е извършена оперативна процедура – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула. На 10.02.2019 г. е изписана с препоръка за последващо лечение в болнична среда – физиотерапия и
рехабилитация. В периода от 04.02.2019 г. до 08.09.2019 г. е била в отпуск по
болест, видно от издадените болнични листи за временна неработоспособност.
От приетата
като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза
се изясняват правнозначимите обстоятелства, че диагностицираните счупвания на ищцата са на различни нива
при двете кости на подбедрицата с винтообразна фрактурна ивица при тибията и кос
ход на спучването на фибулата.
Счупването на голямопищялната кост (дясна тибия) е наложило оперативна интервеция
с поставяне на метални фиксиращи системи. Според вещото лице лечението на
другото счупване (лява фибула) е без изразено
наместване и се включва в обща имобилизация на
крайника. Проведено е придружаващо медикаментозно лечение с антибиотични,
болкоуспокояващи и антитромботични препарати. Видно
от заключението вследствие на травмата е било трайно затруднено движението на
десния долен крайник на ищцата за срок от 4-5 месеца, като липсват данни за
възникнали усложнения. След анализ на всички представени по делото медицински
документи и извършен личен преглед на ищцата вещото достига до категоричния
фактически (доказателствен) извод, че към момента на
извършване на експертизата основните функции на крайника са възстановени и
движенията са в пълен обем, но при натоварване и промяна на климатичните
условия ищцата изпитва дискомфорт и се проявява оток
в крайника. Отбелязва се, че металните синтезни
материали – медуларен пирон в дясната голямопищялна кост и два броя винтове в горния и един брой
в долния край не са отстранени. Премахването им се извършва по оперативен път в
състояние на анестезия, а възстановяването е свързано с ограничение в
натоварването на крайника за около 10-15 дни, за който период и настъпва
зарастване на оперативните рани. При прегледа на ищцата вещото лице е
констатирало наличието на бледорозов белег с дължина 6,6
см по предната повърхност на коляното, в дясно от него друг с дължина 2 см и
над вътрешния глезен – с дължина 1 см.
От
ангажираните от ищцата гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелката Н.О.Ю. (свекърва на ищцата) се
установява, че след падането на 04.02.2019 г. ищцата не е могла да движи крака
си и изпитвала силни болки. След изписването ѝ от болницата ищцата не е могла самостоятелно да се
обслужва, както и да се грижи за домакинството и за детето си. Това наложило
свидетелката Ю. в продължение на повече от два месеца да върши цялата
домакинска работа в дома и да ѝ помага в отглеждането на детето.
Свидетелства, че поради силните болки ищцата не можела да спи вечер. Налагало
се свидетелката да я къпе и облича, а мъжът ѝ да помага на ищцата при
преминаването на стъпала, когато ходи на прегледи. След този период за около
месец ищцата останала в гр. Балчик, където майка ѝ се грижела за нея.
Съгласно показанията на свидетелката Ю. инцидентът се е отразил негативно на
ищцата – била депресирана, променила се, чувствала се неполезна и тежко
преживяла случилото се.
Както бе
изяснено по-горе, със сила на пресъдено нещо между
страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални
предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, поради
което съдът следва да определи дължимото от ответника обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на настъпилото на
04.02.2019 г. падане след спъване в неравност на тротоара на улицата, водеща
към двора на СОУ „Пейо Яворов“ в ж.к. „Владислав Варненчик“,
гр. Варна, за което Община Варна носи обезпечително-гаранционна отговорност,
съгласно чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 31 ЗП.
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от
обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че вследствие на
процесния инцидент ищцата е получила счупване на двете
кости на подбедрицата на десния крак, обусловило
трайно затруднение в движението му за период
от 4-5 месеца, което травматично увреждане има характеристиките
на средна телесна повреда. То е наложило оперативна намеса и болничен престой от пет
дни. Изяснено
е по делото, че инцидентът се е отразил негативно
на качеството на живот на
ищцата. По време на възстановителния период, който е продължил около 5 месеца, ищцата е изпитвала болки, не е могла
да се придвижва
самостоятелно и е била зависима от близките
си. В продължение
на седем месеца пострадалата
е била в болничен. Въпреки че към настоящия момент функцията на крака да
се е възстановила напълно, при промяна
в климатичните
условия и по-голямо
натоварване на крака ищцата продължава да изпитва дискомфорт.
Необходима е и втора оперативна интервенция за премахването на винтовете и медуларния пирон от костта. Освен физическите болки ищцата
е изпитала и психически страдания вследствие на процесната
злополука, тъй като невъзможността да се
справя самостоятелно с елементарните си ежедневни ангажименти е рефлектирала негативно на психиката ѝ.
Настоящият
съдебен състав при преценка на претърпените от ищцата физически болки и
страдания, периодът на възстановяване от около пет месеца до окончателното
приключване на оздравителния процес с възстановяване функцията на крака, наличния
и към момента дискомфорт в областта на крайника, преживяното
безпокойство и негативните емоции от принудителния престой, намира, че следва да ѝ бъде определено заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. Следва да бъде отчетен приносът на пострадалата за
настъпване на вредите, обхванат от силата на пресъдено
нещо на решението по частичния иск, като бъде намален със степента на съпричиняване, а именно 50%. Така дължимото на ищцата
обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на 6000 лв. Предвид
обстоятелството, че с решението по частичния иск на пострадалата е присъдената
сумата от 1250 лв., така предявения иск за сумата от 4750 лв., като разлика
между присъденото обезщетение по частичния иск от 1250 лв. и определеното в
настоящото производство обезщетение в размер на 6000 лв., се основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
основателността на главния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и акцесорният такъв за
присъждане на законна лихва от датата на деликта – 04.02.2019
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2020 г., тъй като при
причиняване на вредоносен резултат от непозволено увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на извършване на противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал.
3 ЗЗД. Съдът, съобразявайки се с определения от БНБ
основен лихвен процент за процесния период и
правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е изчислил законната лихва върху остатъка
от дължимото обезщетение, равняващ се на 4750 лв., изтекла за периода от 04.02.2019
г. до 23.12.2020 г., която е в размер на 909,17 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало, акцесорната
искова претенция следва да бъде уважена до пълния предявен размер от 909,10 лв.
(арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на
делото и обемът на дължимата защита се определят от страните).
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски в исковото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно 113,18 лв.
за заплатена държавна такса, 200 лв. за депозит за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза и 840 лв. за адвокатски хонорар. С оглед на своевременно наведеното в отговора на
исковата молба възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищцата, съдът приема при спазване на изискванията на чл. 78,
ал. 5 ГПК, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 840
лв. е прекомерно с оглед на процесуалните действия, които е следвало да се
извършват при разглеждане на правния спор, предмет на делото пред Районен съд –
Варна. То следва да бъде редуцирано до размера, който съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото, а именно до сумата от 720
лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищцата съдебни разноски в
исковото производство в общ размер от 1033,18 лв., както и сторените разноски в
заповедното производство в общ размер от 653,18 лв.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че ОБЩИНА ВАРНА, с
административен адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, дължи на И.М.Ю., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 304, вх.
5, ет. 3, ап. 53, сумата от 4750 лв.
(четири хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на
непозволено увреждане, вследствие на настъпило на 04.02.2019 г. падане след
спъване в неравност на тротоара на улицата, водеща към двора на СОУ „Пейо
Яворов“ в ж.к. „Владислав Варненчик“, гр. Варна, като
разлика над присъдените 1250 лв. с Решение № 984/26.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 14257/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдено с Решение №
1337/06.11.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1337/2020 г. на Окръжен съд –
Варна, до определеното обезщетение в размер на 6000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 909,10 лв. (деветстотин и девет лева и
десет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 04.02.2019 г. до 23.12.2020 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 262594/29.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16721/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“
№ 43, да заплати на И.М.Ю.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Владислав Варненчик“,
бл. 304, вх. 5, ет. 3, ап. 53, сумата от 1033,18
лв. (хиляда тридесет и три лева и осемнадесет стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“
№ 43, да заплати на И.М.Ю.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Владислав Варненчик“,
бл. 304, вх. 5, ет. 3, ап. 53, сумата от 653,18
лв. (шестстотин петдесет и три лева и осемнадесет стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: