РЕШЕНИЕ
№ 2950
Варна, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
| Членове: | ИВЕТА ПЕКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА кнахд № 20247050700314 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на туризма, чрез ст.експерт в Дирекция „Контролна и инспекционна дейност“ в Министерство на туризма, против Решение № 1840/22.12.2023г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 1491/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № Т-НП-6/12.12.2022г., с което на основание чл.26, ал.1, вр. чл.33, т.1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на „Макс Екстрийм“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция, в размер на 10000,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски, в размер на 1550,00лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че ВРС не е отчел субективната страна по отношение на дружеството, обективирана в АУАН и НП. В тази връзка сочи, че по делото е приет като доказателство договор за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „***“, общ.Варна, обл.Варна, който видно от допълнително споразумение от 22.12.2020г. е прекратен на 23.10.2021г. На 04.11.2021г. морският плаж е предаден от „Макс Екстрийм“ ЕООД на съответни длъжностни лица, представляващи министъра на туризма, за което е съставен приемо-предавателен протокол, в който подробно са описани констатираните на територията на плажа преместваеми обекти и съоръжения. Твърди, че дружеството не е изпълнило задължението си по договора да премахне преместваемите обекти и съоръжения, а е продължило и през следващия летен сезон - 2023г., да използва обекта и да осъществява чрез него стопанска дейност. Сочи, че липсата на правно основание е видна от приложените заповеди на министъра на туризма за обявяване на плажа за неохраняем, а реализирането на положителни стопански резултати е видно от приложения фискален бон към 03.08.2022г. за заведение за бързо обслужване „Снек-бар“, „Макс Екстрийм“ ЕООД, както и от събраните гласни доказателства. В тази връзка твърди, че използването на преместваемия обект и придобиването на положителни финансови резултати от него, показват субективната страна на извършеното нарушение - дружеството е съзнавало, че като не премахне преместваемия обект не изпълнява задължения по договора, както и че нарушава законови разпоредби, т.к. знае, че няма правно основание обектът да е разположен на морския плаж, но е оставил и целял чрез това да осъществява положителни финансови резултати. Твърди и че при постановяване на обжалваното решение ВРС не е приложил правилно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗУЧК, според която от обективна страна преместваемият обект следва да е поставен („който постави“), а не се изисква контролиращият орган да констатира нарушението в момента на поставянето на обекта. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че преместваемия обект е поставен на морски плаж „***“ от „Макс Екстрийм“ ЕООД, следвало е да бъде, но не е премахнат, и е функционирал към момента на установяване на нарушението. В НП не са повдигнати две обвинения, т.к. по отношение на нарушението по чл.31, ал.1 ЗУЧК, АНО е приел, че не са установени всички елементи на нарушението. В НП са установени единствено елементи от състава на нарушението по чл.26, ал.1 ЗУЧК, поради което и АНО е наложил санкцията, предвидена в посочената разпоредба, в минимален размер. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. В случай че решението бъде оставено в сила и ответникът претендира адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде присъдено в предвидения минимален размер.
Ответната страна - „Макс Екстрийм“ ЕООД, чрез адв.С., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 10874/08.02.2024г. Счита, че при постановяване на обжалваното решение ВРС е извършил пълно и обективно изследване на събраните по делото доказателства и е стигнал до правилни изводи за наличие на основания за отмяна на НП. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесното заведение за бързо обслужване е поставено законосъобразно, но не е било премахнато при предаване на плажа, като в АУАН и НП не е описано кога е поставен обекта и че е различен и нов от преместваемите обекти, налични върху плажа при предаването му. В тази връзка твърди, че не е осъществен състава на нарушението по чл.26, ал.1 ЗУЧК, т.к. изпълнителното деяния по тази разпоредба е обективирано в действие по поставяне на преместваем обект на територията на неохраняем морски плаж, докато в случая е налице бездействие да се премахне обект, поставен от концесионера по реда на чл.13, ал.3 ЗУЧК и подлежащ на премахване съгласно чл.13, ал.7 ЗУЧК след изтичане срока на концесията. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и закона, и моли да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ВРС е приел за установено, че морски плаж „Кабакум - юг“ е изключителна държавна собственост на основание чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ и чл.6, ал.3 ЗУЧК. На 29.06.2016г. между държавата като наемодател и „Макс Екстрийм“ ЕООД като наемател, бил сключен договор за отдаване под наем - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „***“, разположен на територията на общ.Варна, обл.Варна. Според т.2 от договора, срокът на същия бил пет години и започвал да тече от подписване на договора. С допълнително споразумение от 22.12.2020г. срокът на договора за наем бил удължен до 23.10.2021г. На 04.11.2021г. морски плаж „***“ бил предаден от въззивното дружество на Министерство на туризма, като за целта на място бил съставен приемо-предавателен протокол за приемане на обекта, в който било описано и фактическото състояние, в което се предава обекта. В протокола били описани и констатираните на територията на плажа строителни и преместваеми обекти и съоръжения: 1 бр. съблекалня; 1 бр. дървен подиум + дървена пътека пред склад; 3 бр. душ; 2 бр. метални тръби за волейболна мрежа; 1 бр. тоалетна като вана за инвалиди; 2 бр. склад шалтета; 5 бр. преместваеми обекти - Заведения за бързо обслужване; 1 бр. преместваем обект за водни спортове; 1 бр. кутия контролни електромери; 1бр. метален кол с камери и 1 бр. спасителна вишка. Със заповеди от м.02, м.04, м.05 и м.07.2022г. на Министъра на туризма, морски плаж „***“ бил обявен за неохраняем плаж. На 03.08.2022г. експерти в Министерство на туризма, съвместно със служители на ОДМВР - Варна, извършили проверка на морски плаж „***“, в хода на която установили, че на същия са поставени плажни принадлежности - 149 бр. слънцезащитни чадъра; 277 бр. шезлонга и 17 бр. шатри, които се предоставяли на посетителите на плажа срещу заплащане, на цени, обявени на табели. При проверката било установено и заведение за бързо обслужване, което работело. Проверяващите направили снимки и изискали касов бон от работещото заведение, от който установили, че се експлоатира от „Макс Екстрийм“ ЕООД. Прието било, че дружеството е извършило нарушения на чл.26, ал.1 и чл.31, ал.1 ЗУЧК, за които в отсъствието на представител на дружеството бил съставен АУАН № Т-УМП-12-АУАН-00-5/03.08.2022г., връчен на 31.08.2022г. Оформен бил отказ да се подпише акта. В срока по чл.44 ЗАНН дружеството подало писмени възражения срещу АУАН, в които оспорило изобщо да е поставяло на територията на плажа установените шезлонги, чадъри и шатри, които не били негова собственост, както и поставянето на заведението за бързо обслужване. АНО приел възраженията за неоснователни и издал НП № Т-НП-6/12.12.2022г., с което приел, че не може да се установи извършителя на нарушението по чл.31 ЗУЧК - поставянето на описаните в АУАН плажни принадлежности, но по отношение на нарушението по чл.26, ал.1 ЗУЧК приел, че преместваемия обект е поставен без разрешение от страна на дружеството и наложил санкция от 10000лв.
За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че макар АУАН и НП да са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН и да съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват от обективна страна вменените нарушения, в административнонаказателното производство са допуснати други нарушения на процесуалните правила. На първо място е прието, че с АУАН на дружеството са повдигнати две обвинения, а с НП е наложена санкция само за едно тях, като независимо от изложените мотиви за невъзможност да се установи авторството на нарушението по чл.31, ал.1 ЗУЧК, липсва акт за прекратяване на административнонаказателното производство в тази част. На следващо място е прието, че „Макс Екстрийм“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл.26, ал.1 ЗУЧК, но в обстоятелствената част на НП не се съдържат каквито и да било факти, свързани със съставомерността на това нарушение. Разпоредбата предвижда санкция за този, който постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това, но в случая от НП не може да се изведе нито едно действие от страна на дружеството, по поставянето на такъв преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж. Единствено са налице констатации, че такъв обект е установен на морски плаж „***“. Прието е, че тези нарушения на процесуалните правила са съществени, т.к. водят до грубо нарушаване на правото на защита на дружеството и са достатъчно основание за отмяна на НП. Отделно ВРС е приел и че НП е издадено в нарушение на материалния закон, т.к. липсват доказателства, от които да се установява, че нарушението по чл.26, ал.1 ЗУЧК е извършено на посочената дата - 03.08.2022г. От събраните писмени и гласни доказателства е прието за установено, че всъщност преместваемият обект е бил поставен на мястото значително преди посочената дата. Прието е, че от изготвения по време на проверката снимков материал и фискален отчет от оборота за деня, изведен на 03.08.2022г. в 10,28 часа, се установява, че към момента на проверката заведението е функционирало, което изключва възможността обектът да е бил поставен на плажа на посочената дата. От приетите по делото договор за наем и допълнително споразумение към него се установява, че „Макс Екстрийм“ ЕООД е било наемател на плажа в периода от 29.06.2016г. до 23.10.2021г. и е имало право да поставя такива обекти, и е поставило същите съобразно одобрена схема, като към датата на съставяне на приемо-предавателния протокол от 04.11.2021г. - за предаване на плажа на МТ, същите са били налични и не са били премахнати. В този смисъл били събраните гласни доказателства - показанията на св.Дончев, който заявил, че след края на сезона били премахнати чадърите и шезлонгите, но барът останал на място и само бил обезопасен. При така установените по делото факти ВРС е приел, че след прекратяване на договора за наем въпросният обект изобщо не е бил премахнат - каквото задължение е имал по т.6.1.25 от договора, но това бездействие не покрива състава на нарушението по чл.26, ал.1 ЗУЧК. В заключение е посочено и че по арг. от чл.13, ал.7 ЗУЧК, контролните органи е следвало да сигнализират органите на ДНСК от чиято компетентност е да разпоредят премахването на обекта, а не превратно да интерпретират фактите с цел налагане на санкция за нарушение на чл.26, ал.1 ЗУЧК.
Така постановеното решение е неправилно.
ВРС е проявил нужната процесуална активност за изясняване на релевантните за спора факти като е изискал всички относими доказателства, които не са били приложени по преписката, установил е вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, но е приложил материалния закон неправилно.
Настоящият касационен състав не споделя извода на ВРС за допуснато в административнонаказателното производство процесуално нарушение, изразяващо се в това, че с АУАН е повдигнато обвинение за две нарушения - по чл.26, ал.1 и по чл.31, ал.1 ЗУЧК, а с НП е наложена санкция само за първото от тях, без да е прекратено производството в останалата част. При произнасянето си по административнонаказателната преписка, АНО е извършил преценката по чл.52, ал.4 ЗАНН и е приел, че нарушението по чл.31, ал.1 ЗУЧК не е доказано, поради което е санкционирал само това по чл.26, ал.1 ЗУЧК. Липсата на акт за прекратяване на АНП по чл.54, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАНН не опорочава производството по отношение на процесното нарушение, доколкото за същото е налице валидно повдигнато обвинение.
Неправилно ВРС е приел и че описаното в АУАН и НП деяние, в контекста на повдигнатото обвинението за нарушение на чл.26, ал.1 ЗУЧК, е несъставомерно и поради това е неправилно санкционирано.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗУЧК (в относимата ред. ДВ, бр.56/2019г.), който постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това, се наказва с глоба от 5000 до 10000 лв. или с имуществена санкция от 10000 до 50000лв.
В конкретния случай между страните не се спори и от събраните доказателства безспорно се установява, че „Макс Екстрийм“ ЕООД е било наемател на морски плаж „***“ по силата на договор за наем с държавата № Т-РД-29-110/23.06.2016г., съгласно т.6.1.8 от който се е задължил да осигури за своя сметка техническото оборудване на морския плаж, съгласно ЗУЧК със съоръжения, технически средства и преместваеми обекти за извършване на задължителните дейности по § 1, т.1 ДР ЗУЧК по осигуряване на водно спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравно и медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане на плажа в периода от време не по-късно от 1 юни и не по-рано от 30 септември на съответната календарна година.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗУЧК, действаща към датата на сключване на договора, „задължителни дейности на морския плаж“ са дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж.
Според т.6.1.12.3 от договора, за осигуряване на експлоатацията на плажа наемателят има право да поставя преместваеми обекти и съоръжения и да ги свързва със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки съгласно нормативните изисквания.
Съгласно т.6.1.15 от договора, наемателят се е задължил да постави преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл.10, ал.8 ЗУЧК - към заведения за бързо обслужване по чл.10, ал.4, т.2, буква б) ЗУЧК, след разрешение на главния архитект на общината въз основа на одобрена от министъра на туризма по реда на чл.13, ал.3 ЗУЧК специализирана схема на преместваемите обекти и съоръжения.
Съгласно т.6.1.25 от договора, наемателят се е задължил за своя сметка да премахне всички преместваеми обекти, принадлежности, табла, знаци и други предмети в срок до 14 дни след прекратяване на наемното правоотношение.
Съгласно допълнително споразумение към договора от 22.12.2020г., срокът на същия е удължен до 23.10.2021г. като след изтичане на срока с приемо-предавателен протокол от 04.11.2021г., обектът - морски плаж „Кабакум-юг част 1“ е предадена от наемателя на Министъра на туризма. В т.І.2 от протокола е констатирано, че към момента на плажа са налични 5 бр. преместваеми обекти - заведения за бързо обслужване.
Според приети по делото разрешение за поставяне № ***/14.05.2018г. и разрешение за поставяне № ***/23.07.2021г., съгласно одобрена на 07.04.2017г. схема от Министерство на туризма, на основание чл.13, ал.3 ЗУЧК на „Макс Екстрийм“ ЕООД е разрешено да постави 21 бр. преместваеми обекти, сред които и 4бр. заведение за бързо хранене - 223,20кв.м.
Не се спори, че към момента на проверката - 03.08.2022г., посочените разрешителни са изтекли, както и че съгласно заповеди на министъра на туризма плажът вече е бил включен в списъка на неохраняемите морски плажове.
Установеното по време на проверката заведение за бързо обслужване е преместаваем обект по смисъла на § 5, т.80 ДР ЗУТ, установен върху морски плаж „***“, поради което поставянето му е предмет на разрешителен режим. Към момента на извършване на проверката - 03.08.2022г., не са установени, а и не се твърдят от страните, одобрена схема от Министъра на туризма и издадено разрешение за поставяне, като Разрешение № ***/23.07.2021г. е изтекло на 23.10.2021г. - до която дата е действал и договора за наем.
Съгласно чл.13, ал.3 ЗУЧК, поставянето на преместваеми обекти на територията на морските плажове, в т.ч. определянето на ползваната допълнителна търговска площ по чл.10, ал.8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината при условията и по реда на наредбата по чл.10, ал.12 и въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.
Съгласно чл.13, ал.6 ЗУЧК, преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А“ и зона „Б“, които не отговарят на условията по ал.3 и 4 и по чл.10, ал.3, т.3, се премахват по реда на чл.57а ЗУТ.
Съгласно чл.57а, ал.1, т.2 ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл.57 ЗУТ се премахват, когато са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за ползване е отпаднало. Поставянето на преместваем обект в чужд имот се осъществява при наличие на писмено съгласие от собственика на имота или писмен договор за наем - чл.57, ал.3 ЗУТ.
В конкретния случай „Макс Екстрийм“ ЕООД не доказва изпълнението на нито едно от условията от правопораждащия фактическия състав - договорът му за наем с държавата е изтекъл, изтекло е и разрешението за поставяне № ***/23.07.2021г., като към 03.08.2022г. не е утвърждавана нова схема от Министъра на туризма и няма действащо разрешение за поставяне.
Така, обектът, установен по време на проверката - заведение за бързо обслужване, което според представените фискални бележки безспорно се експлоатира от ответното дружество, е бил поставен върху плажа на отпаднало правно основание - т.е. без основание.
Това обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.26, ал.1 ЗУЧК.
Противно на възприетото от ВРС и практиката на други съдилища, на които се позовава дружеството, конкретният момент на поставяне на преместваемия обект е ирелевантен за съставомерността на деянието. Достатъчно е към момента на проверката за установения обект да не са представени доказателства за спазване на установения от закона разрешителен режим. Касателството на дружеството с установеното нарушение безспорно се установява от събраните при проверката доказателства - отчет от ФУ, поради което авторството на нарушението е безспорно установено.
Неправилно ВРС е приел, че бездействието на дружеството не покрива състава на нарушението на чл.26, ал.1 ЗУЧК и на практика е санкционирано за това, че не е премахнало обекта. Дали наемателят е изпълнил задължението си по т.6.1.25, дали разпореждането на премахването е от компетенциите на органите на ДНСК, са въпроси, които нямат отношение към спора.
Неправилно представените договор за наем, протокол за предаване от 04.11.2022г. и снимков материал, се интерпретират като опровергаващи административното обвинение, като в тази връзка неправилно и изпълнителното деяние на нарушението по чл.26, ал.1 ЗУЧК - „който постави“, се интерпретира като еднократното извършване на първото фактическо действие по поставяне на преместваемия обект.
Тъй като в ЗУЧК и в ЗУТ понятието „постави“ не е дефинирано, на основание чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието му е това на общоупотребимия български език. Така според Български тълковен речник, [област], Наука и изкуство, 1994, с.709, „поставям“ се тълкува като: оставям, нагаждам нещо някъде; правя да стои на определено място и с определено предназначение, цел; турям; слагам.
В този смисъл, за да е осъществен състава на нарушението по чл.26, ал.1 ЗУЧК, е достатъчно действието по поставяне на преместваемия обект да е довършено - т.е. обектът вече да е разположен върху плажа, плажът да е неохраняем, и по отношение на преместваемия обект да не са изпълнени нормативните изисквания по поставянето му върху имота, изключителна държавна собственост. Съставомерно е както действието по първоначално поставяне на обекта без основание, така и оставянето му на място след отпадане на основанието, на което е бил поставен.
От момента на отпадане на основанието за поставяне на обекта - изтичане срока на договора за наем и на разрешителното за поставяне, до премахване на обекта, последният се явява поставен в нарушение на нормативните изисквания - без право и основание за това. След като към 03.08.2022г. процесният преместваем обект се е намирал върху неохраняемия плаж на отпаднало основание, то по отношение на него не са изпълнени нормативните изисквания и съставът на нарушението е осъществен. Ето защо правилно АНО е приел, че е извършено нарушение на чл.26, ал.1 ЗУЧК, както и че датата на нарушението е датата на извършване на проверката.
Както следва и от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗУЧК (49-354-01-102/26.09.2023г., 49-то НС), приет на 09.02.2024г., обнародван в ДВ, бр.16/2024г., относно завишаване на санкциите по чл.26 ЗУЧК, целта на тази санкционна разпоредба, съдържаща в себе си и състав на административно нарушение, е да се осигури адекватна защита на крайбрежната плажна ивица и се ограничат уврежданията, които се нанасят върху природната среда от преместваемите обекти и съоръжения, които се разполагат в превратно тълкуване на законодателството.
Като е стигнал до други правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Независимо от изхода на спора, разноски на касатора не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1840/22.12.2023г. на Районен съд - Варна, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 1491/2023г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т-НП-6/12.12.2022г. на Министъра на туризма, с което за нарушение и на основание чл.26, ал.1 ЗУЧК, на „МАКС ЕКСТРИЙМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя П. Г. Г., е наложена имуществена санкция, в размер на 10000,00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!
| Председател: | |
| Членове: |
Особено мнение на съдия Елена Янакиева:
Не споделям мнението на мнозинството на състава относно тълкуването на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗУЧК и намирам за правилно, като постановено при правилно приложение на материалния закон, обжалваното Решение № 1840/22.12.2023г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 1491/2023г., на следните мотиви:
Предмет на проверка за законосъобразност по цитираното АНД пред Районен съд – Варна е НП № Т-НП-6/12.12.2022год. на министъра на туризма, с което на „Макс Екстрийм“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000лв. на основание чл. 26 от ЗУЧК. Тази разпоредба предвижда санкция за този, който постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това.
Като фактическо основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, административният орган приел констатацията за поставени на морски плаж „***“, който е изключителна държавна собственост, плажни принадлежности (149 бр. слънцезащитни чадъра, 277 бр. шезлонга и 17 бр. шатри), които се предоставяли на посетителите на плажа срещу заплащане. Констатирани били табели с продажни цени на плажните принадлежности. Установено било и наличието на заведение за бързо обслужване, което към момента на проверката работело.
Установената от въззивния съд фактическа обстановка, разгледана в аспекта на относимите към предмета на спора правни норми, налага следните правни изводи:
Изпълнителното деяние, което съставлява основание за ангажиране на отговорността по чл.26 от ЗУБК предполага безспорното установяване на поставен/о преместваем обект или съоръжение, без кореспондиращо право за това.
Редът за поставяне на ПС е регламентиран в разпоредбата на чл.56 и сл ЗУТ. Съобразно тази разпоредба, върху поземлени имоти могат да се поставят:1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия;4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. (2) За обектите по ал. 1, т. 1 и 2 / какъвто е конкретният случай/, се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.
Съгласно чл.13 ал.3 ЗУЧК, поставянето на преместваеми обекти на територията на морските плажове, в т.ч. определянето на ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината при условията и по реда на наредбата по чл. 10, ал. 12 и въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. А, съобразно чл.13 ал.6 с.з., преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3, се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.
Съгласно чл. 13, ал. 7 ЗУЧК разрешенията за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове се издават еднократно за срока на концесията или наема и са валидни до изтичане срока на концесията, съответно наема, или до промяна на схемата по ал. 3.
Предвид цитираната и относима към установените по делото факти, регламентация, дължимото от съда изследване е кога е „поставено“ преместваемото съоръжение. Това изпълнително деяние съставлява еднократно действие, относимо единствено към момента на поставянето. Именно поради това , когато се съобразява съставомерността на деянието, тя следва да се съблюдава към момента на извършването, а не години след това.
В този ред, значението на думата „постави“, чието тълкуване в решението търси помощта на ЗНА и пр. и намира обяснение в: „ правя да стои на определено място и с определено предназначение, цел ; турям, слагам“, не обосновава различен извод. Нито едно от синонимните обяснения не дава основание значението на думата „ постави“ да се тълкува като многократно правно действие. То винаги представлява само един акт и не е аналогично на „държи“. Семантиката на двете деяния е коренно различна и предполага различни правни последствия.
В конкретния случай страните не спорят, че основанието за поставяне са издадените по съответния ред Разрешение за поставяне №***/14.05.2018г. и Разрешение за поставяне №***/23.07.2021г., съгласно одобрена схема от Министерство на туризма.
Действително, установено е и безспорно, че към момента на проверката, срокът на посочените разрешителни е изтекъл. Тази констатация обаче не кореспондира с хипотезата на санкционната норма на чл.26 ЗУЧК.
След като, след изтичането на срока на договора за наем издадените на наемателя разрешения за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения изгубват своята валидност, то за бившия вече наемател на съответния плаж не е налице основание да продължава да държи върху морския плаж поставените от него по време на действие на договора обекти.
По тези съображения намирам, че правилно ВРС е приел в мотивите на обжалваното решение, че подобно бездействие не изпълнява признаците на състава на чл. 26, ал. 1 ЗУЧК, а единствено изисква намесата на компетентните по чл.57а, ал.2 и 3 ЗУТ да разпоредят премахването на обекта органи.
Този правен резултат обосновава и производния извод, че при тълкуването на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗУЧК, правилно ВРС е приел и че не е доказана датата на извършване на нарушението. Доколкото разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗУЧК изисква установяване на конкретно действие по поставяне на преместваемия обект, няма как на датата, на която той е установен като наличен, без други доказателства в посока на поставянето му на тази дата, да се приеме, че е бил поставен тогава. Всъщност в случая липсват и доказателства, че обектът е бил поставен след прекратяване на договора и обявяване на плажа за неохраняем. Напротив, от събраните доказателства се установява, че обектът е бил поставен на валидно правно основание и в изпълнение на законовите изисквания, но не е бил премахнат след изтичане на срока на договора и на разрешителното за поставянето му, поради което не са налице признаците на състава, под който са подведени фактите от страна АНО.
По изложените съображения считам, че обжалваното решение е правилно.
Споделям изцяло решаващия извод на въззивната инстанция, че от обстоятелствената част на НП не може да се изведе нито едно действие от страна на „МАКС ЕКСТРИЙМ“ ЕООД, по поставяне на преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, а единствено са налице констатации, че такъв обект е бил установен при проверката на територията на морски плаж „***“.
Намирам за правилно и в съответствие със закона, и даденото от ВРС тълкуване на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЧУК. Правилно ВРС е приел, че изпълнителното деяние по тази разпоредба се изразява в действие по поставяне на преместваем обект на територията на неохраняем морски плаж, докато в случая става въпрос за бездействие да се премахне от територията на неохраняем плаж, поставен от наемателя по конкретния договор преместваем обект.