Решение по дело №9459/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6056
Дата: 29 декември 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20231110209459
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6056
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. С.
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С. Административно наказателно
дело № 20231110209459 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****” ЕООД, представлявано от
управителя С. А. Р., срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
4363290, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП. Твърди, че при издаването му били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуален закон – електронният
фиш бил издаден две години след извършване на коментираното нарушение,
в нарушение на чл.189, ал.4 ЗДвП нарушението било заснето в присъствието
на полицейски служители, липсвала категоричност по отношение на субекта
на административната отговорност – спрямо „*****” ЕООД, представлявано
от управителя С. А. Р., или спрямо Е. С. Р.. Моли съда да отмени Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № 4363290 като неправилен и
незаконосъобразен.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на въведените основания и моли процесният
ЕФ да бъде отменен. Претендира за присъждане на направените по делото
1
разноски.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното производство.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално
заплатеното възнаграждение за адвокат.
Не се оспорва от ответника в настоящето производство дали жалбата
срещу обжалваното наказателно постановление е депозирана в срок.
Нередовността на връчването би имала значение при релевирани доводи за
неспазване на 7 дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение №
5159/20.07.2015г. по д.№ 3367/2015г. по описа на Административен съд
София-град, XIII касационен състав/. В случая жалбоподателят „*****”
ЕООД, представлявано от управителя С. А. Р., е упражнил
законоустановеното си право да сезира съда, като депозира въззивната жалба,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 04.01.2021г., в 10,28 часа, Е. С. Р. – законен представител
на„*****” ЕООД, управлявала лек автомобил **********, в гр.София, по
ул.”Даскал Ст.Попандреев”, спирка „Гробищен парк „Бояна”, с посока на
движение от ул.„Кумата“ към Околовръстен път, като се движила със
скорост от 76км/ч - над разрешената скорост на това място от 50 км/ч,
въведена с пътен знак В26 за населено място. Скоростта на движение била
установена с автоматизирано техническо средство – АТСС MD1192,
записващо и заснемащо дата, скорост, час и регистрационен номер на
автомобила. Въз основа на изготвения снимков материал СДВР издал
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4363290, с който на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100лв. на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП.
По отношение на възражението за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, съдът намира, че същите са неоснователни поради
следните причини:
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
2
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи".
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. С посочването на текста "автоматизирани технически средства и
системи" административнонаказващият орган е посочил в достатъчен обем
изискуемите характеристики на процесното техническо средство.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Поради тези причини възражението за нарушение на чл.189, ал.4
ЗДвП с аргумента, че нарушението било заснето в присъствието на
полицейски служители, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за нарушена процедура на чл.34
ЗАНН - в ал.5 - ал.11 на чл.189 ЗДвП е регламентирана специалната
процедура за издаване, обжалване и влизане в сила на електронен фиш, която
изключва процедурата по издаване на наказателно постановление,
регламентирана в ЗАНН.
Неоснователно е и възражението за липса на яснота по отношение на
субекта на административната отговорност – явява ли се „*****” ЕООД,
3
представлявано от управителя С. А. Р., извършител на нарушението или
същото е извършено от Е. С. Р. – видно от справка от ТРРЮЛНЦ към датата
на извършване на нарушението законен представител на „*****” ЕООД е Е.
С. Р., докато към датата на депозиране на въззивната жалба законен
представител на дружеството е С. А. Р..
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС CORDON MD1192 е преминала и периодична
проверка, видно от представените по делото Решение за одобрение на типа на
уреда за измерване, Клас: UP/1-034-02/17.04/10 № 558-02-01-01/1-17-3 на
Държавен институт по метрология на Република Хърватия и Протокол за
проверка № 06-С-ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е посочено
мястото за контрол /гр.София, ул.”Даскал Ст.Попандреев”, спирка „Гробищен
парк „Бояна”/, посоката на движение на лекия автомобил /от ул.„Кумата“ към
Околовръстен път/, ограничението на скоростта в пътния участък /50 км/ч/.
Същият отговаря на изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба,
издадена на основание чл.28 от Закона за измерванията. Съдът намира, че
приложеният по преписката протокол е годно доказателствено средство и
може да служи за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
фиш.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил. Видно от
снимковия материал, фактическата скорост на процесния автомобил е била 79
км/ч. В слуая административнонаказващият орган е определил правилно
приспаднатия толеранс като е посочил приетата скорост на движение – 76
км/ч.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в
населено място, при ограничение на скоростта на движение на МПС от 50
км/ч.
Установена е скорост на движение с 26 км/ч повече от позволената
скорост от 50 км/ч. като лекият автомобил е заснет като единствено МПС към
момента на отчитане на скоростта и липсват заснети други МПС.
Нарушението е безспорно установено, с годно техническо средство,
4
като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия
орган доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Видно от разпоредбата на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП,
санкцията за констатираното нарушение е в размер на 100 лв. Определяйки
административната санкция в размер на 100 лв., СДВР е приложила правилно
закона.
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ЕФ –
правилен и законосъобразен.
С оглед претенцията на СДВР за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са
дължими. Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на
100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4363290, издаден от СДВР, с който на „*****” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.**********, представлявано от управителя С. А. Р., за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв.,
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.**********, представлявано от управителя С. А. Р., да заплати на СДВР
разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********** ЕООД, представлявано от
управителя С. А. Р., срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
4363290, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП. Твърди, че при издаването му били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуален закон – електронният
фиш бил издаден две години след извършване на коментираното нарушение,
в нарушение на чл.189, ал.4 ЗДвП нарушението било заснето в присъствието
на полицейски служители, липсвала категоричност по отношение на субекта
на административната отговорност – спрямо „*********** ЕООД,
представлявано от управителя С. А. Р., или спрямо Е. С. Р.. Моли съда да
отмени Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4363290 като
неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на въведените основания и моли процесният
ЕФ да бъде отменен. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното производство.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално
заплатеното възнаграждение за адвокат.
Не се оспорва от ответника в настоящето производство дали жалбата
срещу обжалваното наказателно постановление е депозирана в срок.
Нередовността на връчването би имала значение при релевирани доводи за
неспазване на 7 дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение №
5159/20.07.2015г. по д.№ 3367/2015г. по описа на Административен съд
София-град, XIII касационен състав/. В случая жалбоподателят „***********
ЕООД, представлявано от управителя С. А. Р., е упражнил
законоустановеното си право да сезира съда, като депозира въззивната жалба,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 04.01.2021г., в 10,28 часа, Е. С. Р. – законен представител
на„*********** ЕООД, управлявала лек автомобил *********, в гр.София,
по ул.”Даскал Ст.Попандреев”, спирка „Гробищен парк „Бояна”, с посока на
движение от ул.„Кумата“ към Околовръстен път, като се движила със
скорост от 76км/ч - над разрешената скорост на това място от 50 км/ч,
въведена с пътен знак В26 за населено място. Скоростта на движение била
установена с автоматизирано техническо средство – АТСС MD1192,
записващо и заснемащо дата, скорост, час и регистрационен номер на
автомобила. Въз основа на изготвения снимков материал СДВР издал
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4363290, с който на
1
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100лв. на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП.
По отношение на възражението за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, съдът намира, че същите са неоснователни поради
следните причини:
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи".
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. С посочването на текста "автоматизирани технически средства и
системи" административнонаказващият орган е посочил в достатъчен обем
изискуемите характеристики на процесното техническо средство.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Поради тези причини възражението за нарушение на чл.189, ал.4
ЗДвП с аргумента, че нарушението било заснето в присъствието на
полицейски служители, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за нарушена процедура на чл.34
ЗАНН - в ал.5 - ал.11 на чл.189 ЗДвП е регламентирана специалната
процедура за издаване, обжалване и влизане в сила на електронен фиш, която
изключва процедурата по издаване на наказателно постановление,
регламентирана в ЗАНН.
Неоснователно е и възражението за липса на яснота по отношение на
субекта на административната отговорност – явява ли се „***********
ЕООД, представлявано от управителя С. А. Р., извършител на нарушението
2
или същото е извършено от Е. С. Р. – видно от справка от ТРРЮЛНЦ към
датата на извършване на нарушението законен представител на „***********
ЕООД е Е. С. Р., докато към датата на депозиране на въззивната жалба
законен представител на дружеството е С. А. Р..
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС CORDON MD1192 е преминала и периодична
проверка, видно от представените по делото Решение за одобрение на типа на
уреда за измерване, Клас: UP/1-034-02/17.04/10 № 558-02-01-01/1-17-3 на
Държавен институт по метрология на Република Хърватия и Протокол за
проверка № 06-С-ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е посочено
мястото за контрол /гр.София, ул.”Даскал Ст.Попандреев”, спирка „Гробищен
парк „Бояна”/, посоката на движение на лекия автомобил /от ул.„Кумата“ към
Околовръстен път/, ограничението на скоростта в пътния участък /50 км/ч/.
Същият отговаря на изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба,
издадена на основание чл.28 от Закона за измерванията. Съдът намира, че
приложеният по преписката протокол е годно доказателствено средство и
може да служи за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
фиш.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил. Видно от
снимковия материал, фактическата скорост на процесния автомобил е била 79
км/ч. В слуая административнонаказващият орган е определил правилно
приспаднатия толеранс като е посочил приетата скорост на движение – 76
км/ч.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в
населено място, при ограничение на скоростта на движение на МПС от 50
км/ч.
Установена е скорост на движение с 26 км/ч повече от позволената
скорост от 50 км/ч. като лекият автомобил е заснет като единствено МПС към
момента на отчитане на скоростта и липсват заснети други МПС.
Нарушението е безспорно установено, с годно техническо средство,
като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия
орган доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Видно от разпоредбата на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП,
санкцията за констатираното нарушение е в размер на 100 лв. Определяйки
административната санкция в размер на 100 лв., СДВР е приложила правилно
закона.
3
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ЕФ –
правилен и законосъобразен.
С оглед претенцията на СДВР за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са
дължими. Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на
100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.
4