№ 28
гр. Варна , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000139 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ГБС-ВАРНА“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.„Райко Даскалов“ № 53 срещу
решение №260321/29.10.2020 г., поправено с решение N
260020/26.01.2021 г. по т.д.946/2019 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „СК-ВАРНА 2007" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата 27 720 лв.,
претендирана като неустойка по раздел VII 7.1 от сключения между страните договор за
изпълнение на видове строително-монтажни работи на обект „Жилищна група с ограда“,
находящ се в УПИ L-18 в кв.18 по плана на ж.к.Бриз, гр.Варна, представляващ имот с
идентификатор 10135.2563.1938 от 01.11.2017 г., поради неизпълнение на възложената
работа в срока по раздел I.1Б и с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за заплащане
на сумата от 22 557,62 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена от „ГБС-Варна“ АД
на „СК-Варна 2007" ЕООД сума за частично неизвършени от ответника работи по фактури
№ 300 от 28.12.2017г., № 320 от 02.02.2018г., № 336 от 12.03.2018г. и № 349 от 02.04.2018г.,
издадени по договор за изпълнение на видове строително-монтажни работи на обект
„Жилищна група с ограда“, находящ се в УПИ L-18 в кв.18 по плана на ж.к.Бриз, гр.Варна,
представляващ имот с идентификатор 10135.2563.1938 от 01.11.2017г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 25.04.2019г. до окончателното
изплащане. .
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Насрещната страна „СК-ВАРНА 2007" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Ищецът излага в исковата молба, че на 01.11.2017 г. е сключил с ответника договор за
изпълнение на различни по вид строително - монтажни работи на обект: „Жилищна група с
ограда", находящ се в УПИ LI-18, кв.18 /ПИ с идентификатор № 10135.2563.1938/ по плана
на ж.к. „Бриз", гр.Варна, по силата на който ответното дружество в качеството си на
изпълнител се е задължило да изпълни следните видове СМР: 1. ръчни изкопи и ръчни
обратни насипи с уплътняване; 2. кофражни работи; 3. армировъчни работи; 4. бетонови
работи; 5. зидарски работи. Излага, че крайният срок за приключване на уговорените работи
е бил между 70 и 120 календарни дни за различните конструкции, считано от датата на
завършване на машинния изкоп от възложителя, т.е до 22.01.2018 г. относно изграждане на
конструкцията на тяло „Б" включително, до 26.01.2018 г. за изграждане на конструкцията на
тяло „В" и до 25.03.2018 г. за изграждане на конструкцията на тяло „Д". Твърди, че с оглед
записванията в бетонов дневник и заповедна книга, нито една от конструкциите не е
изпълнена в уговорения срок, поради което ответникът дължи заплащане на неустойка по
раздел VII 7.1, в размер на 15 % от стойността на договорения обем СМР, а именно 27 720
лева, на осн. чл.92 от ЗЗД.
Наред с това, ищецът излага, че поради неизвършване на уговорените работи, с
писмена покана от 06.07.2018 г. е дал подходящ срок на ответника да изпълни задълженията
си по договора, но такова не е последвало, поради което договорът е бил развален, считано
от 09.07.2018 г. Твърди, че е платил авансово на ответника определени суми за работи,
които са останали неизвършени, поради което моли съда да до осъди ответника да му
възстанови сумата от 7 512.84 лева с ДДС, по протокол - обр.19 от 28.12.2017 г. включена
във фактура № ********** от 28.12.2017 г., сумата от 4 577.10 лв. с ДДС, по протокол
обр.19 от 29.01.2018 г. и фактура № ********** от 02.02.2018 г., сумата от 4 871.06 лева с
ДДС, по протокол образец 19 от 09.03.2018 г., включена във фактура № ********** от
12.03.2018 г., сумата от 5 045.82 лева с ДДС, по протокол обр.19 от 30.03.2018 г., включена
във фактура № ********** от 02.04.2018 г., както и сумата от 550.80 лева с ДДС, по
протокол обр.19 от 29.01.2018 г., включена във фактура № ********** от 28.12.2017г., ведно
със законната лихва върху всички главници от датата па подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Ответникът „СК-
ВАРНА 2007" ЕООД, със седалище гр.Варна е оспорил исковете с възражения, че всяко
изпълнение по договора е следвало да става и е извършвано по указание на възложителя,
тъй като задълженията на „СК-ВАРНА 2007" ЕООД са се изразявали само в предоставяне
на работна ръка, а цялостната организация на работа, осигуряване на материали и
строителен инвентар е била задължение на възложителя. Наред с това твърди, че не е бил в
състояние да започне работа, без да бъде завършен машинния изкоп от възложителя и да му
бъде осигурен фронт за работа, а и такава е била уговорката в договора. Твърди, че не е
уведомен от ищеца за завършване на машинния изкоп на посочените от него дати, като
оспорва всички записвания в заповедната книга. Твърди се, че е извършен пълния обем от
възложени СМР, които са приети без възражения и забележки, както и че всички СМР, за
които е получено плащане, са извършени. В условията на евентуалност, иска да бъде
извършено съдебно прихващане с неизплатени на „СК-ВАРНА 2007" ЕООД суми по
фактури, в общ размер на 26043 лв. Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено,
дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, с оглед решението за полравка
на очевидна фактическа грешка от 26.01.2021 г., съответства на изложените фактически
обстоятелства, поради което производството и решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
2
се установява, че на 01.11.2017 г. между страните е сключен договор за изпълнение на
строително - монтажни работи на обект: „Жилищна група с ограда", находящ се в УПИ LI-
18, кв.18 /ПИ с идентификатор № 10135.2563.1938 по плана на ж.к. „Бриз", гр.Варна, по
силата на който въззиваемото дружество се е задължило да участва в изпълнението на
работата само с полагане на труд /осигуряване на работници/, като материалите, инвентара и
организацията на работа е следвало да се осигурят от възложителя – въззивник в настоящото
производство. Във връзка с изпълнение на задълженията по договора, между страните са
подписани - обр.19 от 01.12.2017 г. и фактури № ********** от 14.11.2017 г. и
№********** от 01.12.2017 г.; протокол - обр.19 от 05.12.2017 г. и фактура № ********** от
06.12.2017 г.; протокол - обр.19 от 28.12.2017 г. и фактура № ********** от 28.12.2017 г.,
протокол - обр.19 от 29.01.2018 г. и фактура № ********** от 02.02.2018г., протокол -
образец 19 от 09.03.2018 г. и фактура 336 от 12.03.2018 г., протокол - обр.19 от 30.03.2018 г.
и фактура № ********** от 02.04.2018 г. и протокол - обр.19 от 29.01.2018 г. и фактура №
********** от 28.12.2017 г. От заключението на вещото лице по извършената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по
фактури № 300 от 28.12.2017 г., № 320 от 02.02.2018 г., № 336 от 12.03.2018 г. и № 349 от
02.04.2018 г., „СК-Варна 2007“ ЕООД като изпълнител е начислил данък добавена стойност
за съответния данъчен период, „ГБС-Варна“ АД е ползвал данъчен кредит, като общата сума
платена от страна на „ГБС-Варна“ АД в периода от 28.12.2017 г. до 17.04.2018 г. е в размер
на 69 969.24 лв. Установява се още, че по фактури с №№ 293/19.12.2017 г., 307/09.01.2018 г.,
314/23.01.2018 г. и 321/02.02.2018 г., „СК-Варна 2007“ ЕООД като изпълнител е начислил
данък добавена стойност за съответния данъчен период, а „ГБС-Варна“ АД е ползвал
данъчен кредит. По посочените фактури „ГБС-Варна“ АД е извършило плащане по банков
път и чрез прихващане по Протокол за насрещни вземания и задължения с изх.№
17/26.01.2018г.
От заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза се
установява, че по протоколи - обр.19 от 28.12.2017 г., обр.19 от 29.01.2018 г., образец 19 от
09.03.2018 г. и обр.19 от 30.03.2018 г. са актувани и приети кофражни, армировъчни и
бетонови работи. Предвид технологичното време, необходимо за изпълнение на част от
протоколираните работи, според вещото лице в посочените протоколи не би трябвало да са
актувани декофраж на плочата и зидарски работи. Според вещото лице акт обр.15 не би
могъл да се състави за строежа, ако не са изпълнени част от СМР, описани в посочените
протоколи.
В договора, страните са уговорили, че изпълнителят ще дължи неустойка за забава
при виновно неизпълнение в срока, посочен в раздел I, т.1.Б /забава на изпълнението/ в
размер на 0.5% от стойността на договорения обем СМР за всеки просрочен ден, но не
повече от 15%.
Между страните няма спор, а и е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че задължението на въззиваемото дружество е било да участва в изпълнението на
работата само с полагане на труд /осигуряване на работници/, като материалите е следвало
да се доставят от възложителя, като началото на сроковете за изпълнение на работите от
страна на въззиваемия са обвързани от извършването от страна на възложителя на машинен
изкоп за съответното тяло, както и осигуряването на материали, строителен инвентар и
цялостна организация на работа.
За установяване датите на извършените от въззивника машинни изкопи на отделните
тела по делото е представена като доказателство заповедна книга със съдържащи се в нея
заповеди №3 от 13.11.2017 г., №1 от 07.11.2017 г. и 6 от 25.11.2017 г., издадени от
въззивника и оспорени от въззиваемия. Като частни свидетелстващи документи,
удостоверяващи изгодни за съставителя факти, тези заповеди нямат обвързващща
доказателствена сила спрямо въззиваемия, включително относно датата на тяхното
съставяне. Други доказателства, от които може да се направи извод за датата, на която
3
изпълнителят е бил уведомен за извършването на машинния изкоп, както и че са осигурени
съответните материали и организация, за да може да започне изпълнение на работата, не са
ангажирани, въпреки, че за установяване на това обстоятелство в първоинстанционното
производство са били допуснати гласни доказателства, които не са били събрани поради
оттегляне на искането от страна на ищеца.
Това налага и извода за липса на забавено изпълнение от страна на изпълнителя, в
резултат на което за него да възникне задължение за заплащане на неустойка, поради което
предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
За да обоснове претенцията си по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от
ЗЗД, въззивникът излага, че е развалил договора поради неизпълнение задълженията на
изпълнителя в срок, като претендира връщане на авансово заплатени суми по фактури №
300 от 28.12.2017 г., № 320 от 02.02.2018 г., № 336 от 12.03.2018 г. и № 349 от 02.04.2018 г.,
издадени въз основа на двустранно подписани от страните протоколите обр.19.
С оглед константната практика на ВКС, осчетоводяваното на фактурите от страните,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях, представлява недвусмислено признание на задължението по тях. Дори
неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка и
е отразена в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по
нея.
Доколкото от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че „СК-Варна
2007“ ЕООД като изпълнител е начислил данък добавена стойност за съответните данъчни
периоди, а „ГБС-Варна“ АД е ползвал данъчен кредит и сумите по фактурите в общ размер
69969.24 лв. са платени изцяло от възложителя в периода от 28.12.2017 г. до 17.04.2018 г. и
предвид обстоятелството, че за всички фактурирани и заплатени СМР, между страните са
подписани протоколи обр.19, съдът намира, че не са налице основания за връщане на част от
заплатените суми, тъй като уговорената работа е била изцяло извършена от изпълнителя.
С оглед липсата на неизпълнение, изявлението за разваляне на договора не е
произвело действие, поради което предявеният иск на основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД се
явява неоснователен и също следва да се отхвърли.
Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн.
чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 2760 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260321/29.10.2020 г., поправено с решение
N 260020/26.01.2021 г. по т.д.946/2019 г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „ГБС-ВАРНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.„Райко Даскалов“ № 53 ДА ЗАПЛАТИ на „СК-ВАРНА 2007" ЕООД , ЕИК
4
*********, със седалище гр.Варна и адрес на управление СО „Планова 1“ 59, сумата от
2760 (две хиляди седемстотин и шестдесет) лева, представляваща направените във
въззивното производтсво разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5