Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.03.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… като разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №6445 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №38743 от 12.02.2020г., постановено
по гр.дело №29102/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав, е отхвърлен
предявения от Д.К.Х. и В.К.Х. срещу П.В.З., Т.К.З. и В.П.З. иск с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за дарение на
трети – подпокривен етаж от триетажната жилищна сграда, находяща се в с.Владая,
община Столична, СО район „Витоша“, ул.“******, със застроена площ от 94 кв.м.,
състоящ се от спалня, дневна, столова с кухненски бокс, баня-тоалетна, тераса,
коридор и антре, при граници: от четири страни - двор и стълбище на сградата,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот, в който е построена къщата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №11394.1796.1146.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1/03.01.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, който договор е обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот №151, том I, рег.№9035, дело №136 от 2017г., по описа
на нотариус С.С., поради противоречие със закона поради обстоятелството, че
праводателите не са собственици на имота.
Постъпила
е въззивна жалба от ищците - Д.К.Х. и
В.К.Х., чрез адв.Г.Г., с която се обжалва изцяло решение №38743 от 12.02.2020г.,
постановено по гр.дело №29102/2018г. по описа
на СРС, І Г.О., 51-ви състав, с което е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот №151, том I, рег.№9035, дело №136 от 2017г., по описа
на нотариус С.С., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №107, поради
противоречие със закона, тъй като дарителите не са собственици на дарения от
тях имот към датата на изповядване на сделката. Инвокирани са доводи за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като
постановено в противоречие на материалния закон. Излага се още, че съдът не е
обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до
обосноваване на погрешни правни изводи, че атакуваната сделка за дарение не е
нищожна. Твърди се, че от съвкупния
анализ на събраните доказателства се установява, че процесният трети етаж от
триетажната жилищна сграда, находяща се в с.Владая, община Столична, СО район
„Витоша“, ул.“******, който е предмет на сключения договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №151, том I, рег.№9035,
дело №136 от 2017г., по описа на нотариус С.С., с район на действие СРС,
вписана в регистъра на НК под №107, е незаконно изграден и дарителите не са
негови собственици. Твърди се, че по делото е установено, че е налице висящ
спор между страните по гр.дело №26379/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82
състав, с предмет правото на собственост на дарителите по отношение на имота. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно
решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за платена държавна
такса.
Въззиваемите страни - П.В.З.,
Т.К.З. и В.П.З., чрез адв.А.Л., представят писмен отговор, в който изразяват
становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се
доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено
в съответствие с разпоредбите на закона и при спазване на съдопроизводствените
правила. Поддържа се, че след съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства СРС е обосновал правилен извод, че атакуваната сделка за дарение, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим
имот №151, том I, рег.№9035, дело №136 от 2017г. по описа на нотариус С.С., с
район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №107, не е нищожна по смисъла
на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като дарението на чужда вещ не поражда целения с
него вещно-транслантивен ефект. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната
инстанция.
Предявен е от Д.К.Х.
и В.К.Х. срещу П.В.З., Т.К.З. и В.П.З. иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД
за прогласяване нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт
за дарение на недвижим имот №151, том I, рег.№9035, дело №136 от 2017г. по
описа на нотариус С.С., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под
№107, поради противоречие със закона.
С оглед предмета на
подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното
първоинстанционно решение.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е
спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че е бил
сключен нотариален акт за дарение на
недвижим имот №151, том I, рег.№9035, дело №136 от 2017г. по описа на нотариус С.С.,
с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №107, съгласно който П.В.З.
и Т.К.З. са прехвърлили на дъщеря си В.П.З. чрез договор за дарение трети –
подпокривен етаж от триетажната жилищна сграда, находяща се в с.Владая, община
Столична, СО район „Витоша“, ул.“******, със застроена площ от 94 кв.м.,
състоящ се от спалня, дневна, столова с кухненски бокс, баня-тоалетна, тераса,
коридор и антре, при граници: от четири страни - двор и стълбище на сградата,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот, в който е построена къщата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №11394.1796.1146.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1/03.01.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявения от Д.К.Х.
и В.К.Х. срещу П.В.З., Т.К.З. и В.П.З. иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД
за прогласяване нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт
за дарение на недвижим имот №151, том I, рег.№9035, дело №136 от 2017г. по
описа на нотариус С.С., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под
№107, поради противоречие със закона. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите
изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
В конкретната хипотеза след обективен анализ на събраните доказателства, които изясняват
напълно спора от фактическа страна, първоинстанционният съд е
приел, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв е отхвърлен, тъй като не
са налице предпоставките на чл.26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на атакувания договор за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот №151, том I, рег.№9035, дело №136 от 2017г. по описа
на нотариус С.С., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №107,
поради противоречие със закона, с който П.В.З. и Т.К.З. са прехвърлили на дъщеря си В.П.З.
чрез договор за дарение трети – подпокривен етаж от триетажната жилищна сграда,
находяща се в с.Владая, община Столична, СО район „Витоша“, ул.“******, със
застроена площ от 94 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, столова с кухненски
бокс, баня-тоалетна, тераса, коридор и антре, при граници: от четири страни - двор
и стълбище на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена
къщата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №11394.1796.1146.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1/03.01.2011г.
на изпълнителния директор на АГКК.
В случая е предявен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на атакувания договор за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот №151, том I, рег.№9035, дело №136 от 2017г. по описа
на нотариус С.С., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №107,
поради противоречие със закона, като изложените от ищците обстоятелства, на
които основават исковата претенция, посочени в исковата молба, така и в последващи
уточнителни молби, се отнасят до твърденията им, че те са собственици на
посочените от тях основания /наследство и давност/ на процесния трети – подпокривен етаж от триетажната жилищна сграда,
находяща се в с.Владая, община Столична, СО район „Витоша“, ул.“******, със
застроена площ от 94 кв.м., съответно ответниците - П.В.З.
и Т.К.З. не се явяват собственици на имота и като са го дарили на ответницата - В.П.З. са сключили договор за дарение, който
противоречи на закона. Основанието,
на което ищците се позовават за твърдяната от тях нищожност на атакуваната сделка – извършено
дарение на чужд имот, не води до нищожност на посоченото правно
основание. В
разпоредбите на закона не се предвижда нищожност на дарение на чужда вещ. В
това отношение и константната практика на ВКС е категорична, че дарението на
чужда вещ не е нищожно, доколкото разпоредителни сделки с чужд имот не са
нищожни, а и разпоредбата на чл.226 от ЗЗД не предвижда недействителност на дарението на
чужда вещ. С извършване на правна сделка с чужд имот не се нарушават
императивни правни норми, каквато съществува например за дарението на бъдещи
вещи (чл.226, ал.2 ЗЗД). В хипотеза, при която се извършва дарение на
недвижим имот, които дарителите не притежават, то това води до невъзможност да се
постигне търсения вещно-транслантивен ефект на сключения договор, но това не го
прави нищожен. Дарението на чужд имот не е нищожно, а няма вещно-правен ефект
по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам
притежава. В тази връзка ирелевантно за спора е да се обсъждат промените
в собствеността на имота и носителите на това право, за да се обоснове правилния извод, че дори дарителите - П.В.З. и Т.К.З. чрез извършеното от тях дарение да са се разпоредили
с чужд
имот, сключената от тях сделка за дарение не е нищожна. Настоящият състав счита, че ако е засегнато
правото на собственост на ищците, те имат друг исков път на защита. По тези аргументи като
изцяло неотносими към предмета на спора не следва да се обсъждат в настоящото производство релевираните във въззивната
жалба доводи относно извършеното незаконно строителство на процесния етаж. В
тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като неоснователен
и недоказан.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за
въззивното производство:
При
този изход на спора на въззивниците- ищци не се следват разноски. На основание
чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски имат въззиваемите
страни- ответници, но доколкото по делото не се съдържат доказателства за
реално сторени разноски пред въззивната инстанция – няма приложени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което такива не се
дължат и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №38743 от 12.02.2020г., постановено по гр.дело
№29102/2018г. по описа на
СРС, І Г.О., 51-ви състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.