Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.09.2020
г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД І наказателен състав,
На 14 юли
през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА БОЗОВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА
а.н.дело № 352 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление № К - 0048163 от 22.01.2020 година
на Директор – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище град Пловдив, с което на ЕООД ”СИ
ЕМ СИ ФОРЕСТ” със седалище и адрес на управление град Стара Загора, е наложено
административно наказание на основание чл.222 от Закона за защита на
потребителите - имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
Комисията за защита на потребителите да заплати на
ЕООД ”СИ ЕМ СИ ФОРЕСТ” със седалище и адрес на
управление град Стара Загора сума в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване чрез РС - Стара Загора пред Старозагорския административен съд с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
СЪДИЯ:
М О Т И В И към Решение по а.н.дело
№ 352 по описа на Районен съд град Стара Загора за 2020 година:
Обжалвано е Наказателно постановление № К - 0048163
от 22.01.2020 година на Директор – Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище град Пловдив,
с което на ЕООД ”СИ ЕМ СИ ФОРЕСТ” със седалище и адрес на управление град Стара
Загора, е наложено административно наказание на основание чл.222 от Закона за
защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/
лева.
В жалбата и
в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Прави се искане НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна е редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Представят писмено становище, с което оспорват жалбата и молят НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
становищата и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е
допустима.
Жалбата е
основателна.
Във връзка с жалба на потребител на услуга,
постъпила в РД на КЗП - гр.Пловдив с вх.№
П-03-1571 от 29.10.2019 г. е направена проверка в обект на жалбоподателя
на 07.11.2019 г. Жалбата била за това, че потребителят Н.Тенев е заявил, че на
18.10.2019 година заплатил на жалбоподателя 7 куб.м. акациеви дърва за огрев,
които са превозени в дома му на 21.10.2019 година съобразно превозния билет,
който прилага към жалбата си. Потребителят счита, че количеството дърва са по -
малко от заплатеното и в тази връзка на 24.10.2019 година предявил рекламация
пред продавача на стоката, посещавайки склада. Управителят на фирмата отказал
да извърши оглед на доставените дърва с цел установяване твърденията на
потребителя и затова последният се обърнал към комисията за защита на
потребителите.
При проверката проверяващите
установили, че в обекта се поддържа регистър на предявените рекламации, като
последната описана е № 5 от 05.09.2020 година. Рекламация предявена на 24.10.2019
година не е описана в регистъра.
При
проверката е съставен и връчен на жалбоподателя Констативен
протокол № К-2673137 от 07.11.2019 г.
На 21.11.2019
година свидетелката К. в присъствието на колегата си свидетелят Д. е съставила
и връчила на жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
по чл.127 ал.3 от ЗЗП, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на Акта за
установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в
акта.
На жалбоподателя, на
основание чл.222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
По делото са разпитани
свидетелите Д. и В., който сочат, че процесния потребител не им е известно да е
посещавал обекта на жалбоподателя и да е правил рекламация. Свидетелите сочат
също така, че по време на процесната проверка е предложено на проверяващите да
изгледат записите от камерите, за да се установи идвал ли е такъв потребител.
Проверяващите не се съгласили да изгледат записи от охранителни камери.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
С
атакуваното наказателното постановление жалбоподателят е наказан за това, че е
нарушил чл.127 ал.3 от ЗЗП, тъй като
търговецът или упълномощено от него лице не е описал в регистъра на
предявените рекламации рекламация предявена на 24.10.2019 година за дърва за
огрев от Н. Тенев.
В чл.127 ал.3 от ЗЗП се предвижда
задължение на търговеца или упълномощено от него лице при предявяване на
рекламация да я опише в регистъра на предявените рекламации. Неизпълнението на
това задължение несъмнено налага ангажиране отговорността на търговеца по чл.222
от ЗЗП.
Вярно е, че разпоредбата на чл.127 ал.1 от
ЗЗП следва да се тълкува в полза на потребителя, тъй като целта на ЗЗП е да
протежира правната сфера на потребителя при участието на последния в търговския
оборот. За потребителя трябва да са осигурени условия да предяви бързо и
безпрепятствено рекламацията си. Рекламацията се предявява пред търговеца или
пред упълномощено от него лице устно или писмено, като при подаване на същата
потребителят следва задължително да приложи документ – касова бележка, фактура,
протоколи, актове или други документи установяващи несъответствието на стоката
или услугата с договореното или други документи установяващи претенцията по
основание и размер.
В случая не е доказано по
безспорен начин този факт, поради което не може да се приеме за установено по
категоричен начин, имало ли е предявена „рекламация“ по смисъла на закона,
която да е подлежала на вписване в съответния регистър.
Съдът приема, че липсват несъмнени
доказателства за това кога и от кого е направена въобще рекламация, оттук и не
може да се установи по несъмнен начин факта на извършване на нарушението.
От събраните доказателства
не може да бъде направен категоричен извод, че изобщо е била направена
рекламация съгласно разпоредбите на чл.125 от ЗЗП, която се предявява пред
търговеца или пред упълномощено от него лице устно или писмено, като приложи
документи установяващи несъответствието на стоката.
В този смисъл по делото не са
налице безспорни доказателства за извършеното от жалбоподателя нарушение, за което
е ангажирана административно наказателна отговорност. Разпоредбата на чл.127
ал.3 от ЗЗП задължава лицата по ал.1 /търговецът или упълномощено от него лице/
при предявяване на рекламация да я описват в регистъра, като на потребителя се
издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в
регистъра, вида на стоката и подписа на лицето, приело рекламацията.
В случая не се установи по несъмнен и
категоричен начин рекламация да е предявена от сочения потребител, за да се
приеме, че е налице виновно поведение на жалбоподателя изразено в това, че той като търговец респ. упълномощено от
него лице, не я е отразил в регистъра.
На следващо място, съдът приема, че е
нарушена чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в НП липсва точно описание на
нарушението, по конкретно на датата на извършването му, не са посочени доказателствата
установяващи нарушението, не е индивидуализиран в пълнота процесния потребител.
Действително в НП като дата на установяване на деянието е посочена датата
07.11.2019 година на която контролните органи са извършили проверката в обекта
на жалбоподателя, която дата е различна от датата на извършване на самото
нарушение и е следвало да бъдат разграничени от наказващия орган. Ето защо, съдът
намира, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от административно-наказващия орган, което от своя страна
е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Наказващият орган предвид задължението по
ЗАНН (чл.52 ал.4) преди да пристъпи към
санкциониране на нарушителя е следвало да установи всички съставомерни факти и
обстоятелства. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и опорочават
издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като:
описанието на нарушението, и обстоятелствата на нарушението са основен
обективен признак на всяко едно нарушение, обуславящ в определени случаи
неангажирането на отговорността на
нарушителя за извършеното от него нарушение - чл.34 от ЗАНН;
основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение от
фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото
формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1
т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита на нарушителя, така и
съдебния контрол; законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите
на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за
нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на
горните съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
С оглед
изхода на делото в тежест на въззиваемия следва да се възложат направените
разноски от жалбоподателя в размер на 360.00 лева платени по фактура – виж лист
62 от делото.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: