№ 492
гр. Варна, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110112249 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Е.П.” АД срещу Д. Д. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 350,93 лв.,
представляваща главница за незаплатена цена на предоставена мрежова
услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност
за обекти на потребление с абонатен № ********** и абонатен №
**********, находящи се в *****, за която сума са издадени 18 бр. фактури в
периода 13.08.2020 г. – 12.04.2021 г., както и сумата от 11,60 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.09.2020 г. до
23.04.2021 г., за които вземания е отхвърлено подаденото заявление по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 6751/2021 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата да подаване на заявлението в съда – 13.05.2021
г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, ответникът Д. Д. е собственик на
обект с абонатен номер ********** и абонатен номер **********, находящ
се в *******, с предназначение на обекта стопанска постройка -
производствен обект, поради което между страните е налице облигационно
правоотношение по повод продажба на ел. енергия, по което ответникът се
явява небитов клиент по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ. Последният
дължи на крайния снабдител, какъвто е ищецът „Е.П.“ АД, освен цената за
потребената ел.енергия в собствения му електроснабден обект, така и цената
за предоставените мрежови услуги, сред които и достъп и пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа, при условията на чл. 29 ПТЕЕ.
Цената за достъп е дължима за поддържането на мрежата и принципната
готовност за престиране на електрическа енергия, независимо дали такава
1
енергия е потребявана реално, като разходите за поддръжка и управление на
мрежата зависят от ангажирания за нуждите на клиента капацитет в нея, в
съответствие със заявената от него мощност. Цената на услугата се определя
от КЕВР на ден, съобразно тази мощност, респ. същата се дължи за всеки ден,
през който продължава присъединяването. В случая обектът с абонатен №
********** е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С.“
АД при резервирана мощност от капацитета на мрежата в размер на 39 кВт, а
обектът с абонатен № ********** - 13 кВт.
В процесния период от 13.08.2020 г. до 08.10.2020 г. между страните е
съществувало непрекъснато облигационно правоотношение, по което
ответникът не е потребявал ел.енергия, но е ползвал предоставената му услуга
по достъп до електроразпределителната мрежа, респ. е бил задължен за
заплащане цената на тази услуга, дължима от небитови потребители.
Последната е определена в т. 7.3.2 от Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР
в размер на 0.2053 лв. /kW/ден и за същата са издадени следните фактури:
фактура № ********** от 13.8.2020 г. на стойност 21,13 лв., фактура №
********** от 13.8.2020 г. на стойност 7,04 лв., фактура № ********** от
15.09.2020 г. на стойност 29,78 лв., фактура № ********** от 15.9.2020 г. на
стойност 9,92 лв., фактура № ********** от 8.10.2020 г. на стойност 12,49 лв.
и фактура № ********** от 8.10.2020 г. на стойност 37,48 лв.
Считано от 01.10.2020 г. от кръга клиенти на крайния снабдител са
отпаднали всички небитови клиенти, съобр. изм. на чл. 94а от ЗЕ, което ех
lege е довело до прекратяване на действащия между страните договор за
доставка на електрическа енергия при общи условия. Според § 15 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) за клиентите, които
след 01.10.2020 г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, и до 30
септември 2020 г. не са сключили договор с търговец на електрическа енергия
по свободно договорени цени, доставката на ел. енергия се извършва от
досегашния му доставчик, в качеството му на титуляр на лицензия за
търговия с електрическа енергия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. Доставчикът сключва
с тези клиенти типов договор със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021
г., а до сключването му осигурява доставката на електрическа енергия, при
условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка
с доставката.
В случая ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени за процесния обект към 01.10.2020 г. и
към датата на исковата молба, като не е налице и сключен типов договор по §
15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Затова и процесният обект с абонатен № **********
и № ********** служебно е преминал на свободния пазар с доставчик
досегашния краен снабдител „Е.П.“ АД, но вече в качеството му на търговец.
Според чл. 31, ал. 1 ПТЕЕ в полза на търговеца са дължими и съответните
суми за мрежови услуги.
При тези условия за периода от 10.11.2020 г. до 12.4.2021 г. ищецът е
начислявал цена за предоставена мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ на база предоставена мощност до обекта на
ответника - 39 кВт за абонатен № ********** и 13 кВт за абонатен №
**********, за което са издадени следните фактури: фактура № **********
от 10.11.2020 г. на стойност 9,92 лв., фактура № ********** от 10.11.2020 г.
на стойност 29,78 лв., фактура № ********** от 10.12.2020 г. на стойност
2
28,82 лв., фактура № ********** от 10.12.2020 г. на стойност 9,61 лв.,
фактура № ********** от 8.1.2021 г. на стойност 9,92 лв., фактура №
********** от 8.1.2021 г. на стойност 29,78 лв., фактура № ********** от
10.2.2021 г. на стойност 29,78 лв., фактура № ********** от 10.02.2021 г. на
стойност 9,92 лв., фактура № ********** от 10.3.2021 г. на стойност 8,96 лв.,
фактура № ********** от 10.3.2021 г. на стойност 26,90 лв., фактура №
********** от 12.4.2021 г. на стойност 29,78 лв. и фактура № ********** от
12.4.2021 г. на стойност 9,92 лв.
Сумите по издадените фактури в общ размер на 350,93 лв. за цената на
предоставената услуга по достъп до мрежата не са заплатени от ответника,
поради което същият е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в общ
размер на 11,60 лв., определен като сбор от лихвите по всяка фактура за
периода от датата, следваща падежа й, до 23.04.2021 г. За вземанията за
главници и лихви по фактурите ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответника, което е отхвърлено с влязло в сила разпореждане на
заповедния съд.
По изложените съображения по същество ищецът моли за осъждане на
ответника за същите суми и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира
отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по повод достъпа до
електроразпределителната мрежа на процесните търговски обекти. В тази
връзка възразява, че ответникът е подписал предоставените му документи,
вкл. искане за присъединяване на негов обект към мрежата, без участието на
преводач, респ. без да разбира съдържанието на документите и правните им
последици. Отделно изтъква, че е налице разминаване между заявеното от
него искане за присъединяване като битов абонат и последващото отразяване
на обектите като търговски такива в подписаните договори. Намира за неясно
също всяка от партидите с посочени два абонатни номера за кои обекти е
разкрита, доколкото в действителност ответникът е придобил само една
сграда според представения нотариален акт.
Оспорва качеството на ответника като „потребител на мрежова услуга
за достъп“ в процесния период. Намира, че такъв потребител може да е само
лице, което реално ползва ел.енергия, а в случая липсва такова потребление.
Позовава се в тази връзка на чл. 7 от ОУ на договорите за пренос на
ел.енергия, според която клауза ползвател на мрежата е лице, снабдявано с
ел.енергия през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител.
Оспорва още реалното предоставяне на мрежовата услуга за достъп,
чиято цена се претендира по главния иск.
Изрично оспорва и автентичността на представените към исковата
молба два броя констативни протоколи от 12.09.2019 г. с твърдения, че
подписът върху тях не е положен от ответника.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Н. Б., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Особеният представител на ответника адв. Р. С. поддържа отговора.
3
Допълнително оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните, доколкото представеният договор за достъп и пренос на
електрическа енергия е сключен с трето лице – „Е.м.“ АД. Изтъква също, че
датите на представените към исковата молба протоколи от 2015 г. предхождат
тези на заявленията за включване на обекта към електроразпределителната
мрежа, при което счита, че към датата на протоколите ответникът не е бил
клиент.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 6751/2021 г. по описа на ВРС се
установява, че с разпореждане № 8341/25.06.2021 г. заповедният съд е
отхвърлил подаденото от ищцовото дружество заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните суми.
След влизане в сила на разпореждането съдът е указал на заявителя
възможността да предяви осъдителен иск за вземанията – предмет на
отхвърленото заявление, като исковете са предявени в указания едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № ***
от 10.07.2015 г., том 3, рег. № ****, дело № *** от 2015 г. на нотариус В.Г. с
рег. № 549 на НК (л.22-24) е видно, че ответникът Д. Д. е придобил
собствеността върху УПИ **** в кв. 63 по плана на ******а, ведно с
построена в имота стопанска постройка, представляваща производствен обект
със застроена площ 200 кв.м.
Легитимирайки се като собственик на стопанската постройка по силата
на посочения нотариален акт, на 26.11.2015 г. ответникът Д. Д. е подал
заявление № 4009781/26.11.2015 г. (л. 15-16) за сключване на договор за
достъп и пренос на ел.енергия през електроснабдителната мрежа на Е.м. АД
при ОУ за съществуващ обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********, представляващ стопанска постройка в *****. Въз основа на
заявлението между ответника и „Е.м.“ АД е сключен Договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа №
4009781/04.12.2015 г. (л.28-30) за обект с абонатен № **********,
представляващ стопанска постройка, с отразено предназначение на обекта:
стопанска дейност, ниско ниво на напрежение и монофазно захранване, при
предоставена мощност от 13 кВт.
Ответникът е подал и второ заявление № 4009775/26.11.2015 г. (л. 17-
18) за сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия през
електроснабдителната мрежа на Е.м. АД при ОУ за съществуващ обект с
клиентски № ********** и абонатен № **********, представляващ
стопанска постройка в *****. Въз основа на заявлението между ответника и
„Е.м.“ АД е сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа № 4009775/04.12.2015 г. (л.25-27) за
обект с абонатен № **********, представляващ стопанска постройка, с
отразено предназначение на обекта: стопанска дейност, ниско ниво на
напрежение и трифазно захранване, при предоставена мощност от 39 кВт.
На 26.11.2015 г. ответникът е подал и две заявления за продажба на
електрическа енергия до „Е.П.“ АД, а именно: заявление №
4
4009784/26.11.2015 г. (л. 13-14) за снабдяване с ел.енергия на съществуващ
обект с абонатен № *********, както и заявление № 4009777/26.11.2015 г. (л.
19-20) за снабдяване с ел.енергия на съществуващ обект с абонатен №
*********.
От приложения констативен протокол № 11150731/11.11.2015 г. (л. 32-
33) се изяснява, че по постъпило заявление на клиента на 11.11.2015 г.
служители на „Е.м.“ АД са извършили техническа проверка на обект с
абонатен № ********* в *****. При проверката е установено, че в обекта е
монтиран електромер с фабричен № 1125081110175609. Констатирано е, че
електромерът е в изправно състояние, вкл. с правилна схема на свързване и
вграден точен тарифен превключвател, и със следните показания: нощна
тарифа – 5 кВтч, дневна и върхова – 0 кВтч.
От приложения констативен протокол № 11150732/11.11.2015 г. (л. 35-
36) се изяснява, че на 11.11.2015 г. е извършена техническа проверка и на
обект с абонатен № *********, при която е установен на място монтиран
електромер с фабричен № 1125071110189440, също изправен, с отчетено
показание от 1 кВтч по нощна тарифа и нулеви показания по останалите
тарифи.
Съгласно представените констативни протоколи № 1020690/12.09.2019
г. (л. 31) и № 1020688/12.09.2019 г. (л. 34) електромерите с фабрични номера
1125081110175609 и 1125071110189440 са демонтирани поради
необходимост от извършване на метрологична проверка и на тяхно място са
монтирани нови измервателни уреди. Протоколите носят подписи на клиента
Д. Д., които са оспорени от особения представител и е открито производство
по чл. 193 от ГПК за проверка автентичността на документите.
В хода на същото е прието и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-почеркова експертиза (л. 147 и сл.), от което се
установява, че подписите, положени за ответника Д. Д. в констативните
протоколи от 12.09.2019 г., не са изпълнени от това лице.
Приобщени са и 18 броя фактури, издадени от „Е.П.” АД в периода
13.08.2020 г. – 12.04.2021 г. с получател ответника Д. Д. (л. 38-73), според
които по партидата на последния с клиентски № ********** са начислени за
периода на потребление от 01.07.2020 г. до 31.03.2021 г. суми в общ размер на
350,93 лв. за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност, от която: 263,23 лв. за обект с аб. № **********, изчислена на база
предоставена мощност от 39 кВт, и 87,70 лв. за обект с аб. № **********,
изчислена на база предоставена мощност от 13 кВт.
От приложената справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца към 23.07.2021 г. (л.78-79) се изяснява, че по партида с абонатен №
********** не е отчетено потребление на ел.енергия за периода от 23.07.2018
г. до 08.06.2021 г. Такава не е отчетена и по партида с абонатен № **********
за периода от 23.07.2018 г. до 30.06.2021 г.
Видно от приложеното извлечение за фактури и плащания по партида с
клиентски номер ********** към 22.07.2021 г. (л. 74- 77), посочените
фактури не са платени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от
5
ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница за стойността на
предоставена мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност за обект на потребление, собственост на ответника Д.
Д., по издадени 18 бр. фактури от ищцовото дружество „Е.П.“ АД, както и
лихва за забава върху просрочената главница, за които вземания е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6751/2021 г. по описа на ВРС.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие
на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по повод
доставката на електроенергия за процесния обект на потребление, респ.
качеството на ответника „небитов клиент“; 2.) присъединяване на процесния
обект с абонатни номера ********** и ********** към
електроразпределителната мрежа на „Е.С.“ АД при посочената резервирана
мощност от капацитета на мрежата в размер на 39 кВт, съответно 13 кВт; 3.)
реалното предоставяне на мрежовата услуга за достъп в процесния период на
потребление от 01.07.2020 г. до 31.03.2021 г.; 4.) определянето и
фактурирането на цената на мрежовата услуга по предвидения в
договора/закона ред; 5.) настъпила изискуемост на задължението за
заплащането на тази цена, както и 6.) неизпълнението му. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания, както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение.
Първият спорен въпрос по делото касае наличието на
облигационна връзка между страните.
Според чл. 14, ал. 1 вр. чл. 11, т. 3 и чл. 14, ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ
договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа имат за предмет предоставянето на услугите
„достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа“ и същите се сключват между
оператора на електроразпределителна мрежа, от една страна, и крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при общи
условия.
От друга страна, според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 27г от ДР
на ЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствено ползване, а според чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД, одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Е.С.” АД и което купува електрическа
6
енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява, че на
10.07.2015 г. ответникът Д. Д. е станал собственик на стопанска постройка в
******а, представляваща производствен обект, за който е разкрита партида с
клиентски номер ********** и абонатни номера ********** и **********,
както и че на 04.12.2015 г. между него и „Е.м.“ АД (с актуално наименование
„Е.С.” АД), в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа, са
сключени договори за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа № 4009775/04.12.2015 г. и №
4009781/04.12.2015 г., съответно за абонатен № ********** и абонатен №
**********.
При така установените факти следва, че ответникът има качеството на
„краен клиент“ и „потребител“ на ел.енергия по смисъла на понятията,
изяснен по-горе. Затова и между него и електроразпределителното дружество
„Е.м.“ АД, както и между него и ищцовото дружество „Е.П.“ АД са
възникнали облигационни правоотношения по повод преноса, съответно
продажбата на електрическа енергия до електроснабдения стопански обект.
Материалната легитимация на ищеца да получи цената на предоставените
мрежови услуги по договора за пренос, сключен с „Е.м.“ АД, следва от
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, ред. изм. ДВ, бр. 39 от 2014 г., според
която битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител.
Възраженията на особения представител за липса на облигационна
връзка поради разминаване между заявеното от ответника присъединяване
като битов абонат и последващото отразяване на обектите като търговски
такива в подписаните договори е неоснователно, доколкото договорите
отразяват коректно условията на присъединяването и именно техните клаузи
са релевантни – арг. от реда за определяне на тези условия, регламентиран в
Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи.
Няма пречка, също така, за един обект (в случая една стопанска сграда)
да бъдат разкрити повече абонатни номера, които съответстват на броя на
монтираните електромери в обекта – арг. от принципите и местата на
измерване на ел.енергия, регламентирани в ПИКЕЕ.
Неоснователни са и възраженията за недействителност на подписаните
от ответника договори, тъй като не е участвал преводач, съответно
ответникът не е разбирал тяхното съдържание и правните им последици.
Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи притежават формална
доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от това лице. В настоящия случай договорите са
подписани лично от ответника, автентичността им не е оспорена и не е
установено, че лицето не владее български език и не е било в състояние да
разбира съдържанието на документите, които подписва, поради което съдът
приема, че същите са валидни и обвързват страните.
Следващият спорен въпрос е относно реалното предоставяне на
мрежовата услуга за достъп в процесния период, чиято цена се
7
претендира за заплащане с предявения главен иск.
Според § 1, т.15 от ДР на ЗЕ „достъп“ е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба.
Според чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, ред. изм. ДВ, бр. 39 от 2014 г., битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Ал. 2 от
същата разпоредба предвижда, че крайният снабдител събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител количество електрическа енергия.
Според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, ред. изм. ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от
05.05.2020 г., мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3
по утвърдените от комисията цени.
От цитираните разпоредби следва, че заплащането на мрежовите услуги
(включително за достъп) е пряко свързано с фактурираното количество ел.
енергия и се изчислява при съобразяване на това количество.
Този извод има и своето логическо обяснение в спецификата и
голямото обществено значение на дейностите по производство,
разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп
до и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват
разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им,
както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител
за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение
на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на
електрическата енергия, от решаващо значение за дължимостта на същите е
наличието на консумирано количество електрическа енергия в същия период
и неговото измерване по нормативно установените за това правила (в този
смисъл - решение № 227 от 11.02.2013 г. по търг. д. № 1054/2011 г. на ВКС,
решение № 1283 от 24.10.2022 г. по възз.гр.д. № 1304/2022 г. на Окръжен съд-
Варна и др.). Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 26 от Наредба № 1 от
14 март 2017 г. за регулиране на цените за електрическа енергия, издадена от
КЕВР, регламентираща условията и реда за формиране и заплащане на цената
за достъп до електропреносната мрежа.
В случая не е спорно, а се установява и от представените 18 бр. фактури
и справка за потребление, че в процесния отчетен период от 01.07.2020 г. до
31.03.2021 г. няма реално потребление на ел.енергия в обекта на ответника и с
издадените от ищеца фактури е начислявана само такса за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност за всеки абонатен
номер. При това положение и с оглед направения по-горе извод, че цената на
8
мрежовите услуги е компонент от цената на доставената ел.енергия и е
обусловена от наличието на такава доставка, начислената главница от 350,93
лв. само за услуга по достъп се явява недължима от ответника. Доколкото
последният изобщо не е ползвал ел. енергия в разглеждания период,
поведението му изключва неговия принос в разходите по управление и
поддръжка на разпределителната мрежа и води до отпадане на отговорността
му за заплащане на съответните мрежови услуги, вкл. достъп до мрежата.
Следователно предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Предвид недължимостта на главницата, недължимо се явява и
акцесорното вземане на мораторна лихва върху нея, респ. и искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски на ищеца не се следват.
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Според т. 7 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. ОСГТК на ВКС, особеният представител не дължи държавни такси и
разноски, тъй като задължена за тях е представляваната от него страна, която
не е освободена от заплащането им, като дължимите суми следва да се
присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната
страна, съобразно изхода на делото. В случая по искане на особения
представител на ответника е допусната съдебно-почеркова експертиза при
изплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице в размер на 200 лв.,
поради което тази сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК от
„Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***********, срещу Д. Д., гражданин на ***********, роден на ******** г., с
адрес: *****, *********, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на следните суми: сумата от 350,93 лв. (триста и
петдесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща главница за
незаплатена цена на предоставена в периода от 01.07.2020 г. до 31.03.2021
г. мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност за обект на потребление с клиентски номер
********** и абонатни номера ********** и **********, находящ се в
*****, *********, от която 263,23 лв. за абонатен номер **********,
изчислена на база предоставена мощност от 39 кВт, и 87,70 лв. за абонатен
номер **********, изчислена на база предоставена мощност от 13 кВт, за
която сума са издадени фактури в периода 13.08.2020 г. – 12.04.2021 г., както
и сумата от 11,60 лв. (единадесет лева и шестдесет стотинки),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.09.2020 г. до
23.04.2021 г., за които вземания е отхвърлено подаденото заявление по чл.
9
410 ГПК по ч.гр.д. № 6751/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата да подаване на
заявлението в съда – 13.05.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати по Б.а сметка на Районен съд – Варна,
сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща заплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещо лице по допусната по искане на особения
представител на ответника съдебно-почеркова експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10