РЕШЕНИЕ
№. 1139/7.6.2021г.
гр. Пловдив, 07.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЪР
КАСАБОВ и участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 730 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Т.В.Т., срещу решение № 260193 от 08.02.2021 г., постановено по а.н.д №
286 по описа за 2020г., на Районен съд – Пловдив, XVII – ти наказателен състав, в частта, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0333-000644/11.11.2019 г. на началник на Районно управление
/РУ/ Стамболийски при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/
- Пловдив, с което на Д.Т.К. на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложена административно наказание глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че административното нарушение е безспорно установено от
субективна страна. Твърди се, че правото на защита на оспорващия е нарушено,
тъй като в издаденото наказателно постановление и съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържат съществени противоречия
между установената фактическа обстановка и правната квалификация на деянието,
за което е ангажирана отговорността му. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Иска се присъждане на
съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба, предявена от касатора, срещу НП № 19-0333-000644/11.11.2019 г. на Началник на
РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив. Наказателното постановление било издадено
въз основа на АУАН № АА406908 от 02.11.2019г., съставен от Т.Д.М.– на длъжност младши
автоконтрольор към РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 02.11.2019 г., около 6.20 ч. в община
Родопи на път Трети клас № 8602 Д.Т.К.
като водач на лек автомобил - „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ****** (собственост на Д. К.), на прав участък
от пътя поради движение с несъобразена скорост при други условия, навлиза
изцяло в платното за насрещно движение и удря косо в предната лява част лек
автомобил Мицубиши Аутлендър с рег. № ******и реализира пътно транспортно
произшествие /ПТП/ с пострадало лице. От възникналото ПТП с пострадало лице,
водачът не остава на място и напуска ПТП. Водачът не носи СУМПС и контролен
талон. С горното било установено, че К. е осъществил съставите на три
административни нарушения: по чл.37 ал.1 от ЗДВП – не пропуска насрещно движещо
се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг път; по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП
– не спира и не установява последиците от ПТП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП – не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория.
Актът бил подписан от нарушителя без
възражения. Такива не са постъпили и в законоустановения срок. Според писмените
обяснения на
К., дадени
пред полицейските органи, на 02.11.2019г. около 05:00 приятелят му М. Т. му дал
колата си за да отиде до село Злати Трап, където да откара двама негови приятели. На връщане към
гр. Перущица се ударил в друга кола която се движела насрещното. След като
станал ударът К. се уплашил от случилото
се и си тръгнал към вкъщи, където по – късно дошла полицията. Не е искал това
да се случи.
Съставен бил протокол за
ПТП с пострадали лица № 32 от 07.11.2019г., съдържащ схема, от която е видна
обстановката, при която участник № 1 – МПС „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ******,
движещо се в посока Брестовица – Перущица, навлиза в насрещното платно за
движение и удря в предната лява част участник № 2 – МПС Мицубиши Аутлендър с
рег. № ****.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП,
наложил на нарушителя глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пред. 4 от ЗДвП, за нарушението
по чл.37 ал.1 от ЗДвП, наложил на нарушителя глоба в размер на 100 лева; на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца; на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушението по чл. чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, - глоба в размер на 10 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта
като пояснява, че нарушителят бил установен по намерения в автомобила личен
мобилен телефон след посещение в дома му и по дадените от него писмени
обяснения.
Разпитан бил също
свидетелят С.А.– водач на втория автомобил, участвал в пътното транспортно
произшествие. Свидетелят подкрепя констатациите на контролните органи като
заявява, че ударът е настъпил поради навлизане на другия автомобил в насрещното
движение. В колата заедно с А. били съпругата и балдъзата му, като всеки от тях
получил леки наранявания, но само той бил отведен в болница. Не видял водача на
другия автомобил, тъй като бил напуснал произшествието.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е установено безспорно като от
обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно
постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките
нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и
основания за намаляване размера на наложените наказания. В останалата част
отменил наказателното постановление.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Неоснователни са
възраженията на оспорващия за недоказаност на установените административни
нарушения. От субективна страна същият безспорно е потвърден като водач на МПС,
с което е причинил процесното ПТП на посочените дата, място и час.
Обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, в частност и фактът, че
именно К. е управлявал автомобила, предоставен му от
Митко Т., както и това че е не е спрял на мястото на ПТП, са потвърдени в
собствените му писмени обяснения. При това положение не може да има съмнение,
че с действията си в нарушил изискването на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като
не е съобразил задължението си като водач - участник в пътнотранспортно
произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
Неоснователни се
явяват и възраженията за наличие на противоречия в установената фактическа
обстановка и дадената правна квалификация на деянието. Обстоятелството, че
контролните органи са установили ПТП с пострадало лице, но не са квалифицирали
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, по никакъв начин не поставя пречка
за нарушителя да разбере в какво се изразява противоправното му поведение, нито
засяга правото ми на защита. Поставените в чл. 123, ал. 1 от ЗДвП задължения са
самостоятелни, като обстановката на ПТП ангажира и конкретното поведение на
водача. В случая без съмнение, след като е участвал в ПТП с пострадало лице ,
оспорващия е бил длъжен както да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, така и да изпълни вменените му задължения по чл. 123, ал. 1, т.
2 от ЗДвП. Ангажирането на административнонаказателната му отговорност само за
едното нарушение не може да се квалифицира като съществен процесуален порок и не
се явява е противоречие с правилото на чл. 18 от ЗАНН, който предвижда налагане
на отделни наказания за всяко административно нарушение.
За установеното административно
нарушение контролният орган законосъобразно е наложил и предвидените в закона
по вид административни наказания. Размерът на същите е ориентиран съобразно
тежестта на нарушението и отегчаващите вината обстоятелства.
По делото не се твърдят, нито са
налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението
не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление в оспорената част, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. В хода на
настоящото производство жалбоподателят е заявил претенция за присъждане на
съдебните разноски пред първата инстанция. Районния съд не е присъдил
разноските, тъй като е приел, че при частична отмяна на оспореното
постановление такива не се дължат. В този аспект претенцията на оспорващия има
характер на искане за изменение на решението в частта за разноските, което
следва да бъде подадено в законоустановения срок за оспорване на решението пред
съда, който го е постановил. В случая жалбоподателят не е процедирала по този
ред, а се е задоволил да отправи претенцията си в касационната жалба.
Преценката дали отправеното искане е допустимо и основателно, в частност дали
се явява годно да възбуди производството по чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс във вр. чл. 144 от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, на първо място се дължи
от районния съд, поради което следва му да бъде изпратено за произнасяне по
компетентност.
Ответникът в настоящото производство не е заявил претенция за присъждане
на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260193 от 08.02.2021 г.,
постановено по а.н.д № 286 по описа за 2020г., на Районен съд – Пловдив, XVII –
ти наказателен състав, в частта, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 19-0333-000644/11.11.2019 г. на Началник на Районно управление Стамболийски
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, с което
на Д.Т.К. на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от три месеца.
Изпраща за разглеждане от Районен съд - Пловдив, XVII – ти наказателен състав, искането
на Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т.В.Т., за изменение в частта за разноските
на решение № 260193 от 08.02.2021 г., постановено по а.н.д № 286 по описа за
2020г., на Районен съд – Пловдив, XVII – ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.