РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Велико Търново, 28.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н.и
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С.на Иванова, изслуша
докладваното от съдия Банев Административно
дело № 632 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е за
разглеждане на искова молба, подадена
от М.Д.К. с ЕГН **********, адрес ***. Първоначално М.К. е предявила искове срещу
Дирекция „Национален строителен
контрол“ – гр. София и срещу Административен съд – Габрово които по правното си основание са такива по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК. С
Определение № 47/ 02.02.2023 г. по адм. д. № 632/ 2022 г. исковата молба срещу Административен
съд – Габрово е върната като недопустима и производството по делото е
прекратено в тази му част. Определението не е обжалвано й е влязло в сила на
20.02.2023 година. След връщането на исковата молба срущу АС – Габрово и
направено изменение на иска срещу ответника
Дирекция „Национален строителен контрол“ /ДНСК/ - София, претенцията
срещу този ответник се свежда до заплащане от него на обезщетение за морални /неимуществени/ вреди, причинени поради
създаване на отрицателен морален образ на М.Д.К., които вреди последната оценява на сумата 50 000,00 лева. Ищцата
твърди, че чрез изявленията на процесуалния си представител в съдебно
заседание и в писмена защита по адм. дело № 16/ 2017 г. на Административен съд
– Габрово, в желанието да оневини служителите си, ответникът й е създал отрицателен
образ на морално пропаднала жена, която има близост с лъжци и води за свидетел
в съда близък приятел да лъжесвидетелства. Счита, че такъв отрицателен образ й
е бил създаден пред Върховен административен съд на Република България и пред
Прокуратурата на Република България. В тази връзка изтъква, че с решението си
по адм. дело № 9282/ 2017 г., Върховният административен съд е потвърдил
Решение № 55/ 16.06.2017 г. по
адм. дело № 16/ 2017 г. на Административен съд – Габрово, в което е възприета
тезата на ДНСК. Прокуратурата от своя страна, въз основа на решенията на АС –
Габрово и ВАС и създадения отрицателен морален образ на К., е отказала да
подведе под отговорност лъжесвидетелите на ДНСК. В съдебно заседание
ищцата поддържа иска срещу ДНСК, по доводите, изложени в исковата молба, в хода
на устните състезания, в становище-отговор и в писмени бележки. Възразява срещу
искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Дирекция „Национален строителен контрол“ –
гр. София, чрез пълномощниците си и по делото ***С. П. и ***М.П.,
оспорва иска по основание и размер. В представен отговор на исковата молба, в
хода на делото и в писмена защита твърди неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Счита, че не е налице нито една от предпоставките за
реализиране отговорността му по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото не са доказани
както незаконосъобразен акт, действие или бездействие на негови органи или
длъжностни лица, при или по повод осъществяването на административна дейност,
така и настъпили вреди в патримониума на ищцата, съответно не е доказана и
причинно-следствената връзка между тях. Развива подробни доводи в тази насока.
Отделно счита за силно завишен и размерът на претендираното обезщетение, дори
ако се приемат за доказани елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С тези аргументи, развити в писмения отговор, в хода на устните
състезания и в писмена защита, ответникът моли исковата молба да бъде оставена
без уважение. Претендира заплащане на разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в
производството прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново, пледира
неоснователност и недоказаност на исковата молба. Счита, че в хода на съдебното
производство не е установен нито един елемент от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като основание за ангажиране отговорността на ответника. Намира за
изцяло недоказани както твърденията на ищцата за създаване на нейн отрицателен
морален облик, така и тези за претърпени неимуществени вреди. Предлага исковата
молба да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе
предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които се основава
искът и формулирания петитум, определя предявения иск, като такъв с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който на основание ал. 2 от същия текст,
следва да бъде разгледан по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и след като взе предвид доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От наличните по
делото писмени доказателства се установява, че в Административен съд – Габрово
са били разгледани адм. дело № 16/ 2017 г. и гр. дело № 17/ 2013 г. по описа на
този съд /първоначално и повторно разглеждане след отмяна и връщане от
касационната инстанция/, с предмет предявен от М. Д. К., иск против ДНСК –
София. Предявеният в него производство иск е бил за вреди, нанесени при
изпълнението на влязъл в сила административен акт заповед на началника на РДНСК
– СЦР от 11.11.2010 г. и от други действия на служители на ДНСК. В хода на гр.
дело № 17/ 2013 г. на АС – Габрово /в заседания на 12.12.2014 г. и на
13.02.2015 г., с цел доказване на претърпени вреди от действия на длъжностни лица
в ДНСК, М.К. е ангажирала показанията на В.Б.– нейн познат, присъствал при
събарянето и унищожаването на бетонни колове – част от прозирна ограда и други
такива в имот на К.. Показанията на този свидетел не са били коментирани от
пълномощника на ДНСК в хода на устните състезания и вписмената му защита по гр.
дело № 17/ 2013 г. на АС – Габрово. С Решение № 1/ 11.03.2015 г. по гр. дело №
17/ 2013 г. на АС – Габрово, част от исковата молба на М.К. е била оставена без
разглеждане, а в другата си част е отхърлена като неоснователна. Съдът е
обсъдил показанията на свидетеля Б.съвкупно с останалите доказателства по
делото и е приел за недоказани твърдяните от ищцата незаконосъобразни
фактически дествия на длъжностни лица в ДНСК. По жалба на К. Решение № 1/
11.03.2015 г. по гр. дело № 17/ 2013 г. на АС – Габрово е отменено с Решение №
446/ 13.01.2017 г. по адм. дело № 5742/ 2015 г. на ВАС и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В производството
по адм. дело № 16/ 2017 г. на АС – Габрово не е извършван преразпит на
свидетелите по гр. дело № 17/ 2013 г. на същия съд, приети са писмени
доказателства и по искане на К. е разпитан още един свидетел. В хода на устните
състезания /ОСЗ на 16.05.2017 г./, процесуалният представител на ДНСК отново не
е коментирал показанията на свидетеля В.Б., нито други конкретни гласни
доказателства. В представена писмена защита от 17.05.2017 г. /л. 76 – л. 83 от
синя прозрачна папка/, юрисконсултът представляващ ДНСК е коментирал показания
на този свидетел неколкократно /стр. 3, стр. 4, стр. 5 и стр. 8/, основно при
съвкупен анализ на гласните доказателства, като в единия случай ответникът по
него иск ги е използвал в подкрепа на тезата си, а в останалите е посочил, че
тези показания не следва да се кредитират, като некореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Освен това на стр. 5 от писмената защита,
процесуалният представител на ДНСК е посочил „…Един единствен свидетел дава показания
в насока, че втори ред колове е имало. Същият е близък приятел на ищцата,
толкова близък, че е отишъл да й помагапри доброволното премахване на
незаконната ограда, което обстоятелство следва да се съобрази и показанията му
да не се кредитират с доверие. От друга страна двама свидетели…“, като очевидно
става въпрос за оказанията на свидетеля В.Б.. С Решение № 55/ 16.06.2017 г. по
адм. дело № 16/ 2017 г. на АС – Габрово, част от исковата молба на М.К. е била
оставена без разглеждане, а в другата си част е отхърлена като неоснователна. В
мотивите на съдебното решение /л. 91 – л. 93 от синя ппрозрачна папка/
свидетелските показания на В.Б.са възпроизведени на стр. 3, с отбелязване, че
същият е познат на ищцата, помогнал на същата за доброволното изпълнение на
заповедта за премахване на прозирна ограда на 14.10.2013 година. На стр. 4 от
решението тези показания са обсъдени заедно с показанията на още трима
свидетели, с отбелязване, че всички те са „… в близки отношения с ищцата
/съсед, познат, приятел, колега/…“, а конкретно показанията на Б.относно
наличието на втори ред бетонни колове не се потвърждават от нито едно друго
доказателство по делото. Решението на Административен съд – Габрово е било
обжалвано от М.К. и е потвърдено в посочените му части с Решение № 16010/
19.12.2018 г. по адм. дело № 9282/ 2017 г. на Върховен административен съд.
Така описаните факти се установяват от писмените доказателства по делото, вкл.
приобщените по искане на М.К. копия от документите по адм. дело № 16/ 2017 г. и
гр. дело № 17/ 2013 г. по описа на АС – Габрово. Също по нейно искане по делото
е приобщено Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от
03.07.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – Габрово, по пр. преписка №
390/ 2015 г. на РП – Габрово. За постановяване на този резултат е било
преценено като недоказано извършването от служители на ДНСК на престъпление по
чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс /лъжесвидетелстване/ или на друго престъпление
от общ характер, обуславящо образуване на наказателно производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в
този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ /по арг. от чл. 203, ал.
2 от АПК/.
Разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се
предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК/, а в случаите на незаконосъобразни действия
и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е
предявен искът /ал. 4 на чл. 204 от АПК/.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния
случай ответникът Дирекция за национален строителен контрол, съгласно чл. 221, ал. 1 от Закона за устройство на
територията
е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Дирекцията е
пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищцата М.Д..
В контекста на посочените по-горе правни разпоредби
съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди, за които се
твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностно
лице в ДНСК.
Исковата молба първоначално е подадена пред Административне съд – Габрово,
като след
отвеждане на съдиите от този съд от разглеждането й с Определение № 8295/
29.09.2022 г. по адм. д. 7864/ 2022 г. на ВАС, делото е изпратено по
компетентност за разглеждане от Административен съд – Велико Търново. Съобразно
последното, исковата молба е предявена пред
родово и местно компетентен съд. Предвид изложеното съдът приема, че
предявеният срещу Дирекция за национален строителен контрол - гр. София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е допустим и подлежи
на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
За да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ кумулативно да бъдат доказани: незаконосъобразен акт на
административен орган, отменен по съответния ред /чл. 204, ал. 1- ал. 3 от АПК/, незаконосъобразни действия и/или бездействие на органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, претърпяна от ищеца вреда, както и
пряката и непосредствена причинна връзка между незаконните действия и вредата.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника не е налице.
В случая от ищцата не се твърди наличието на незаконосъобраен
административен акт, нито на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица
при ответника. Твърденията са незаконосъобразни действия на длъжностно лице при
ответника – юрисконсултът, осъществил процесуалното представителство на ДНСК в
производството по адм. дело № 16/ 2017 г. по описа на АС – Габрово.
По-конкретно твърденията са за направени от този пълномощник на ответника,
изявления относно показанията на В.Б.,
които не следва да бъдат безрезервно кредитирани, доколкото са дадени от близък
приятел на М.К.. Тези твърдения на ищцата се доказват относно изявлението с
цитираното по-горе съдържание на стр. 5 в писмената защита от 17.05.2017 г.,
представена от юрисконсулта, представляващ ДНСК по адм. дело № 16/ 2017 г. на
АС – Габрово. Недоказани са твърденията относно изявления в подобен смисъл,
направени в открито съдебно заседание, предвид съдържанието на протоколите от
открити заседания на 12.12.2014 г. и 13.02.2015 г. гр. дело № 17/ 2013 г. на АС
– Габрово и такива от 12.04.2017 г. и 16.05.2017 г. по адм. дело № 16/ 2017 г.
на същия съд.
Според настоящия
състав, обратно на поддържаното от ответника, соченото изявление в писмената
защита на юрисконсулта му съставлява фактическо действие, извършено при
осъществяване процесуално представителство и защита по адм. дело № 16/ 2017 г.
на АС – Габрово. Изготвянето и представянето на писмени защити е само
факултативно предвидена в закона възможност с цел постигане на икономия на
време и същевременно гарантиране на страните правото подробно и в пълнота да
изложат пред съда доводите в подкрепа на вече заявените и поддържани от тях
становища по конкретния спор. Ето защо изявленията в писмената защита, вкл.
когато изхождат от представляващ административен орган, не съставляват някакво
правоприлагащо действие на този орган, нито процедурно действие в хода на
съдебното производство, нормативно задължаващо по някакъв начин останалите
участници в процеса за предприемане на обвързани действия или за дължим
резултат.
Основателни
обаче са възраженията, че извършването на коментираното изявление на
юрисконсулта на ДНСК, не представлява действие на длъжностно лице при или по
повод изпълнение на административна дейност. С оглед особеностите на вътрешните
правоотношения /служебни или трудови/ между юрисконсулта и юридическото лице,
което той в случая е защитавал, може да бъде възприета тезата, че юрисконсултът
по принцип е длъжностно лице по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. чл.
203, ал. 1 от АПК. Дейността по процесуално представителство и защита пред съд
обаче не представлява административна дейност, най-общо разбирана като дейност
по осъществяване на държавно управление, чиято характерна особеност са отношенията на власт и подчинение. Процесуалното
представителство и защита са дейност, осъществявана в рамките на производство
провеждащо се пред независим орган на власт и при равни процесуални права,
съответно задължения на страните. Действията, извършени от страната в рамките
на защитата й в съдебното производство, не могат да бъдат характеризирани като
административна дейност, независимо дали представителтството й се
осъществява от лицето, персонализиращо административен орган, адвокат, ***или
друг служител с юридическо образование, нито от това дали защитата е в исково
съдебното производство или такова по обжалване на административен акт. В
конкретния случай те са извършени от юрисконсулт, в рамките на допуснатата от
закона възможност за осъществяване на поцесуално представителство по пълномощие
/чл. 32, т. 3 и чл. 149, ал. 3 от ГПК/. Тоест касае се
за фактически действия основани на закона, но извършени от процесуален
представител на страна в съдебно производство, а не при или по
повод изпълнение на административна дейност, поради което същите не попадат в
предметния обхват на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно последното, този вид
действия, независимо дали са законосъобразни или не, изначално не могат да
служат като основание за ангажиране на деликтната отговорност на държавата по
реда, предвиден в специалния закон.
За пълнота
следва да се отбележи и че в случая не се установява противоправност на действията на юрисконсулта, представляващ ДНСК в
производствата по гр. дело № 17/ 2013 г. и адм. дело № 16/ 2017 г. на АС
- Габрово. На първо място,
представянето на писмена защита и навеждане на доводи в подкрепа на защтавана
от него теза, е действие на
пълномощника на ДНСК, в рамките на дадените на страните процесуални
права в хода на висящото съдебно производство, съгласно приложимите процесуални
закони. От друга страна, соченото от ищцата и цитирано по-горе изявление в
писмената защита възпроизвежда факти, станали известни по делото от показанията
на самия свидетел В.Б.– че същият се познава с М.К. и е отишъл да й помогне при
разпореденото премахване на прозирна ограда на границата на нейния имот.
Използваните в писмената защита изрази „близки приятели“ и „толкова близки“ са
единствено с цел заостряне вниманието върху посоченото обстоятелство, в
контекста на възможна заинтересованост на този свидетел, преценка на каквато се
дължи от съда, съгласно чл. 172 от ГПК. Същевременно те не съдържат някакъв
обиден елемент, нито сочат позорно за К. обстоятелство /укоримо от гледна точка
на общопризнатите морални норми или отразяващо някакви нейни отрицателни
качества/, което да е от естество да накърни доброто й име в обществото, да
компрометира честта и достойнството й. Поддържането на приятелски отношения,
вкл. на близки такива е нормално и присъщо на всеки човешки индивид, както е
нормално и обичайно, при необходимост от някакъв вид помощ, тя да се търси
първо от хора от приятелския кръг.
По тази причина цитираните изрази в писмената защита на пълномощника на
ДНСК, не са и не биха могли да създадат някаква негативна характеристика на
ищцата, нито да засгнат
честта и достойнството й. Що се отнася до твърденията в исковата молба, че
приятелските отношения между К. и В.Б.са интерпретирани в от пълномощника на
ответника в контекст на дадени неверни свидетелски показания от Б., следва да
се отбележи, че такива изявления не се съдържат в обсъжданата писмена защита. В
същата единствено е посочено, че въпросните показания не кореспондират с
останалите събрани в хода на него производство доказателства, което
обстоятелство впоследствие е установено и от съда при постановяване на
решението му. При липсата на обективно заявено от представляващия ДНСК,
твърдение за позорни обстоятелства, извеждането на такова чрез предположения,
асоциации, интерпретации и т.н., не може да обоснове претендираното от ищцата
противоправно действие. Изявленията в писмената защита не излизат от рамките на
добрия тон, нито са самоцелни, за да бъде увредена другата страна чрез обида или
навеждане на твърдения за позорни обстоятелства, при което в случаея не се
установява злоупотреба от пълномощника на ответника с правото на защита в
рамките съдебното производство.
Съобразно
изложеното, недоказано се явява твърдяното от ищцата незаконосъобразно действие
на юрисконсулта, осъществяващ процесуално представителство на ДНСК по гр. дело
№ 17/ 2013 г. и адм. дело № 16/ 2017 г. на АС - Габрово, което е отделно и
достатъчно основание исковата претенция за претърпени неимуществени вреди да бъде
отхвърлена.
При анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че в настоящото производство не е
установено и обстоятелството, че в правната сфера на ищцата са настъпили
твърдените от нея неимуществени вреди. Тези вреди на първо място не бяха
конкретизирани, като се заявиха твърдения, за създаден отрицателен морален образ на М.К., без до приключване на устните
състезания да се уточни пред кого е създаден този отрицателен образ, като е
сочела единствено, че в решението на Административен съд – Габрово е възприета
тезата на ДНСК и е отхвърлена исковата й молба. Всъщност, дори в
писмената защита действително да се съдържаха обидни твърдения или такива за
позорни обстоятелства /какъвито в случая липсват/, те по правило не се
разгласяват, ако защитата е подадена до надлежния орган – съда, както е
процедирано от пълномощника на ДНСК. Самата ищца не твърди изявленията в писмената защита на юрисконсулта на ДНСК да
са станали достояние на лица извън участниците в съдебното производство, а от там
и да са породили /и изобщо да са били в състояние да породят/ някакъв отзвук
сред обществото в гр. Габрово, вкл. да са довели до евентуално засягане на
доброто й име, авторитета й или обществената й репутация.
Едва в депозираните становище-отговор и писмени бележки ищцата заявява,
че сочения отрицателен морален образ й е създаден пред Върховен административен
съд на Република България и пред Прокуратурата на Република България, като се
позовава на обстоятелствата, че с решението си по адм. дело № 9282/ 2017 г.,
Върховен административен съд е потвърдил Решение № 55/ 16.06.2017 г. по адм. дело № 16/ 2017 г. на
Административен съд – Габрово, а прокуратурата, е отказала да подведе под
отговорност за лъжесвидетелстване служители на ДНСК, дали показания в хода на гр.
дело № 17/ 2013 г. и адм. дело № 16/ 2017 г. на АС - Габрово. В тази връзка следва да се отбележи, че
навеждане на нови фактически твърдения от страните след приключване на устните
състезания е поначало е недопустимо, а в случая цитираните твърдения на К. се
явяват и недоказани.
Видно от цитираните по-горе мотиви на Решение № 55/
16.06.2017 г. по адм. дело № 16/ 2017 г. на АС – Габрово, съдът е обсъдил
свидетелските показания на В.Б.в съвкупност с останалия доказателствен материал
по делото, като при преценката им е отбелязал, че този свидетел е познат на
ищцата. По-нататък в мотивите отбелязано, че Б., както и други лица, чиито
свидетелски показания са ангажирани по делото, са в близки отношения с ищцата
/съсед, познат, приятел, колега/, без отбелязване към коя конкретно категория е
отнесен В.Б.. В крайна сметка съдът не е кредитирал с доверие показанията на
въпросното лице, касаещи унищожаването чрез начупване на бетонни колове в имота
на К., извършено на 04.10.2013 г., тъй като
въпросните показания са се явили изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал по делото. Така изложените от решаващия състав на
Административен съд – Габрово мотиви по никакъв начин не обективират някакво
субективно отношение към поведение на ищцата, нито негативно влияние върху
оценъчната дейност на съда, породено от изявленията на процесуалния
представител на другата страна. Същите съдържат единствено преценка относно
обиктивната доказаност на твърдяни по делото факти. Такава преценка е дължима
от съда при упражняването на професионалната му дейност, вкл. произнасянето на
съдебни актове и конкретно по отношение на гласните доказателства, следва да
бъде съобразена с евентуалното наличие на обстоятелства, от вида на посочените
в чл. 172 от ГПК. Съобразно последното, недоказани са твърденията на ищцата
относно „повлияването“ на съдебния състав при постановяването на решението му,
от изявленията в писмената защита на ответника по адм. дело № 16/ 2017 г. на АС
– Габрово.
В Решение №
16010/ 19.12.2018 г. по адм. дело № 9282/ 2017
г. на Върховен административен съд /налично в делото и публично достъпно на
сайта на съда/, касационната инстанция е споделила изводите на АС – Габрово, за
недоказаност на заявените в него производство
искови претенции за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. В мотивите си ВАС е посочил, че не е доказано по
категоричен начин умишленото унищожаване на
бетонни колове в имота на К., вкл. поради двете групи противоречиви свидетелски
показания. Счел е тези изводи за обосновани с подробен анализ на събраните по
делото доказателства, без да коментира някакви личностни отношения между
свидетеля Б.и страната, по чието искане е бил разпитан. С това му съдържание
решението на ВАС също не сочи на някакво негативно отношение към К. в
членовете на съдебния състав или в някои измежду тях, породено от изявленията в
писмената защита на пълномощника на ДНСК представена по първоинстанционното
дело. Съответно на това липсват доказателства, вкл. косвени такива, които да
подкрепят твърденията на ищцата за създаването на нейн отрицателен морален образ пред Върховен административен съд на
Република България. На обратния извод не сочи и крайния резултат от развилото
се пред ГАС и ВАС производство, доколкото той е бил обоснован единствено от
обстоятелството, че К. не е доказала основателността на исковете си.
По аналогичен начин стоят нещата и с издаденото от прокурор
в Районна прокуратура – Габрово, Постановление за отказ от образуване на наказателно
производство от 03.07.2019 г. по пр. преписка № 390/ 2015 г. на същата
прокуратура. Отказът е постановен поради липсата на доказателства за извършено
престъпление, обуславящо образуване на наказателно производство, и съдържанието
му също не разкрива някакво субективно отношение на постановилия го прокурор
към личността на М.К., вкл. такова, повлияно от изявленията в писмената защита
на представителя на ДНСК по адм. дело № 16/ 2017 г. на АС – Габрово. Безспорно
в постановлението е налице позоваване на посоченото по-горе решение на ВАС, но
освен това същото съдържа и самостоятелен анализ на събраните в него
производство доказателства, вкл. писмените обяснения на служителите на ДНСК,
сочени като извършители на престъпление от общ характер, както и на други лица.
Изводите при този анализ са обосновали и цитирания по-горе краен резултат.
Същият, макар и да не е позитивен за ищцата /подала сигнала за
лъжесвидетелстване/, не може да бъде обвързан с изграждането на някакъв нейн
отрицателен морален образ в разгледалия преписката прокурор, а още по-малко в
Прокуратурата на Република България.
На последно
място, съдът
не намира за установено в
настоящото производство и обстоятелството, че в правната сфера на ищцата са
настъпили някакви неимуществени вреди, вследствие обсъдените по-горе действия на юрисконсулта, представляващ ДНСК
в производствата по гр. дело № 17/ 2013 г. и адм. дело № 16/ 2017 г. на
АС – Габрово. Самата ищца, до приключване на делото не посочи такива кокнретни
неимуществени вреди, породени от отрицателния
морален облик, който счита, че й е бил създаден и изразяващи се например
в изживяване на отрицателни емоции, неудобство, притеснение и дискомфорт, във
връзка с накърняването на доброто й име. Съответно не бяха ангажирани и никакви
доказателства за настъпването на такива конкретни
неимуществени вреди, които да представляват основание за обезщетяване. С
оглед характера на търсената в настоящото производство защита, наличието на
такива понесени от ищцата вреди не може да бъде презюмирано, а е необходимо
последната в конкретика да обоснове същите, както и връзката на тези вреди с
действията на длъжностно лице при ответника. По реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, на ищцата бе
указано, че носи тежестта за доказване на настъпили вреди от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица. Касае се за правопораждащи факти, чието доказване
следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно – без да остава съмнение за
осъществяването им. Ако такова съмнение има, съдът прилага неблагоприятните
последици от правилата за разпределяне на доказателствената тежест, които го
задължават да счете недоказаните факти за неосъществили се в обективната
действителност. В настоящото производство доказване на настъпили в
патримониума на М.Д.К. неимуществени вреди не беше извършено, като само следва
да се отбележи, че спорът по адм. дело № 16/ 2017 г. на АС – Габрово е бил с
имуществен характер и отрицателният му за ищцата изход поначало не може да бъде
разглеждан като неимуществена вреда.
Предвид недоказаността
на елементите от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като основание за
ангажиране имуществената отговорност на ответника, безпредметно е да бъде
обсъждана основателността на претендирания от ищцата размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
С оглед всичко
гореказано съдът намира исковата претенция за неимуществени вреди, причинени на
М.Д.К. от незаконосъобразни действия на длъжностно лице – ***при ДНСК – София,
осъществил процесуалното представителство на дирекцията по гр. дело № 17/ 2013
г. и адм. дело № 16/ 2017 г. на Административен съд – Габрово, за изцяло
недоказан по основание. Ищцовата страна не притежава право на обезщетение в
твърдяните от нея вид и съдържание, и искът й следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
При този изход
на делото не се дължи присъждане на ищеца разноски за воденето му. Предвид
своевременно заявеното искане и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от ЗОДОВ,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определен съгласно
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. второ от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И
Отхвърля
предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК от М.Д.К. с ЕГН **********, адрес
***, против Дирекция „Национален
строителен контрол“ с адрес гр. София, бул. „Христо Б.“ № 47, иск за
сумата от 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, представляваща вземане като
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан.
Осъжда на
основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от ЗОДОВ, М.Д.К. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Дирекция
„Национален строителен контрол“ с адрес гр. София, бул. „Христо Б.“ № 47,
сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен
съдия: