№ 139316
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20231110160210 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на ........... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. П. Б..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените
вземания.
По отношение на заявените вземания за неустойка съдът намира
следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на
заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства
съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице
нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл.5 от договор за паричен заем № 631025/04.02.2022 г.,
1
страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от
следните обезпечения – безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за
кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва /чл.5, ал.1, т.1/ или поръчителство на едно или две
физически лица /чл.5, ал.1, т.2/, които да отговарят кумулативно на следните
условия: при един поръчител - да има осигурителен доход в размер най-малко
7 пъти размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната /чл.5, ал.1,
т.2.1/; при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от
тях да е в размер на не по-малко от 4 пъти МРЗ за страната /чл.5, ал.1, т.2.2/;
да не е/са поръчители по други договори за кредит, сключен/и с кредитора
/чл.5, ал.1, т.2.3/; да не е/са кредитополучател/и по сключени и непогасени
договори за кредит с кредитора /чл.5, ал.1, т.2.4/; да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ /чл.5, ал.1, т.2.5/; да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход
/чл.5, ал.1, т.2.6/
Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако не представи уговореното в чл.5 от
договора обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или същото не
отговаря на условията в договора кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 973, 92 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в Приложение 1 към договора за кредит по силата на ал.2.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението
и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.11 от договора въвежда
възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне
на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 973, 92 лв. при
посочена като предоставена по договора главница от 1 200 лв., с оглед на
което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава
предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на
неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което
2
води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който
кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е
достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва
да бъдат изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който
обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок
осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или
заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и
надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък
срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на
толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да
реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да
направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който
следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно
дадени условия навеждат на извод, че тяхното изпълнение е изначално
трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася до алтернативната опция за
обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя.
Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от
сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3
дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи
за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 5 от договора
всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на
неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора.
Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от
представения погасителен план, още със сключването на договора, страните
са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни
вноски, т.е. изначално заемодателят е предвидил невъзможността за
изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.5 от договора,
поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата
неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява
нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на
3
250 лв. Заявителят се позовава на клаузата на чл.6, ал.2 от договора,
регламентираща задължение за заплащане на такси по Тарифата и в частност
– на т.6 от Тарифата, предвиждаща разходи за събиране на просрочено
вземане в размер на 25%, Следователно, касае се за вземане по т.6 от
Тарифата, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да
бъде отхвърлено за сумите от 405, 92 лв. – неустойка за неосигурено
обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, и сумата от 300 лв. –
неустойка за забава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ..........., ЕИК ....... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. П. Б., ЕГН ********** в ЧАСТТА
относно сумата 405, 92 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-
дневен срок от сключване на договора, и сумата от 300 лв. – неустойка за
забава по договор за паричен заем № 631025/04.02.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4