Решение по дело №545/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 463
Дата: 21 септември 2021 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20217170700545
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

463

гр.Плевен, 21.09.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                            

            Председател: Цветелина Кънева

                                                                  Членове: Снежина Иванова

                                                                                  Венелин Николаев

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 545 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №251/25.05.2021г., постановено по НАХД №447 по описа за 2021г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №20-0938-005156/10.12.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на В.Б.Л. *** на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, и на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от В.Л., чрез адв.В. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на закона и доказателствата по делото. Счита се, че не са събрани достатъчно убедителни доказателства за извършено нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Твърди се, че към момента на проверката Л. е спял в автомобила и не е имал качеството на водач на МПС. Счита се, че задържането на лицето без издаване на заповед за задържане представлява нарушение на правото на свободно придвижване и е незаконосъобразно. Сочи се, че свидетелските показания на служителите на „Жандармерията“ са неточни, непоследователни и нелогични. В заключение се моли за отмяна на решението и наказателното постановление по отношение нарушението на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, а в останалата част да се потвърди НП.

От ответната страна не е депозиран отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание  касаторът не се явява, представлява се от адв.В., който сочи, че не са доволи от съдебното решение. Навежда доводи, че касаторът не е имал качеството на водач на МПС по време на проверката. Моли за отмяна на решението и НП относно нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, а в останала част да бъде потвърдено.

В съдебно заседание  ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба се подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на В.Л. за това, че на 01.12.2020г. около 15:05часа на общински път LOV 1054, на около 2км. след пътно кръстовище с път 2-35, с посока на движение към с.Ралево, като водач на л.ав. Сеат с рег.***, собственост на Н.В.Л., извършва следните нарушения:1. По време на проверката извършена на горепосочената дата в 16.00часа водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер 5000 с фабр.№ARLK-0013 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози; издаден талон за медицинско изследване с №0001964/01.12.2020г., заедно с 8бр. халограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с ***, връчени в 16:30часа; към момента на извършената проверка водачът е сам в управляваното МПС;2. Не представя /не носи СУМПС; 3.Не представя/не носи контролен талон към СУМПС; 4. Не представя /не носи СРМПС-част 2. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотес 7510 с фабр.№ARDM 0254, като уреда отчита 0 промила алкохол. Нарушенията са квалифицирано по чл.174 ал.3 пр.2, чл.100 ал.1 т.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

За да потвърди изцяло наказателното постановление районният съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е анализирал всички събрани гласни доказателства. Кредитирал е като обективни, безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото свидетелските показания на св. Димитров, Петров, Манчев и Ставлови. Св.показания на св.Борис Л. районният съд не е кредитирал с доверие, доколкото същите са дадени с цел да се оневини сина му В.Л., както и поради това, че не се подкрепят от показанията на св.Иванов и св.Симеонова. Посочил е още, че св.показания на св.Иванов не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Счел е, че по безспорен начин от показанията на свидетелите очевидци Петров, Ставлови и Манчев се установява, че В.Л. е управлявал автомобила. Посочил е, че за това обстоятелство свидетелства и фактът, че лицето се е съгласило да бъде изпробвано за употреба на алкохол. Посочил е още, че В.Л. не е твърдял пред полицаите, че не е управлявал автомобила. Счел е, че по несъмнен начин се установява, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред за употреба на наркотични вещества или техните аналози, което представлява нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и правилно е санкциониран за него. За доказани районният съд е приел и другите три констатирани нарушения . Съдът е приел също, че в процеса не са доказани факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН. Счел е, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление.  Посочил е, че не е приложим и чл.28 от ЗАНН.  

Предвид петитума на касационната жалба, настоящата инстанция намира, че е сезирана с касационна жалба срещу решението на районния съд в частта, с което е потвърдено наказателното постановление за нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Решението в обжалваната му част е правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на В.Л.  нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. 

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. При правилно установена фактическа обстановка, на база извършен цялостен и обективен анализ на гласните и писмени доказателства, районният съд правилно е приел, че В.Л. е имал качеството на водач по смисъла на закона. И в това си качество, същият се е съгласил да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта, но е отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Последното представлява нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и правилно Л. е санкциониран за него.

В хода на съдебното следствие не е оборена доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на редовно съставения АУАН, като твърденията в жалбата до районния съд и пред касационната инстанция не кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърдението, че Л. е бил задържан без заповед за задържане не е факт, който да е релевантен за изхода на настоящето производство.

Решението на районния съд в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №251/25.05.2021г., постановено по НАХД №447 по описа за 2021г. на Районен съд Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №20-0938-005156/10.12.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на В.Б.Л. *** на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.