Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 08.01.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов
частно гражданско дело № 13887 по описа за 2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление
от 06.10.2020 г. на ЧСИ М. П. по изпълнително дело № 20208510401708, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото адвокатско
възнаграждение на взискателя и другите разноски. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали
адвокатското възнаграждение от 400 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по
отношение на пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение –
въпросът да се реши по същество. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят
„К.М.“ ЕООД оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Претендира разноски.
Частен съдебен изпълнител М. П. е представил подробни мотиви относно допустимостта
и основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор,
както и обясненията на частен съдебен изпълнител М. П., прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение,
както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело
пълномощникът на взискателя е посочил способи на принудителното изпълнение,
като с молба от 15.09.2020 г. е посочил друг способ, вместо първоначално
заявените, а именно запор на банковите сметки на длъжника. От друга страна,
взискателят не е възложил на съдебния изпълнител действията по
чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение, а длъжникът не е
заплатил дълга си в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК. Ето защо, дължимото от
длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в общ размер на
400 лева, съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В настоящия случай жалбата
срещу постановлението от 06.10.2020 г. в частта, в която съдебният изпълнител е
отказал да намали таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е бланкетна – в нея не са посочени
никакви пороци на действието на ЧСИ, а адвокатското възнаграждение на
взискателя в изпълнителното производство е начислено законосъобразно.
Предвид гореизложеното,
жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят
няма право на разноски, но дължи такива на взискателя в размер на 200 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер по чл. 10, т.
5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 71213/16.10.2020 г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението от 06.10.2020 г. по изпълнително
дело № 20208510401708 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 на КЧСИ.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД да заплати на „К.М.“ ЕООД сумата от 200 лева – разноски по настоящото
дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.