№ 25
гр. Бургас, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Светла М. Цолова
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20242000600048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1 – 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актовете за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции. (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по жалба от адв. П. , служебен защитник на
засегнатото лице – З. М. , срещу решение № 15/ 01.02.2024 г., постановено по
ЧНД № 31/2024 г.по описа на ОС Ямбол, с което съдът признал и допуснал
изпълнение на Решение № BH- GS/03/226000122741/22 от 05.01.2023 г. на
несъдебен орган - Областна администрация - Гюсинг, Австрия, влязло в
законна сила на 26.01.2023 г., с което на З. М. И. от гр. Тополовград, е
наложена финансова санкция в размер на 70 евро с левова равностойност
136,90 лева (сто тридесет и шест лева и деветдесет стотинки) за нарушение на
Правилника за движение по пътищата на издаващата държава Австрия - на
17.10.2022 г., в 04:57 часа, в гр.Никелсдорф, на път А 4, управлявала МПС с
българска регистрация № Х 1713 КР, с превишена скорост от 17 км/ч над
разрешената за пътния участък от 130 км/ч.
С жалбата защитникът твърди, че удостоверението е непълно по
смисъла на чл.35, т.1, предл.2 от ЗПИИАКОРНФС. Отбелязва, че формалното
посочване в удостоверението, че съответното лице е имало възможността да
отнесе въпроса до съд по наказателни дела и че лицето е уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава лично или чрез пълномощник
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване,
1
не е достатъчно, поради невъзможност тези обстоятелства да бъдат доказани.
В тази връзка предвид наличието на факултативно основание за отказ за
признаване и изпълнение на финансовата санкция, моли за отмяна на
решението на Окръжен съд – Ямбол.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, засегнатото лице И.,
редовно призовано чрез свой роднина, не се явява. Процедурата за него и
пред двете съдебни инстанции се е развила в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от
ЗПИИАКОРНФС. За него се явява назначеният служебен защитник – адв. Д.
П.. Поддържа наведените в жалбата доводи и настоява за отмяна на
решението, като бъде приложена разпоредбата на чл.35, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС поради непълнота на удостоверението.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас, изразява
становище за обоснованост и законосъобразност на оспорвания съдебен акт и
предлага същият да бъде потвърден, а жалбата – оставена без уважение.
Бургаският апелативен съд като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намира жалбата за
неоснователна.
За да постанови атакуваното решение, Ямболският окръжен съд е
приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането
принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
То е издадено с оглед решение № BHGS/03/226000122741/22 от
05.01.2023 г. на несъдебен орган на издаващата държава Австрия, влязло в
законна сила на, с което на българската гражданка З. М. И. от гр.Тополовград,
обл.Хасково е наложена финансова санкция в размер на 70 евро за
нарушение, уредено в Правилника за движение по пътищата на издаващата
държава Австрия, за това, че: на 17.10.2022 г., в 04:57 часа, в гр.Никелсдорф,
на път А 4, е управлявала МПС с българска регистрация № Х 1713 КР, с
превишена скорост от 17 км/ч над разрешената за пътния участък от 130
км/ч., за което се твърди, че е административно нарушение по чл.2 от Кодекса
за движение по пътищата на Австия.
В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за
административно нарушение по правилата за движение по пътищата,
съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС в държава, която е членка на
Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция.
Законосъобразно е преценено, че предвид хипотезата на чл.30, ал.2,
т.1 ЗПИИАКОРНФС, в случая не се изисква двойна наказуемост. В
удостоверението изрично е посочено, че се касае за поведение, което
2
нарушава разпоредбите за движение по пътищата.
Понеже решението, с което е наложена финансовата санкция, е влязло
в законна сила на 13.04.2023г., давностният срок за неговото изпълнение не е
изтекъл, съгласно австрийското и българското законодателство. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо.
Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение.
Санкционираното лице е административнонаказателно отговорно, няма данни
за същото деяние да е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансова санкция в Република България или друга държава,
различна от издаващата, нарушението е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища,
глобата не попада под минималната стойност, за която се извършва
признаване и е осъществено уведомяване по чл.35, т.9 от ЗПИИАКОРНФС,
съгласно законодателството на издаващата държава.
Неоснователни са повдигнатите с жалбата възражения.
В удостоверението е посочено също, че засегнатото лице З. И. е била
уведомена съгласно австрийското законодателство за правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. Посочено е и, че
производството е било писмено и И. е била уведомена лично на 11.01.23г. за
правото на повторно разглеждане или обжалване, но не е поискала това в
законовия срок. Издаващата държава е посочила в удостоверението, че
алтернативното наказание по австрийското законодателство при неплащане
на глобата е лишаване от свобода за срок от 1 ден и 8 часа.
Правилно първостепенният съд е счел, че удостоверението по чл. 4 от
специалния закон е попълнено надлежно и съдържа необходимата за
признаването информация, като развитите в жалбата възражения в този
аспект за непълнота на документа и за отсъствие в отделни негови части на
надлежен превод на български език, са неоснователни. Цялата значима
информация в удостоверението е преведена на български език, като с
изписване на латиница са останали единствено наименованието и адреса на
конкретната извънсъдебна служба, постановила санкционирането и адреса за
електронна кореспонденция, които не биха могли да се представят с аналози
на български език и се запазват в автентичен вид. Наред с това не е налице и
разминаване между удостоверението и приложеното към него решение за
налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3 от ЗПИИАКОРНФС.
Изпълнено е и положителното условие – лицето да има местоживеене
или обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Наведените в тази връзка възражения в жалбата за отсъствие на категорични
доказателства за местоживеене или местопребиваване, предвид
неоткриването на И. на адреса, апелативният съд преценява за несъстоятелни.
По делото е безспорно установено, чрез изисканата в първоинстанционното
производство справка НБД „Население“, че З. И. е с регистриран постоянен и
настоящият адрес в Република България (съответно в гр. Тополовград), която
3
регистрация се извършва по волята на гражданина и именно чрез нея се
урежда комуникацията му с властите. Неоткриване на санкционирания на
постоянния му адрес, поради задгранични пътувания или други причини, не е
равнозначно на липса на местоживеене в страната.
Изложените обстоятелства и изяснена фактология налагат извод за
наличието на всички основания за признаване на решението.
С оглед изложеното, обжалваното решение на ОС-Ямбол следва да
бъде потвърдено, а депозираната жалба оставена без уважение, като
неоснователна.
Водим от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/ 01.02.2024 г., постановено по
ЧНД № 31/2024 г.по описа на Ямболския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4