Решение по дело №204/2022 на Районен съд - Самоков

МОТИВИ
към решение № 71 (50) на Самоковския районен съд от 11 юли 2022 г.
по АНД № 204/2022 г. по описа на същия съд

Съдът е сезиран с постановление на Районна прокуратура - Самоков, с което се предлага
обвиняемият Е. Й. П., живущ в с. Я., Община Самоков, да бъде освободен от наказателна
отговорност, като на същия бъде наложено административно наказание „глоба” за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание РП – Самоков не се представлява.
В хода на съдебните прения адв. П. М., упълномощен защитник на обвиняемия, заявява,
че деянието, описано в сезиращото съда постановление на РП – Самоков, както и неговото
авторство, са установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Счита
обаче, че поради изключително ниската степен на обществена опасност на обвиняемия и на
извършеното от него деяние, както и предвид доказателствата за тежкото му социално и
материално положение и смекчаващите отговорността му обстоятелства, това деяние не е
съставомерно като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а следва да се
квалифицира като административно нарушение по Закона за движението по пътищата.
Евентуално, в случай, че съдът не възприеме тези доводи и свързаните с тях искания за
прекратяване на наказателното производство и за изпращане на материалите по делото на
административно-наказващия орган за издаване на наказателно постановление, защитникът
на обвиняемия отправя до съда искане последният да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК и то да
бъде индивидуализирано в минимален размер.
Обвиняемият се солидаризира с речта на защитника си в хода на съдебните прения.
При упражняване на правото си на последна дума обвиняемият заявява, че е виновен и
съжалява за случилото се. Моли да му бъде наложено по-леко наказание.
От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани в досъдебното производство
№ 393/2019 г. по описа на РУ – Самоков и приобщени в съдебното производство на
основание чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че на
14.09.2019 г. около 00,10 ч. в с. Я., Община Самоков, по главната улица в селото,
обвиняемият Е. Й. П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.”,
модел „К.”, без регистрационни табели, с рама № .., което не е регистрирано съгласно чл.
140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по надлежния ред, установен в
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр. 31/2000 г.).
От обясненията на обв. П. в досъдебното производство се установява, че той е придобил
фактическата власт върху горепосочения автомобил в началото на 2019 г. на основание
договор за продажба, неоформен в надлежната писмена форма с нотариална заверка на
подписите и към този момент автомобилът вече е бил без регистрационни табели. На
13.03.2019 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, както се установява от справката на л. 17
(лице и гръб) от ДП. Тези обстоятелства, съпоставени с показанията на свидетелите С. Н. и
Х. А., установяващи че на инкриминираните дата и място обвиняемият е управлявал
гореописаното МПС, което не е имало видими външни белези на регистрация по Наредба №
І-45/2000 г. /обн. ДВ, бр. 31/2000 г./, а именно – регистрационни табели, обосновават
еднозначен извод, че обвиняемият е съзнавал, че управлява моторно превозно средство,
което не е било регистрирано по реда на Наредба № І-45/2000 г. и се е съгласявал,
примирявал се е с настъпване на обществено-опасните последици от деянието си,
1

изразяващи се в засягане на проследимостта на собствеността, а оттам и на ползването и на
техническото състояние на МПС, в защита на които в нашата страна е установена
задължителната им регистрация.
Този извод се подкрепя от установеното по делото обстоятелство, че обвиняемият е
извършил деянието повече от 6 месеца след като е придобил фактическата власт върху
посоченото МПС без регистрационни табели чрез неформален договор за продажба, т. е. в
целият този период обвиняемият е знаел, че автомобилът не е регистриран и не са налице
дори индиции в който и да е момент от този период той да е предприел действия по неговата
регистрация. Наред с това обвиняемият не е правоспособен като водач на МПС, а и при
проверката, извършена от полицейските служители на инкриминираната дата е установено,
че същият е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,11 на хиляда.
Вярно е, че управлението на МПС от неправоспособен водач и с посочената концентрация
на алкохол в кръвта му са отделни административни нарушения, за които той носи друг вид
юридическа отговорност, но съвкупността им очертава една степен на обществена опасност
на управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС, която в никакъв случай не е
минимална, а дори е над средната и именно тя квалифицира инкриминираното в настоящото
производство деяние като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а не като
административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Ето защо от обективна и субективна страна това деяние на обвиняемия съставлява
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Налице са всички законоустановени предпоставки за освобождаване на пълнолетния
обвиняем от наказателна отговорност за извършеното от него умишлено престъпление с
налагане на административно наказание.
За престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до една година или глоба от 500 лв. до 1000 лв.
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.
От престъплението не са причинени съставомерни и посочени в постановлението на
прокурора имуществени вреди, поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването
им.
Не са налице посочени в постановлението обстоятелства, които да съставляват пречки,
визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на пълнолетния обвиняем от наказателна отговорност, съдът му
наложи глоба в пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв.,
установени в чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния размер на административното наказание “глоба”, на
основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на
обвиняемия обстоятелства, както и съобрази социалното му и материално положение.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства следва да бъдат взети
предвид ниската степен на обществена опасност на обвиняемия и добрите му
характеристични данни. Налице са и отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства – същият е извършил деянието като неправоспособен водач на МПС и с
концентрация на алкохол в кръвта си, установено по надлежния ред. Над значението на
отегчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства обаче значителен превес има
недоброто му здравословно състояние – същият е със затруднена подвижност (в което съдът
се убеди и лично в съдебните заседания) и е с 91 % трайно намалена работоспособност, с
дата на инвалидизация 04.04.2011 г., видно от представеното ЕР на ТЕЛК № ..г. на ТЕЛК по
общи заболявания към „МБАЛ Самоков“ ЕООД.
При това конкретно съотношение между смекчаващите и отегчаващите отговорността на
2

обвиняемия обстоятелства, както и с оглед недоброто му здравословно състояние, което има
за пряка последица неговото тежко социално и материално положение, съдът му наложи
административно наказание “глоба” в размер 1000 лв. – в минималния законоустановен
размер на това административно наказание, съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че така наложеното на обвиняемия административно наказание е
справедливо и е от естество да постигне целите на административното наказване, визирани в
чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното производство – на досъдебното производство и в
съдебната му фаза не са извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от
обвиняемия.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	50
Дата:	14 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия:	Янко Венциславов Чавеев

Дело:	20221870200204
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 май 2022 г.

Решение по дело №204/2022 на Районен съд - Самоков

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите