Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260074/14.05.2021 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на 14.04.2021 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. №
552/2020, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е въззивна жалба от Х.Д. М.Дж.А. – гражданин на Катар, чрез адв. А.Т. и адв. М.Е.
от АК София, срещу решение № 260 638/19.10.2020 год по гр.д. № 728/2019
год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав, с което са отхвърлени предявените от
него искове срещу К.В., гражданин на Република Кипър, постоянно пребиваващ в
Република България, както следва: иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на сумите 268 469,45 евро и 25 500 лв , представляващи сбор от
сумите, с които ответникът неправомерно се разпоредил от банкови сметки на
ищеца, открити в български банки, иск с правно осн. чл. 86 от ЗЗД за сумите
81 235,28 евро и 12 825,56 лв – законна лихва върху главниците, както
и предявените в условия на евентуалност искове с правно осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД и
чл. 59 от ЗЗД за същите суми. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението и допуснати процесуални нарушения при
постановяването му, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което бъде уважен главният иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД, а при
отхвърлянето му – да се разгледат и уважат евентуалните искове, съответно на
осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД или чл. 59 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноските за
двете инстанции.
Въззивникът
е изразил несъгласие с мотивите на съда за липса на увреждане – извод, основан
на доказателства за придобиване на недвижими имоти в страната, оправдаващи
извършените в полза на ответника в качеството му на консултант и посредник при
сключване на сделките, банкови транзакции. Този извод на съда е необоснован,
защото придобивните сделки са сключени в период, предшестващ процесния, и не
могат да се свържат с него, както и защото самият ответник не е навел
твърдения, че доказателствата са свързани с разпоредителните действия, предмет
на делото. Във връзка с това съдът не е указал на страните какво е значението
на тези факти за предмета на делото, но въпреки това е основал решението си на
тях. Допуснато е и друго процесуално нарушение, изразяващо се в неизслушване на
назначената и изготвена допълнителна съдебно - графологична експертиза. Това
нарушение е съществено, защото допълнителното заключение се отнася до оборване
на представено от ответника доказателство по делото, а съдът е обсъждал същото
в мотивите си, без да бъде изяснен въпроса за неговата автентичност.
Въззивникът възразява и срещу начина, по който съдът е обсъдил събраните по
делото гласни доказателства, като не е изложил мотиви относно съдържащите се в
тях противоречия. Изложени са и доводи по правната квалификация на предявените
в условия на евентуалност искове.
В
постъпилия отговор ответникът е посочил, че въпреки правилността на крайния
извод за неоснователност на предявените искове, дадената от съда правна
квалификация е неправилна. В този смисъл той се придържа към първоначално
дадената такава в доклада по делото, а именно – на осн. чл. 284 ал.-2 от ЗЗД.
Въпреки това, ответникът счита, че решението е правилно и законосъобразно и
моли за неговото потвърждаване. В случай, че въззивният съд намери обжалваното
решение за неправилно, моли за разглеждане на предявения от ищеца иск като
такъв с правно осн. чл. 284 ал.2 от ЗЗД и да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, а евентуално – погасен по давност, каквото възражение е направено
още с отговора на исковата молба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът съобрази следното:
Между
страните са съществували търговски отношения, датиращи от м. октомври 2009 год.
На
23.10.2009 год е учредено еднолично дружество с ограничена отговорност
„Партнърс и партнърс” с едноличен собственик на капитала и управител Х.Д. М.Дж.
А.. В това си качество същият упълномощил ответника К.В. с пълномощно,
нотариално заверено на 23.10.2009 год, да представлява дружеството, като
разкрива и закрива банкови сметки от името и за сметка на дружеството и от
името и за сметка на Х.Д. М.Дж. А. като физическо лице до размер на 5000 евро,
включително да внася и тегли суми от тези банкови сметки. На 24.10.2009 год
ищецът упълномощил ответника да води преговори и сключва предварителни и окончателни
договори от името и за сметка на „Партнърс и партнърс” ЕООД, да се договаря с
когото сметне за добре, както и с дружества, на които пълномощникът е управител
или представляващ, да прави плащания на трети лица от името и за сметка на
дружеството във връзка със сключените договори.
С
договори за продажба на дружествени дялове от 14.01.2011 год Х.Д. М.Дж. А.
придобил от К.В. 40 дружествени дяла, а от А. А. В. – 10 дружествени дяла от
„Юролинк Файнаншъл груп” ООД.
Страните
са съдружници и в Penria Holdings Ltd, регистрирано в Република Кипър, видно от приложеното
удостоверение от фирмения регистър на Република Кипър (л.124 от делото). Във
връзка с осъществяваната дейност дружеството е упълномощило като свой търговски
представител Константинос Хаджиманолис, гражданин на република Гърция, на
когото в това му качество са преведени 4 115 евро за покриване на разходи
на дружеството. Чрез безкасов превод на 15.09.2015 год от името на Penria
Holdings Ltd в полза на
Auditview Ltd е
заплатена сумата 5118 евро за изготвяне на годишните счетоводни отчети на дружеството
за 2011, 2012 и 2013 год.
На
23.10.2009 год между Х.Д. М.Дж. А. в качеството му на едноличен собственик на
капитала на „Партнърс и партнърс” ЕООД и ответника е сключено „Споразумение за
наемане на офиси и административни услуги” (на л.54 от делото).
На
24.10.2009 год между ответника К.В. от една страна като консултант и Х.Д. М.Дж.
А. като възложител, в лично качество и като представител на всички търговски
дружества, в които той участва като съдружник или акционер, е сключено
„Споразумение за наемане и ползване на инвестиционна консултация, услуги и
декларация за обезщетение” ( на л.49 от делото). В това споразумение са
уговорени правата и задълженията на възложителя и консултанта, включително
клаузи относно дължимото възнаграждение на последния.
На
02.04.2012 год ищецът в качеството му на едноличен собственик на капитала на
„Партнърс и партнърс” ЕООД взел решение на увеличаване на капитала от 5000 лв
на 180 000 лв чрез увеличаване номиналната стойност на дружествените
дялове от 100 лв на 3600 лв. Сумата за увеличението на капитала в размер на
175 000 лв е внесена на 02.04.2012 год с преводно нареждане с наредител Х.Д.
М.Дж.А. от негова лична сметка IBAN ***
„Партнърс и партнърс” ЕООД BG62BINV94800003017680.
С
пълномощно, нотариално заверено на 06.02.2012 год ищецът упълномощил ответника
да го представлява пред „Емпорики Банк България” ЕАД (Банка Виктория ЕАД) и
всички финансови центрове на банката в страната, да открива и закрива от негово
име сметки в лева и във валута, да се разпорежда неограничено със сумите по
всички банкови сметки в тази банка, като тегли и внася суми, да извършва
неограничени левови и валутни преводи. На същата дата е подписано и заверено
нотариално пълномощно, с което ответникът бил упълномощен да регистрира и ползва
от името на упълномощителя услугата „интернет банкиране” в „Емпорики Банк
България” ЕАД.
Всички
пълномощни са оттеглени чрез изпращане на уведомление до ответника, нотариално
заверено на 01.03.2018 год. В него изрично се заявява, че се отнемат
правомощията на К.В. във връзка с каквито и да е въпроси, свързани с дейността
на упълномощителя и представляваните от него дружества.
От
приложените банкови извлечения се установява, че през периода от 07.11.2013 год
до 12.12.2014 год ответникът изтеглил в
брой от сметка на ищеца № IBAN *** „Емпорики Банк България” ЕАД сумата
22 489 евро. От същата сметка на 07.11.2013 год е извършен банков превод
за сумата 15 000 евро с основание ”консултантски услуги, а на 12.11.2013
год е извършен превод по сметка на Fokuserve Ltd в размер на
1263,30 евро с основание:
такса за услуги съгласно фактура.
От
сметка IBAN ***
„Емпорики Банк България” ЕАД с титуляр ищецът, по нареждане на ответника като
негов пълномощник, са извършени вътрешно-банкови преводи между двете лични
сметки на обща стойност 25 539,03 евро. През периода от 07.11.2013 до
15.11.2013 год от посочената сметка IBAN ***еглил 25 500 евро в брой.
През
периода от 02.09.2014 до 07.10.2015 год от лична сметка на ищеца в „Юробанк
България” АД № IBAN ***еглил в брой суми в общ размер 64 984,53 евро. От
същата сметка през период от 03.09.2014 до 16.09.2015 год са извършени преводи
към лични сметки на ответника суми в общ размер 144 466,73 евро. През
период от 03.09.2014 до 15.09.2015 год по сметки на трети лица са извършени
банкови преводи, както следва: на Коинстантинос Чатиманолис – 4115 евро, на
Стефани В. – 10 869,85 евро и на Auditview Ltd – 5118 евро.
По
делото е прието заключение на съдебно-графологична експертиза, от която се
установява, че подписите за „Възложител” в представените по делото Споразумение
от 24.10.2009 год за наемане и ползване на инвестиционна консултация” и в
„Споразумение от 23.10.2009 год за наемане на офиси и административни услуги”
са изпълнени от Х.Д. М.Дж. А.. По отношение споразумението от 23.10.2009 год
експертизата е категорична, че двете страници на документа не са изпълнени с
един и същ принтер и не са изпълнени по едно и също време. Не е използвано едно
и също форматиране и оформление на двете страници. В горната част на листа се
наблюдават следи от телбод, разположени в лявата, средна и дясна част, с
прегъване в дясната част. Това е дало основание на вещото лице да направи
извод, че втората страница с подписите вероятно е била част от друг документ.
До
същите констатации е достигнала експертизата и при изслушването й пред
настоящата инстанция по отношение на споразумението от 24.10.2009 год. То се
състои от десет страници, отпечатани на принтер върху пет листа. Морфологичният
състав на хартията на първите четири листа е различен от този на последния лист
от документа. Различно е и мастилото, с което е изпълнен текста на първите
девет страници и този на десетата страница. Последната страница с подписите не
е изпълнена по същото време с останалия текст. Петте листа са скачени с телбод,
като механични увреждания на хартията се наблюдават само на последния лист,
който е с повече следи, което означава, че преди това е бил захванат към друг
документ. Налице е съществена разлика в полетата на девета и десета страница,
както и между тях, т.е. последният лист е форматиран и оформен не едновременно
с останалите.
При
така изяснената фактическа обстановка, съставът на Апелативен съд Варна намира
следното:
Предявеният
иск е с правно осн. чл. 284 от ЗЗД.
Независимо
от правната квалификация, дадена от ищеца, съдът не е обвързан с нея, а тя се
извлича от фактическите твърдения в исковата молба. В първоначалния доклад по
делото съдът правилно е определил правното основание на иска, но по настояване
на ищеца е приел, че е сезиран с главен иск по чл. 45 от ЗЗД, съединен при
условията на евентуалност с иск по чл. 55 от ЗЗД.
Твърденията
на ищеца са, че през периода от 06.11.2013 до 11.09.2015 год ответникът, въз
основа на пълномощни рег.№ 171/06.02.2012 и рег.№ 172/06.02.2012 год нотариално
заверени при нотариус А. Г., изтеглил в брой и извършил безкасови преводи от
банкови сметки на ищеца в общ размер 268 469,45 евро и 25 500 лв.
Упълномощаването било направено във връзка с инвестиционни намерения на ищеца
за придобиване на недвижими имоти с посредничеството на ответника. За
изтеглените суми и извършените разходи ответникът не се отчел пред
упълномощителя.
Така
формулираните твърдения безусловно насочват към облигационни отношения между
страните, основани на мандат. Договорът за поръчка е неформален, което
означава, че писмената форма не е условие за неговата действителност.
По
делото е установено, че ответникът е бил упълномощен да представлява ищеца във
връзка с инвестиционните му намерения за придобиване на недвижими имоти в
страната, както и да оперира с банковите му сметки за нуждите на
осъществяваната дейност. От представените нотариални актове се установява, че ответникът
в изпълнение на това възлагане е посредничил за закупуването на редица
недвижими имоти от ищеца и представляваните от него дружества през периода 2009
– 2012 год.
Въпреки
едностранния характер на упълномощителната сделка, отношенията между
упълномощителя и пълномощника във връзка с изпълнение на възложените действия,
се уреждат по правилата на договора за поръчка. В този случай когато
пълномощникът изтегли суми от банковата сметка на упълномощителя се счита, че
той е действал от името и за сметка на последния. Правните последици от
действията на пълномощника възникват директно в правната сфера на
упълномощителя, но той дължи отчет пред него по силата на чл. 284 ал.2 от ЗЗД.
Ответникът
не е оспорил фактите, свързани с упълномощаването, както и с извършените
банкови транзакции и техния размер. Тези обстоятелства са изведени от съда като
ненуждаещи се от доказване.
В
опит да обоснове основанието за изтегляне на сумите ответникът се е позовал на
задължения, поети от ищеца по двете споразумения: „Споразумение за наемане на
офиси и административни услуги” от 23.10.2009 год и „Споразумение за наемане и
ползване на инвестиционна консултация, услуги и декларация за обезщетение” от
24.10.2009 год.
С
отговора на исковата молба той е противопоставил възражение за прихващане,
основано на посочените две споразумения, както и на дължима сума по
краткосрочен заем, предоставен на ищеца за увеличаване на капитала на „Партнърс
и партнърс” ЕООД. Възражението за прихващане е в размер, както следва: за
сумата 299 933,35 евро – дължими суми по споразумението от 23.10.2009 год
с настъпил падеж през периода от 24.11.2010 до 24.02.2016 год, за сумата
84 044,99 евро – дължими суми по споразумението от 24.10.2009 год и за
сумата 110 304,23 евро – предоставен заем за увеличение на капитала на „Партнърс
и партнърс” ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците.
Възражението
за прихващане не е било прието за разглеждане предвид дадената правна
квалификация на иска по чл. 45 от ЗЗД и поради забраната на чл. 105 от ЗЗД да
се прихващат без съгласието на кредитора вземания, породени от непозволено
увреждане. С оглед дадената от настоящия състав правна квалификация,
възражението за прихващане следва да бъде разгледано.
От
заключенията на съдебно-графологичната експертиза – основно и допълнително,
изслушано и прието от настоящата инстанция, категорично се установява, че и
двете споразумения са манипулирани по един и същ начин – чрез подмяна на
последния лист с подписите на страните. Поради това автентичността им е
опровергана и те не могат да служат като източник, от който ответникът да черпи
права. Ето защо възражението за прихващане в частта относно сумите, произтичащи
от тях, е неоснователно.
Неоснователно
е то и в частта, с която се претендира прихващане със сумата 110 304,23
евро, която по твърденията на ответника е предоставена в заем на ищеца с цел
заплащане на увеличението на капитала на „Партнърс и партнърс” ЕООД.
Във
връзка с това ответникът твърди, че на 02.04.2012 год той закрил свой срочен
депозит в размер на 110 304,23 евро в „Емпорики Банк България” АД и
наредил остатъчната сума по депозита по евровата разплащателна сметка на ищеца №
IBAN ***. На същата дата от постъпилите суми по сметката на ищеца в размер на 110 273,81 евро била наредена сума в размер на 90 750
евро в левовата сметка на Х.Д. М.Дж.А. с IBAN *** „Емпорики Банк България” АД. Тази
сума, превалутирана в лева постъпила по левовата сметка на ищеца още същия ден
и възлизала на 177 370,88 лв. От нея на 02.04.2012 год по сметка на
„Партнърс и партнърс” ЕООД била наредена сумата 175 000 лв за увеличаване
на капитала на дружеството.
С
оглед изложеното ответникът твърди, че сумата 110 304,23 евро е била
предоставена от него в заем на ищеца и не е била върната, а в условия на
евентуалност – със същата сума последният се е обогатил неоснователно за негова
сметка.
Цитираните
твърдения не намират подкрепа в събраните по делото доказателства.
От
представеното авизо (л.112 от делото) се установява извършена вътрешно-банкова
транзакция от сметка № BG09BINV94800003016888
към сметка №
BG61BINV94801400121502
с титуляр К.В., на сумата 110 304,23 евро. На същата дата е била закрита
сметка № BG52BINV94800003016890 с титуляр Х.Д. М.Дж.А. със сумата
110 273,81 евро. От банковото извлечение (приложение 5 към исковата молба)
се установява, че от сметка BG02BINV94800003016626 с титуляр Х.Д.
М.Дж.А. на 02.04.2012 год е нареден превод на сумата 90 750 евро по сметка
BG40BINV94800003017688
на същия титуляр. След превалутиране от тази сметка е извършен превод по сметка
BG62BINV94800003017680 с титуляр „Партнърс и партнърс” ЕООД за увеличаване на
капитала на дружеството. Липсва доказателство, което да установява трансфер на
сумата 110 304,23 евро от сметка №
BG61BINV94801400121502
на К.В. към някоя от сметките на Х.Д. М.Дж.А.. Тъкмо напротив – проследява се
движението на сумите от закритата сметка на ищеца към друга негова сметка в
същата банка, а от там – към сметката на дружеството. Следователно единственият
извод е, че увеличаването на капитала на „Партнърс и партнърс” ЕООД, чийто
едноличен собственик и управител е ищецът, е извършено със средства на
последния.
В
заключение: Безспорно е установено, че ответникът се е разпоредил със суми от
банковите сметки на ищеца в размер на 259 236,45 евро и 25 000 лв, във
връзка с неформален договор за поръчка, за които не е дал отчет на доверителя.
До този размер искът е основателен и доказан.
По
отношение плащанията, извършени за сметка на Penria
Holdings Ltd в полза на
трети лица, съдът намира следното:
Във
връзка с дейността на дружеството от неговите сметки са наредени плащания към
търговския представител Константинос Хаджиманолис, в размер на 4 115 евро
и към Auditview Ltd
в размер на 5118 евро за изготвяне на годишните счетоводни отчети на
дружеството за 2011, 2012 и 2013 год.
Плащането
на тези суми е оправдано с оглед съвместната дейност на страните като
съдружници в на Penria Holdings Ltd, и е извършено от ответника в рамките на правомощията
му по неформалния договор за мандат. До този размер искът е неоснователен и
недоказан.
С
отговора на исковата молба ответникът е предявил и възражение за погасяване на
иска по давност на осн. чл 111 б.”б” ГПК.
Съдът
намира същото за неоснователно по следните мотиви:
Съгласно
чл. 114 от ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо.
Между
страните е сключен неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощаване.
Според чл. 284 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за
изпълнението на поръчката и да му даде сметка за извършените действия. В закона
не е посочен срок, в който довереникът следва да уведоми доверителя за
изпълнението на поръчката и да му даде отчет.
Разпоредбата
на чл. 111 б.“б“ от ЗЗД е неприложима, защото съгласно нея с тригодишна давност
се погасяват вземанията за обезщетения за вреди и неустойки от неизпълнен
договор. Такъв би бил случаят, ако довереникът не изпълни, или се отклони от
поръчката, и от това за доверителя са произтекли вреди. В случая претенцията се
основава на неизпълнение на отчетната сделка и се търси реално изпълнение по
нея. Задължението за даване на отчет, ако не е уговорен друг срок, възниква от
момента на поканата.
Сумите
от банковите сметки на ищеца и неотчетени от страна на ответника, са изтеглени
пред периода 07.11.2013 – 07.10.2015 год, а исковата молба е подадена на
06.11.2018 год, т.е. преди изтичане на давностния срок.
Претенцията
с правно осн. чл. 86 от ЗЗД е неоснователна.
Съгласно
чл. 84 ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава след покана, каквато по делото липсва. Поради това върху уважената част
от иска следва да се присъди законната лихва, считано от завеждането на иска до
окончателното заплащане на задължението.
По
изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.2 от ЗЗД е основателен и доказан в размер на 259 236,45 евро и
25 000 лв. Поради неправилната правна квалификация, дадена от
първоинстанционния съд, постановеното решение по иска с правно осн. чл. 45 от ЗЗД следва да бъде отменено изцяло, а с новото решение по същество ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 284 ал.2 от ЗЗД сумите 259 236,45 евро и 25 000 лв –
дължими по неформален договор за пръчка и неотчетени пред доверителя, а в
останалата част за сумата 9233 евро искът е неоснователен, и следва да бъде
отхвърлен. В частта, с която е отхвърлен
иска за мораторни лихви решението следва да бъде потвърдено.
При
този резултат не подлежат на разглеждане предявените евентуални искове с правно
осн. чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД, като в тази част решението следва да бъде
обезсилено.
По
разноските:
Ищецът
е претендирал присъждане на разноски за двете инстанции в общ размер
133 891,62 лв, с включени адвокатски възнаграждения, както следва:
50 916,20 лв за първоинстанционното разглеждане на делото, 19 558,30
лв за въззивното производство и 18 701,67 лв – в производството по
обезпечаване на бъдещия иск. С оглед направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, и като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира следното:
Редуцира
адвокатското възнаграждение по исковото производство до размер на
25 083,20 лв, представляващ двукратния размер на предвидения в чл. 7 ал.2
т.4 от Наредба № 1/2004 год минимум, а възнаграждението за процесуално
представителство в обезпечителното производство – до размер на 7 035,80 лв
съобразно чл. 7 ал.7 от Наредба № 1/2004 год за минималните адвокатски
възнаграждения.
С
оглед изхода на спора и съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 93 721,08 лв на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК.
Ответникът
също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото са
представени списъци на разноските за двете инстанции в общ размер 27 350
лв, с приложени доказателства за тяхното заплащане. На осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК
в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 897,02 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260 638/19.10.2020
год по гр.д. № 728/2019 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав в частта, с
която е отхвърлен иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД, предявен от Х.Д. М.Дж.А. –
гражданин на Катар срещу К.В., гражданин на Република Кипър, за заплащане на
268 469,45 евро и 25 500 лева, с които ответникът неправомерно се
разпоредил от банкови сметки на ищеца, и вместо него
П О С Т А Н О В И:
ОСЪЖДА К.В., гражданин на Република Кипър,
притежаващ лична карта № 512384, удостоверение за постоянно пребиваване,
издадено от МВР България № *********, ЕГН ********** да заплати на Х.Д. М.Дж.А.
– гражданин на Катар, роден на *** год, притежаващ паспорт тип RS №
S027954, издаден
на 10.12.2017 год в Катар, сумите 259 236,45
евро и 25 000 лв,
представляващи сбор от сумите, изтеглени от банковите сметки на ищеца № IBAN ***
„Емпорики Банк България” ЕАД, IBAN ***
„Емпорики Банк България” ЕАД и IBAN *** „Юробанк България“ АД, във връзка с
неформален договор за поръчка, които не са отчетени на доверителя, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска
06.11.2018 год до окончателното им
изплащане, на основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 284 ал.2 от ЗЗД в останалата част за сумата 9 233 евро, представляваща горницата до
пълния предявен размер от 268 469,45 евро.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторни лихви в размер на 81 235,28
евро и 12 825,56 лева, върху главниците по иска с правно осн. чл. 284 ал.2
от ЗЗД, съответно от датите на извършените разпореждания до 24.10.2018 год.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която са
отхвърлени евентуалните искове за сумата 268 469,45 евро и 25 500
лева, предявени на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, както и исковете с
правно осн. чл. 86 от ЗЗД за сумите 81 235,28 евро и 12 825,56 лв –
мораторни лихви върху всяка от сумите, предмет на разпорежданията от датите на
изтеглянето им до 24.10.2018 год.
ОСЪЖДА К.В., гражданин на Република Кипър,
притежаващ лична карта № 512384, удостоверение за постоянно пребиваване,
издадено от МВР България № *********, ЕГН ********** да заплати на Х.Д. М.Дж.А.
– гражданин на Катар, роден на *** год, притежаващ паспорт тип RS №
S027954, издаден
на 10.12.2017 год в Катар разноски по делото за двете инстанции в размер на 93 721,08 лв съразмерно с
уважената част от иска на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.Д. М.Дж.А. – гражданин на Катар,
роден на *** год, притежаващ паспорт тип RS №
S027954, издаден
на 10.12.2017 год в Катар да заплати на К.В., гражданин на Република Кипър,
притежаващ лична карта № 512384, удостоверение за постоянно пребиваване,
издадено от МВР България № *********, ЕГН ********** разноски по делото за
двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 897,02 лв на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.