Решение по дело №34491/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13798
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20221110134491
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13798
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110134491 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Б. Д. Г., ЕГН ********** срещу [ЮЛ],
ЕИК [НОМЕР] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 и
сл. от ГПК за установяване недължимост на ответника на сумата от 58,57
лева, представляваща половината от претендирана от ответника сума за
доставена топлинна енергия в имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от
м.04.2012 г. до м.06.2012 г., цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.04.2012 г. до м.06.2012 г. и мораторна лихва за забава за периода
от м.04.2012 г. до м.06.2012 г., поради изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок, от страна на ответното дружество е
постъпил писмен отговор, в който се оспорва иска като недопустим, поради
злоупотреба с право и под евентуалност, се признава иска. Оспорва се да се
дължат разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни следните
обстоятелствата, че страните са в облигационни правоотношения, по силата
на които ответникът е доставил топлинна енергия в имот, находящ се в
1
[АДРЕС], чиято ½ идеална част е собственост на ищеца, като размерът на
половината от дължимата сума за топлинна енергия за периода от м.04.2012 г.
до м.06.2012 г., цена на услуга за дялово разпределение за периода от
м.04.2012 г. до м.06.2012 г. и мораторна лихва за забава за периода от
м.04.2012 г. до м.06.2012 г. е 58,57лв.
Следва да се установи дали посоченото задължениe е погасено по
давност.
С оглед приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия
заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на [ЮЛ] към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на [ЮЛ] се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно
с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което съдът намира, че за
всички процесния вземания е изтекла тригодишната погасителна давност. С
погасяване на главното задължение се погасяват и законните лихви,
начислени върху него.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за настъпили
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което
следва, че всички процесни задължения на ищеца за заплащане на топлинна
енергия, са погасени по давност.
Фактът, че оспореното от ищеца задължение е погасено по давност освен
това се признава от ответника в отговора на исковата молба.
Ето защо, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде изцяло
2
уважен.

По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът признава иска, не е дал повод за
завеждане на делото на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да се присъждат
разноски по производството в полза на ищеца. В този смисъл е константната
практика на ВКС – Определение № 300 от 26.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2274/2013
г., Първо ГО, Определение № 75 от 21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г.,
Първо ГО, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г., Трето
ГО, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., Четвърто ГО,
Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г., Трето ГО,
Определение № 534 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г., Трето ГО.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че Б. Д. Г.,
ЕГН ********** не дължи на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата от 58,57 лева,
представляваща половината от претендирана от ответника сума за доставена
топлинна енергия в имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от м.04.2012 г. до
м.06.2012 г., цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2012
г. до м.06.2012 г. и мораторна лихва за забава за периода от м.04.2012 г. до
м.06.2012 г., поради изтекла погасителна давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3