Определение по дело №419/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба вх. №3571/30.06.2014г., подадена от инж. Д. Т. – Директор на ТП“Д.”-гр.Я., против Определение №4267/11.06.2014г., постановено по ч.гр.д. №84/2014г., по описа на Районен съд-гр.Б..

В частната жалба се застъпват доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради което се иска неговата отмяна, респ. връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По-конкретно в жалбата се навеждат аргументи, че съобщението за издадената заповед по реда на чл.410 ГПК е връчено в канцеларията на съда /БРС/ не на длъжника, а на адв.М.К.. Изразяват се съмнения относно това, че пълномощното досежно упълномащаването на адв.К. не е подписано от представляващия дружеството-длъжник, поради което и липсвала представителна власт за адвоката да подава възражения по смисъла на чл.414 ГПК, което и го правило нередовно. Твърди се още, че заявителят държавно горско стопанство е предявил иск по чл.422 ГПК, който и трябвало да се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК. Посочва се и това, че недопустимо районният съд е издал процесната заповед по чл.410 ГПК, т.к. размерът на претендираното вземане бил над 25000 лв..По повод подадената частна жалба не е депозиран отговор от другата страна.

След като се запозна с делото и съобрази изложеното в частната жалба, окръжният съд установи следното от фактическа и правна страна.

Частната жалба е депозирана в срок, от юридическо лице имащо правен интерес и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Приложен е и е връчен препис от същата на ответната страна /вж. л.15 от делото/, както и документ за внесена, по сметката на Окръжен съд – Благоевград държавна такса /вж. л.13 от делото/.

От представените по делото доказателства е видно, че със Заповед № 457/17.01.2014г. за изпълнение на парично задължение по см на чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д №84/2014г. на РС-Б. е било разпоредено, длъжникът [фирма]-Б. да заплати на кредитора ТП “Д.”-гр.Я., представлявано от законен представител инж.Д. Т. съответни парични суми.

В срока визиран в новелата на чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът Е., чрез упълномощен от него адвокат /вж. пълномощно л.8 от ч.гр.д №84/2014г. на РС-Благоевград/ е възразил писмено срещу процесната заповед за изпълнение с твърдението, че не дължи изпълнение на вземането, предмет на заповедта, както и че същото е погасено по давност.

Съобразно положена върху горния ляв ъгъл на възражението на длъжникя резолюция на районен съдия от 07.05.2014г., до заявителя е изпратено изрично съобщение, с което е било уведомено за възражението на длъжника, като и му е указана възможността да предяви в едномесечен срок иск за вземането си , като довнесе и дължимата държавна такса.

Съобщението с указанията на съда ТП“Д.”-гр.Я. е получило на 10.05.2014г., чрез пълномощника си /посочен още в заявлението/, а именно адв.Н.Р., на която и лично е било връчено.

С оглед обстоятелството, че по частното дело на РС-Б. липсват данни, до изтичане на законовия едномесечен срок, заявителят да е представил доказателства пред РС за предявен иск срещу длъжника относно вземанията си, то на основание чл.415, ал.2 ГПК и с атакуваното определение, първостепенната инстанция е обезсилила процесната заповед за изпълнение на парично задължение.

ГПК предвижда изрично обезсилване на заповедта за изпълнение, както и издадения изпълнителен лист по чл.418 ГПК, в хипотезата на чл. 415, ал.2 ГПК, а именно когато заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск в посочения срок.В тази връзка въззивният състав приема, че правилно РС е преценил, че завителят-кредитор не е изпълнил задължението си по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК - да представи доказателства за предявяването на иска пред съда, издал заповедта за изпълнение.

В конкретния случай, доказателствата по делото са красноречиви, че на заявителя в заповедното производство е вменено изпълнението на процесуално задължение, което е обвързано с предвиден от закона едномесечен срок, в който кредиторът е следвало да предяви иска си срещу длъжника, като срокът е изтекъл на 11.06.2014г., на която дата и е постановено обжалваното определение, с което процесната заповед е обезсилена.

Непредставянето на доказателства за предявяване на установителната претенция по чл.422 ГПК пред заповедния съд, както му е изрично указано, е довело до тава същата инстанция законосъобразно по реда предвиден в чл.415, ал2 ГПК да обезсили издадената заповед за изпълнение.

Следва да се отбележи, че наведените доводи в частната жалба досежно това, че съществуват за заявителя съмнения относно редовността пълномощното, с което длъжника е упълномощил адв.К., че липсва представителна власт за същия адвокат да подава възражения по смисъла на чл.414 ГПК, както и че недопустимо районният съд е издал процесната заповед по чл.410 ГПК, т.к. размерът на претендираното вземане бил над 25000 лв. – излизат извън предмета на настоящето частно производство, поради което и няма как да бъдат съобразявани.

Липсват и доказателства /напр. копие от искова молба с щемпел на съда, вх.№ и т.н., съдебно удостоверение и др./ в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че в качеството му на заявител надлежно е предявил иск по чл.422 ГПК.

С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че атакуваното определение за обезсилване на процесната заповед за изпълнение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4267/11.06.2014г., постановено по ч.гр.д. №84/2014г., по описа на Районен съд-гр.Б., с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 457/17.01.2014г. издадена по ч.гр.д. №84/2014г по описа на Районен съд-гр.Б..

Определението не подлежи на обжалване по смисъла на чл.274, ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.