МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против Й.М.П. *** за това, че на 05.10.2015 година, в град
Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – дамско
портмоне от изкуствена лачена кожа на стойност 2,47 лева; 1 брой дебитна карта,
издадена от „Банка ДСК” на името на Й. *** Т.; 1 брой лична карта на името на Й.
*** Т.; 1 брой свидетелство за управление на МПС на името на Й. *** Т. и
парична сума в размер на 394 лева, всички вещи на обща стойност 396,67 лева от
владението на собственика Й. *** Т. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196 ал. І т. 1 във вр. с чл.
194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимия
се представлява от служебен защитник –
адвокат М.И. ***.
Със
съгласието на подсъдимия, в присъствието на защитника му производството е проведено
по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр. с чл. 371
т. 2 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура - Плевен подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимия
П. обвинение за извършено престъпление по чл. 196 ал. І от НК. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда при
условията на чл. 54 от НК и налагане на наказание на подсъдимия към максимума
на предвиденото в закона, което след редуцирането му по реда на чл. 58 А от НК
да бъде определено на 64 месеца лишаване от свобода.
Защитникът
на подсъдимия, адвокат И. моли съда да определи и наложи наказание при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - признаване на вината, спомагане на досъдебното производство за разкриване
на обективната истина, изразеното съжаление за случая – лишаване от свобода за срок от 2 години, намалено на основание чл. 58 А
от НК с 1/3, като се приспадне изтърпяното от страна на подсъдимия като мярка
по настоящото производство.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимия
Й.М.П. е роден на *** ***, живее в същия град, ***, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия Й.П. признава вината си и всички факти,
написани в обстоятелствената част на обвинителния акт, изявява категорично
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид горното СЪДЪТ прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.П. бил безработен и
тъй като изпитвал необходимост от парични средства, решил да извърши кражба на
вещи, от чиято продажба да се облагодетелства.
За да осъществи намеренията си,
на 05.10.2015 година подсъдимият П. влязъл в сградата на Второ ДКЦ – Плевен като носел и цветя. Отишъл
на шестия етаж, където било отделението по рехабилитация. В близост до вратата
на отделението се намирала стаята за отдих на персонала, където служителите
държали личните си вещи.
Подсъдимият П. видял една от
служителките през стъклената врата на отделението, изчакал я да се отдалечи и
оставил букета си на пейка. Влязъл в стаята на персонала, където забелязал дамска
чанта. Отворил я и взел дамско портмоне от изкуствена лачена кожа, в което се
намирали: 1 брой дебитна карта, издадена от „Банка ДСК” на името на Й. *** Т., 1
брой лична карта на името на Й. *** Т., 1 брой свидетелство за управление на
МПС на името на Й. *** Т. и парична сума в размер на 394 лева и след това си
тръгнал.
Й.Т. приключила рехабилитацията
на пациент и влязла в помещението за отдих. Забелязала, че чантата й е с
отворен цип и разхвърляна. Установила липсата на посочените вещи и сезирала
органите на полицията. По-късно вечерта Т. прегледала заедно със служител от
охраната записа от видеокамерата, монтирана на входа на отделението. При
прегледа Т. видяла как обвиняемият оставя букета си на пейката пред
отделението, влиза вътре и след минута излиза с издут десен джоб. Спомнила си,
че по-рано през деня е видяла същото лице през стъклената врата на отделението.
С протокол за доброволно предаване записа бил предаден на служител от Първо РУП
- Плевен.
По случая било образувано и
проведено настоящото досъдебно производство.
Полицейският служител Л.Ц.
изгледал записа от камерата и категорично разпознал обвиняемият П. като
извършител на престъпното деяние и лице от криминалния контингент с множество
криминални регистрации и осъждания.
Подсъдимият Й.П. бил установен и
задържан за 24 часа. С протокол за доброволно предаване предал на служителя от
Първо РУП - Плевен отнетите вещи, с изключение на част от парична сума в размер
на 100 лева, която бил похарчил за лични нужди.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на
отнетите вещи възлиза на 396,67 лева.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна
страна подсъдимият П. осъществил състава
на престъпление по чл. 196 ал. І т. 1 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29
ал. І буква А от НК.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебната фаза на процеса писмени материали и присъединени към
доказателствата по делото по реда на чл. 373 ал. ІV от НПК, приложени по дознание № Д – 2124 от 2015 година по описа на Районна
прокуратура – Плевен, а именно: показанията на свидетелите Й. *** Т. и Л.Ц.Ц., обективирани
в протоколи за разпит; обясненията на подсъдимия; видео-техническа експертиза;
протокол за доброволно предаване от 06.10.2015 година; справка за съдимостта на
подсъдимия П.; характеристична справка за същия, както и съдебно-стокова
експертиза, присъединени по реда на чл. 283 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка СЪДЪТ прие, че с поведението си
подсъдимия П. е осъществил състава на престъплението по чл. 196 ал. І т. 1 във
вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК.
От
обективна страна - на 05.10.2015 година, в град Плевен, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – дамско портмоне от изкуствена лачена кожа
на стойност 2,47 лева; 1 брой дебитна карта, издадена от „Банка ДСК” на името
на Й. *** Т.; 1 брой лична карта на името на Й. *** Т.; 1 брой свидетелство за
управление на МПС на името на Й. *** Т. и парична сума в размер на 394 лева,
всички вещи на обща стойност 396,67 лева от владението на собственика Й. *** Т.
***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплението
е извършено при наличието на ясни представи в съзнанието на подсъдимия за
противоправността на извършваното и неговия резултат като е искал настъпването
на неблагоприятните последици и от двете деяния – при пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. ІІ от НК.
Ето
защо съдът призна подсъдимия
Й.М.П. за виновен в извършване на престъпление чл. 196 ал. І т. 1 във вр. с чл.
194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква А от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, СЪДЪТ взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства
направените самопризнания и доброто му процесуално поведение.
Като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства СЪДЪТ взе предвид миналите
му осъждания и трайно установените му противоправни навици.
Преценявайки
горните обстоятелства и проведеното производство по реда на Глава 27 от НПК,
СЪДЪТ определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК - ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим, като на основание чл. 58 А ал.
І от НК намали същото с 1/3 и го осъди да изтърпи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим в затвор.
По този начин СЪДЪТ намери, че
спрямо подсъдимия П. ще бъдат постигнати ефективно целите на наказанието,
предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 59 ал. І от НК
приспадна от така определеното на Й.П. наказание лишаване от
свобода времето, през което същият е бил задържан под стража по НОХД № 2841 от
2015 година по описа на Районен съд – Плевен /досъдебно производство № Д – 2124
от 2015 година по описа на Районна прокуратура – Плевен/, считано от 07.10.2015
година до влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК СЪДЪТ осъди подсъдимия Й.М.П. да заплати сумата
от 40 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на
вещи лица в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК СЪДЪТ осъди подсъдимия Й.М.П. да заплати
сумата от 99,66 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: