РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 101997
гр. София, 25.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20221110153968 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредито“ ЕООД, ЕИК ********* срещу М. М. К.,
ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК е приложен договорът за
потребителски кредит. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с
това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или
добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за: сумата от 89,38
лева – неустойка за неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 26, ал. 2 от
договора, сумата от 59,59 лева – просрочена такса „Експресно разглеждане“ и за
сумата от 105,00 лева – разходи за ангажиране на човешки ресурс за извънсъдебно и
съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора.
Относно искането за присъждане на сума, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение:
В процесното правоотношение, между страните в чл. 26 от договора е уговорено
задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя при непредставяне на
обезпечение на вземането на кредитора. От сключения процесен договор се установява,
че заемателят е поел задължение в тридневен срок, считано от датата на сключване на
договора, да предостави на заемодателя посоченото в чл. 26, ал. 1 от договора
обезпечение – две физически лица, които да поръчителстват, като всяко от тях да
отговаря на подробно поставени изисквания. В ал. 2 от договора е уговорено, че при
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение в договорения
срок, той дължи на заемодателя неустойка в размер, посочен в т. 5 от условията и
параметрите по договора.
1
Настоящият съдебен състав намира, че договорът, в частта на уговорената
неустойка, противоречи на добрите нрави и клаузата от същия представлява
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Съдът намира, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща
задължение за заемателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на това негово
договорно задължение, е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, поради
което не пораждат задължения за длъжника.
Предвиденото за заемателя задължение в чл. 26 от договора за представяне на
обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави обезпечението заемателят следва да
осигури двама поръчители, всеки от които да отговаря на много на брой поставени от
заемодателя изисквания /служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение; нетният размер на осигурителния доход да над 2000 лева; да работи
на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг паричен заем,
сключен със заемодателя; да няма други задължения към други банкови и финансови
институции и др./. Следва да се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения тридневен срок да се снабди с тази информация за всекиго от
поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което
заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази
информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни
договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора.
Не на последно място, видно от приложения към договора погасителен план /л.
15 - гръб/, още със сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще
се изплаща заедно с всяка погасителна вноска. Съдът намира, че изначално
заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение,
предвидено в чл. 26, поради което в договора е уговорен начин за изплащане на
дължимата неустойка.
Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване
неизпълнението на договорно задължение излиза извън законовите функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
заемната сума и нарушава принципа за справедливост.
По искането за присъждане на таксата за експресно разглеждане:
Претендира се такса за експресно разглеждане на документите в размер на 59,59
лв. Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на тази клауза.
По искането за присъждане на разходите и такси за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
2
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания
за: неустойка за неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 26, ал. 2 от договора,
просрочена такса „Експресно разглеждане“ и разходи за ангажиране на човешки ресурс
за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора заявлението
следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1,
т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
вземания. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално
на уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 207366/04.10.2022 г., подадено от „Кредито“
ЕООД, ЕИК ********* срещу М. М. К., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумите от: 89,38 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 26, ал. 2 от договора,
сумата от 59,59 лева – просрочена такса „Експресно разглеждане“ и за сумата от
105,00 лева – разходи за ангажиране на човешки ресурс за извънсъдебно и съдебно
събиране на вземането по чл. 13 от договора.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3