Разпореждане по дело №92/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа частна жалба на “Т. К.” , със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. Х.” №5., вписано в ТР при АВ, с ЕИК, П. от В. А. Г., в качеството му на Изпълнителен директор, подадена чрез Д. М. Г., с пълномощно №223/05.11.2008г. Жалбата е насочена против Разпореждане №3610/19.05.2010, постановено по ч.гр.д. №1487/2010г. по описа на РС-гр.Б., с което РС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя против М. М. В., ЕГН *, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, в частта за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100.00 лв.

Твърди се в частната жалба, че така постановеното разпореждане е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като същото е и необосновано, като се излагат съображения, че РС постановил своя акт в нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в която изрично е уговорено, че в хипотезата на процесуално представителство, осъществявано от юрисконсулт може да се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че съгласно чл. 78 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника, съразмерно уважената част от иска, като в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като се посочва и съдебна практика- Решение №1173/24.10.2008г. на ВКС по гр.д. №5275/2007г. На следващо място в жалбата се твърди, че непредставянето на документ за платен хонорар не освобождава искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от основателност, с оглед практиката на въззивните съдилища, като във връзка с това се посочва Определение от 14.05.2008г. на ОС-гр. В.Т. по ч.гр.д.№440/2008г. От въззивния съд се иска да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт, като бъде постановено определение, с което да бъде задължен РС да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно искането посочено в заявлението по чл. 410 ГПК. Моли се заповедта да бъде допълнена в частта за разноските, съгласно приложения към жалбата списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Към частната жалба са приложени юрисконсултско пълномощно № 223/05.11.2008 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, пред ОС-гр.Б.. С жалбата са приложени незаверени копия от съдебни решения.

Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея в законоустановения седмичен срок.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, чрез нейния пълномощник и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

РС-гр. Разлог е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от жалбоподателя по настоящето дело срещу длъжника М. М. В.. В заявлението е направено искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на това искане са представени списък за разноските по чл.80 ГПК, трудов договор № 356/16.01.2006г., сключен между "ТК." Е. и Ил. А. Т., с който последният, съгласно т. 1 от същия е назначен на длъжността “юрисконсулт”, допълнително споразумение от 01.06.2007г. за изменение на трудов договор № .../16.01.2006г. и нотариално заверено пълномощно №/17.10.2007г., с което представителят на дружеството жалбоподател е упълномощило Ил. Т. (юрисконсулт, Директор Дирекция „Съдебни вземания”), да представлява дружеството пред съдилищата.

При тези данни настоящият състав намира искането за основателно, тъй като заявителят е установил наличието на релевантните факти за уважаване на това искане, а именно съществуването на трудово правоотношение между търговското дружество - страна в производството и неговия пълномощник, указал защита по делото, по силата на което, последният изпълнява длъжността “юрисконсулт”.

В този смисъл неоснователни са изводите на районния съд, мотивирали възприетото в обжалвания съдебен акт, свързани с липсата на доказателства за реалното заплащане на възнаграждението. В случая ГПК - чл.78, ал.8, е предвидил възможността в полза на юридическите лица и едноличните търговци да се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, но не поставя условие това възнаграждение да е действително изплатено. Единственото изискване на закона е указана от юрисконсулта защита по делото, каквато в случая се установява от факта на подаване на заявлението от лице с такова качество. Това е така, тъй като отношенията между работодателя и юрисконуслта почиват на трудов договор, при който заплащането, правата и задълженията се регламентират от КТ, а не както е при адвокат по договор за поръчка. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е приел, че следва да има доказателства за плащане на юрисконсултското възнаграждение.

С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че разпореждането на РС следва да бъде отменено, а мобата в частта за присъждане на юрисконсултско възнаграждение- уважена, като се постанови издаване на заповед за изпълнение, в полза на частния жалбоподател, за разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Основателно е искането за присъждане на разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв. по чл.11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 15 лв. държавна такса за подаване на частната жалба.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд, на основание чл.279, във вр. с чл. 278, ал.1 и ал.2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №3610/19.05.2010, постановено по ч.гр.д. №1487/2010г. по описа на РС-гр.Б., с което е оставена без уважение молбата на “Т К.” , с ЕИКсъс седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. Х.” №5., П. от В. А. Г., чрез пълномощника юрисконсулт Ил. Т., против М. М. В., ЕГН *, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, в частта за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100.00 лв., като вместо което ПОСТАНОВЯВА :

УВАЖАВА молбата на “Т К.” , с ЕИК1, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. Х.” №5., П. от В. А. Г., чрез пълномощника юрисконсулт Ил. А. Т., против М. М. В., ЕГН *, с адрес: гр.Б., ул. „Я. С.”, бл. 3, вх. Б, . 3, ап. 9, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, в частта за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 лв. /сто лева/.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на “Т К.” , с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. Х.” №5., П. от В. А. Г., чрез пълномощника юрисконсулт Ил. А. Т., против М. М. В., ЕГН *, с адрес: гр.Б., ул. „Я. С.”, бл. 3, вх. Б, . 3, ап. 9, за сумата 100.00 лв /сто лева/, представляваща разноски по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН *, с адрес: гр.Б., ул. „Я. С.”, бл. 3, вх. Б, . 3, ап. 9, да заплати на “Т.” , с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. Х.” №5., П. от В. А. Г., чрез пълномощника юрисконсулт Д. М. Г., сумата от 115.00 лв./сто и петнадесет лева/, разноски за въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: