МОТИВИ към присъда по НОХД № 573/2017 год. по описа на ВТРС

 

            Районна прокуратура В.Търново е повдигнала обвинение срещу М.Б.К. *** за това, че на 10.08.2015 год. в с. Ресен, общ. Велико Търново противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „Ауди А6" с per. № В 3317 НА на стойност 2496 лева, собственост на „Д.А."***. ВТРП е квалифицирала последното като престъпление по чл.206 ал.1 от НК. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Приема същото за доказано по несъмнен начин. Предлага да му бъде наложено наказание в размер към средния размер предвиден в закона за това престъпление.

Граждански иск не е предявен.

            Подсъдимият лично не дава обяснения и заявява, че не се чувства виновен. Защитникът му пледира подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение поради необоснованост и недоказаност на обвинението.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимият М.Б.К. от 2013 год. поддържал отношения с турския гражданин Д. А., с когото започнали съвместна търговска дейност. По повод дейността им, свързана с търговия и осъществявана първоначално в гр. Варна, се налагало постр. А. да си закупи автомобил. За целта подс. К., който към този момент бил в добри отношения с пострадалия, му съдействал като потърсил св. Д. С. - "... Лек автомобил Ауди А 6 е мой. Подсъдимият дойде с един човек да търси автомобил. Дадох им въпросния автомобил. Отидох и направих пълномощно на този човек, който не знаеше български език, а подсъдимия К. превеждаше на турски. Пълномощното го изготви нотариус във гр. Варна. Предадох му автомобила с документите, на този въпросния човек, турския гражданин. Предадох му малък, голям талон и пълномощното. Автомобилът се водеше на мой познат, от който аз имах пълномощно. След като не ми заплатиха цената започнах да звъня на М.К.. Той ми обясняваше, че оня човек - турския гражданин не си вдигал телефона....".

            С пълномощно с нотариална заверка на подписите от 06.10.2014 год. на помощник нотариус по заместване Татяна Балинова, при нотариус Кънчо Ицков, с район на действие в района на районен съд Варна, лицето Й.И. В.е преупълномощило св. Д.С. със посочените в последното права, включително да продава и да преупълномощава трети лица.             От своя страна Й.И. В.бил упълномощен от собственика на процесния лек автомобил - И.И. Д., отново със всички права, включително да продава и договаря сам със себе. Подписите върху документа са с нотариална заверка от 21.04.2012 год., извършена от помощник нотариус Сияна Желева при, нотариус Людмила Гонова в района на районен съд Варна. На същата дата /21.04.2012 год./ собственикът - И.И. Д. е попълнил Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, собственоръчно се е подписал и е изписал имената си - за декларатор, чиито подпис е бил отново удостоверен от помощник нотариус Сияна Желева при, нотариус Людмила Гонова в района на районен съд Варна и с отразен регистрационен № 3284 при нотариуса, какъвто регистрационен номер носи и пълномощното от същата дата. Декларацията била предавана на следващите преупълномощени лица, в случай, че решат да продават автомобила. За да е възможно безпрепятствено чуждият гражданин, постр. А., да управлява автомобила на територията на РБългария и в чужбина било необходимо да регистрира и търговската си дейност под някоя от разрешените форми от българското законодателство, като сторил това регистрирайки - "Д. А." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В. Търново /виж. справка от търговския регистър и учредителен акт - стр.49-50 и показания на св. А. - стр. 421-423 от делото - ".....След това научих, че ако си открия фирма мога на името на фирмата да регистрирам всичко... След това регистрирах фирма и автомобилът Ауди А 6 е записан като собственост на фирмата ми - "Д. А." ЕООД...."/. След като пострадалият регистрирал едноличното търговското дружество, чиито едноличен собственик на капитала бил той - на 08.12.2014 год. пом. нотариус Татяна Блинова, при нотариус Кънчо Ицков, с район на действие в района на районен съд Варна под рег. № 18785/2014 год. удостоверила подписът положен от св. Д. С., с което последният преупълномощил Д. А. в качеството му на управляващ и представляващ "Д. А."ЕООД, със всички посочени в него права, включително да продава и договаря сам със себе си и да преупълномощава трети лица. При тези действия пред пом. нотариус Балинова, присъствали св. Д. С., подс. К. и постр. А.. Подсъдимият превеждал на пострадалия. Св. С. предал малък, голям талон и декларацията по чл.25, ал.8 от ЗННД с нотариално заверен подпис на собственика на процесния автомобил на подс. К. /виж показания на св. С., постр. А. от стр. 446-447 и стр. 421-423 от делото/. След това подсъдимият предал на постр. А. сочените документи.

            На 26.01.2015 год. пред Ангел К., пом. нотариус по заместване при Денчо Денчев, нотариус с район на действие районен съд В. Търново удостоверил подписите, положени под договор за продажба на процесното МПС - л.а. Ауди А 6, с рег. № В 3317 НА, с рег. номер 526/26.01.2015 год. при нотариус Денчев /виж оригинал на нотариална преписка по договора за продажба - стр.98-108, вкл. от делото/. Междувременно сключил граждански брак със св. П.А. и използвали процесния автомобил, включително и за пътуване до Федерална Република Германия, където се повредил. А. докарали автомобила в Р България и се опитали да бъде ремонтиран в гр. Дебелец, но неуспешно /виж. показания на св. И. Кр. И. - стр.247-249 от делото - "...През ноември 2014 год. пред моя дом спря Ауди А6. Пристигнаха Д. и П.... Регистрирахме автомобила и след месец пристигна на платформа...". Малко след покупко-продажбата на автомобила, пострадалият А., съпругата му св. П. А. и св. Дж. А. откарали със същата цел в сервиза на св. К.А.С.,*** процесният автомобил, ползвайки автомобил с платформа, собственост на С.. По това време Д. и П. вече били семейство. След като демонтирали двигателя в сервиза, св. С. й се обадил, че ремонтът щял да струва около 3 000 лева. Оставили автомобила в сервиза през юни на 2015 год. Свидетелката А. уведомила съпруга си в телефонен разговор, че стойността на ремонтите дейности ще бъде около 3000 лева. Пострадалият А. не се съгласил, тъй като му се сторила много висока цената и се разбрали, че когато се прибере в България ще отидат да си го вземат и ремонт няма да се извършва. Отношенията между съпрузите А. се влошили и Д.А. заминал за Р Турция. В този период поради настъпилите семейни проблеми св. А. не се чувствала добре - изпаднала в депресия и потърсила лекарска помощ в ЦПЗ В. Търново. Пребивавала там от 05.08.2015 до 24.08.2015 год. Поставена и била диагноза - умерено тежък депресивен епизод.

            Подс. К. в този период посещавал свидетелката А. заедно със св. Б.Г. и Д.М.. При някои от посещенията ставало въпрос за лекия автомобил.

            На 10.08.2015 год. К. ***, в сервиза на св. С. и поискал да вземе автомобила. Преди това обаче, вече бил провел разговор със свидетеля Пл. К., който извършвал услуги със специализиран автомобил пътна помощ. Уговорили се да дойде пред сервиза на св. С.. Срещнали се направо там, на 10.08.2015 год. Подсъдимият поискал от св. С. да вземе процесния лек автомобил като се представил за приятел на св. Д.А.. Уточнил, че идвал по негово поръчение. С. се противопоставил, тъй като не го познавал. Поискал да говори със свидетелката П. А., тъй като тя присъствала при оставянето на лекия автомобил заедно със съпруга си. Лично С. провел разговор от неговия мобилен телефон със св. П. А. и тя го уверила, че подс. К. ще заплати стойността на извършените ремонтни работи и да му предаде автомобила. Няколко дни след разговора им, на 10.08.2015 год. К. се явил в сервиза на св. С.. С. изготвил приемо-предавателен протокол, който подс. К. подписал без възражение, заплатил стойността на ремонта и натоварили автомобила и отделно двигателя на специализирания автомобил, управляван от св. К.. Свидетелят К. превозил л.а. Ауди А6 от с. Ресен до гр. Г. Оряховица, на предвалително посочено от К. място - срещу "захарни заводи". В тази посока показанията на св. К. - "...Подсъдимият ми каза да закарам л.а. в гр. Г.Оряховица в някакъв техен склад.... Той вече беше там. Ориентирах се по колата му... Беше голямо помещение, в дъното на което смъкнахме колата и понеже двигателят е тежък наредихме едни палети и двамата с него свалихме двигателя... Други хора в склада не видях.... Той спомена, че л.а. е на негов приятел, който го няма в момента и той се занимава с тази дейност... Каза, че ремонтът е много скъп, човекът се възмутил и за това си взема колата..." стр. 223-224 от делото/. Б.Г. също свидетелства в посока, че процесният автомобил е взет от с. Ресен. В тази им част показанията на св. Б. Г. кореспондират с останалите свидетелски показания, относно фактическото вземане на автомобила от подс. К.., а в останалата им част като некорсепондиращи с останалите такива не бяха кредитирани от съда. За това, че автомобилът е бил на посоченото място в гр. г. Оряховица свидетелства и св. Св. Г., а именно, че автомобилът е бил в база - в гр. Г. Оряховица, ул. Св. Княз Борис І, № 86, собственост на С.С.Г. и ползвана от 2015 год. от фирма "Невен" ЕООД гр. Свиленград. /виж показания на стр.224-225 от делото - ".... Имаше една кола, която беше на платформа... Не мога да кажа кой я е докарал... Може би месец, може би два беше там...". Автомобилът останал там за кратко време.

            Когато се върнал в Р България, постр. А. отишъл да си прибере автомобила и останал изненадан, че вече бил взет от подс. К.. Автомобилът не се намирал и пред имота на родителите на жена му - св. П. А. - в с. Ресен. За това сигнализирал полицията. К. свидетелства също, че по повод извършваната проверка К. позвънил на подс. К.. Подсъдимият настоял да излъже полицейските служители, че са оставили автомобила пред дома на родителите на П.А. ***, което разгневило К..

            Към момента приключване на съдебното следствие и постановяване на съдебния акт местонахождението на л.а. не е установено, същият е обявен за общодържавно издирване с телеграма №19059/26.04.2016 год.

            По делото е приета като компетентна и обоснована и съдебно -психиатрична експертиза, която сочи, че П.Х. А. не страда от психично заболяване. Към месец Август 2015 год. , с оглед психичното и състояние , е могла правилно възприема факти и обстоятелства, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания.

            Приети са и една единична и две повторни съдебно-оценъчни експертизи. Съдът изцяло кредитира последната повторна съдебно оценъчна експертиза от три вещи лица като обоснована и компетентна, съобразно която пазарната стойност на л.е. Ауди А6 с рег. № В 3317 НА към дата на деянието - 10.08.2015 год. е 1968 лева. Вещите лица са изготвили експертното заключение след като са изслушали показанията лично на всички свидетели по - делото и са проучили задълбочено останалите по делото доказателства, а и в съдебно заседание отговориха на поставените от страните въпроси относно изясняване стойността на процесния автомобил към дата на деянието и поради какво се наблюдава разлика стойността на автомобила в сравнение с първата.

            По делото е приета и съдебно - графическа експертиза, която е категорична относно представения за изследване предавателно-приемателен протокол от 10.08.2015 год. подписан между подсъдимият К. и ЕТ "К.С. - Алфата 1" с. Ресен, а именно че подписът за "приел" е положен от подсъдимият М.Б.К. /стр. 117-120, вкл. от ДП/.

            Изложеното от фактическа страна се извежда от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, протоколи за извършен следствен експеримент - стр.91-96 вкл. от ДП, от приложените писмени доказателства /от категорията на веществените/ и писмени доказателствени средства, както и от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, оценъчна, графическа и психиатрична експертизи.

            С оглед изложеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

            От обективна и субективна страна  - по безспорен и категоричен начин се установи, че М.Б.К. на 10.08.2015 год. в с. Ресен, общ. Велико Търново се е разпоредил с движима вещ - лек автомобил „Ауди А6" с per. № В 3317 НА, на стойност 1986 лева.        Актът на противозаконно присвояване е реализиран, чрез фактическо разпореждане в свой интерес – подсъдимият е демонстрирал пред трети лица, че държи вещта като своя. Именно, чрез изразената промяна в отношението си към основанието на което държи вещта, подс. К. е демонстрирал акта присвояване, доколкото приел с приемателно предавателен протокол чужда движима вещ, за която знаел отнапред, че не е негова, а е на дружеството на свидетеля А.. Същата има юридическото качество да е чужда, тъй като е собствена на „Д.А."***, чиито управляващ и представляващ е св. Д. А. / виж оригинал на нотариална преписка по договора за продажба - стр.98-108, вкл. от делото/. Съществен елемент за отговорността по чл.206 от НК е инкриминираната вещ да е чужда за дееца, а не точно на кого извън него /подсъдимия/ принадлежи собствеността й. Обстоятелствата относно принадлежността на л.а. и основанието за предоставянето му не пораждат съмнение - л.а. Ауди А6 с рег. № В 3317 НА е собственост на "Д. А." ЕООД управлявано и представлявано от св. А. и е предоставен на подс. К. с приемо-предавателен протокол от сервиза на св. С., на който протокол за "приел" стой подписа на подс. К. /графическа експертиза и показания на св. С., посочени по-горе/. Установеното поведение на подс. К. след придобиване на фактическата власт върху автомобила на надлежно основание, отказът му да го върне, а и подготовката му за това преди самото придобиване, укриването му в база на негов приятел в гр. Г. Оряховица, ул. "Св. Княз Борис І, №86 от св. А. и невръщането му до приключване на делото пред настоящата инстанция на собственика му,  обосновават и сочат категорично на промяна на намерението на владелеца на автомобила /промяна на намерение за присвояване на лекия автомобил, вместо да го върне на собственика му. Автомобилът без съгласието на собственика е превозен от с. Ресен до складова база на приятел на подсъдимия в гр. Г. Оряховица и до днес не е върнат на А.. С това си действие се е разпоредил с автомобила като със свой, а е знаел, че принадлежи на дружеството на пострадалия. В този смисъл подсъдимият е съзнавал, че вещта е чужда и се е разпоредил с нея като със своя. Неоснователни и без опора в доказателствения материал и голословни се оказват възраженията на защитата, че не е установен собственика на процесния автомобил, че не А. е плащал данъците както и че друго лице било собственик на автомобила. Собствеността върху автомобила безспорно принадлежи на представляваното от А. дружество. Ирелевантни за делото са обстоятелствата дали е деклариран пред надлежните за това органи - общински и държавни. Това са факти, които нямат отношение към собствеността  и недекларирането от новия собственик на тези обстоятелства евентуално биха могли да обосноват административнонаказателна отговорност на лицето. Самият К. е демонстрирал промененото си отношение към чуждата вещ и намерението си за своене, като я е укрил и в последствие разпоредил с нея. К. е извършил деянието виновно при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Стойността на веща възлиза на сумата от 1968 лева, поради което на основание чл.304 от НПК за разликата от установената пазарна цена на лекия автомобил до претендираната в обвинителния акт - 2496 лева подс. К. беше оправдан.

            Както се спомена вече от субективна страна подс. К. е действал при пряк умисъл, като е съзнавал, че вещта е чужда, че в резултат от деянието собственикът ще бъде лишен от възможността да упражнява пълноценно правото си на собственост, че няма право да я третира, като своя тъй като излиза от правомерните действия на основанието на което държи вещта и въпреки това го е направил, за да се облагодетелства.

            С оглед субекта на престъплението - при извършване на деянието подсъдимият е осъждан с три влезли в сила присъди. Съответно за престъпления по чл.343 б, ал. 1 от НК и по чл.183, ал. 1, пр. 3 от НК, за които му е наложено наказание пробация и по определение за определяне на общо наказание на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК. С влязла в сила на 15.05.2013 год. присъда по НОХД № 180/2013 год. на ГОРС бил осъден за извършено на 13.09.2012 год. престъпление по чл.343 в, ал.1 от НК.

            Смекчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха. Като отегчаващи се взеха предвид миналите му осъждания и лошите характеристични данни.

            При индивидуализация на наказанието което следва да му се определи за извършеното и съгласно чл.54 от НК, съдът отчете липсата на смекчаващи вината обстоятелства и превес на отегчаващите поради, което и съобразно чл.36 от НК за извършеното престъпление по чл.206, ал.1 от НК му наложи 1 година лишаване от свобода, което съобразно правилата на ЗИНЗС бе постановено да се изтърпи при "общ" режим.

            Тъй като настоящото деяние е извършил в изпитателния срок по осъждането му с влязъл в сила на 15.05.2013 год. съдебен акт - определение за одобряване на споразумение по НОХД № 180/2013 год. на ГОРС на 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години на основание чл.66 от НК, то съдът прецени, че е налице основание по чл.68 от НК да се приведе в изпълнение наказанието му от 6 месеца лишаване от свобода, което бе постановено да се изтърпи съобразно правилата в ЗИНЗС при "общ" режим.

            При този изход на делото подс. К., беше осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ВТРС, направените по делото разноски - в установен и доказан размер на 1685.10 лева, и в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ВТРС и 5 лв., представляваща държавна такса за издаването му.

            По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.  

 

 

                                                        Председател на състава: