М О Т И В И
към присъдата по НОХД N 26/2020
г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Възведен е обвинителен акт от РП – Варна срещу Г.Я.Н., ЕГН:
********** за това, че:
През периода: от началото на месец септември
2018 г. до 04.10.2018 г. в с. Ч., обл. Варна при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у
Г.И.К. заблуждение, че ще ходи на преглед при лекар, ще й правят операции на
бял дроб и миома, ще й правят скенер, ще й поставят байпас, ще оставя децата си
в социален дом, ще си плати здравните осигуровки, и с това му причинила имотна
вреда в размер на 8 000 лева – престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1
По
искане на подсъдимата и нейния защитник съдебното следствие по настоящото
наказателно производство е проведено по реда на глава двадесет и седма в
хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му тя признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласна
да не се събират доказателства за тези факти. Както в обясненията си, така и в
последната си дума подсъдимата заявява, че съзнава вината си и изразява
съжаление за извършеното.
Участващия
в делото прокурор поддържа обвинението, възведено срещу подсъдимата, като счита
същото за безспорно доказано въз основа на нейните самопризнания и на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство. Моли, наказанието й да бъде
определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер
около средния, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да бъде
отложено с изпитателен срок от пет години.
Защитникът на подсъдимата, при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти
по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание. Намира поисканото от прокурора наказание за прекомерно
завишено и моли съда, отчитайки и смекчаващите отговорността обстоятелства да
определи наказанието на подсъдимата в размер към минималния. Изпитателния срок
също счита, че следва да бъде определен в минимален срок, като се отчете и
поведението на самия пострадал.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г.Я.Н. била
адресно регистрирана в с. Б., обл. Добрич. Тя имала две малолетни деца, за
които се грижела сама. Известно време подсъдимата живеела заедно с двете си
деца в с. Б. при свекърва си, а в останалото време в с. Р. ., обл. Варна при
сестра си - свид. Н.Н.. Подсъдимата не работела, като тя и децата й се
издържали от социални помощи.
Свид. Г.К. *** и се
занимавал със земеделие. Дейността си извършвал чрез „***.“ ЕООД, на което
дружество бил управител. В с. Ч. свид. К. имал цех за извличане на етерични
масла. Той живеел в жилищна сграда на територията на този цех. Подсъдимата
познавала свид. К. от времето преди да се задоми в с. Б..
На неустановен ден в
началото на месец септември 2018 г., около 21, 00 часа без предварителна
уговорка подс. Н. отишла в цеха на свид. К. заедно със сестра си и двете си
деца. Всички изглеждали в окаяно състояние, децата били боси, а подсъдимата се
оплакала на свидетеля, че са гладни и помолила да ги нахрани. Свид. К. ги
съжалил, подслонил ги и нахранил, а те останали да пренощуват при него. В
разговор подсъдимата му се оплакала, че мъжа й я напуснал, а тя нямала работа и
пари. На следващия ден от съжаление свид. К. дал пари на подс. Н. и напазарувал
за децата й храна и дрехи. Тогава тя му обяснила, че има гинекологични
проблеми, а той я посъветвал да отиде на лекар. След това свид. К. откарал
подсъдимата, децата й и сестра й свид. Н. Н. ***.
След това посещение
подс. Н. решила да се възползва от добрината и щедростта на свид. К. с цел да
набави за себе си имотна облага, като получава от него пари. В изпълнение на
това нейно решение, два дни след първото посещение /на неустановен ден в
началото на месец септември 2018 г./ подсъдимата се обадила на свид. К. и му
казала, че й трябват 100 лева, за да отиде на преглед заради заболяването си.
Последният отишъл в с. Р.. и дал на подсъдимата сумата от 100 лева.
На следващия ден тя
отново отишла в с. Ч. при свид. К., като продължила да поддържа заблуждението у
него и му обяснила, че е ходила на лекар и след преглед било установено, че има
миома, която трябва да се отстрани чрез операция струваща 500 лева. От нейното
обяснение той останал с убеждението, че тя наистина е зле, заради което й дал и
исканите 500 лева.
Няколко дни след
това, на неустановен ден подс. Н. започнала да убеждава свид. К., че ако постъпи
в болница за операция, няма кой да гледа децата й. В разговор тя го убедила, че
трябва да остави децата си в социален дом, но за да ги приемат е нужно да плати
1 200 лева за всяко дете. Тази сума тя нямала и я поискала от пострадалия. Този
път свид. К. й предоставил парична сума в размер на 2 400 лева за настаняване
на децата в социален дом в гр. Тервел и още 100 лева за транспорт до там.
По-късно провеждайки разговор по телефона подс. Н. продължила да поддържа
заблуждение у свид. К. като му обяснила, че е влязла в болницата в гр. Варна,
за да й бъде направена операция.
След още няколко дни
на неустановен ден през месец септември 2018 г. подс. Н. отново отишла в с.
Червенци, заедно със сестра си и нейния син. Докато вечеряли подсъдимата
поискала от свид. К. 200 лева, като обяснила, че тези пари е взела назаем от
сина на сестра си. Свид. К. дал на племенника й 200 лева, като бил убеден, че
по този начин връща взетия от подсъдимата заем, за да може да си заплати
престоя си в болницата.
Ден-два след това,
на неустановен ден през месец септември 2018 г. подс. Н. се обадила на
пострадалия и поискала още 500 лева, като този път му казала ,че трябва да й
изследват сърцето и да й направят скенер. Свид. К. отишъл до с. Радан войвода и
й дал исканите 500 лева.
След още няколко дни
подсъдимата за пореден път се обадила по телефона на свид. К., като го
заблудила, че се намира в болница в гр. Варна, където трябвало да й бъде
направена операция на сърцето. За това следвало да й бъдат платени здравните
осигуровки, за което тя поискала от пострадалия 1000 лева. За да поддържа
заблуждението си и за да е по-убедителна в това, което обяснява, подс. Н. дори
предоставила телефона на неустановено по делото лице, което представила като
„медицинска сестра“ от болницата, където уж била настанена. Това лице от женски
пол обяснило на свид. К., че е нужно да се заплатят здравните осигуровки на
подсъдимата - сумата от 1 000 лева и още 1 300 лева, за да й бъде поставен
байпас. На неустановен ден през месец септември 2018 г. преди датата 25.09.2018
г., около обяд подс. Н. отишла в с. Червенци, за да си получи уговорените пари.
Свид. К. й дал сумата от 1 000 лева, убеден, че я предавал, за да бъдат платени
здравните й осигуровки.
На 25.09.2018г.
подс. Н. се обадила по телефона на свид. К. и му обяснила, че й трябват пари за
сърдечна операция. Около обяд на същия ден тя отишла в с.Червенци, където
пострадалият й дал сумата от 1300 лева за операцията и още 100 лева за
транспорт. На следващия ден той постоянно звънял по телефона, за да се
интересува за здравето й. Подсъдимата продължавала да поддържа заблуждение у
него, че са й направил операция, която била успешна.
На 27.09.2018 г.
около 12, 00 ч. подс.Н. отново се обадила на свид. К., като обяснила, че е
избягала от болницата. Около 13, 00 ч. тя се появила в цеха му в с.Червенци по
пижама, като на едната си ръка имала поставен абокат, система с маркуч и банка
с прозрачна течност. Подс. Н. разказала на пострадалия, че избягала от
болницата, за да го види. Той й се скарал и тя си тръгнала.
Още на следващия ден
- 28.09.2018 г. подс. Н. по телефона поискала от свид. К. 200 лева, за да плати
на санитарка, която се грижела за нея в болницата и да заплати консумативи и
такси. Подсъдимата помолила парите да
бъдат предадени на ней познат - свид. Е. В. Р.. Половин час след това последният
отишъл в с. Червенци и получил от свид. К. 200 лева, който му ги предал с
ясното съзнание, че за пореден път помага на подсъдимата. Свид. Реджеб предал
парите на подсъдимата, която ги похарчила за лични нужди.
В първите дни на
месец октомври 2018 г., преди 04.10.2018 г. подс. Н. се обадила на свид. К. и
по телефона го убедила, че трябва да й се направи още една операция - този път
на белите дробове. Обяснила му, че се намирала в болница в гр. Варна и за да е
по-убедителна предоставила телефона на неустановено лице от мъжки пол, което
представила като „професор Г.“. Неустановено лице, представило се като
„професор“ също разговаряло със свид. К. и твърдяло, че осигуровките на
подсъдимата са платени, но са необходими пари, за да се събере екип за операция
на белия й дроб. За това била необходима сумата от 1 600 лева. После
подсъдимата продължила разговора като го убеждавала колко зле е здравословно.
На 04.10.2018 г.
около 10, 30 ч. тя отишла за пореден път в с. Червенци, където свид. К. й дал
сумата от 1 600 лева, убеден, че предава парите за белодробна операция. Подс. Н.
взела парите и си тръгнала. Около 18, 00 ч. на същия ден тя пак се обадила по
телефона и поискала още 1 000 лева, като казала, че е отвлечена. Това вече
породило съмнение у свид. К. и той се обадил на зет си - свид. Г. З.П. и дъщеря
си свид. И. Г. К.. Тримата се срещнали още същата вечер и заедно започнали да
търсят подс. Н.. Тогава не успели да я открият, но на следващия ден свид. К.
бил извикан от дъщеря си в с. Р. ., където намерил подс. Н. и двете й деца.
По-късно същия ден подсъдимата върнала 1 100 лева на свид. К., които последната
предала на баща си. Тази сума била останала от последните пари, които свид. К.
дал на подсъдимата, за да се лекува, а част от нея тя отново похарчила за лични нужди.
Видно от писмо от
Националната здравноосигурителна каса с изх.№ 07-02-44/15.03.2019 г. за Г.Н.
няма данни за използвани медицински услуги /хоспитализации за операция от
миома, операция от сърце, поставяне на байпас и операция на бял дроб/ в периода
01.09.2018 г. до 04.10.2018 г., покривани изцяло или частично от НЗОК.
Видно от писмо от
НЗОК с изх.№ 07-02-44/31.10.2019г. Г.Н. е с прекъснати здравноосигурителни
права за периода 01.09.2018 г. до 04.10.2018 г.
Видно от писмо от
Община-Тервел с рег.№ РД -25-2005- 1/23.05.2019г. на територията на общината
няма разкрити социални домове за отглеждане на малолетни деца. По информация на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Т. през 2018 г. децата на Г.Н. – И. Н. и Р.
Н. не са настанявани за отглеждане.
Гореописаните
фактически обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените
самопризнания от подсъдимата и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно – свидетелски показания,
справки от НЗОК и Община Тервел и др.
Налице
е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени от
подсъдимата и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
водеща недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от подсъдимата по
начина, описан в обвинителния акт.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че
подс. Г.Я.Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 209 ал.
1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като през периода: от
началото на месец септември 2018 г. до 04.10.2018 г. в с. Ч.и, обл. Варна при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила и поддържала у Г.И.К.
заблуждение, че ще ходи на преглед при лекар, ще й правят операции на бял дроб
и миома, ще й правят скенер, ще й поставят байпас, ще оставя децата си в
социален дом, ще си плати здравните осигуровки, и с това му причинила имотна
вреда в размер на 8 000 лева, поради което и я призна за виновна.
Деянието
е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.
1 от НК, като отделните деяния са осъществени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Деянието
е осъществено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, при което тя е съзнавала
неговия общественоопасен характер, предвиждала е общественоопасните му
последици и пряко ги е целяла.
При определяне размера
на наказанието, съдът прецени степента на обществената опасност на извършеното от
подсъдимата деяние, която определи като висока, предвид механизмът на неговото
извършване, стойността на причинената щета, която не е възстановена в пълен
размер до момента.
От друга страна, като
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете чистото й
съдебно минало /същата е със заличено осъждане поради настъпила реабилитация/ и
добрите й характеристични данни, проявеното искрено съжаление и критично
отношение към извършеното, факта, че е майка на две деца, за които сама полага
грижи, подбудите за извършване на деянието. Приемайки превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимата обстоятелства, съдът определи визираното в разпоредбата на чл. 209 от НК наказание в размер между минималния и
средния в посока към минималния – две години лишаване от свобода.
На основание
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 а ал. 1 от НК съдът
намали с 1/3 така определеното наказание, като наложи на подсъдимата да изтърпи
наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Предвид наличието на
основания за приложението на чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи неговото
изтърпяване с изпитателен срок три години, приемайки, че за превъзпитаването на
подсъдимата и постигане целите на наказанието не е необходимо изолирането й от
обществото. Въпреки високата степен на обществена опасност на извършеното от
подсъдимата деяние, данните за нейната личност не
очертават формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения
правопорядък. Не само чистото съдебно минало към момента на извършване на
деянията, но и социалния статус на подсъдимото лице, липсата на лоши
характеристични данни обосновават приложимост на института на условното
осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК, регламентираща обсъждания
институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да
пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на
наказателната санкция.
Съдът
намира, че така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и
целите предвидени в чл.36 от НК да поправи
и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: