О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
………..
гр.
Варна, 14.10.2020 г.
Административен
съд - Варна, ХХІХ състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело №2257/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 166, ал.4 от АПК.
Образовано е по жалба от Д.Н.Г.
ЕГН **********, чрез адв. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 20-0253-000125/13.08.2020 г. издадена от началник
на РУ – Девня при ОД МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т.1 б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на МПС до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнети са СУ МПС
№ ********* и Контролен талон № 6138175.
Жалбоподателят сочи, че с
административния акт е лишен от възможност да се придвижва с МПС, което
представлява съществена трудност с оглед обстоятелство, че живее в малък град и
ежедневно му се налага да пътува извън населеното място. Отправено е искане на
основание чл. 166, ал.2 от АПК да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ.
Ответникът – началник на РУ
– Девня при ОД МВР – Варна не е изразил становище по
направеното искане при представяне на административната преписка.
След
преценка на материалите по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Оспорената ЗППАМ
е връчена на жалбоподателя на 17.09.2020 г. Жалбата и искането за спиране
изпълнението на ЗППАМ са подадени на 29.09.2020 г.
Установено е в
административното производство, че на 12.08.2020 г. жалбоподателят е управлявал
МПС, собственост на Иванка Гочева Димитрова в с. Кипра, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични средства или техните аналози, с което е наруши чл. 174, ал.3, пр.1 и
пр.2. Издадена е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0253-000125/13.08.2020 г. от началник на РУ – Девня при
ОД МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т.1 б. „б“ от ЗДвП на
жалбоподателя временно е отнето
свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Отнети са СУ МПС № ********* и Контролен талон № 6138175.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбоподателят е оспорил Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0253-000125/13.08.2020 г. издадена от началник на РУ
– Девня при ОД МВР – Варна, поради което искането за спиране изпълнението на заповедта
е допустимо съгласно чл. 166, ал.2 от АПК.
Разгледано по същество
искането е неоснователно.
Предварителното
изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл.
172, ал. 6 от ЗДвП. В ЗДвП не
са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително
изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл.
166, ал. 2 и 4 от
АПК,
съгласно които съдът може да спре предварителното
изпълнение, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства.
Предпоставката,
при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително
изпълнение, е възможността предварителното изпълнение да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена
само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на
акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се
осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на
искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и
въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя.
Жалбоподателят
твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността
да управлява моторно превозно средство за определен срок. Посочил е, че МПС му
е необходимо с оглед местоживеенето в малък град – Вълчи дол. Тези доводи на
частния жалбоподател не са основани на факти и обстоятелства, които са
настъпили след издаване на оспорения акт и допуснатото по силата на закона
неговото предварително изпълнение.
Местоживеенето
в гр. Вълчи дол не налага задължително, лично жалбоподателя да управлява МПС, за да осъществява
жизнените си нужди. Налице са алтернативи, като обществен транспорт и
извършване на превоз с МПС управлявано от друг водач, поради което не са налице
доказателства, че за периода, в който жалбоподателя няма да има право да
управлява МПС за него ще настъпи значителна или трудно поправима вреда в
резултат на процесната ЗППАМ.
Поради изложените
съображения, искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената
заповед е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.
166, ал.3 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането от Д.Н.Г.
ЕГН ********** за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0253-000125/13.08.2020 г. издадена от началник на РУ
– Девня при ОД МВР – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: