№ 1
гр. гр.Несебър, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хИ.ди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100757 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „********” ЕАД срещу ответниците В. П. К., И. О. Б. и Л. Я. Б. са предявени
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 332,69 лв. – главница (по 110,89 лв. за всеки
ответник, равняваща се на квотата му в съсобствеността от 1/3), ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 69,23 лв. (по 23,07 лв. за всеки) – лихва
върху главницата за периода 26.10.2019г. – 10.07.2022г. Главницата се претендира за потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 24.10.2018г. –
25.10.2021г. до имот, находящ се в *******“, апартаментен хотел „************, с идентификатор
************, аб. № *******. Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно
възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 332,69 лв.,
като за тази сума от ищеца са издадени фактура № ********** от 25.09.2019г. за сумата от 293,46
лв. (от която се претендират 234,39 лв.) и фактура № ********** от 25.11.2021г. за сумата от 98,30
лв. Наведено е, че дължимата по фактурата сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези
доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че облигационната връзка се основава на
общите условия на ищеца, които са влезли в сила и са го обвързали. Излага се, че представени
копия от фактури не са подписани от ответниците и са частни свидетелстващи документи, които
не ги обвързват. Сочи се, че тези документи не отразяват коректно количеството доставена вода и
не следва да се назначават експертизи за това. Извършва се анализ на общите условия. Отправя се
възражение за погасителна давност. Акцентира се върху недължимост на лихва за периода
13.03.2020г. – 08.04.2020г. Твърди се, че няма доказателства електромерът да е отчитал вярно. От
1
съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответниците имот (при
посочените в исковата молба квоти), е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 59 – л. 61 от делото) се
установява, че ответниците В. П. К., И. О. Б. и Л. Я. Б., придобили на 02.06.2016г., при равни квоти
– по 1/3 идеална част за всеки, собствеността имот, находящ се в *******“, апартаментен хотел
„************, с идентификатор ************. От заявление за откриване на партида (на л. 62 –
л. 67 от делото), подадено от пълномощник на И. О. Б., се установява, че в процесния имот били
монтирани 2 водомера на 09.02.2018г. – с общ абонатен номер *******. От фактура № **********
от 25.09.2019г. и фактура № ********** от 25.11.2021г. (на л. 23 – л. 24 от делото) се
потвърждава, че за посочения апартамент била открита партида с аб. № ******* към „********”
ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 – л. 8 от
делото) е видно, че на монтираните в имота водомери (1715/1153 и 1715/1154) са правени
отчитания. На първия от водомерите отчитания са правени на ****.2019г. (50 куб. м.), 29.08.2019г.
(88 куб. м. – потребление 33 куб. м.) и на 25.10.2021г. – 106 куб. м. (потребление 18 куб. м.), като
при всяко от отчитанията водомерът бил „видян“ от отчетник. По отношение на водомер
1715/1154 били направени отчитания на 24.10.2018г. и 29.08.2019г. с отчетено потребление от 6
куб. м. (водомерът отново бил видян от отчетник). От справки (на л. 9 – л. 10 от делото) се
установява, че отчитания били правени и за централните водомери в сградата – 1715/1070 и
1715/1071, като били начислявани съответните количества потребена вода, вкл. и за собствения на
ответниците апартамент – за водомер 1715/1153 на 29.08.2019г. били начислени от разпределение
46,85 куб. м., а на 25.10.2021г. – 15,37 куб. м., докато за водомер 1715/1154 – на 29.08.2019г. били
отчетени от разпределение 7,40 куб. м.. От фактурите се установява, че посочените количества
били остойностени, като по фактура № ********** от 25.09.2019г. били начислени 293,46 лв. (за
38 куб. м. и 46,85 куб. м. „от разпределение“ относно водомер 1715/1153 и 6 куб. м. и 7,40 куб. м.
от разпределение относно водомер 1715/1154, като за втория водомер сумите били разделени във
фактурата на два различни периода – 2018г. и 2019г.), а по фактура № ********** от 25.11.2021г. –
98,30 лв. (за 18 куб. м. и 15,37 куб. м. „от разпределение“, разделени във фактурата на три
различни периода).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към 2018г. тези цени били в следните
размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване
(Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР). За 2020г. тези цени били: 1,415 лв. на куб. м., 0,503 лв.
на куб. м. и 0,652 лв. на куб. м. (Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР). Съгласно Решение №
Ц-46 от 30.12.2020г. за 2021г. цените били, както следва: за доставяне - 1,248 лева на куб. м., за
2
отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Видно
от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени, като във всяка от
фактурите потребеното количество вода е разбито по периоди и са начислени суми съобразно
действащите за съответние период цени. Налага се извод, че до имот, находящ се в *******“,
апартаментен хотел „************, с идентификатор ************, с аб. № *******, за процесния
период (24.10.2018г. – 25.10.2021г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се
спори, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е
открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода. Съдържанието на фактурите е оспорено по делото, но качеството потребители на
ответниците за доставената до цитирания адрес вода се установява и от останалите доказателства
по делото – вкл. нотариален акт и заявление за откриване на партида. Наред с това не се спори
действието на общите условия, поради което същите са обвързали (по силата на облигационна
връзка) ищеца и ответниците.
В случая действително отчитането на процесните водомери е станало за водомер 1715/1153
на 29.08.2019г. (при предходно на ****.2019г.) и на 25.10.2021г., а за водомер 1715/1154 на
29.08.2019г. (при предходно такова на 24.10.2018г.). Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, които за част от периодите са
извършени при спазване на тези правила. За останалите отчитания следва да се обърне внимание,
че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на
по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед
обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично
отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно
отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след като отчетникът е „видял“
показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества
по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.
Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия (за част от периодите), е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ
и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е
отчетено действително потребеното количество вода. Следователно сочените от особения
представител на ответниците отклонения от правилата в общите условия по никакъв начин не са
довели до нарушаване правата на ответниците и не разколебават изводите за реално потребено от
тях количество вода, съобразно представителните по делото справки. Непосредствено след
извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.09.2019г. и 25.11.2021г. (в
рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по
фактура № ********** от 26.11.2018г. са станали изискуеми на 25.10.2019г. и 25.12.2021г. По арг.
от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от тези
моменти и към датата на изпращане на исковата молба – 08.07.2022г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК),
не е била изтекла. В случая без значение е обстоятелството, че са фактурирани количества
потребена вода за стари периоди (вкл. и за 2018г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е
категорична и предвижда начало на течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на
вземането. С оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за
3
количество потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответниците
са защитени, тъй като са отчетени реално потребени от тях количества вода, а не прогнози такива
по чл. 49 от Общите условия. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно
отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа
на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява
отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера. Поради
тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Неоснователни са и възраженията, свързани с изправност на измервателното устройство,
тъй като по делото няма никакви доказателства да е възниквал спор, свързан с изправността по
смисъла на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (няма данни ответниците да са подавали заявление, че измервателносто устройство не
извършва верни измервания).
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза общо на 332,69 лв. с оглед частично претендираната сума по фактура №
********** от 25.09.2019г. (този размер съответства на приетите цени от водния регулатор). С
оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от по 110,89 лв. (дължими от всеки
ответник съобразно квотата му в съсобствеността) се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 26.10.2019г. – 10.07.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 25.10.2019г. и 25.12.2021г., поради което ответниците
действително са изпаднали в забава още към 26.10.2019г. За посочения в исковата молба период
размерът на дължимата лихва е в рамките на претенцията от 69,23 лв. (по 23,07 лв. за всеки от
ответниците), поради което и този иск следва бъде уважен изцяло. Посочената сума от 69,23 лв.
отговаря на дължимата за процесните периоди лихви при съобразяване на обстоятелството, че за
периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. не се начислява лихва, поради което възраженията на особения
представител в обратната посока са неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
4
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 116,66 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. О. Б., роден на 21.05.1989г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен
адрес в гр.************, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „********” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *********, сграда „М********”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 110,89 лв.,
съотвестваща на коватата му в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума - 332,69 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 25.09.2019г. и
фактура № ********** от 25.11.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в *******“, апартаментен хотел „************, с идентификатор ************, аб. № *******,
с отчетен период 24.10.2018г. – 25.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 23,07 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата му в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима лихва от 69,23 лв. за периода 26.10.2019г. –
10.07.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 116,66 лв., съответстваща на квотата му
в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 350 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Я. Б., родена на 16.06.1961г., гражданка на Руската Федерация, с постоянен
адрес в гр.************, БУЛСТАТ: ********, да заплати на „********” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *********, сграда „М********”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 110,89 лв.,
съотвестваща на коватата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума - 332,69 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 25.09.2019г. и
фактура № ********** от 25.11.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в *******“, апартаментен хотел „************, с идентификатор ************, аб. № *******,
с отчетен период 24.10.2018г. – 25.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
5
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 23,07 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима лихва от 69,23 лв. за периода 26.10.2019г. –
10.07.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 116,66 лв., съответстваща на квотата й в
съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 350 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. П. К., родена на 04.08.1992г., гражданка на *********, с постоянен адрес в
гр.************, БУЛСТАТ: ********, да заплати на „********” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *********, сграда „М********”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 110,89 лв.,
съотвестваща на коватата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума - 332,69 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 25.09.2019г. и
фактура № ********** от 25.11.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в *******“, апартаментен хотел „************, с идентификатор ************, аб. № *******,
с отчетен период 24.10.2018г. – 25.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 23,07 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата й в съсобствеността – 1/3 от цялата дължима лихва от 69,23 лв. за периода 26.10.2019г. –
10.07.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 116,66 лв., съответстваща на квотата й в
съсобствеността – 1/3 от цялата дължима сума от 350 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6